Бях на около 3.5 Дядо /Бог да го прости/ ми се скара за едно плюшено куче, за което се дърпахме с малката ми сестичка. Напиках се от срам и притеснение. Той беше най-добрият старец, и благ, но такъв респект не съм имала към никого. А не ми е давал много поводи да се страхувам по детски, бих казала хич.
- Публикувана: 6 юни 2009, 08:59 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2009, 16:59 ч.
Спомени - първите и най-ярки в живота ви
Помня как се загубих в съблекалнята за мъже в Албена. Помните ли ги? Едни метални големи заграждения и отвътре отделни клетки. Може би съм била около 3г. Влизам след баща ми, но той не ме вижда и на излизане също, минава покрай мен и излиза. Помня краката на мъжете около мен 
...едни космати и паниката, която ме обзе. Брат ми ме познал от вън по крачетата и ме прибра. Навремето ходехме на плаж с голяма компания и докато се забележи моята дребна липса, всички са били излезли от пясъчната ивица вече 
...едни космати и паниката, която ме обзе. Брат ми ме познал от вън по крачетата и ме прибра. Навремето ходехме на плаж с голяма компания и докато се забележи моята дребна липса, всички са били излезли от пясъчната ивица вече 
Имам спомени от когато съм била на 1 година и 2 месеца (може и по-малка да съм била) - това са първите ми спомени наистина. Помня огромното ни овчарска порода куче, на име Мечо, бяло с кафяви уши, изключително предано. Помня как ухапа един наш семеен приятел, защото решил да го погали докато ядяло - помня как влезе в стаята и държеше ръката си напред, и точно в меката част имаше една доста страшна кървава рана, просто ми се е запечатало в паметта, личеше си захапката на кучето... 
Това го разказвах като по-голяма на майка ми и тя гледаше така 
и не можеше да повярва , че го помня, "Ти си беше още едно бебе", ми вика 
Пак около тая възраст помня как татко се прибираше от работа, и аз тръгвах по улицата да го посрещна, той клякаше с огромната си усмивка и ме изчакваше да стигна до него клатушкайки се, после ме нарамваше на гръб и ме носеше до вкъщи...
Вече от 2-3 г. и нагоре имам още доста и по-ясни спомени. Бе бая съм паметлива явно (жалко че в сесиите напоследък много не се проявява това мое качество )
Това го разказвах като по-голяма на майка ми и тя гледаше така и не можеше да повярва , че го помня, "Ти си беше още едно бебе", ми вика Пак около тая възраст помня как татко се прибираше от работа, и аз тръгвах по улицата да го посрещна, той клякаше с огромната си усмивка и ме изчакваше да стигна до него клатушкайки се, после ме нарамваше на гръб и ме носеше до вкъщи...
Вече от 2-3 г. и нагоре имам още доста и по-ясни спомени. Бе бая съм паметлива явно (жалко че в сесиите напоследък много не се проявява това мое качество
) 
Още като ученик се вълнувам от трансформацията на безмозъчната бебешка кратуна във висш разум, първите съзнателни спомени и момента, когато се осъзнаваш като личност. След дълго лежане на кожената кушетка и ровичкане в съзнанието ми, успях да стигна до първият си истински спомен. В яслата (значи около две годишен) ми откраднаха един бонбон (от ония малките, шарени топчета, май се казваха "Детска радост", едно време ги слагаха в житото за погребения), аз се спуках от рев и след като всички лелички вдигнаха ръце от мен, от някъде ми намериха един огромен, зелен, желиран бонбон (тогава бяха доста дефицитни).
...Сега, като се замисля, освен първи съзнателен спомен, това ми е и първата успешна сделка, която е дала тласък в един успешен бизнес модел, който следвам и до днес.
...Сега, като се замисля, освен първи съзнателен спомен, това ми е и първата успешна сделка, която е дала тласък в един успешен бизнес модел, който следвам и до днес.
Моята тактика беше друга. Аз хапех.
Което ми върна още един спомен...Как госпожата ни чете приказки и Еленка решава да се цвъкне пред мен със столчето си. Помолих я любезно да се премести, че не виждам госпожата, а тя се обръща и с ехиден тон ми заявява: "Няма пък!"...Тъй ли, взех й показалчето на ръчичката и като го захапах и така, докато усетих метален вкус в устата си
Едни кървища, едни мед.сестри, едни ревове тая ти ми Еленка...голяма патардия настана, и аз вместо приказка, получих солидно наказание и също толкова солиден бой от баща ми, но пък резултатът беше, че Еленка изпълняваше всяко мое желание до края на градината 
Не си мислете, че съм жестока, не съм, много съм си добричка даже, не знам какво отключи тази жестокост в мен в онзи момент, но...
Не искам да си представям, ако някой беше откраднал нещо мое, какво ли щеш да избие от мен тогава
Тъй ли, взех й показалчето на ръчичката и като го захапах и така, докато усетих метален вкус в устата си
Това направо ме изплаши, честно
Тъй ли, взех й показалчето на ръчичката и като го захапах и така, докато усетих метален вкус в устата си
Това направо ме изплаши, честно
Не се плаши, де. Както споменах не съм толкова жестока, ама съм била едно диване
Гадно съм постъпила знам, ама...
Аз си спомням леля Митка в яслата,много ме обичаше и бях нейна слабост но ми лепна един шамар който никога няма да забравя 
.Бях се качила на перваза на прозореца в яслата,бях добре надупена а тя ме хвана за дрехите и още не ме беше свалила когато ме изплющя .
Помня после в десктата градина че Петко беше подстриган 0-ла номер,и всички казваха че е имал въшки.Петко се и напишкваше,пък ние гадовете му се смеехме.Боже едва сега се замислям колко му е било гадно.
И нерядко татко ме пита какво помня от игрите с него.Помня как сваляше от простира замръзнатие детски чорапогащи и ги местеше като 2 крачета ходещи,беше много сладко а сега ми е мило
Като се змисля имам доста спомени,но първия кой е
Помня как дядо ми ме наби с една пръчка от розата,защото бях избягала по гащички в снега.
Помня и как му налях бг-роза в най новите обувки защото и за друго ме наби
.Имахме зайци,много малка бях.Едната мама зайка имаше бебета.А на двора имаше голяма лята мивка.Аз извадих бебетата и едно по едно ги пробвах в кофа с ледена вода кое плува и кое не .Ми нито едно не плуваше 
.Ама ме биха после
.Бях се качила на перваза на прозореца в яслата,бях добре надупена а тя ме хвана за дрехите и още не ме беше свалила когато ме изплющя .Помня после в десктата градина че Петко беше подстриган 0-ла номер,и всички казваха че е имал въшки.Петко се и напишкваше,пък ние гадовете му се смеехме.Боже едва сега се замислям колко му е било гадно
.И нерядко татко ме пита какво помня от игрите с него.Помня как сваляше от простира замръзнатие детски чорапогащи и ги местеше като 2 крачета ходещи,беше много сладко а сега ми е мило
Като се змисля имам доста спомени,но първия кой е
Помня как дядо ми ме наби с една пръчка от розата,защото бях избягала по гащички в снега.
Помня и как му налях бг-роза в най новите обувки защото и за друго ме наби
.Имахме зайци,много малка бях.Едната мама зайка имаше бебета.А на двора имаше голяма лята мивка.Аз извадих бебетата и едно по едно ги пробвах в кофа с ледена вода кое плува и кое не .Ми нито едно не плуваше .Ама ме биха после
Първият,може би първа или 2ра група,не знам .Зимен шлифер в стил инч-хай,и на влизане в ДГ си слагам снежна топка в джоба за след градината,естествено беше протекла в гардеробчето.После ,един следобед с буря и дъжд в ДГ и единствения път,когато нашите ме взеха последна беше този,почувствах се като изоставено пале,може би и затова гледам все да съм някъде по средата като отивам за детето.И още ред сладки спомени за детството ми на село.
Зайци да плуват? 
