За и против присъствието на деца на погребение

  • 16 540
  • 167
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 3 425
Аз не искам да вадя примери ...да, ако човека е над 75 ок живял е,видял е....но пък колко са такива....не,че искам статистика,....

Колко са такива?
Ние не сме Сомалия и смъртността на населението не е средно 40 години.
Младите хора, които са починали са по-скоро изключение, отколкото правило.

Разбира се, че трябва да се обяснява на децата, независимо дали по преценка на родителя ще присъстват или не на погребение.
Смъртта е част от живота, закономерност, за разлика от раждането.
И пак родителят трябва да прецени кога, как и какво да обяснява и по тази тема.
С това съм съгласна.

Да не бъркаме СМЪРТТА с РИТУАЛА на погребението  Peace

Детето колко ще разбере млад ли е стар ли е?

За мен също първата съзнателна среща на 16год ме накара да се замисля и да осъзная доста неща  Peace

# 121
  • Мнения: 1 547
Да се сблъскаш на 12-15-18 години за първи път с мисълта, че хората умират, е страшно късно. Все едно на 15 да разбереш, че бебетата се раждат, а не ги носи щъркелът. По мое мнение точно това гарантира стрес и травми, а не ранното въвеждане в реалността. Представете си дете, което расте волно и необезпокоявано от скръб и хорска загуба - какво ще стане с него, ако на 23 изведнъж му се наложи да погребе съученик, родител? Ще се чувства несигурно, ограбено и може да се промени завинаги.

# 122
  • София
  • Мнения: 3 479
[
Да не бъркаме СМЪРТТА с РИТУАЛА на погребението  Peace

Детето колко ще разбере млад ли е стар ли е?

За мен също първата съзнателна среща на 16год ме накара да се замисля и да осъзная доста неща  Peace
Аз рядко бъркам, Кала.
И уточних този въпрос още с първия си пост по темата.

# 123
  • Мнения: 3 425
Да, късно е на 12-14год за 'първа' среща ,но съзнателно тогава се разбират сякаш по-ясно нещата  Peace  иначе е важно да е говорено и разказвано  Peace

# 124
  • Немция
  • Мнения: 6 979
Да се сблъскаш на 12-15-18 години за първи път с мисълта, че хората умират, е страшно късно. Все едно на 15 да разбереш, че бебетата се раждат, а не ги носи щъркелът.
Е, ясно е, че и преди съм знаела, че хората умират. Wink Но едно е да знаеш, друго е да гледаш много близък човек ,бездиханен в ков4ега, да го целуваш за последно по челото и да го гледаш после как го заравят под земята. Има младежи, които на 14 години тази гледка не ги разтърсва из основи, при други обаче се случва. А как ще реагира твоето собствено дете в такава ситуация, никога не се знае.

# 125
  • някъде
  • Мнения: 4 961
дори и да е на някой роднина не виждам какво би променило присьствието на едно дете

# 126
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Децата са различни. За моите деца (специално за голямата) би било огромна трамва присъствието на погребение. Винаги съм правила всичко възможно да приема смъртта като естествен процес, като част от живота. Но щом стане въпрос дори индиректно за нещо, свързано със смърт, започва да плаче и не иска да слуша. Често се оплаква, че сънува кошмари. Изпитва панически ужас от някои неща... Не знам защо е толкова чувствителна.

# 127
  • Мнения: 133
Абе то аз дето съм голям човек,едвам издържам психически и после не мога да спя сумати време.
Пък камо ли да водя детето.
Тук погребенията са адски депресиращи, а  централните гробищата са кошмарни,  препълнени с висок зид,  мирише странно от крематориума, и е пълно с  и алчни попове,които те нападат като лешояди.
Да не говорим, че не искам последният спомен от някой или за мен, да бъде как  човека лежи в ковчега.
Но за близък човек няма как.

# 128
  • Мнения: 7 474
Може да прозвучи гадно, но според мен самият ритуал би могло да се промени към нещо по-цивилизовано. По западните филми нещата изглеждат доста по-човешки.

# 129
  • Мнения: 743
Зависи много от психиката на самото дете. Нормално е да е наясно с нещата след определена възраст, също така съм съгласна и с L e o
Може да прозвучи гадно, но според мен самият ритуал би могло да се промени към нещо по-цивилизовано. По западните филми нещата изглеждат доста по-човешки.

Аз лично изпитвам панически ужас. Когато дядо почина /това е първата смърт в семейството ни, в съзнателната ми възраст/, не ми се искаше да влизам в апартамента. Влязох много трудно, но не и в стаята , в която беше. Чак когато решиха да затворят ковчега, събрах сили да го погледна. В съзнанието ми и сърцето ми той е такъв, какъвто е бил преживе. 

# 130
  • Мнения: 133
Абсолютно те подкрепям! Peace
За съжаление и да се опита, човек да промени нещо, сто закостенели баби крякват, че така не се прави, има си обичаи откъде накъде и т.н
По-скоро  погребалните агенции трябва да го измислят като услуга, да бъде по-поносимо.

А да и забравих едно от най-гадните неща, можеш да отидеш да видиш починалия, да се простиш насаме с него, вървиш по едно тясно  коридорче,  клетки  се  нижат една след друга, няма врати, които да ги разделят от коридора и така вървейки, можеш да имаш "късмета", да видиш не един човек в ковчег.
И прощаването става, като гледаш през стъклото, как любимият човек лежи, съвсем самотен там в стаичката.

# 131
  • някъде
  • Мнения: 4 961
Може да прозвучи гадно, но според мен самият ритуал би могло да се промени към нещо по-цивилизовано. По западните филми нещата изглеждат доста по-човешки.
а да не говорим за налепените навсякьде некролози ooooh!
тук, в целия град има няколко дьски по улиците на които се разлепват тези неща

# 132
  • Мнения: 919
Може да прозвучи гадно, но според мен самият ритуал би могло да се промени към нещо по-цивилизовано. По западните филми нещата изглеждат доста по-човешки.
Peace

А иначе зависи от самото дете.Моята голямата е много чувствителна .Малката е съвсем друга.По-леко би понесла едно погребение.

Последна редакция: ср, 10 юни 2009, 07:35 от Крaси

# 133
  • Мнения: 161

А да и забравих едно от най-гадните неща, можеш да отидеш да видиш починалия, да се простиш насаме с него, вървиш по едно тясно  коридорче,  клетки  се  нижат една след друга, няма врати, които да ги разделят от коридора и така вървейки, можеш да имаш "късмета", да видиш не един човек в ковчег.
И прощаването става, като гледаш през стъклото, как любимият човек лежи, съвсем самотен там в стаичката.

Това къде е било?  #Crazy

# 134
  • Мнения: 3 425
Мама Сладурана, клетки се има предвид малки стаички и вътре има стъкло,а зад стъклото ковчега.....като килии са наредени тези клетки и са без врати,така че като вървиш и няма кой да ти покаже можеш да влезеш и в грешна клетка....това съм го виждала на Централните Софийски Гробища,ако все още е така де  newsm78

Общи условия

Активация на акаунт