Как бихте постъпили на мое място?

  • 6 172
  • 99
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 702
Абе я не си навивай глупости!Щяла да си остане с едно дете!Аз съм с една тръба, ама не се притеснявам че мога да остана и без нито едно!Споко!
Не, не мисля че е много отговорен мъжа ти, сори ама..Ти сама каза, че си е "позволил" такова нещо!Плюс това е можел да седне и той да ти каже, че има проблем, а не да си хване първата фуста, нали?!И защо само жената трябва да поддържа някаква комуникация, да вади думи с ченгели и въобще то си става досаден монолог и в един момент почваш да си мислиш, че грешката е в твоя телевизор!Ок, умен бил!Точно защото е умен избира удобството, т.е. теб!
Ако се оправите, дали за теб ще е същото!Дали ще имаш такова доверие в него!?Дори и да няма нищо, повярвай ми, винаги ще имаш нотка на съмнение!

# 76
  • Мнения: 702
хехехехе.....  тук не мисля че трябва да се делят нещата на това какво правят мъжете и какво правят жените Peace Авторката го обича що трябва да си разбива семейството заради някакво увлечение на мъжа й дето и тя не знае колко е сериозно. Наранена е, може да преувеличава... Просто би било добре да заобиколи малко собственото си его и да погледне за миг както се казва " от човешка гледна точка".
Гнева е лош съветник. Мъжете не си падат много по разговорите и  ТИ  би могла да му помогнеш в това отношение.

Аз доколкото разбрах, тя доооста е заобиколила егото си!
И не съм я съветвала да го зарязва Naughty

# 77
  • Варна
  • Мнения: 25 310
Ахъм, то от един момент нататък не е заобикаляне, а тотално потъпкване на собственото его, което никак не е добре. Човек трябва да има самоуважение.

# 78
  • Мнения: 617
Първо, извинете, че пиша анонимно.

Моля ви кажете ми според вас, заслужава ли си да продължавате да живеете с мъжа си заради детето, ако сте убедени че той вече не ви обича? Не знам дали е период, не знам дали ще мине. Знам че в главата му е друга жена, макар че не се вижда с нея... знае, че ако продължи просто си тръгваме без дори да разговаряме. Преживява си го тайно.  Знам, че е с нас май само заради детето, защото съвеста му не позволява да го остави. Не искам детето да расте без баща си, но тази отчужденост ме убива. Трудно ми е така делово да го карам.... не знам дали ще мога и кое е правилното решение. Моите чувства след това предателство бавно и полека отиват в канала, но ако видя някаква топлина отсреща и искреност, със сигурно бих продължила напред....
Разкъсвам се, за да взема правилното решение.... осъзнавам, колко ще ми е трудно ако си тръгнем... искам да избера варианта, при който ще е по-добре детето ми и не знам какво да правя!



Много се чудя на подобни въпроси.. ами разбира се не бих живяла с него, ако знам , че не ме обича. Едно дете не може да спаси каквито и да било връзки.
А аз да си съсипвам живота като живея с някакъв си ... неее.. никога...

С какво ще ти е трудно ако си трънете с детето от него? На мъжът ти пука ли му ? Явно не, щом не те обича повече ....Трябва да се мисли разумно, а не така че да си било то финансово задоволена, било то физически, било то психически задоволена.....

Ако пък си сигурна, че в главата му ума Жена... направо ти се чудя определено как може да се унижаваш толкова...
И все пак ти желая Успех!

)Определено ти  личи, че нито мъж  имаш, нито дете.Ако пък имаш жалко...много жалко.
На някои теми трябва да се слага 18+

# 79
Потъпкване на егото ли е да простиш на човека, когото обичаш? Да се опиташ да направиш компромис, макар и огромен, защото мислиш че ще е по-добре за детето ти? Мисля, че по-егоистично би било да си тръгна, без да опитам. Друг е въпроса дали и той ще направи необходимото. Каквото зависи от мен ще направя. А какво ще излезе накрая - що поживем, пък ще видим. Доколкото се познавам, липсата на близост ако продължава, ако не премине този период и не се нормализират нещата, аз няма да издържа. И не искам. И ще си тръгна, и този път ще е окончателно. Всеки заслужава да бъде щастлив. Имам си детето, имам си близките, другото ще се нареди.

# 80
  • Варна
  • Мнения: 25 310
Казах "от един момент нататък". Да простиш и да направиш компромис е едно. Когато става дума за низ от прошки и компромиси - съвсем друго. Доколкото разбирам ти вече си прощавала и си правила опити за сближаване. Файда никаква. Сама си реши докога ще търпиш и има ли смисъл. Никой тук не може да ти каже.

# 81
  • Мнения: 836

....
На някои теми трябва да се слага 18+

Даже 36+. Laughing

Като чета тук, си представям някои потребителки като последен модел хуманоид, от чийто последен ъпдейт е изтрит завинаги греховният .exe файл "влюбване" и сега го раздават железни. Роботи - андроиди, от които никога не можеш да се разочароваш, защото всички чувства, емоции и мисли са под контрол, ограничени до ниво "семейство" и са насочени към един-единствен обект. Но и няма как да очакваш да те "разбере", защото не разпознава други команди.


Woman, за прошката е нужна мъдрост. Виждам, че я притежаваш.

# 82
  • Варна
  • Мнения: 25 310
Ами аз пък не разбирам жени, склонни да прощават, да прощават, да им се изплюят в лицето, те пак да простят, после да ги наритат едно хубаво, те пак да простят в името на любовта. Ама свят шарен, дайте да не си раздаваме квалификации кой е робот и кой хуманоид. Да простиш забежка и изневяра е едно, а да живееш с човек, който не те има за нищо и чака да заспиш за да си скайпи с любимата... ми щом имате нерви, прощавайте до безкрайност и се успокоявайте с мисълта, че това е признак на голяма мъдрост. Аз моите нерви не съм ги намерила на улицата, тъй че не бих търпяла. Даже понеже разбирам какво е любов, бих го натирила влюбения да си гука наживо с другата. Пък аз ще си продължа и без него.

# 83
  • Мнения: 836
Аз не прочетох никъде за "изплюване в лицето" и "наритване". Не мисля, че коментираме подобно поведение.
Прочетох за отговорен и грижовен съпруг. Който се "бори със себе си" също.

# 84
  • Мнения: 133
Малееее познах себе си "последен модел хуманоид" и сега не знам да се срамувам ли или да се гордея с това.
И е вярно, че "не разпознавам други команди". Когато бях по-млада и неомъжена вилнеех на воля, трудно се задържах с един човек и на едно място.  След това съвсем осъзнато се омъжих за човека в който се влюбих и прецених, че той ще е добър баща и съпруг. Заклех ме се да сме заедно и в добро и в лошо. И сега най- важното нещо в живота ми е семейството - всичко друго на втори план. Пък за други мъже и ли за маловажни простотии просто не искам и да помислям.
Така че.... Силви аз съм "железна" и си мисля че ако повече бяха като мен/а определено в този форум са/  нямаше да има към днешна дата толкова разбити семейства и толкова много изоставени деца.

# 85
  • Мнения: 702
Ами да ви кажа, не че не прощавам, прощавам, но всичко си има граници!И мъдростта се състои не в това да прощаваш прекомерно, а въобще да правиш всичко ДОСТАТЪЧНО NaughtyДругото за мен е наивност, да не употребявам по тежки думи!
Прошка се дава на ози, който се разкайва за стореното, а не на онзи, който си лежи на кълката и само си проси!
Но това е друга тема.
Пък и кое точно означава любов в случая за него?!А на потърпевшата жена пак казвам, че тя си познава мъжа най-добре. Само, че не го разбирам това. Айде един пък, как да е. Втори път пак, ама чак пък толкова!Ми тя за какво се бори?!За любовта?!Аз тук никъде не виждам любов от негова страна. Това, че го е загризало не6то, според мен е заради детето.И може би, ако наистина е възпитан и умен мъж, просто се чувства виновен, но това не значи, че я оби4а, а значи че се разкъсва между разума и сърцето!

# 86
  • Мнения: 7 947
Абе хора, какви обобщения правите  ooooh!
Всеки човек е различен и всяка ситуация, в която попадаме, е различна.
Едно е да умееш да прощаваш, да правиш компромиси, друго е да вземеш правилното и адекватно решение. Когато има чувства решенията се взимат съвсем от друг ъгъл, хайде да не се лъжем, емоциите обикновено надделяват, не разума  Wink

# 87
  • Мнения: 836
...
Така че.... Силви аз съм "железна" и си мисля че ако повече бяха като мен/а определено в този форум са/  нямаше да има към днешна дата толкова разбити семейства и толкова много изоставени деца.

Напълно съм съгласна.
За съжаление не всички притежават последния ъпдейт.

Надявам се да ме разбирате правилно. Не казвам, че изневярата е хубаво нещо. Напротив.

# 88
  • Мнения: 550
някой го беше казал-- не е готов за това решение. това е като да си купиш нещо, а после да се чудиш защо, аджеба, си го купи и дали някога ще го облечеш...? и накрая може и да го облечеш, да, или просто да го хвърлиш или подариш на някой друг, така както си е с етикета...
прибързано решение, взето от страх, под натиск?... решение което не е сигурен, че е правилното, но е по-сигурно... да сменя ли работата? имам ново предложение, но е свързано с рискове, адаптация, и накрая може да не се окаже това, което е пишело в обявата... избираш да останеш на старата работа, но през цялото време си мислиш как би било на новата... изпускаш тази възможност, но си обещаваш при следваща да не правиш тази грешка. на това ми прилича тази история, но искрено пожелавам на авторката да греша! дано намери път към сърцето на съпруга си, преди да е изгубила любовта си.

# 89
  • Мнения: 702
Да съгласна съм!
Обаче, честно казано, знам какво е да обичаш и да страдаш и да се чувстваш предаден
от най-близкия човек и да ти кажа сама си сложих края на връзката!Той отричаше да има друга, но вече е женен точно за нея!И мен са се държали студено и мен са ме лъгали, точно затова се опитвам да съм реалистка, защото иначе много боли!
И аз не съм спала и не съм яла и въобще не съм знаела къде съм от мъка, от болка и отчаяние!Е, научих се!Няма такъв мъж, който да заслужава толкова много компромиси!

Общи условия

Активация на акаунт