Ми много тъпо,но бях на около 4 що да не ги "пробвам"
Ко съ смееш,найш как мъ
Помня как тиках ( по -скоро подпирах) количката на брат ми , а разликата ни е две години. Малко по-късен спомен е как , докато се разхождахме в парка с майка ми се качих на един камък и изпях "Вятър ечи, Балкан стене". Малко по-голяма ще да съм била .
Помня и как се скарах на дядо ми (лека му пръст!), за това ,че ме попита нещо за книжката, която разглеждах, аз му се сопнах нещо, келеша му с келеш, а малко след това той влезе в болница и скоро почина.
Всъщност, най-най ранния ми детски спомен е как ме оставиха да спя за пръв път сама и на тъмно. Татко каза да не се страхувам, да си затворя очите и ако се притесня , да го извикам, той е в съседната стая. И изгаси лампата. Понеже брат ми е бил много болно бебе и с майка спяха в друга стая, когато ми се прихдеше по мналк анужда през нощта, си взимах гърнето ( куку му казват тук 0 , слагах го пред вратата на стаята, в която спеше татко и така свършвах работата. Оказа се, че и това помня , а съм била най-много на две и половина.
Помня и как се скарах на дядо ми (лека му пръст!), за това ,че ме попита нещо за книжката, която разглеждах, аз му се сопнах нещо, келеша му с келеш, а малко след това той влезе в болница и скоро почина.
Всъщност, най-най ранния ми детски спомен е как ме оставиха да спя за пръв път сама и на тъмно. Татко каза да не се страхувам, да си затворя очите и ако се притесня , да го извикам, той е в съседната стая. И изгаси лампата. Понеже брат ми е бил много болно бебе и с майка спяха в друга стая, когато ми се прихдеше по мналк анужда през нощта, си взимах гърнето ( куку му казват тук 0 , слагах го пред вратата на стаята, в която спеше татко и така свършвах работата.
Оказа се, че и това помня , а съм била най-много на две и половина. Зайци да плуват?
Ми много тъпо,но бях на около 4 що да не ги "пробвам"
Ко съ смееш,найш как мъ
И какво стана с зайчетата?
Зайци да плуват?
Ми много тъпо,но бях на около 4 що да не ги "пробвам"
Ко съ смееш,найш как мъ
И какво стана с зайчетата?
Е не плуваха какво да стане с полуголи зайчета,споминаха се
Следващия ми як бой беше кът малко поголяма.Имаше нашествие от калинки и аз на терасата включих кутлона и ............малиии кът ма фана оная лудата(майка ми).Крещях от терасата че иска да ме пребие.Мнооого бързо се скри вътре,що съседите почнаха да надничат
.Абе като цяло ей такива случки се сещам с шамари свързани
Спомням си една неделна утрин, в която баща ми ме заведе на гости в къщата на дядо ми, а там негов приятел ме почерпи с лукчета, които извади от джоба си, заедно с дребни стотинки. Преди 3 годинки е било, точно колко - незнам.
След това, когато станах на 3, дядо ми почина и кристално си спомням как в един работен ден баща ми се прибра около обяд и започна да търси някакви документи, баба ми (майка на майка ми) изскочи, за да го попита какво става, а той й каза, че баща му е починал и се разплака.
След това, когато станах на 3, дядо ми почина и кристално си спомням как в един работен ден баща ми се прибра около обяд и започна да търси някакви документи, баба ми (майка на майка ми) изскочи, за да го попита какво става, а той й каза, че баща му е починал и се разплака.
Първият ми ясен спомен е когато бях на пет и половина,но тази вечер десетгодишният ми син ме изуми,когато на въпросът ми,кой е първия му спомен ми отговори,,Заспивам,гушкайки зелено зайче,,Нищо особено,ако не знаех,че детето заспиваше с това зайче до 6 месечна възраст,след което/беше за Коледа 99г./му подариха мишенце ,с което заспиваше до скоро.Зайчето замина в коша с пухени играчки,с който детето никога не играеше и никога,по никакъв повод не сме споменавали с какво е заспивал преди .
Препоръчани теми