"Искам сам, аз мога"- как се постъпва?

Зависи от степента на опасност на това,което иска да извърши сам.Оставям го сам да се справя както може,ако се налага поправям и обяснявам показно.Когато се убеди,че нещо не умее сам,ме вика на помощ.

Синът ни ходи с обратни обувки 90% от времето,кроковете са му по-удобни така Оставяме ги да се справят сами като умишлено избираме подходящи за възрастта им неща.Не ходим на страшни катерушки,чай и кафе не пихме около тях дълго време,вити стълби нямаме,имат си чаши и чинии подходящи за тях,ния си има готварски принадлежности с к "готвим" заедно, пране нагъва добре  и драма няма.Говорим много и им позволяваме да експериментриарт в контролирани условия,стават бели разбира се,но като цяло това ни се струва по-правилния начин. Забранявам рядко и след подробно обяснение защо.

Оставям го да действа по метода на пробата и грешката, за не особено опасните инициативи. Сега леко ме притеснява желанието ми да остава сам на площадката (на отсрешната страна на улицата е), но го оставяме и кесим със свити сърца с баща му, ту на прозореца, ту на терасата.

anette1104, при нас повечето площадки са комбинирани, има всякакви съоръжения. Не мога да спра да го водя, защото ми се иска преди да тръгне на детска градина да си създаде добра двигателна култура, там няма кой да го пази. Иначе съм ги свела тези посещения до минимум, защото живеем в къща с двор, повечето ни приятели с деца също, и си ходим на гости.
Вкъщи почти няма необезопасени места, но се случва да посещаваме и други домове и местности.

Извън конкретиката на примерите , ако е възможно, бихте ли ми отговорили как постъпвате, когато детето е убедено, че може нещо, а вие много добре го познавате, че не може баш, без да му смачкате самочувствието, без да придобие някаква неувереност? Защото знам колко лесно се губи в детска възраст с външна намеса.
 Мисля, че някои потребители ме разбраха вече.
п.п като дете бях убедена, че мога да летя и скочих от една ограда с височина четири -пет метра, после ме шиха тук таме, но това беше  най-малкото зло.

valerie,аз и друг път съм казвала 1 от нашите способи-играем на хипотетични игри,"сега ако изям 3 кила сладолед-какво ще ми стане" и пр.Много говорене му е майката,извън страшния момент и стреса.Децата чуват много повече отколкото си мислим.

да продължа...
не се уморявам да говоря и да обяснявам. ако катерушката е висока, а той иска аз да съм далече, започвам да помагам отдалече в качването. Хвани се с лявата ръка ей за онази червена греда (нищо, че не знае коя е лява ръка още, пак разбира  ). или Първо се хвани здраво с двете ръце, след това премести крака. Да, знам, че можеш, но обърни внимание, че на тази висока катерушка обикновено се качват по-големи деца от теб. За теб разстоянията между отделните пръчки е по-голямо и трябва повече да внимаваш. На теория съм за трупането на опит чрез проба-грешка, но едно е да се опари с чай, друго е да падне отвисоко. Затова говоря. На детската площадка съм до него, когато смятам, че има нужда или когато ме е повикал. Иначе съм далеч.
Оставям го да сготви - щом иска. Ок, слОжи сол в млякото, добави черешки, добави масло и черен пипер. Казах, че аз бих сложила захар вместо сол, но неговата рецепта също е много специална. Ако му харесва - да си го изпие.
В момента мие банята. Някой може да се чуди, че му разрешавм такива неща, но след като аз го правя - какво нередно има в това? Обясних му, че не искам препаратите да се допират до ръцете му (въпреки, че реално му давам прах за пране) и той си сложи моите ръкавици. Мислех, че ме имитира мен, но се оказа, че в една серия на Мечо Пух, Зайо си миел къщата със същата гъба, само че жълта. 
Стана малко дълго. Последно ще пиша. Не разрешавам единствено неща, с които може да нарани себе си или някой друг. По-малко правила и ограничения, според мен по-лесно се спазват. Контакти и печка не се пипат, улица се пресича след като се огледаш и общо взето с това започнахме. От две годишен дядо му му показва инструментите си: флекса, бормашина и т.н. Не виждам нищо лошо. Всичко му се обяснява Защо ножа не става за игра например, но пък се ползва за рязане. Давам му го - да среже хляб, краставица - да усети различния натиск. Предпочитам всичко да опита с мен, отколкото да е забранено и да не знам какво ще се случи зад гърба ми.

valerie , синът ми непрекъснато иска да върши неща,които все още не умее.Ако е безопасно за него,го оставям да пробва,докато не ме повика да помогна.Но ме радва ,че е упорит в това да е самостоятелен.
В случай,че това,което иска да прави сам е опасно за него,говоря,обяснявам и когато се налага(за да не предприеме самоинициатива скришом),поукрасявам с някоя и друга измислица,за да се откаже от мероприятието.Дано ме разбра за последното.

Никога не съм я спирала когато реши, че може сама. Понякога се справя, понякога - не. Тя е самостоятелна, но е и доста предпазлива. Това че хиляди пъти е падала не ме притеснява. Следващия път знае къде е опасно. Според мен децата се научават най-добре когато опитат нещо. Ако им го обясняваш не виждам как ще разберат. Плюс това не знам защо господства мнението, че децата са порцеланови кукли. Аз не мисля така. Също и дъщеря ми.

Не мога да разбера кое въттешно естетическо чувство кара децата да обуват обвките на обратно  Не може да са им по удобни, защото просто не са , но на всички познати с деца го има този период на пате8ките крака 

Ми уверяваш го човека, че знаеш и си сигурна, че може сам и му обясняваш, защо не е препоръчително да го прави.
Или другият вариант е казваш добре, но заставаш в дебнеща позиция, с леко ударен вид разбира се.Да не е твърде очевадно.
Каквото и да правиш, внимавай да не засегнеш самоуважението  и самочувствието на детето, че после лошо.

Изгледай Finding Nemo още веднъж - там се крие отговорът!

  Ще взема и аз да го гледам
 Разбирам авторката на темата идеално, защото и аз се стряскам за щяло и не щяло.
Знам, че това е по-скоро недостатък и се опитвам да се корегирам, но признавам си доста пъти неуспешно.

най добре да опита сам но ти бъди наблизо до него за стълбите примерно

Не се стряскам за щяло и не щяло. Стряскат ме реално непремерени рискове, такива, каквито всяка от вас биха я стреснали, ако детето й имаше подобен тип реакции. Ситуация от преди час и половина -качва се на оградата /сам, сам, далече мамо/, придържа си се добре, справя се,  изглежда супер стабилен, след малко вижда пеперуда, че лети и посяга да я хване, скача  или по-скоро залита надолу, в последната секунда го улових.

Иво ходи два пъти седмично с нас за риба и лови със собствена въдичка, нагазил във водата до коленете. Бърка захранка с червеи.
Коси с дядо си тревата, полива градината, сади цветя, помага на баща му да режат продуктите за яденето /има си специален нож/ -описаната ситуация в началото на темата беше за опит да готви като си придърпа стол до печката с идеята да разбърква манджата /сам, сам, да не държа тенджерата /.
Чисти заедно с мен и плочките на банята, лю.
Ограниченията, повярвайте, са сведени до минимум. Опитвал е достатъчно разнообразни дейности за двегодишно дете - белил е черупките на яйцата, когато се излюпват пиленца, хранил е магаре , често е по полето , разпознава няколко вида птици и гъби, и т.н... Вече може да маркира сам с мишката пред компютъра.. Мисълта ми е , че не съм излишна паника, детето пробва всичко. И най-малкото мога да бъда обвинена, че го възприемам като порцеланова кукла.
За онези опасните ситуациии иде реч. Наблюдавам останалите какво правят при такива, защото виждам, че всеки човек си има определен праг на безстрашие и сигурност -просто отместват детето и го предупреждават, че нещо би могло да стане. Това се случва с цената на много рев и тръшкане. Не ми се иска да се стига до това, но явно понякога  е единственото решение.
лю, прекрасно си го описала. Но не бих се съгласила с това, че е редно да се стои далеч от двуметрова опасна катерушка само, защото детето е пожелало и отстрани да се дават наставления, когато го виждаш, че взима две стъпала за едно и едновременно с това гледа птиците.
За себе си си направих един извод- продължавам говоренето, а ако то не подейства, просто го отмествам, дори и това да ми струва половиния му развален ден и оттам и моя.
Всъщност

В събота си говорехме с една детска психоложка точно на тема как да не се смачква самочувствието на детето и в същото време да не се наранява и да прави опасни неща, не само физически, но и в поведението си... Та жената казва, че деца които са отглеждани без забрани и такива които израстват с такива, винаги стигат до психолог...
Винаги трябва да има баланс между забраните и нещата които е позволено да прави. Тя съветваше негативните неща да се казват като предварително казваме нещо положително за детето и завършваме отново с нещо положително.
Аз не мисля, че улучвам баланса, но моите деца и двете  са с много силна воля, винаги искат да прекрачат всички граници, но смятам, че детето трябва да е наясно кое е позволено и кое не.
У нас не се катери по терасата и прозорците. При подобна проява следва наказание, независимо от тръшкането и писъците.
А нещата които не са толкова опасни, както обуването на обувките обратно например го обръщаме на закачки и майтапи. Моята дъщеря винаги държеше да си обува на обратно обувките и се отказа заради една песничка която научи в градината...
"Моите обувки ходят все сърдити
без да се поглеждат на страни извити
а пък мама казва грешката е ясна
лявото краченце е в обувка дясна"
Толкова я заинтригува, че постоянно си я пееше докато се обува.
А в останалите ситуации обикновено повтарям колко са големи и добри, как добре се справят, ама аз искам само малко да помогна, съвсем малко и показвам с пръсти... Следва цупене, но след малко се съгласява.
Пожелавам ти да намериш баланса между строгостта и свободата.