Публикувана: 6 юни 2009, 11:35 ч.
Последно мнение: 23 юли 2009, 21:52 ч.

За и против присъствието на деца на погребение

16 442
167
1

# 150 11 юни 2009, 13:20 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Mpulle в чт, 11 юни 2009, 13:17

Много време след като почина ме беше страх и да ходя сама из къщата. Общо взето доста ме травмирах от всичко случило се и бях забравила колко добър и мъдър човек беше той.

А някой някога обяснявал ли ти е нещо за живота и смъртта? Вашето семейство в какво вярва и как тази вяра е предадена на теб? Щото ако не си чувала и дума по въпроса, реакцията ти е в реда на нещата.

# 151 11 юни 2009, 13:24 ч.

Мнения: 1 195

Цитат на: crazy chick в чт, 11 юни 2009, 13:20

Цитат на: Mpulle в чт, 11 юни 2009, 13:17

А някой някога обяснявал ли ти е нещо за живота и смъртта? Вашето семейство в какво вярва и как тази вяра е предадена на теб? Щото ако не си чувала и дума по въпроса, реакцията ти е в реда на нещата.

честно казано няма спомен дали преди това съм била на ясно какво е смърта наистина. Знаела съм че всеки човек се ражда живее и умира, но едно е на думи а друго е да го видиш на живо ooooh!

Какво имаш предвид в какво вярва моетосемейство? Православнисме ако това е въпрос относно религията

# 152 11 юни 2009, 13:36 ч.

Мнения: 1 547

О, не, изобщо не питам за религия. Питам как точно е възприета смъртта в твоя личен кръг - едни вярват в прераждане и запознават децата си с опростените му правила; други вярват в Ада и Рая, и напътстват децата си в избора; трети в нищо не вярват и само викат "Носи си дрехите, яж и пий"... Няма как никога да не си обсъждала и да не си мислила за края на живота /аз съм говорила с майка си в продължение на часове по тези въпроси и то, откак се помня/ и да не изпаднеш в шок от пряк сблъсък с чужд такъв.

Аз бих посъветвала всеки да говори с децата си за тези неща, да не ги отбягва и да не парира евентуални въпроси с "По-късно ще ти обясня". За едно дете е достатъчна версията, че тялото на човек е като кофичката на плажа - морската вода в нея е била в грамадното море преди и ще отиде пак там след. Кофичката остарява и се чупи, и периодично се изхвърля на боклука. Просто е... пък дори и да не е вярно, ще им помогне да не се страхуват.

# 153 11 юни 2009, 15:28 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Филаделфия в сб, 06 юни 2009, 16:32

А не е ли причина НЕ-ходенето на погребения за ужаса и травмите в по-късна възраст?
Или пак всичко си е до човека newsm78

Ъ! Не, разбира се! Травмите при смърт на близък човек са си травми и изобщо няма никакво значение дали си ходил или не. Ако почине родител не мисля, че ще те боли по-малко ако си ходил като дете на погребение.
Аз за първи път бях на погренебие когато почина баба ми. Бях на 12 г. Не съм изпитала ужас. Мъчно ми беше, ама ужаса, който сега изпитвам и ми се свива под лъжичката тогава не изпитах.
Относно моето дете. То се интересува доста сериозно от смъртта. Обяснявам хладнокръвно всичко, ако трябва и с подробности, зависи какви въпроси задава. Сега е на 6 г. Когато беше на 3 г. минахме покрай горбища. Тя пожела да види и да й разкажа. Е, видя. Погребение опредлено бих й спестила. Сега в събота бяхме в Копривщица където погребаха Нонко Воденичаров. Най-подробно разпитах комшиите откъде ще мине процесията, за да не се засечем. Не желая детето ми да се сблъсква зорлем с подобни неща, които наистина са най-нормалното нещо на света, но все пак... А като цяло напоследък и аз сама щадя себе си.

# 154 20 юли 2009, 10:35 ч.

Мнения: 13 512

Ваче, не знам на колко години е детето ти, но и при дъщеря ми и племеницата ми, които са на 4,5 и 8,5 темата за смъртта е много актуална сега. То са непрекъснати въпроси, малко страх даже фолавям. Може би е такъв периода .

# 155 20 юли 2009, 11:01 ч.

Мнения: 113

Аз съм категорично против дете да присъства на погребение. И мен не са ме водили. Когато дядо почина не можах дори да вляза в къщи .... едни викове и стенания са на погребенията у нас. Човешко е но не мисля че дете трябва да го слуша и преживее, независимо кой е починал, особено ако е от по-близките хора - абсолютно против съм!!! Не се забравя такова нещо, нека спомените им за починалия са по-други.....

# 156 20 юли 2009, 12:09 ч.

Мнения: 13 306

Категорично против съм, травмиращо е за едно дете и оставя трайни следи. Аз имам такива от детството си с моите баба и дядо.
Погребалните обичаи в нашата страна са доста травмиращи. Все има възрастни хора, които нареждат, оплакват, но тази външна проява на емоции е доста травмираща.
Съгласна съм с Галка, че трябва да остават хубавите спомени.

# 157 20 юли 2009, 12:27 ч.

София
Мнения: 23 098

Против съм и ще си щадя детето, докато мога.
Досега не съм била на погребение. Животът е такъв, че надали ще ме пощади от присъствието ми на подобно мероприятие. И все пак аз самата съм адски чувствителна и си знам, че би ме травмилало доста. Пък какво ли остава за едно дете.

# 158 20 юли 2009, 14:31 ч.

Мнения: 1 666

Категорично съм против и ще го спестя на децата си докато мога!
Едно, че е по-добре да запазиш спомена за човека като жив, и друго, че винаги има оплаквачки, които могат да травмират голям човек, а какво остава за детска психика.

# 159 20 юли 2009, 15:07 ч.

Мнения: 875

аз съм "за" това децата да живеят в реалността от малки. ако се касае за смъртта на близък на детето човек, то и детето има право да се сбогува с него по подходящ начин - било то преди самото погребение, или на него. зависи от ситуацията. аз като малка съм присъствала на погребение и не съм останала с лоши чувства. всичко си беше в реда на нещата, някак си.

# 160 20 юли 2009, 15:19 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: momo в пн, 20 юли 2009, 15:07

ей, един трезвомислещ най-сетне Hug

# 161 20 юли 2009, 15:33 ч.

Мнения: 431

Смъртта е травмираща на всяка възраст, не знам какво се спестява - рано или късно се стига до погребения и един зрял човек, който за пръв път се сблъсква със смъртта, може да го приеме много по-тежко от едно дете. Честно казано като дете много повече приемах нещата като факт, без твърде много емоционални отсенки и въпроси, каквито се появиха на по-голяма възраст. Не помня нито да съм се питала какво е смъртта, нито някой да ми е обяснявал за звездички. Просто факт - човекът го няма.

# 162 20 юли 2009, 15:38 ч.

някъде
Мнения: 4 955

Цитат на: Шани в пн, 20 юли 2009, 15:19

Цитат на: momo в пн, 20 юли 2009, 15:07

аз съм "за" това децата да живеят в реалността от малки. ако се касае за смъртта на близък на детето човек, то и детето има право да се сбогува с него по подходящ начин - било то преди самото погребение, или на него. зависи от ситуацията. аз като малка съм присъствала на погребение и не съм останала с лоши чувства. всичко си беше в реда на нещата, някак си.

ей, един трезвомислещ най-сетне Hug

според теб Peace

А за колко малки деца все пак говорите?

# 163 20 юли 2009, 15:44 ч.

Мнения: 1 666

Детето може да се запознае с нещата от живота, вкл. смъртта, и по друг начин, а не като слуша нечий вой, гледа или даже целува ръка (щото мен и това са ме карали) безжизненото тяло на близък човек.
Аз поне имам предвид не спестяване на истината, а не някои не дотам приятни гледки.
Друг е въпросът ако детето има вътрешната необходимост и поиска да сбогува точно чрез акта на погребението.... но тогава пък явно говорим за не дотам вече "деца"....

# 164 20 юли 2009, 16:56 ч.

Мнения: 511

Децата имат правото да изживеят и тъжните, травмиращите моменти през, които преминава цялото семейство, защото те са част от него и това е част от личната му история.
Друг е въпроса, дали е нужно присъствието на детето, на самото погребение, зависи колко е близък починалия, зависи от възрастта на детето и т. н.

http://bglog.net/psychology/11945

Препоръчани теми

Лошо запълнен канал

Д-р Димитрина Желева

Ваучери за храна

4
На пазар

гинеколог в люлин

Причина:

Причина: