Публикувана: 6 юни 2009, 11:35 ч.
Последно мнение: 23 юли 2009, 21:52 ч.

За и против присъствието на деца на погребение

16 477
167
1

# 135 10 юни 2009, 09:51 ч.

Мнения: 3 634

Когато бях на 11-12год. починаха родителите на майка ми, бях ги виждала само веднъж преди това. Исках да отида на погребението защото мислех, че ще успея да окажа подкрепа на майка ми, но тя не ми позволи. След това също не ми е позволявала. Отидох за първи път когато бях на 25год., а погребението беше на дядото на съпруга ми. Стреса според мен идва от близостта с починалия, а не от обстановката.

Племенницата ми отиде на погребението на чичо си когато беше на 7год. Оказа такава подкрепа на баба си, че се изумих от силата на детето.

Забелязвам, че около мен има хора, които приемат погребенията като част от социалния живот. Не пропускат да отидат дори и да познават починалия съвсем бегло.

# 136 10 юни 2009, 10:18 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Kaлa в ср, 10 юни 2009, 08:29

Мама Сладурана, клетки се има предвид малки стаички и вътре има стъкло,а зад стъклото ковчега.....като килии са наредени тези клетки и са без врати,така че като вървиш и няма кой да ти покаже можеш да влезеш и в грешна клетка....това съм го виждала на Централните Софийски Гробища,ако все още е така де newsm78

Така е.
Самото гробище обаче не е неприятно и подтискащо място, напротив. Скоро бях там- отидох разстроена, но почувствах невероятно спокойствие и облекчение, вървейки по алеите.

# 137 10 юни 2009, 11:26 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Мнооооого преиграват някои... Crazy

Погребението е точно такова, каквото близките го направят.
И това с бабите оплаквачки... Това пък от 1000 години го няма.
За жалост в последните 2-3 г. бях на няколко погребения... Нямаше баби да вият, нямаше грозни сценки, нагли попове и т.н. неща... Коректни, цивилизования церемонии и раздавка на края, която няма нищо общо с пир или угоение. Начин да се простиш с починалия, зад стъклена преграда и т.н. Дори това за мен е по-неудачното, отколкото да имаш пряг досег с него... поне да не ви дели стъкло.
Та който както си го направи. Естествено, че все пак и желанието на починалия за последния му път се зачита.

П.П: и миризма на съм усетила от крематориума... Става дума за Централни Соф. гр.

# 138 10 юни 2009, 13:14 ч.

Мнения: 133

Абе жени, спокойно, това , което разказвам, е това което виждам през моите очи.
Не за всеки може да е така батално.
Пък и темата е да си водим ли децата, ами зависи, какво ви е детето, ако преживява нещата, не го водете нали се сещате.

А шани, за твоят пост ще си позволя да изкоментирам, извинявай за което, че ти явно си една цивилизована жена, на която и се случват само цивилизовани неща, и цивилизовани погребения и най-вероятно дори когато пръцкаш(с извинение)е цивилизовано.
Съжалявам, но днес съм в палаво настроение,ще ми се да се позабавлявам с многознайките в този форум. Чао!

# 139 10 юни 2009, 13:35 ч.

Мнения: 830

Аз съм присъствала, и да ви кажа нямам чак такива травмиращи спомени. Децата по някакъв начин не възприемат нещата така както нас възрастните. Психиката им е някак заключена, защитена от подобни емоции. Дори си спомням как сме си играли на гоненица с другите деца и бабите ни се караха /сега ме е срам Embarassed

/
Едни се раждат, други умират, няма нищо вечно на този свят, това са си съвсем нормални неща не виждам защо децата да не ги знаят.

# 140 10 юни 2009, 13:56 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

Цитат на: Морска пяна в ср, 10 юни 2009, 13:14

А шани, за твоят пост ще си позволя да изкоментирам, извинявай за което, че ти явно си една цивилизована жена, на която и се случват само цивилизовани неща, и цивилизовани погребения и най-вероятно дори когато пръцкаш(с извинение)е цивилизовано.
Съжалявам, но днес съм в палаво настроение,ще ми се да се позабавлявам с многознайките в този форум. Чао!

Шани,
спокойно. Не си сама в цивилизованите неща Wink

Описаното от теб е било и при мен по същият начин. Може, пък, да се нарече късмет.

# 141 10 юни 2009, 16:48 ч.

Мнения: 183

Цитат на: Филаделфия в сб, 06 юни 2009, 11:35

До кога трябва да щадим децата от подобни емоции и кога идва момента да им покажем, че все пак това са неща от живота?

Докато не са достатъчно големи сами да решат искат ли да присъстват или не. Не мисля,че за децата е хубаво да помнят любимия си човек в ковчега,аз видях само единия си дядо и до днес смятам,че беше правилно-в съзнанието остава само този спомен и е по-болезнено. Братовчедка ми беше на 4 когато единия ми дядо почина,не и казаха веднага,а след няколко дни и тя самата пожела да му купим нещо и да отиде на гроба му,смятам че това е по-добрия вариант от този да се води по погребения. Не виждам защо трябва нагледно да им показваме ,че това са нещата от живота,да говорим с тях-да,но защо да им показваме

# 142 10 юни 2009, 17:37 ч.

Мнения: 5 710

Според мен един 12-13-14г. човек трябва да е в емоционален статус да може да приеме смъртта на близък и да отиде на погребение.

# 143 10 юни 2009, 18:34 ч.

Варна
Мнения: 728

Бях на 8 години, когато за пръв път отидох на погребението на дядо ми. Но аз жиея в къща и дядо ми и баба ми живееха при нас. Няколко години след това баба ми почина пред мен. Отидох и на нейното погребение. Ходила съм и на други роднини. Нзн дали е било правилно родителите ми да ми покажат тези неща в тази възраст. Но баба ми и дядо ми ми бяха много близки. Нзн дали ми е останала травма, може би порастнах по бързо от връстниците ми, защото за мен тези събития не бяха "погребения", а голяма загуба и ми липсват до ден днешен. Много от малка съм се замисляла за много сериозните неща, за това какво е страдание и колко е преходен живота, сега не съжалявам, защото израстнах като сериозен човек, защото се научих да ценя нещата и хората. И не бих казала че си спомням хората в ковчега, напротив все още ясно си спомням лицата им и живота ми с тях. Сега от разстоянието на времето осъзнавам, че трябва да се радвам че ги е имало, а не да тъжа че сега ги няма.
По темата: мисля че всеки сам си преценява и мн зависи от това кой е починалия, Но децата са мн по умни от колкото ние големите предполагаме, не бива да ги подценяваме
Но живота,така или иначе ни стоварва кофти неща, всичко е въпрос на психика.Защото един човек , макар и голям може да бъде също толкова стресиран колкото и едно дете.

# 144 10 юни 2009, 23:12 ч.

Мнения: 1 168

Цитат на: 10cent's в ср, 10 юни 2009, 17:37

Зависи, аз и на 27 не бях .. и днес не съм ... много ми е гадно, за последните 3 години ходих на 3 погребения /единствените/ на хора, които много обичах. Първият път гледката в кофчега ме потресе. Мислех си, че следващите пъти ще ми е по-лесно но не беше. Не бих позволила на дете да отиде на погребение. Дъщеря ми я вземам всеки път с мен на гробището, макар, че е малка още да разбира каквото и да било, но на погребение не бих я завела. Дори да няма виещи, пак е твърде тягостна обстановката.

# 145 11 юни 2009, 05:37 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

Малко дете за мен е безмислено да се води на погребение.НО ако е на 10_12 години не виждам голям проблем.Ако детето е много 4увствително разбира се ,4е няма да го заведето на погребение,но имайте предвид ,4е рано или кьсно Ще отиде на някое погребение и ако е ве4е по _голямо може да му окаже ужасен стрес.
Оба4е на гробиЩа сьм спгласна да се водят децата,сьдя по моето дете и по племенницата ми Sad

,всеки пьт като ходим на гроба на баба ми,те и говорят,пеят и песни4ки....на мен ми се кьса сьрцето Cry

.НО това е техният контакт с нея в момента.Знаят,баба е на небето и ходим на гроба за да и носим да "папка" Cry

# 146 11 юни 2009, 08:02 ч.

Мнения: 927

Дядо ми почина миналия месец, Мир на праха му.. Взех сина ми на погребението - той е мъничък, не разбра защо мама плаче, но реши, че трябва песнички да пее за да ме успокои. Никой не му направи забележка, че не спира да бърбори и пее - хората знаеха, че неговото гласче би зарадвало най-много дядо му.
Иначе имам приятелка, който е много травмирана и се ужасява от погребения, защото баба и я завела на някакво погребение, когато е била на 3-4 годинки. Уплашила се е много от виещите бабки.

# 147 11 юни 2009, 08:31 ч.

Мнения: 1 547

Нямам представа за какви виещи бабки иде реч в тази тема... Освен ако не говорим за селата и за десетилетие назад, разбира се. Ще рече човек, че детето трябва да се води на погребението на всеки комшия и калеко. Ми нали ако изобщо това се случи, ще е заради близък, много близък, да не изреждам сега... В такъв случай ритуалът зависи от вас, не сте случайни наблюдатели, все пак. Плюс това, възрастта 3-4 изобщо не мисля, че трябва да се обсъжда в този контекст, евентуално от 6 нагоре.

# 148 11 юни 2009, 12:16 ч.

Мнения: 361

аз и досега мразя да ходя на погребения- ходила съм само на няколко през целия ми живот. може би подсъзнателно се опитвам да запазя спомена за живия човек, не за мъртвото му тяло. по принцип много дълбоко преживявам нещата, спомням си, че след погребението на баба ми /бях на 26г./ дълго време сънувах кошмари. не мисля, че това са преживявания, полезни за дете. а и тук, в бг, погребенията са много потискащи. на погребението на мой близък приятел /на 26г./ имаше виещи баби, тръшкане, припадъци от страна на роднини, рев. ние, приятелите, стояхме мълчаливи отстрани и не знаехме как да реагираме. просто изчакахме да свърши...

# 149 11 юни 2009, 13:17 ч.

Мнения: 1 195

абсолютно съм против Naughty

бях на 10 години когато почина дядо ми, бях в болницата като почина а после и на погребението. сега не мога да си спомня как изглеждаше приживие,сега когато мисля за него си спомням лика му от снимката, но това стана след доста време. Преди това си го спонмях в болничното легло и как тече кръв от носа и от системата, а на самото погребение си спомням че когато почнаха да спускат надолу ковчега почнах да крещя и после съм припанала..................така че не е добре децата не само да присъстват на погребения, а и да виждат мъртавци. Много време след като почина ме беше страх и да ходя сама из къщата. Общо взето доста ме травмирах от всичко случило се и бях забравила колко добър и мъдър човек беше той.

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

За нормалното в отношенията или абсурди от ежедневието (Не е пързалка!)

За парите и жените

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Причина:

Причина: