Как бихте постъпили на мое място?

  • 6 159
  • 99
  •   1
Отговори
8 юни 2009, 15:45 ч.
Първо, извинете, че пиша анонимно.

Моля ви кажете ми според вас, заслужава ли си да продължавате да живеете с мъжа си заради детето, ако сте убедени че той вече не ви обича? Не знам дали е период, не знам дали ще мине. Знам че в главата му е друга жена, макар че не се вижда с нея... знае, че ако продължи просто си тръгваме без дори да разговаряме. Преживява си го тайно.  Знам, че е с нас май само заради детето, защото съвеста му не позволява да го остави. Не искам детето да расте без баща си, но тази отчужденост ме убива. Трудно ми е така делово да го карам.... не знам дали ще мога и кое е правилното решение. Моите чувства след това предателство бавно и полека отиват в канала, но ако видя някаква топлина отсреща и искреност, със сигурно бих продължила напред....
Разкъсвам се, за да взема правилното решение.... осъзнавам, колко ще ми е трудно ако си тръгнем... искам да избера варианта, при който ще е по-добре детето ми и не знам какво да правя!

# 1 8 юни 2009, 15:50 ч.
  • София
  • Мнения: 8 000
А другата страна какво казва по въпроса? Дискутирано ли е изобщо, че има проблем във взаимоотношенията?

# 2 8 юни 2009, 15:52 ч.
  • Мнения: 2 013
Детето не е причина да погубиш живота си с мъж,който не те обича и уважава.
Кое дете има нужда от нещастна и депресирана майка или да става свидетел на грозни сцени,да чува груби думи и крясъци.
Трудно е да вземеш решение за развод,но понякога това е по-добре за детето от другия вариант.

# 3 8 юни 2009, 15:55 ч.
  • Мнения: 836
Ако го обичаш, изкачай да му мине увлечението.

# 4 8 юни 2009, 16:00 ч.
Другата страна пределно ясно осъзнава как стоят нещата. Но колкото и да се мъчи да вървят нещата гладко, когато любовта си е отишла е трудно. Няма скандали, няма сцени.
Просто не му идва отвътре вече да е нежен с мен, да изпитва удоволствие да е с нас... така го усещам. Отговорностите си не е оставил на заден план, но го прави само заради това. Защото се чувства отговерен. А на мен ми е трудно да живея така. Ако знам, че има някакъв шанс поне да се затоплят нещата и да станем поне на 1/10 близки, колкото сме били винаги, ще се опитам да изчакам да мине този период. Но ако не стане? Ако не мине? Не си ли губим времето взаимно? Говорили сме. Иска да сме заедно. Но го прави с усилия. Усещам го.
А за обичането, ами обичам го, и затова ми е трудно да живея с него като виждам как вече не ме обича. Освен това, откъде да знам ще му мине ли пусто увлечение? Времето си минава....

# 5 8 юни 2009, 16:01 ч.
  • София
  • Мнения: 622
Говори с него, опитайте се да съживите нещата, излизайте повече заедно, отидете някъде за няколко дни сами, ако има кой да гледа детето. Не се отказвай от битката преди тя дори да е започнала. Ти го обичаш нали така? Държи се добре с вас, няма скандали и сцени. Аз бих му споделила как се чувствам, като внимавам да не предизвикам съжаление или гузна съвест.

# 6 8 юни 2009, 16:02 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
или ще му мине или няма ...

# 7 8 юни 2009, 16:03 ч.
  • Мнения: 248
ako vijda6 4e i toi se my4i ot situaziata.......niama smisyl ottegli se, kato osiguri6 dostyp na deteto do ba6ta mu..znam 4e ne iska6 da 4ue6 to4no tova, no mislia 4e e nai-dobroto koeto moje6 da napravi6.....nai-dobroto e i za teb daje....kogato lübovta ja niama......niama ja.....predstavi si 4e sled godina i dvamata ste po-stastlivi v novi vryzki...... davai na deteto si zialata si lübov, ako i toi go pravi ste se spravite......kakvoto i da re6i6, pojelavam ti da e pravilnoto

# 8 8 юни 2009, 16:03 ч.
  • Мнения: X
Woman, ако си регистрирана, пиши ми на лични ако искаш. Имам какво да ти споделя.

# 9 8 юни 2009, 16:05 ч.
  • София
  • Мнения: 622
Цитат на: --Woman-- в пн, 08 юни 2009, 16:00
Другата страна пределно ясно осъзнава как стоят нещата. Но колкото и да се мъчи да вървят нещата гладко, когато любовта си е отишла е трудно. Няма скандали, няма сцени.
Просто не му идва отвътре вече да е нежен с мен, да изпитва удоволствие да е с нас... така го усещам. Отговорностите си не е оставил на заден план, но го прави само заради това. Защото се чувства отговерен. А на мен ми е трудно да живея така. Ако знам, че има някакъв шанс поне да се затоплят нещата и да станем поне на 1/10 близки, колкото сме били винаги, ще се опитам да изчакам да мине този период. Но ако не стане? Ако не мине? Не си ли губим времето взаимно? Говорили сме. Иска да сме заедно. Но го прави с усилия. Усещам го.
А за обичането, ами обичам го, и затова ми е трудно да живея с него като виждам как вече не ме обича. Освен това, откъде да знам ще му мине ли пусто увлечение? Времето си минава....
Писали сме заедно. Имаш свестен мъж, дай му време. Казваш, че времето минава- за какво. За нова любов, нов мъж?!

# 10 8 юни 2009, 16:10 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
даммм ще дочакаме продължение .... "вече не обичам моя, че ми беше изневерил, влюбих се във друг"

# 11 8 юни 2009, 16:11 ч.
  • Мнения: 293
Аз на твое място бих се изнесла за малко с детето.
Да постои сам, да помисли трезво, да усети липсата ви и да види дали може да я запълни с това,което ще получи евентуално от другата.
Ако след 10-15 дни разделени не се осъзнае...и не реши,че иска да се върнете...по-добре да се разделите завинаги...
Дай му свободата да избере но ако не избере теб....просто няма смисъл.

Дано нещата се оправят!

# 12 8 юни 2009, 16:14 ч.
  • Мнения: 2 448
Щом за детето ми така е по добре, не бих поискала от него да си тръгне, ако той сам не го желае.
Естествено много ще ми е болно, ако аз го обичам, а той мен не, но на чувства човек не може да заповядва, ако го изпъдя ще го разлюбя ли?
Пак голяма жертва е направил щом е предпочел да остане при детето си.

# 13 8 юни 2009, 16:17 ч.
  • Мнения: 10 693
И аз бих изчакала. Важно е, че той не се вижда с нея - явно все пак полага някакви усилия.

# 14 8 юни 2009, 16:20 ч.
  • Мнения: 356
А от колко време ситуацията е такава?
Ако е от скоро - дай му шанс, може и да се осъзнае...

# 15 8 юни 2009, 16:21 ч.
  • Мнения: 5 468
Цитат на: Елито в пн, 08 юни 2009, 16:01
Говори с него, опитайте се да съживите нещата, излизайте повече заедно, отидете някъде за няколко дни сами, ако има кой да гледа детето. Не се отказвай от битката преди тя дори да е започнала. Ти го обичаш нали така? Държи се добре с вас, няма скандали и сцени. Аз бих му споделила как се чувствам, като внимавам да не предизвикам съжаление или гузна съвест.
Шаблони...  Crazy
Замине ли си 1 път любовта - няма връщане. Химията изчезва. Един ден, да, ще му излезе от главата оная новата, която е забелязал..., но няма да е същото при вас, както е било. И както виждам, ти си чувствителна жена и не ти е развит онзи синдром - аз съм му съпругата, ще си пазя семейството  Crazy. Ти няма да бъдеш щастлива с човек, който преди те е боготворял, а сега ще те гледа като ангажимента му, с чувство за отговорност. Жалко е, ама за това се развалят едни семейства. Други не се развалят, защото на нея й стига, че има дом, готви на някой и пере посраните му гащи и го лъска - за друга  Mr. Green.
Ох... hahaha това беше гадно, ама такава е реалността... аз ги наричам бидони... не се обижда, че мъжа й не я харесва и сумти като я види  Stop. Спирам.

# 16 8 юни 2009, 16:23 ч.
  • Мнения: 836
Цитат на: --Woman-- в пн, 08 юни 2009, 16:00
...
А за обичането, ами обичам го, и затова ми е трудно да живея с него като виждам как вече не ме обича. Освен това, откъде да знам ще му мине ли пусто увлечение? Времето си минава....

Почти всички се увличат. И на по-голямата част им минава.


ПП. Ситуацията, която описваш е много често срещана напоследък.

# 17 8 юни 2009, 16:29 ч.
  • Мнения: 2 448
Цитат на: mimetobl в пн, 08 юни 2009, 16:20

Ако е от скоро - дай му шанс, може и да се осъзнае...

Какво значи да се осъзнае? От това по осъзнато на къде - избрал е да не се вижда с тази, която иска, а да е отговорен баща и да страда тайно. Кое му е неосъзнатото в случая на човека?  newsm78

# 18 8 юни 2009, 16:30 ч.
  • Мнения: 166
Детето би било най-добре с двамата си родители. Но жертвите винаги струват скъпо. А вие и двамата се жертвате. Освен всичко, не мисля, че това е правилен възпитателен модел.
Постави ясна граница между увличането и липсата на любов към теб, не ги отъждествявай. И в случай, че си убедена във второто, ако можеш се откажи по-навреме. Успех ти желая!

# 19 8 юни 2009, 16:33 ч.
  • Мнения: 92
И аз смятам,че гореописаното си е направо ежедневие в повечето бракове,за съжаление разбира се...Според мен трябва много внимателно да пипаш нещата около съпруга си сега.Адски е трудно да се намери поведенческия баланс в подобна ситуация,но е най-добрата тактика да не го загубиш безвъзвратно.Мен ако питаш,от опит ти казвам,че съпругът ти е просто увлечен и влюбен,но не е взел решение да остане с другата жена.Щом е останал при теб и детето,това е ясен сигнал за огромното му колебание спрямо другата.По принцип за мъжете не е типично да се развеждат заради авантюрите си-това го правят жените,понеже сме по-емоционални от мъжката половина.Казваш,че е изстинал към теб и му е трудно да се държи любвеобилно-ами нормално е!!!Щом има връзка,която го гложди отвътре,той мисли постоянно за другата жена,за моментите с нея и т.н.Дай му време и бъди много търпелива с него и с чувствата му.Не го притискай,бъди много деликатна,дай му свободата да вземе решение и ще видиш,че с времето нещата ще започнат да се възвръщат малко по малко.Позволявам си да ти давам този съвет относно търпението и деликатността,понеже ти сподели,че все още го обичаш.В случая наистина важи правилото,че ако обичаш истински някого,трябва да му дадеш свобода.
Дано всичко се оправи при вас!Прегръщам те! Hug

# 20 8 юни 2009, 16:36 ч.
  • Мнения: 356
Цитат на: pasinet в пн, 08 юни 2009, 16:29
Цитат на: mimetobl в пн, 08 юни 2009, 16:20

Ако е от скоро - дай му шанс, може и да се осъзнае...

Какво значи да се осъзнае? От това по осъзнато на къде - избрал е да не се вижда с тази, която иска, а да е отговорен баща и да страда тайно. Кое му е неосъзнатото в случая на човека?  newsm78

Е добре де, не използвах точната дума: "Може и да му мине", тоест да се влюби повторно в жена си и да загърбят трудностите, ако тя реши да му прости.
Имах приятелка , изпаднала в подобна ситуация - тя беше залитналата по друг мъж.Приятелят и (сега вече съпруг) направи всичко възможно да си я върне и тя преоткри любовта си към него.Аз лично не си го представям това, но при тях наистина е факт!

# 21 8 юни 2009, 16:39 ч.
Посъветва ме едно момиче да си тръгнем с детето за известно време - направих го. След като разбрах за другата жена и му простих и реших да продължим напред, защото той каза че така иска. Но той изпадна в някакво странно състояние.... просто се промени, държеше се подчертано лошо - в смисъл все едно съжалява, че изобщо сме се оженили. Не изтърпях дълго и си тръгнахме. След 12 дена поиска да се върнем. Реших да опитам. Старае се, грижи се за нас, полага усилия. Но аз виждам че ума му не е вкъщи и нещата вървят на сила от негова страна. Няма ги тези неща, които ти показват че мъжа до теб иска да е с теб, а не само по задължение и заради детето. И двамата не сме хора, които могат да живеят без топлота някаква, макар и премерена с дългите години, които сме заедно. На мен ми липсва доверието, което му имах.... Но сте прави. Любовта като си отиде... трудно се оправят нещата

# 22 8 юни 2009, 16:43 ч.
  • Мнения: 356
Имала си смелостта да си тръгнеш преди и според мен трябва да го направиш и сега.По добре ще е за детето да бъде с един щастлив родител, отколкото с двама, които не се разбират и не са щастливи заедно.То сега може би е малко и тези неща не му правят впечатление, но то ще порасне и ще започне да разбира...ще почне да задава въпроси, а отговорите няма да станат по-лесни , а даже напротив...  Sad

# 23 8 юни 2009, 16:45 ч.
  • София
  • Мнения: 622
Цитат на: Ню в пн, 08 юни 2009, 16:21
Цитат на: Елито в пн, 08 юни 2009, 16:01
Говори с него, опитайте се да съживите нещата, излизайте повече заедно, отидете някъде за няколко дни сами, ако има кой да гледа детето. Не се отказвай от битката преди тя дори да е започнала. Ти го обичаш нали така? Държи се добре с вас, няма скандали и сцени. Аз бих му споделила как се чувствам, като внимавам да не предизвикам съжаление или гузна съвест.
Шаблони...  Crazy
Замине ли си 1 път любовта - няма връщане. Химията изчезва. Един ден, да, ще му излезе от главата оная новата, която е забелязал..., но няма да е същото при вас, както е било. И както виждам, ти си чувствителна жена и не ти е развит онзи синдром - аз съм му съпругата, ще си пазя семейството  Crazy. Ти няма да бъдеш щастлива с човек, който преди те е боготворял, а сега ще те гледа като ангажимента му, с чувство за отговорност. Жалко е, ама за това се развалят едни семейства. Други не се развалят, защото на нея й стига, че има дом, готви на някой и пере посраните му гащи и го лъска - за друга  Mr. Green.
Ох... hahaha това беше гадно, ама такава е реалността... аз ги наричам бидони... не се обижда, че мъжа й не я харесва и сумти като я види  Stop. Спирам.
Не знаех, че сме на конкурс по оригиналничене  ooooh!
И да- любовта понякога се съживява, понякога- не. Със сигурност обаче рязането до корен и обобщаването на възможните сценарии на развой до два: "бидоните" и отишлите си е свръхопростяване на нещата, което пък си е вид шаблониране, като се замисли човек  Thinking
Люсил, по-добре не мога да го кажа  Peace

# 24 8 юни 2009, 16:50 ч.
  • Мнения: 92
Цитат на: --Woman-- в пн, 08 юни 2009, 16:39
Няма ги тези неща, които ти показват че мъжа до теб иска да е с теб, а не само по задължение и заради детето. И двамата не сме хора, които могат да живеят без топлота някаква, макар и премерена с дългите години, които сме заедно. На мен ми липсва доверието, което му имах.... Но сте прави. Любовта като си отиде... трудно се оправят нещата
Ако искаш да запазиш семейството си,дай му време и шанс.Ако си преценила,че не можеш и не искаш повече да търпиш,отиди си с детето.Аз обаче съм убедена,че съпругът ти пак ще те моли да се върнете.

# 25 8 юни 2009, 16:51 ч.
  • Мнения: 836
Цитат на: --Woman-- в пн, 08 юни 2009, 16:39
...Любовта като си отиде... трудно се оправят нещата
Ама, коя любов си е отишла?
И какво значи "любов"? Пеперудите в корема при всяка мисъл за него ли? Не мисля.
Това неговото, към новата, дали е "любов". Засега, вероятно са само "хормони". Страст. И тя отминава един ден.


По-важното е ти как ще минеш през всичко това и какво ще остане от теб.

# 26 8 юни 2009, 16:52 ч.
  • Мнения: 5 468
Цитат на: Елито в пн, 08 юни 2009, 16:45
Не знаех, че сме на конкурс по оригиналничене  ooooh!
Ами не сме на такъв конкурс. Но това което казваш - съберете се, поговорете, излезте... са си чисти шаблони, които не вършат грам работа, когато акъла му е на друго място  Simple Smile.

# 27 8 юни 2009, 16:55 ч.
  • София
  • Мнения: 622
Цитат на: Ню в пн, 08 юни 2009, 16:52
Цитат на: Елито в пн, 08 юни 2009, 16:45
Не знаех, че сме на конкурс по оригиналничене  ooooh!
Ами не сме на такъв конкурс. Но това което казваш - съберете се, поговорете, излезте... са си чисти шаблони, които не вършат грам работа, когато акъла му е на друго място  Simple Smile.
Защо да са шаблони, според мен пък много семейства точно за това се разпадат- липса на комуникация, липса на опити- не това е тъпо, това е клише, това няма да стане. Какво е тогава адекватното предложение- ми напусни го, то и без това няма смисъл, не се хАби.

# 28 8 юни 2009, 17:02 ч.
  • Варна
  • Мнения: 25 286
Липсата на комуникация е съвсем друго нещо. Но аз ако съм изстинала към някой, желанието му да излизаме постоянно, да ходим не знам си къде сами и т. н. ще предизвика в мен досада. И мислиш ли, че той не знае как се чувства тя?
Аз лично не бих издържала да съм с някой, за който знам, че не ме обича. Ако пък знам и че обича друга, още по-не бих издържала. Не мога да се жертвам чак дотам. Просто няма начин. Всеки по пътя си и това е. Пък ако след време реши, че мен обича, а не другата, толкова по-зле.

# 29 8 юни 2009, 17:02 ч.
  • Мнения: 5 468
Цитат на: Елито в пн, 08 юни 2009, 16:55
Цитат на: Ню в пн, 08 юни 2009, 16:52
Цитат на: Елито в пн, 08 юни 2009, 16:45
Не знаех, че сме на конкурс по оригиналничене  ooooh!
Ами не сме на такъв конкурс. Но това което казваш - съберете се, поговорете, излезте... са си чисти шаблони, които не вършат грам работа, когато акъла му е на друго място  Simple Smile.
Защо да са шаблони, според мен пък много семейства точно за това се разпадат- липса на комуникация, липса на опити- не това е тъпо, това е клише, това няма да стане. Какво е тогава адекватното предложение- ми напусни го, то и без това няма смисъл, не се хАби.
Да, много връзки се разпадат, поради липса на диалог, но мислиш ли, че те двамата не са говорили поне 100 пъти по тоя въпрос? Те са говорили, говорили... ама онзи като му е хвръкнал акъла... ще мине време, докато си го събере и чуе някой какво въобще му говори. А през това време, тя ще страда, ще хаби нерви... една жена, когато не се чувства обичана вече й е много тежко.
Та съветите бяха наречени "шаблони", защото едва ли са ги подминали. То това е станало още в началото на разрива сред тях.
И къде да излязат да ходят заедно, като той ще я гледа и ще вика - пфуй, що не е другата на нейно място  #Cussing out. Абе, човек като е влюбен... всеки е бил и знае какво е.

Ели, въобще не ти оригиналнича. Мина ми този порив. Нито има за кой да го правя, нито ми е тръпка. Казвам това, което мисля. Любовта идва и си отива. И според темперамента си, характера си, човек решава, как да продължи да живее... Със същия човек, без любовта му или сам - огорчен и разочарован. Е, да, чувам че понякога и се връща тази любов или по-скоро някаква обич те връща при "бившия ти", амаааа... само чувам, от опит не говоря за това.

# 30 8 юни 2009, 17:03 ч.
  • Мнения: 34
да чукна на дърво!  Sunglasses

# 31 8 юни 2009, 17:03 ч.
  • Мнения: X
Woman, не мога да ти отговоря на ЛС. Запълнила си капацитета на кутията си. Simple Smile

# 32 8 юни 2009, 17:10 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Ще му мине! "Очи, които не се виждат се забравят" е казал народа и е много вярно. Не очаквай чудеса, няма да стане за месец-два, но щом иска да остане в семейството, сам ще намери пътя обратно към теб. Просто не го пришпорвай и не насилвай нещата. Ако имаш тъпрение и нерви, де! Според мен си струва да опиташ. И на него не му е леко, повярвай ми! По- важното е, че е взел решение и рано или късно ще започне да работи по него.
Кураж и дано усилията ти имат успех!

Последна редакция: пн, 08 юни 2009, 17:24 от Северина

# 33 8 юни 2009, 17:14 ч.
  • Мнения: 7 947
Не, не бих о станала с него! Всеки трябва да бъде щастлив! Ако не се получава заедно - то поотделно  Peace

# 34 8 юни 2009, 17:26 ч.
  • София
  • Мнения: 622
Цитат на: Ню в пн, 08 юни 2009, 17:02
Да, много връзки се разпадат, поради липса на диалог, но мислиш ли, че те двамата не са говорили поне 100 пъти по тоя въпрос? Те са говорили, говорили... ама онзи като му е хвръкнал акъла... ще мине време, докато си го събере и чуе някой какво въобще му говори. А през това време, тя ще страда, ще хаби нерви... една жена, когато не се чувства обичана вече й е много тежко.
Та съветите бяха наречени "шаблони", защото едва ли са ги подминали. То това е станало още в началото на разрива сред тях.
И къде да излязат да ходят заедно, като той ще я гледа и ще вика - пфуй, що не е другата на нейно място  #Cussing out. Абе, човек като е влюбен... всеки е бил и знае какво е.
Еми -не, не знам дали и какви фази е преминала двойката. Отговарям по презумпция, че никой, който е 100% сигурен от изхода на дадена ситуация и за който нещата са като 2 и 2=4 не би пуснал тема с молба за съвет. И съответно съвсем добронамерено давам съвет.

# 35 8 юни 2009, 21:40 ч.
  • Мнения: 1 844
щом съпругът ти е грижовен,отговорен и гледа семейството ви,не си и помисляй за развод,още повече че ти самата още имаш чувства към него.изчакай,увлечението му навярно ще мине,а и все пак доколкото разбрах изневяра няма.
всяко семейство има възходи и падения,важното е да имаш търпение.
успех!

# 36 8 юни 2009, 21:52 ч.
  • Мнения: 81
Не съм чела какво са ти отговорили другите момичета, но предполагам е че е по добре да го напуснеш.
Аз ще ти кажа да почакаш, не бързай. Във всяко семейство има подобни кризи, вашата може да отмине. При нас така стана, само че аз бях от станата на съпруга ти. Благодарна съм му че ме изтърпя и запази семейството ни.

# 37 8 юни 2009, 21:59 ч.
  • Мнения: 101
Цитат на: --Woman-- в пн, 08 юни 2009, 16:39
Посъветва ме едно момиче да си тръгнем с детето за известно време - направих го. След като разбрах за другата жена и му простих и реших да продължим напред, защото той каза че така иска. Но той изпадна в някакво странно състояние.... просто се промени, държеше се подчертано лошо - в смисъл все едно съжалява, че изобщо сме се оженили. Не изтърпях дълго и си тръгнахме. След 12 дена поиска да се върнем. Реших да опитам. Старае се, грижи се за нас, полага усилия. Но аз виждам че ума му не е вкъщи и нещата вървят на сила от негова страна. Няма ги тези неща, които ти показват че мъжа до теб иска да е с теб, а не само по задължение и заради детето. И двамата не сме хора, които могат да живеят без топлота някаква, макар и премерена с дългите години, които сме заедно. На мен ми липсва доверието, което му имах.... Но сте прави. Любовта като си отиде... трудно се оправят нещата
  Не се оправят, НО зависи много зависи от него.  Пожелавам ти много сили и нерви , каквото и да решиш, успех!

# 38 8 юни 2009, 22:06 ч.
  • Мнения: 1 849
Всяко семейство има кризи. Никъде не е казано, че всичко винаги ще е само рози. Любовта преди всичко е решение, не само някакви емоции. Любовта дълго търпи... Аз вярвам, че ще намерите пътя отново един към друг.

# 39 8 юни 2009, 22:30 ч.
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Минах веднъж през това..пази, боже, да не ми се  наложи  отново, щото тогава ще  хвърчат  глави. Та, като разбрах, че  мъжът ми е влюбен в друга / тя  ми каза, че е влюбен в нея, де.. даже се били обичали Twisted Evil, а той отричаше да изпитва чак такива  чувства/, страдах доста. После си накривих шапката  и го пуснах да пасе. Така се държах външно, но отвътре в душата ми беше ад- такава мъка не бях изпитвала. ПРед него- усмихната, засмяна, непукистка, един вид- и без тебе мога да живея, свободен си. Когато го няма-  ред сълзи, ред сополи, кризи, в които се задъхвах от рев...абе, чудо. Не очаквах, че  съм   такава артистка. Е, моичкият, съдейки по това, което  вижда пред себе си- една  намахана и щастлива жена, явно  се  попритесни. И голямата му тръпка към другата отмина бързо, бързо WinkТа, моят съвет- не показвай, че страдаш.Каквото си могла дотук, направила си. Остави   да мине  още  време. ВРемето ще ти покаже какво следва  оттук нататък. Но по принцип, моето  мнение е, че   нещата  не  се  ли променят  в посока към  по- добро, няма защо да си пречите взаимно. Всеки по пътя си  и  толкоз. Това, че ще се разделите, не означава, че бащата ще забрави детето си, нали/ поне като отговорен и сериозен мъж го описваш/. Детето  ще си има татко, просто  ти няма да имаш точно този мъж до себе си.

# 40 8 юни 2009, 22:41 ч.
  • Мнения: 202
Ако наистина си убедена,че не те обича както твърдиш да живеете заедно просто само  заради детето няма смисъл.

# 41 8 юни 2009, 23:15 ч.
Съжалявам, но и аз ще отговоря анонимно.
Бях в подобна ситуация. Не съм се изнасяла, но обмисляхме сериозно раздяла. Реших да задържа нещата за малко. Изчаках и колкото и невероятно да звучи, нещата се нормализираха. Но си трябва време. И за него и за теб.

# 42 8 юни 2009, 23:40 ч.
  • Мнения: 9
Woman, много ми е тъжно и болно като чета. Съвет не мога да дам, защото изтръпвам и губя слово и мисъл като си представя подобна ситуация с мен. Пожелавам ти с цялото си сърце  baby_neutral смилено развитие на нещата и спокойствие и за трима ви - теб, мъжът и детенцето!

# 43 9 юни 2009, 08:48 ч.
  • Мнения: 505
Не вярвам, че мъжът ти не те обича вече. Любовта има свойството да мимикрира, обръща се в инат и злоба понякога, когато ти пука много за някого. Обръща се и в крайна студенина - форма на самозащита. Ако твоят мъж се чувства виновен, може да се държи кофти по много начини, но отвътре, скрито, под повърхността, да изпитва силна любов към теб. Любовта не е само букет цветя. Любовта може да е и куршум в слепоочието, алкохол, бой и какво ли не. Всички знаем, че трябва да се държим прекрасно с любимия, но някак си в живота постоянно правим грешки - къде от егоизъм, къде от глупост. После мажем и т.н. Обичай го, както и преди. Прости му даже глупостите. Не вярвай на държанието му, вярвай на сърцето си. Не вземай съвет от приятели - ще те побъркат. Ако сърцето ти говори, следвай неговите съвети. Ако мълчи, ти пък изчакай. Всичко ще мине. Трябва време и казват, че най-доброто лечение е почивка в далечни места - освежавало брака. Аз все не мога да се възползвам, пустите пари, но ако вие имате възможност - попътувайте заедно.

# 44 9 юни 2009, 09:16 ч.
Penkailieva, толкова ми се иска да си на 100% права   bouquet

# 45 9 юни 2009, 11:23 ч.
  • Мнения: 0
Да си тръгнеш е последното нещо, което трябва да направиш, не първото. Бракът е отговорност и задължение - не само цветя и рози. Мъжът ти явно го разбира, щом се опитва да преодолее емоциите си. Големите мъжки пороци според мен са да пие, да те бие, да ревнува бясно... По-добре не мисли много надълбоко и много занапред. Грижи се за детето и дома, намери си занимания, независими от мъжа ти, бъди външно спокойна(дето се казва само ти да си знаеш какво ти е отвътре), не се разправяй, не го вини.  Дай всички шансове на брака си - да си тръгне може всеки, включително и ти по всяко време. Опитай всичко останало преди това.

# 46 9 юни 2009, 11:39 ч.
  • Мнения: 231
А другата къде е, че не я вижда?

Ако е далече и шанса да се виждат често е малък ще им мине най-вероятно това увлечение.
Но ти трябва да си силна и както сподели някой, напук на него да си готина и намахана, стани даже по-хубава от преди и той най-вероятно ще усети какво може да загуби...
За съжаление хората сме такива, че идва момент в който свикваме с това,което имаме и спираме да го оценяваме, разбираме , колко е важно чак когато започнем да го губим - дано се осъзнае Rolling Eyes

# 47 9 юни 2009, 11:44 ч.
  • на майната си
  • Мнения: 425
Бих му дала гратисен период, но не бих стояла при него. Ако след този период доброволно е решил да се върне, но поведението му като описаното - няма да търпя заради детето. Всеки има право на щастие и запазване на личното си достойнство.
Дано се оправят нещата между Вас.

# 48 9 юни 2009, 11:45 ч.
С търпение много се постига...но и всеки си усеща най-добре ,като си претеглиш на кантара кое би търпяла и до кога и изобщо ще имали смиъл,живота е кратък за да го пропилява ме... някои каза ..има и вариянт да сте щастливи по отделно,така и детенце ще е по добре,че то усеша фалша най-много...Абе всеки си знае...как,защо,какво! Успех!!!

# 49 9 юни 2009, 12:15 ч.
  • Мнения: 92
Цитат на: Penkailieva в вт, 09 юни 2009, 08:48
Не вярвам, че мъжът ти не те обича вече. Любовта има свойството да мимикрира, обръща се в инат и злоба понякога, когато ти пука много за някого. Обръща се и в крайна студенина - форма на самозащита. Ако твоят мъж се чувства виновен, може да се държи кофти по много начини, но отвътре, скрито, под повърхността, да изпитва силна любов към теб. Любовта не е само букет цветя. Любовта може да е и куршум в слепоочието, алкохол, бой и какво ли не. Всички знаем, че трябва да се държим прекрасно с любимия, но някак си в живота постоянно правим грешки - къде от егоизъм, къде от глупост. После мажем и т.н. Обичай го, както и преди. Прости му даже глупостите. Не вярвай на държанието му, вярвай на сърцето си. Не вземай съвет от приятели - ще те побъркат. Ако сърцето ти говори, следвай неговите съвети. Ако мълчи, ти пък изчакай. Всичко ще мине. Трябва време и казват, че най-доброто лечение е почивка в далечни места - освежавало брака. Аз все не мога да се възползвам, пустите пари, но ако вие имате възможност - попътувайте заедно.
Мисля,че това беше най-стойностният съвет до момента в тази тема  bouquetАз бих се вслушала! Hug 

# 50 9 юни 2009, 12:26 ч.
  • Мнения: 20
Много е тъжно и болно,за една жена да знае,че съпругът и е с нея само заради детето им.Това много боли и накърнява достойнството.Не бива,което и да е човешко същество да позволява в името на каквото и да е да мачкат човешкото му достойнство.Според мен не бива да го позволяваш и ти.Ако съпругът ти е човек на място(предполагам,че е такъв) говори с него.Недей да криеш нищо от това,което ти тежи.Помоли го и той да бъде честен.Мисля,че когато двама души искрено искат да се разберат,така и става.Не се знае дали ще чуеш това,което искаш или не,но поне ще знаеш накъде отивате и какво да предприемеш.

# 51 9 юни 2009, 12:52 ч.
Уомън,

Не слушай тези, които ти говорят да късаш от днес за утре. И как после "ще намериш друг и ще си щастлива", Случва се, но рядко.

В момента минавам през труден период, на моменти нещата ми се преобръщаха на 180 градуса. Нямам ясни доказателства дали нещо се е случило, всичко са навързани от мен детайли. Отначало нападах.....после преосмислих стратегията си. Живея с труден характер, но иначе стабилен и сериозен мъж. Не искам да се впускам в подробности, но някъде там комуникацията помежду ни се е скъсала. Той не обича да говори и споделя. Никога не е обичал. Дошъл е момент на отчуждение....и така.
Мисля, че самият той е объркан и затова обърнах плочата. Показвам му колко е важен за нас, за мене,  но не заради парите, защото аз печеля достатъчно, утре, ако река, мога да се изнеса с детето или да си взема жилище с кредит. Обясних му го това.

В момента се опитвам да съживя романтиката. Знам, че ще е трудно, но аз имам потенциал. Бавно, и полека, защото....го обичам. И той ме обича, по негов си начин.

Това е....сложно е, знам го. Не искам да пиша с ника си по обяснима причина.

# 52 9 юни 2009, 12:56 ч.
Цитат на: кокетка в вт, 09 юни 2009, 11:39
А другата къде е, че не я вижда?

Ако е далече и шанса да се виждат често е малък ще им мине най-вероятно това увлечение.
Но ти трябва да си силна и както сподели някой, напук на него да си готина и намахана, стани даже по-хубава от преди и той най-вероятно ще усети какво може да загуби...
За съжаление хората сме такива, че идва момент в който свикваме с това,което имаме и спираме да го оценяваме, разбираме , колко е важно чак когато започнем да го губим - дано се осъзнае Rolling Eyes[/quote]

Под тези думи се подписвам. За съжаление, мъжете често разсъждават с едни други глави, дам. А най-често обектът, с който "заменят" половинката си , прилича на нея....или поне търсят подсъзнателно нещо подобно.

# 53 9 юни 2009, 13:32 ч.
  • Мнения: 836
Цитат на: Повече сме в вт, 09 юни 2009, 12:52
...

Това е....сложно е, знам го...



Да, сложно е. Човеците сме слаби. Не се знае дали и Woman утре няма да я връхлети някоя нова любов. Ей, така, изведнъж да установи, че и на нея може да се случи, и че тя също е безсилна пред чувствата си.
Затова нямаме право да изискваме от другия това, което ние не бихме могли да изпълним.
За да се вземе разумното решение е нужно желание за реална преценка на случващото се и голяма доза откровеност, както между двамата съпрузи, така и към самите себе си.
 

# 54 9 юни 2009, 13:36 ч.
  • София
  • Мнения: 2 840
Уомън, стягай си багажа и заминавай с детето на море. Ама не за ден-два, а за месец.
Без скандали, без разправии, без обяснения. Просто отиваш да си починеш, защото имаш уговорка с приятелка с деца, без мъжа си ще е и тя.Това е добро обяснение. В никакъв случай не разигравай сцени, не му поставяй условия, не го подлагай на изпитания, не се изнасяй, не карай той да го прави и т.п. Просто тръгни на почивка с усмивка. Най-хубавата, която имаш.
Дай му време на твоя човек да осъзнае, че дори когато теб те няма и може да бъде с другата, причината да си стои вкъщи не е задължение, нито детето, а простият факт, че все още за него е по-важно да запази вас, отколкото да бъде с нея. Той самият вероятно не го разбира, а се изживява като жертва. Ми, нека го осъзнае. А ако в това време вземе, че си тръгне, добре, значи е било неспасяемо положението.
Но аз съм сигурна, че това няма да се случи.
Много е важно разбира се, да бъдеш спокойна, щастлива, да се радваш на почивката си, да живееш живот, който да изглежда много пълноценен. Никакви обаждания по телефона, никакви въпроси...нищо. Понякога не му вдигаш, а в по-късен час му пускаш СМС - "Добре сме. Не се притеснявай".
Дай му малко време, в което да разбере, че всъщност иска да те задържи, а не да се изживява като мъченик и герой, потъпкал любовта си заради една жена, която вече не обича, но му е родила дете.
Нека е свободен в чувствата си. ДОкато си около него, ти просто го дразниш в тази ситуация и той дори да сика, не може да види в теб нищо привлекателно, нищо, което да пожелае. Той нито те харесва, нито те иска и това е нормално, защото нали е "влюбен" в друга. Присъствието ти го навива допълнително. Изчезни от погледа му, нека поне за месец има достъп до любовта си, да не е забранена, а ти да си далечната, която нехае и се забавлява. И виж какво ще стане.

# 55 9 юни 2009, 13:38 ч.
  • Мнения: 166
КЛОНКА, ще те номинирам за психолог на форума. Чудесна си!

# 56 9 юни 2009, 13:42 ч.
  • Варна
  • Мнения: 25 286
Мда, това е много хубаво предложение, но мацката дали може да си позволи чисто финансово едномесечна почивка на морето? Защото според мен единици са тези, които могат да си го позволят. Вземането на толкова дълга отпуска също може да е проблем. Извън тези възражения съм съгласна, че това е добра линия на поведение.

# 57 9 юни 2009, 13:56 ч.
  • София
  • Мнения: 2 840
Има малки курортчета, които няма да погълнат огромни средства. В тях другото хубаво нещо е, че хората се опознават и лесно се намира компания. Абе, село си е - всички се знаят. Mr. Green
Човек понякога трябва да инвестира. Смелите са винаги красиви.
Вярно, ако погледне трезво, жената трябва да пести, за да се подготви за битието на самотна майка. Аз пък бих пробвала да не стана такава и по-скоро не бих пестила. В края на краищата, една такава почивка ще даде много отговори и на самата нея. Доколко се чувства добре сама, доколко тя го иска, доколко детето се чувства добре.
Изобщо, инвестицията не е за пренебрегване.
Освен платен отпуск, човек може да си вземе и неплатен.
Ако не е възможно или не е желателно, това е друг въпрос. В тази криза не може да се рискува работата, но при всички положения, 20 дена й се полагат и няма кой да й ги откаже.

# 58 9 юни 2009, 14:12 ч.
Цитат на: --Woman-- в пн, 08 юни 2009, 15:45
Първо, извинете, че пиша анонимно.

Моля ви кажете ми според вас, заслужава ли си да продължавате да живеете с мъжа си заради детето, ако сте убедени че той вече не ви обича? Не знам дали е период, не знам дали ще мине. Знам че в главата му е друга жена, макар че не се вижда с нея... знае, че ако продължи просто си тръгваме без дори да разговаряме. Преживява си го тайно.  Знам, че е с нас май само заради детето, защото съвеста му не позволява да го остави. Не искам детето да расте без баща си, но тази отчужденост ме убива. Трудно ми е така делово да го карам.... не знам дали ще мога и кое е правилното решение. Моите чувства след това предателство бавно и полека отиват в канала, но ако видя някаква топлина отсреща и искреност, със сигурно бих продължила напред....
Разкъсвам се, за да взема правилното решение.... осъзнавам, колко ще ми е трудно ако си тръгнем... искам да избера варианта, при който ще е по-добре детето ми и не знам какво да правя!



Много се чудя на подобни въпроси.. ами разбира се не бих живяла с него, ако знам , че не ме обича. Едно дете не може да спаси каквито и да било връзки.
А аз да си съсипвам живота като живея с някакъв си ... неее.. никога...

С какво ще ти е трудно ако си трънете с детето от него? На мъжът ти пука ли му ? Явно не, щом не те обича повече ....Трябва да се мисли разумно, а не така че да си било то финансово задоволена, било то физически, било то психически задоволена.....

Ако пък си сигурна, че в главата му ума Жена... направо ти се чудя определено как може да се унижаваш толкова...
И все пак ти желая Успех!

# 59 9 юни 2009, 14:17 ч.
  • Мнения: 2 133
И аз съм на мнение, че е добре да се изнесеш за известно време и да видиш после как ще тръгнат нещата!
Аз, лично, не бих живяла с някой, който не ме обича, само заради детето.

# 60 9 юни 2009, 15:27 ч.
Ами тръгнах. Преди няколко месеца си тръгнах, защото никой уважаващ себе си човек не би останал. Направих всичко възможно, за да се опитам да спася нещата, и като видях с какво ми се отвръщаше насреща и си събрах багажа и за 2 дена се изнесох с детето. Бях дори се настроила психически че започвам борбата сама с детето. Надеждата, че ще се съберем отново бях я изтикала някъде надълбоко, с тенденция съвсем да я затрия. Но той поиска да се върнем. Той. Не аз.
Оттогава се нещата са нормални, но аз усещам какво става. Той просто се насилва за да върви всичко. И виждам как аз като си легна с детето той пуска скайпа и предполагам си "споделя" навън с онзи парцал, защото мен ме има вече за чужда. Какво като я няма физическата връзка? Акъла му е там. Трудно е да я караме така. Трудно се говори с него, ама аз и нямам какво вече да кажа. Просто се чудя колко и какво изобщо да чакам. Наранена съм много, и това в един момент ще прерастне в непукизъм ако останем заедно и той не се оправи. А ако живеем по този начин аз какъм модел на семейство ще покажа на детето си?

# 61 9 юни 2009, 15:30 ч.
  • София
  • Мнения: 17 329
Уффф, че тъжно позната тема и ситуация.
И дежаву и всичко.
2 или 3 пъти съм късала и той се е молил и се е връщал.
Не знам защо го правят и досега не съм намерила обяснение.
Но не е истинско, това знам.

# 62 9 юни 2009, 15:32 ч.
  • Мнения: 10 693
ооо, последния ти пост променя много ситуацията. Щом той продължава да общува с нея.... Това наистина е грубо и проява на неуважение да го прави пред теб... Поне можеше да е дискретен, за да не те наранява толкова очебийно!
А защо не му кажеш той да ходи при нея? Да я види колко е прекрасна 24/7?

Последна редакция: вт, 09 юни 2009, 15:51 от zigizagi

# 63 9 юни 2009, 15:52 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: -Woman- в вт, 09 юни 2009, 15:27
Ами тръгнах. Преди няколко месеца си тръгнах, защото никой уважаващ себе си човек не би останал. Направих всичко възможно, за да се опитам да спася нещата, и като видях с какво ми се отвръщаше насреща и си събрах багажа и за 2 дена се изнесох с детето. Бях дори се настроила психически че започвам борбата сама с детето. Надеждата, че ще се съберем отново бях я изтикала някъде надълбоко, с тенденция съвсем да я затрия. Но той поиска да се върнем. Той. Не аз.
Оттогава се нещата са нормални, но аз усещам какво става. Той просто се насилва за да върви всичко. И виждам как аз като си легна с детето той пуска скайпа и предполагам си "споделя" навън с онзи парцал, защото мен ме има вече за чужда. Какво като я няма физическата връзка? Акъла му е там. Трудно е да я караме така. Трудно се говори с него, ама аз и нямам какво вече да кажа. Просто се чудя колко и какво изобщо да чакам. Наранена съм много, и това в един момент ще прерастне в непукизъм ако останем заедно и той не се оправи. А ако живеем по този начин аз какъм модел на семейство ще покажа на детето си?


Защо се върна? Защо стоиш като сама виждаш , че нещата не вървят? Кой е щастлив от цялата работа?  ooooh!

# 64 9 юни 2009, 19:18 ч.
Здравей, ситуацията ми беше много близка до твоята. Друга жена, и уж идеалното ни семейство се срина за миг пред очите ми. Не сме се карали, не сме си викали, не съм го лишила от ласка, секс или внимание. Ходя на работа,  грижа се за децата, за семейството ни, за него....и въпреки това. Просто човек понякога се подхлъзва. Семейният живот му идва в повече. Търси онази романтика на новата тръпка, която няма как да се намери в брак с по-дълъг стаж. Просто - новото си е ново и непознато...и различно...
Разбрах и се изнесох с децата. Бях ужасно афектирана и може би действах прибързано. Както и да е, и ние като вас се събрахме, уж да изгладим нещата, но сянката на новата си остана между нас. Виждах как страда, как се насилва, как акъла му е другаде. Дадох му време, реших да не прибързвам, стисках зъби, борих се, измъчвах се ужасно. Но той просто още не беше готов да се съберем. Започна да ме тормози, обвиняваше ме за всичко, сякаш ме виждаше през криво огледало и аз му изглеждах ужасна, неразбираща, и не правеща нужното за да го върна отново към себе си.
Тези няколко месеца, смея да кажа, бяха най-ужасните в живота ми. Но исках да дам шанс, да зная, че съм опитала всичко, вярвах, че ще успеем, ще прескочим кризата.
Не издържахме и двамата така - всеки нещастен по своему, в един дом, в един брак, където нещо си е тръгнало безвъзвратно. И не визирам само любовта - нямаше я обичта, грижата към мен, опората, доверието, уважението. Зная, че любовта търпи амплитуди, но другото, другото като го няма е много трудно. За мен, за нас се оказа невъзможно.
И съвета ми към теб - опитай се да минеш през този момент с най-малко поражение върху себе си. Гледай (доколкото можеш) все едно е кофти филм и не се случва на теб. Клонка ти е дала добър съвет, ако можеш - остави го отново сам. След последния ти пост ми стана ясно, че той още не е готов, ако там някъде има мисъл за друга.
Сама ще прецениш колко още можеш да търпиш. Аз бих ти дала кураж да е възможно най-дълго. защото от едно разбито семейство полза няма никой. И си струва да направиш всичко, да минеш през това и да спасиш брака си, щом още го обичаш.
Пожелавам ти и той да намери сили и да се осъзнае навреме. Защото от закъснели съжаления никой вече няма нужда.
Кураж, Woman.
 Peace
Sister

# 65 9 юни 2009, 21:23 ч.
  • Мнения: 130
Sister1, ти си истинска жена!   bouquet

# 66 11 юни 2009, 10:05 ч.
 Няма семейство с по-дълъг стаж, което да не е преминало през нещо подобно. Дори и най-мимолетните изневери накърняват взаимоотношенията. Всеки понася тези моменти различно.Някои, по-малко чувствителни може и да не забележат промените.Но когато съпрузите са били по-близки сякаш е по-трудно и преодоляването.Според мен можеш да изчакаш известно време и ако той продължава да се държи все така и чувствата му към другата не преминават, тогава вземай крайни решения.

# 67 11 юни 2009, 12:14 ч.
 Много интересно е и обстоятелството свободна ли е другата. Ако е омъжена и не иска да се развежда ,а просто си гали егото със съпруга ти е гадно за теб.Аз бих го изтълкувала, че той стои с вас от удобство.Ако тя е свободна жена, явно наистина е отговорен и преценява, че чувствата са му  към нея са мимолетни, а обича истински вас.

# 68 11 юни 2009, 12:41 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 97
На  въпроса на авторката : Не , не си заслужава!

# 69 11 юни 2009, 12:52 ч.
  • Мнения: 133
Авторке, така като чета постовете ти мисля, че мъжа ти не е някой боклук, често срещани напоследък, а е доста умен и отговорен към теб, детето и семейството ви. Не бързай да си вадиш изводи... а просто забрави че си съпруга  - бъди приятел.  КАК ПОСТЪПВАТ ПРИЯТЕЛИТЕ!?!  СПОДЕЛЯЙ, ИЗСЛУШВАЙ, СЪЧУВСТВАЙ,  АКО ТРЯБВА...  Не си мисли, че на човека му е лесно, но той е там с вас, нали!!

# 70 11 юни 2009, 13:08 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Ееее, чак толкова толерантност е излишна! Да споделя, да подкрепя, да изслушва..... кой ги може тези неща, когато го боли сърцето!?!? Всяко нещо си има граници.

# 71 11 юни 2009, 13:18 ч.
  • Варна
  • Мнения: 25 286
То направо е абсурд. Как ли пък няма да го изслушвам и да му съчувствам Crazy Той нея разбира ли я и съчувства ли и? Навремето четох "Емануела", та там главната героиня споделяше с мъжа си влюбванията и разочарованията си, а той я изслушваше с разбиране. За мен това е извратено.

# 72 11 юни 2009, 13:24 ч.
  • Мнения: 702
Е, добре бе, да му се невиди!Аз няма да дам съвет на авторката, защото просто не знам какво да й кажа!Обаче много ме дразни вече това, че все жената трбва да бъде приятел, да предрразполага, да обгрижва, да дава шансове и въобще да преглъща всичко и най-вече да мисли с главата си!?Ама наистина много се ядосвам!Ми тя жената направила няколко компромиса!Колко да прави още!Тези мъже въобще ...нямам думи!Все те не били разбрани, все на тях нещо им липсвало, все да бъдат предразположени към нещо!
Ами сори, ама жената се грижи за деца, за домакинство, ходи на работа, предполагам, че повечето отговорности към сметки, ала бала тя ходи да ги плаща!/не говоря, че ги плаща с нейни пари!/.А мъжете какво - те ходели на работа и носели пари и точка!В повечето филми тука е така!
Той се бил тормозел!Ами да престане да я завръща като се тормози!Да я остави намира!Какво само "иди ми, дойди ми"!?Те мъжете все искат да им е "туй в онуй, душата в Рая"
Ми не става!Не може!Не е честно!Всички сме равни!Отговорностите са по равно!
Не може мъжете да си мислят, че може да им се разминава!
А жената, ако беше в неговото положение?!Много малко са мъжете, които прощават!Те веднага я обявяват за курва!Не се замислят дали на нея нещо й е липсвало, нали?!
Извинявам се за спама!Наистина искам да посъветвам нещо авторката, но не знам какво, защото тя усеща най-добре нещата!
Успех миличка Hug

# 73 11 юни 2009, 13:32 ч.
Ами да, и е доста умен, и е доста отговорен и е свестен при това. Ако не беше така, нямаше да пускам теми из форума а щях да съм си взела вече решението. Проблема е, че се предаде без бой. Предаде и мен. Без да се опита да поговори с мен за "причините" довели до това. А вместо това си позволи да се влюби. Казвам умишлено думата "позволи". Е до такива неща води липсата на комуникация! Когато единия таи някои неща в себе си! И аз не съм най-безгрешното същество на света, но винаги съм се опитвала да решавам проблемите с говорене у дома, а не съм тръгнала да вея фуста.  Аз реших. Ще дам време. Ще видя дали мога да живея по този съквартирантски начин - малко ми е трудно и отсега знам че май няма да мога. Но ще го направя. Освен това, винаги сме мечтали да имаме още едно дете. Аз все още искам, но при това положение няма как да стане. А аз заради здравословни проблеми нямам много време. Ей това ме гризе мен, че заради тези глупости ще си остана с едно детенце, и това вече никога няма да му простя. Ако се окаже изгубено времето ми.
Започва да ме обхваща бяс.

vagabond,  Hug

# 74 11 юни 2009, 13:39 ч.
  • Мнения: 133
хехехехе.....  тук не мисля че трябва да се делят нещата на това какво правят мъжете и какво правят жените Peace Авторката го обича що трябва да си разбива семейството заради някакво увлечение на мъжа й дето и тя не знае колко е сериозно. Наранена е, може да преувеличава... Просто би било добре да заобиколи малко собственото си его и да погледне за миг както се казва " от човешка гледна точка".
Гнева е лош съветник. Мъжете не си падат много по разговорите и  ТИ  би могла да му помогнеш в това отношение.

# 75 11 юни 2009, 13:58 ч.
  • Мнения: 702
Абе я не си навивай глупости!Щяла да си остане с едно дете!Аз съм с една тръба, ама не се притеснявам че мога да остана и без нито едно!Споко!
Не, не мисля че е много отговорен мъжа ти, сори ама..Ти сама каза, че си е "позволил" такова нещо!Плюс това е можел да седне и той да ти каже, че има проблем, а не да си хване първата фуста, нали?!И защо само жената трябва да поддържа някаква комуникация, да вади думи с ченгели и въобще то си става досаден монолог и в един момент почваш да си мислиш, че грешката е в твоя телевизор!Ок, умен бил!Точно защото е умен избира удобството, т.е. теб!
Ако се оправите, дали за теб ще е същото!Дали ще имаш такова доверие в него!?Дори и да няма нищо, повярвай ми, винаги ще имаш нотка на съмнение!

# 76 11 юни 2009, 14:04 ч.
  • Мнения: 702
Цитат на: Аби в чт, 11 юни 2009, 13:39
хехехехе.....  тук не мисля че трябва да се делят нещата на това какво правят мъжете и какво правят жените Peace Авторката го обича що трябва да си разбива семейството заради някакво увлечение на мъжа й дето и тя не знае колко е сериозно. Наранена е, може да преувеличава... Просто би било добре да заобиколи малко собственото си его и да погледне за миг както се казва " от човешка гледна точка".
Гнева е лош съветник. Мъжете не си падат много по разговорите и  ТИ  би могла да му помогнеш в това отношение.

Аз доколкото разбрах, тя доооста е заобиколила егото си!
И не съм я съветвала да го зарязва Naughty

# 77 11 юни 2009, 14:19 ч.
  • Варна
  • Мнения: 25 286
Ахъм, то от един момент нататък не е заобикаляне, а тотално потъпкване на собственото его, което никак не е добре. Човек трябва да има самоуважение.

# 78 11 юни 2009, 15:17 ч.
  • Мнения: 617
Цитат на: severina_verina в вт, 09 юни 2009, 14:12
Цитат на: --Woman-- в пн, 08 юни 2009, 15:45
Първо, извинете, че пиша анонимно.

Моля ви кажете ми според вас, заслужава ли си да продължавате да живеете с мъжа си заради детето, ако сте убедени че той вече не ви обича? Не знам дали е период, не знам дали ще мине. Знам че в главата му е друга жена, макар че не се вижда с нея... знае, че ако продължи просто си тръгваме без дори да разговаряме. Преживява си го тайно.  Знам, че е с нас май само заради детето, защото съвеста му не позволява да го остави. Не искам детето да расте без баща си, но тази отчужденост ме убива. Трудно ми е така делово да го карам.... не знам дали ще мога и кое е правилното решение. Моите чувства след това предателство бавно и полека отиват в канала, но ако видя някаква топлина отсреща и искреност, със сигурно бих продължила напред....
Разкъсвам се, за да взема правилното решение.... осъзнавам, колко ще ми е трудно ако си тръгнем... искам да избера варианта, при който ще е по-добре детето ми и не знам какво да правя!



Много се чудя на подобни въпроси.. ами разбира се не бих живяла с него, ако знам , че не ме обича. Едно дете не може да спаси каквито и да било връзки.
А аз да си съсипвам живота като живея с някакъв си ... неее.. никога...

С какво ще ти е трудно ако си трънете с детето от него? На мъжът ти пука ли му ? Явно не, щом не те обича повече ....Трябва да се мисли разумно, а не така че да си било то финансово задоволена, било то физически, било то психически задоволена.....

Ако пък си сигурна, че в главата му ума Жена... направо ти се чудя определено как може да се унижаваш толкова...
И все пак ти желая Успех!

)Определено ти  личи, че нито мъж  имаш, нито дете.Ако пък имаш жалко...много жалко.
На някои теми трябва да се слага 18+

# 79 11 юни 2009, 16:59 ч.
Потъпкване на егото ли е да простиш на човека, когото обичаш? Да се опиташ да направиш компромис, макар и огромен, защото мислиш че ще е по-добре за детето ти? Мисля, че по-егоистично би било да си тръгна, без да опитам. Друг е въпроса дали и той ще направи необходимото. Каквото зависи от мен ще направя. А какво ще излезе накрая - що поживем, пък ще видим. Доколкото се познавам, липсата на близост ако продължава, ако не премине този период и не се нормализират нещата, аз няма да издържа. И не искам. И ще си тръгна, и този път ще е окончателно. Всеки заслужава да бъде щастлив. Имам си детето, имам си близките, другото ще се нареди.

# 80 11 юни 2009, 17:01 ч.
  • Варна
  • Мнения: 25 286
Казах "от един момент нататък". Да простиш и да направиш компромис е едно. Когато става дума за низ от прошки и компромиси - съвсем друго. Доколкото разбирам ти вече си прощавала и си правила опити за сближаване. Файда никаква. Сама си реши докога ще търпиш и има ли смисъл. Никой тук не може да ти каже.

# 81 11 юни 2009, 17:08 ч.
  • Мнения: 836
Цитат на: monnnn в чт, 11 юни 2009, 15:17

....
На някои теми трябва да се слага 18+

Даже 36+. Laughing

Като чета тук, си представям някои потребителки като последен модел хуманоид, от чийто последен ъпдейт е изтрит завинаги греховният .exe файл "влюбване" и сега го раздават железни. Роботи - андроиди, от които никога не можеш да се разочароваш, защото всички чувства, емоции и мисли са под контрол, ограничени до ниво "семейство" и са насочени към един-единствен обект. Но и няма как да очакваш да те "разбере", защото не разпознава други команди.


Woman, за прошката е нужна мъдрост. Виждам, че я притежаваш.

# 82 11 юни 2009, 17:18 ч.
  • Варна
  • Мнения: 25 286
Ами аз пък не разбирам жени, склонни да прощават, да прощават, да им се изплюят в лицето, те пак да простят, после да ги наритат едно хубаво, те пак да простят в името на любовта. Ама свят шарен, дайте да не си раздаваме квалификации кой е робот и кой хуманоид. Да простиш забежка и изневяра е едно, а да живееш с човек, който не те има за нищо и чака да заспиш за да си скайпи с любимата... ми щом имате нерви, прощавайте до безкрайност и се успокоявайте с мисълта, че това е признак на голяма мъдрост. Аз моите нерви не съм ги намерила на улицата, тъй че не бих търпяла. Даже понеже разбирам какво е любов, бих го натирила влюбения да си гука наживо с другата. Пък аз ще си продължа и без него.

# 83 11 юни 2009, 17:23 ч.
  • Мнения: 836
Аз не прочетох никъде за "изплюване в лицето" и "наритване". Не мисля, че коментираме подобно поведение.
Прочетох за отговорен и грижовен съпруг. Който се "бори със себе си" също.

# 84 11 юни 2009, 17:23 ч.
  • Мнения: 133
Малееее познах себе си "последен модел хуманоид" и сега не знам да се срамувам ли или да се гордея с това.
И е вярно, че "не разпознавам други команди". Когато бях по-млада и неомъжена вилнеех на воля, трудно се задържах с един човек и на едно място.  След това съвсем осъзнато се омъжих за човека в който се влюбих и прецених, че той ще е добър баща и съпруг. Заклех ме се да сме заедно и в добро и в лошо. И сега най- важното нещо в живота ми е семейството - всичко друго на втори план. Пък за други мъже и ли за маловажни простотии просто не искам и да помислям.
Така че.... Силви аз съм "железна" и си мисля че ако повече бяха като мен/а определено в този форум са/  нямаше да има към днешна дата толкова разбити семейства и толкова много изоставени деца.

# 85 11 юни 2009, 17:25 ч.
  • Мнения: 702
Ами да ви кажа, не че не прощавам, прощавам, но всичко си има граници!И мъдростта се състои не в това да прощаваш прекомерно, а въобще да правиш всичко ДОСТАТЪЧНО NaughtyДругото за мен е наивност, да не употребявам по тежки думи!
Прошка се дава на ози, който се разкайва за стореното, а не на онзи, който си лежи на кълката и само си проси!
Но това е друга тема.
Пък и кое точно означава любов в случая за него?!А на потърпевшата жена пак казвам, че тя си познава мъжа най-добре. Само, че не го разбирам това. Айде един пък, как да е. Втори път пак, ама чак пък толкова!Ми тя за какво се бори?!За любовта?!Аз тук никъде не виждам любов от негова страна. Това, че го е загризало не6то, според мен е заради детето.И може би, ако наистина е възпитан и умен мъж, просто се чувства виновен, но това не значи, че я оби4а, а значи че се разкъсва между разума и сърцето!

# 86 11 юни 2009, 17:29 ч.
  • Мнения: 7 947
Абе хора, какви обобщения правите  ooooh!
Всеки човек е различен и всяка ситуация, в която попадаме, е различна.
Едно е да умееш да прощаваш, да правиш компромиси, друго е да вземеш правилното и адекватно решение. Когато има чувства решенията се взимат съвсем от друг ъгъл, хайде да не се лъжем, емоциите обикновено надделяват, не разума  Wink

# 87 11 юни 2009, 17:30 ч.
  • Мнения: 836
Цитат на: Аби в чт, 11 юни 2009, 17:23
...
Така че.... Силви аз съм "железна" и си мисля че ако повече бяха като мен/а определено в този форум са/  нямаше да има към днешна дата толкова разбити семейства и толкова много изоставени деца.

Напълно съм съгласна.
За съжаление не всички притежават последния ъпдейт.

Надявам се да ме разбирате правилно. Не казвам, че изневярата е хубаво нещо. Напротив.

# 88 11 юни 2009, 17:31 ч.
  • Мнения: 550
някой го беше казал-- не е готов за това решение. това е като да си купиш нещо, а после да се чудиш защо, аджеба, си го купи и дали някога ще го облечеш...? и накрая може и да го облечеш, да, или просто да го хвърлиш или подариш на някой друг, така както си е с етикета...
прибързано решение, взето от страх, под натиск?... решение което не е сигурен, че е правилното, но е по-сигурно... да сменя ли работата? имам ново предложение, но е свързано с рискове, адаптация, и накрая може да не се окаже това, което е пишело в обявата... избираш да останеш на старата работа, но през цялото време си мислиш как би било на новата... изпускаш тази възможност, но си обещаваш при следваща да не правиш тази грешка. на това ми прилича тази история, но искрено пожелавам на авторката да греша! дано намери път към сърцето на съпруга си, преди да е изгубила любовта си.

# 89 11 юни 2009, 17:34 ч.
  • Мнения: 702
Да съгласна съм!
Обаче, честно казано, знам какво е да обичаш и да страдаш и да се чувстваш предаден
от най-близкия човек и да ти кажа сама си сложих края на връзката!Той отричаше да има друга, но вече е женен точно за нея!И мен са се държали студено и мен са ме лъгали, точно затова се опитвам да съм реалистка, защото иначе много боли!
И аз не съм спала и не съм яла и въобще не съм знаела къде съм от мъка, от болка и отчаяние!Е, научих се!Няма такъв мъж, който да заслужава толкова много компромиси!

# 90 11 юни 2009, 17:38 ч.
  • Мнения: 836
Ама, моля ви се, дайте да различаваме мухльовците от тези, дето не са. 

# 91 11 юни 2009, 22:35 ч.
  • Мнения: 617
Цитат на: Аби в чт, 11 юни 2009, 17:23
Малееее познах себе си "последен модел хуманоид" и сега не знам да се срамувам ли или да се гордея с това.
И е вярно, че "не разпознавам други команди". Когато бях по-млада и неомъжена вилнеех на воля, трудно се задържах с един човек и на едно място.  След това съвсем осъзнато се омъжих за човека в който се влюбих и прецених, че той ще е добър баща и съпруг. Заклех ме се да сме заедно и в добро и в лошо. И сега най- важното нещо в живота ми е семейството - всичко друго на втори план. Пък за други мъже и ли за маловажни простотии просто не искам и да помислям.
Така че.... Силви аз съм "железна" и си мисля че ако повече бяха като мен/а определено в този форум са/  нямаше да има към днешна дата толкова разбити семейства и толкова много изоставени деца.
Напротив, Силви точно това извиси - начинът да можеш да простиш, да се сетиш точно за това ''в добро или зло'', а не да се ограничим в мисленето си както някои потребителки ''ако прекрачи границата е аут''.  И определено си мисля, че на тези които раздават такива съвети или никога не им се е случвало или са прекалено лекомислени и недорасли било то за семейство било за сериозно отношение към каквото и да било.
Така, че на човек, който е осъзнал грешката си , бори се със себе си и прави всичко по силите си нещата да се оправят да кажеш ''довиждане'' най- малкото не е човешко.-

# 92 12 юни 2009, 07:30 ч.
  • Варна
  • Мнения: 25 286
Не мисля. Според мен пък между "мъдрата" както вие казвате жена и жената-жертва границата е много тънка. Не може да прощаваш до безкрайност и да търпиш всичко само и само да не си развалиш семейството. А ако и мъжът ти знае, че всичко ще изтърпиш, още по-зле. За мен нервите са по-важни, тях няма кой да ми ги върне. Ако наричаш лекомислено това, че някои неща просто не мога да изтърпя и не бих изтърпяла... ми твоя си работа. Хората са различни и такива генерални заключения са абсурдни. Фактът, че има хора, които биха постъпили по различен начин от теб, не значи, че тяхното мнение е грешно, а твоето задължително вярно. За тях пък е обратното!

# 93 12 юни 2009, 10:20 ч.
  • Мнения: 107
Цитат на: Месечинка виторога в пт, 12 юни 2009, 07:30
Не мисля. Според мен пък между "мъдрата" както вие казвате жена и жената-жертва границата е много тънка. Не може да прощаваш до безкрайност и да търпиш всичко само и само да не си развалиш семейството. А ако и мъжът ти знае, че всичко ще изтърпиш, още по-зле. За мен нервите са по-важни, тях няма кой да ми ги върне. Ако наричаш лекомислено това, че някои неща просто не мога да изтърпя и не бих изтърпяла... ми твоя си работа. Хората са различни и такива генерални заключения са абсурдни. Фактът, че има хора, които биха постъпили по различен начин от теб, не значи, че тяхното мнение е грешно, а твоето задължително вярно. За тях пък е обратното!

 Peace

В такъв момент мъжете дори се вземат за жертва и едва ли не ти пак трябва да си силната, да преглътнеш, да забравиш, за да забрави и той. А не се пита, ти как си, дали ти се иска вече да преглъщаш и забравяш, ако вече премериш 100 пъти и прецениш, че си преглъщал неадекватно поведение и се се абстрахирал заради либерални разбирания-невмешателство на всяка цена в личния и професионален живот. И накрая излиза, че такъв трябва наистина да е под чехъл, че да има мир в семейството, а не сапунени сериали(ох,как ги мразя).

# 94 12 юни 2009, 10:58 ч.
  • Варна
  • Мнения: 957
Цитат на: -Woman- в чт, 11 юни 2009, 13:32
Ами да, и е доста умен, и е доста отговорен и е свестен при това. Ако не беше така, нямаше да пускам теми из форума а щях да съм си взела вече решението. Проблема е, че се предаде без бой. Предаде и мен. Без да се опита да поговори с мен за "причините" довели до това. А вместо това си позволи да се влюби. Казвам умишлено думата "позволи". Е до такива неща води липсата на комуникация! Когато единия таи някои неща в себе си! И аз не съм най-безгрешното същество на света, но винаги съм се опитвала да решавам проблемите с говорене у дома, а не съм тръгнала да вея фуста.  Аз реших. Ще дам време. Ще видя дали мога да живея по този съквартирантски начин - малко ми е трудно и отсега знам че май няма да мога. Но ще го направя. Освен това, винаги сме мечтали да имаме още едно дете. Аз все още искам, но при това положение няма как да стане. А аз заради здравословни проблеми нямам много време. Ей това ме гризе мен, че заради тези глупости ще си остана с едно детенце, и това вече никога няма да му простя. Ако се окаже изгубено времето ми.
Започва да ме обхваща бяс.

vagabond,  Hug
Все едно аз съм гописала. И ситуацията е абсолютно аналогична с моята. Реакциите и чувствата ти ти също са еднакви. Сценарият до този момент - също. Когато мен ме обхвана беса, усетих, че това е началото на края на моята любов. Докато го обичах се борих и таях надежда, когато спрях да усещам любов и уважение към него си тръгнах. Истината е, че ще дойде един момент, когато ще знаеш кое е единственото нещо, което е правилно да направиш. Пожелавам ти много сили и най-добрия край за теб.

Последна редакция: пт, 12 юни 2009, 11:05 от Rexy

# 95 12 юни 2009, 13:41 ч.
  • Мнения: 617
Цитат на: БилянаБ в пт, 12 юни 2009, 10:20
Цитат на: Месечинка виторога в пт, 12 юни 2009, 07:30
Не мисля. Според мен пък между "мъдрата" както вие казвате жена и жената-жертва границата е много тънка. Не може да прощаваш до безкрайност и да търпиш всичко само и само да не си развалиш семейството. А ако и мъжът ти знае, че всичко ще изтърпиш, още по-зле. За мен нервите са по-важни, тях няма кой да ми ги върне. Ако наричаш лекомислено това, че някои неща просто не мога да изтърпя и не бих изтърпяла... ми твоя си работа. Хората са различни и такива генерални заключения са абсурдни. Фактът, че има хора, които биха постъпили по различен начин от теб, не значи, че тяхното мнение е грешно, а твоето задължително вярно. За тях пък е обратното!

 Peace

В такъв момент мъжете дори се вземат за жертва и едва ли не ти пак трябва да си силната, да преглътнеш, да забравиш, за да забрави и той. А не се пита, ти как си, дали ти се иска вече да преглъщаш и забравяш, ако вече премериш 100 пъти и прецениш, че си преглъщал неадекватно поведение и се се абстрахирал заради либерални разбирания-невмешателство на всяка цена в личния и професионален живот. И накрая излиза, че такъв трябва наистина да е под чехъл, че да има мир в семейството, а не сапунени сериали(ох,как ги мразя).
Да ама аз никъде не видях това да е 100ят път, а и не говорим по принцип, а за определен случай.Аз също не бих търпяла някой да ме тъпче...камо ли пък 100тен път.Но мисля, че в случая на авторката трябва да има втори шанс...поне аз бих дала.А от там нататък ако е човек дори ще я оцени още повече, а ако не е - историята ще се повтори.Е тогава вече може да му каже чао с чиста съвест.

# 96 12 юни 2009, 13:52 ч.
  • Варна
  • Мнения: 25 286
Ами аз доколкото схванах тя му е дала шанс - позволила му е да се върне, след като си е тръгнал, казвайки, че не я обича. И сега уж искал да е с нея, правел опити да при семейството си, уж полагал усилия - а вечер в чата с другата! Е това ли е полагане на усилия да я забрави и да си спаси семейството бе, да му се невиди? За мен това е подигравка с чувствата на жена му! Да спре да се чува и вижда с другата, тогава може и да приема, че прави усилия, така обаче - НЕ! Тя сама пише, че е нещастна, че усеща, че той мисли не за нея, а за другата. Ами аз не бих издържала да живея с някой при тези обстоятелства. Като е молил да се връща, да беше решил окончателно, да е скъсал напълно с миналото , да е наясно, че ИСКА да е с жена си! А не да си премисля и  да се терзае вкъщи до нея, а тя да го играе разбираща. Това е плюене и проиграване на втория шанс за мен. А трети, пети и десети жена му да решава дали ще му даде, животът си е неин. Аз просто споделям собственото си мнение.

# 97 12 юни 2009, 14:12 ч.
  • Мнения: 617
Тва с чата май съм го пропуснала... newsm78

# 98 12 юни 2009, 15:24 ч.
  • Мнения: 7 947
Темата стана много дълбокомислена, а истината е, че всеки усеща нещата по различен начин и сЪответно моя съвет е - ПОСТЪПИ КАКТО ГО ЧУВСТВАШ ОТВЪРТРЕ, ТАКА, ЧЕ ДА БЪДЕШ ТИ ЩАСТЛИВА  Peace

# 99 12 юни 2009, 20:07 ч.
  • Мнения: 3 500
Цитат на: Силви_ в пн, 08 юни 2009, 15:55
Ако го обичаш, изкачай да му мине увлечението.
Това щях да кажа и аз. Изчакай и не взимай прибързано решение.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата