Публикувана: 8 юни 2009, 23:20 ч.
Последно мнение: 16 юни 2009, 14:09 ч.

Защо лекарите се дразнят от информирани пациенти?

12 110
228
1

1
...
9
10
11
...
16
Всички

# 135 10 юни 2009, 08:55 ч.

Пловдив
Мнения: 2 748

Добре де, аз пък се чудя защо лошите (или добрите) странични ефекти на лекарствата се проявяват силно към един, а към друг- не ?
Значи не можем да говорим за универсалност. Тогава от какво се определя вредното влияние на едно лекарство ? newsm78

От информацията, която имаме, с какво можем и не да го комбинираме ? От неправилната диагноза и неправилното лекарство ?
Индивидуална поносимост- но по-точно ?

# 136 10 юни 2009, 09:09 ч.

Мнения: 6

Извинявай, но наистина ли смяташ загубата на слуха за маловажна? Знаеш ли какво ми беше на мен, какво преживях? Бях на пет, точно баба най - сетне беше склонила на молбата ми да ме запише на градина ( а аз бях много настоятелна, исках да бъда с другите деца и да играя с тях, да се чувствам едно от тях въпреки здравословните ми проблеми!
И ето че една вечер най - неочаквано за мен загубих слуха си. Събудих се по едно време през нощта, защото не чух хъркането на баба и дядо ( спях при тях в спалнята, в детското ми креватче и обикновено понякога ги чувах да хъркат).Не ги чух и това ме изплаши малко, Опитах се да се прозея, но не чух и собствения си глас. Тогава вече се изплаших много, разплаках се и събудих баба - "Бабо, не чувам, бабо, не чувам". Баба ми веднага светна лампата и ме попита какво има, поне така мисля, говореше ми, но аз нищо не чувах и така се изплаших. Не спирах да плача и да се дера, сигурно поне час. Баба ме гушна и се опита да ме успокои, но не можах. А аз не можех да повярвам, че вече ей така изведнъж не чувам. Баба също плачеше, гушкаше ме и се опитваше да ме успокои. Дядо също. Но безуспешно. Всичко беше толкова ужасно........... ............... Накрая, след час може би, усетих че чувам, но по - слабо. Въпреки това така се зарадвах и започнах да викам "Бабо, чувам", бабо, чувам". Баба се поуспокои, аз също. Но все още си бях разстроена. Баба ми попя за да ме успокои и за да ме приспи и малко след като заспах, уморена естествено, от всичките емоции и от преживяното, ме сложи в креватчето ми. А на другата сутрин се обадихме по телефона на мама да и кажем. Идея си нямам как се е почувствала, какво е било за нея. Но знам какво беше за мен. Вече напълно не чувах с дясното ухо и слабо с лявото ( малко по - късно изследванията го потвърдиха). Усетих леко различно отношение към мен от страна на близките ми ( по - точно тогава се срамуваха да кажат че не чувам, май не им се обясняваше много). В градината всичко беше наред, но следващата учебна година минах във втора група заедно само с още едно момиче (защото бях на 6 вече) и оставих другарчетата ми в първа група. Новите деца, макар и година по - малки от мен, се държаха ужасно с мен, от самото начало страняха от мен. По принцип в едно село хората се познават, но аз не ги познавах теззи деца и грам идея си нямах как още преди да дойда бяха разбрали, че не чувам. Бях на 6, едно малко момиченце, пълно с мечти и енергия, а вместо хубави неща, ме чакаха дискриминация, изолация и неразбиране.Които доведоха до самота, тъга, анорексия.едва като тръгнах на училище ( на 8 години) можах отново да се почувствам човек. Книгите станаха най - добрите ми приятели. Да, отново бях самотна, но поне срещнах човек, заради когото не помислих и веднъж да се откажа от училището, от всичкао хубаво. Срещнах човек, с когото забравях проблемите си и всичко и се чувствах добре. Никога не съм вярвала и очаквала такова нещо.
От малка обичам музиката. Винаги съм обичала да пея, усещам музиката като част от себе си. Две години бях в училищния хор във второто ми училище и три в група "Жестим+" в ССУ за деца с увреден слух "Проф д - р Дечо Денев" гр. София, където завърших средното си образование. Имам прекрасни спомени от изявите ми на сцена. Голямата ми мечта винаги е била и продължава да бъде - да пея самостоятелно на сцена, най - вече на музикален конкурс. Вкъщи имам прекрасна фонотека, обичам да слушам музика и да пея, чак подлудявам близките ми. Деси Слава е една от трите ми любими певици. Колкото пъти чувам ангелският и глас, толкова по - спокойна и уверена съм.Ако я нямаше музиката, ако нямах шанса да бъда част от чуващите, животът за мен щеше да свърши. Няма значение от какво съм била болна, за мен значение има, че това лекарство не ме спаси, а ми съсипа живота.Още не мога да превъзмогна дискриминацията.Още не мога да приема че тези хора не са в затвора или поне да не практикуват.Не вярвам на лекарите и никога няма да им вярвам.Има неща, които не мога да простя и загубата на половината ми слух е едно от тези неща. Може би ако не бях загубила слуха си напълно, може би сега щеше да е различно и да см с човека, когото обичам.Може би тогава като бях малка щяха да ме запишат да пея на "Лачени обувки". Знам обаче, че щях да имам по - щастлив живот и нямаше да страдам толкова.
Понякога все още не разбирам какво ми говори племенницата ми със тъничкото си гласче и ми става тъжно. Незнам как да и обясня да говори по - високо и ясно, не искам да я подразня.
Повярвай ми, да загубиш слуха си е по - ужасно от това да умреш. Знаеш ли какво е да се бориш срещу дискриминацията и все пак усилията ти да са напразни? smile3518

Последна редакция: ср, 10 юни 2009, 20:12 от Polinka_12

# 137 10 юни 2009, 09:42 ч.

Пловдив
Мнения: 2 748

Цитат на: Polinka_12 в ср, 10 юни 2009, 09:09

Извинявай, но наистина ли смяташ загубата на слуха за маловажна?

Само не разбрах- това към кой потребител е ? Огледах се в поста си да не би да съм писала нещо такова, ама не Thinking

# 138 10 юни 2009, 09:49 ч.

Мнения: 6

Към Как Сийка, ама докато напиша, други потребители са писали преди мен.

# 139 10 юни 2009, 09:49 ч.

Бургас
Мнения: 8 506

Аз например се сещам за един случай.
Моя позната, която наскоро роди, никой не й беше казал, че ако й изтекат водите извън болницата трябва да следи какви са и дали не са зелени. И, че в такъв случай трябва незабавно да иде в болница, а не да чака контракциите й да станат на 5-10мин. Е, тъй като отиде в частна клиника успяха да реагират бързо иначе не знам какво щеше да стане. ooooh!

Та мисълта ми е, че понякога ги мързи да предупреждават и информират за елементарни неща и трябва да им вадиш думите с ченгел. Моята гинеколожка например редовно като ми предпише нещо забравя да ми каже колко време да го пия и се е стигало до ситуации: "Ама ти още ли го пиеш това, то трябваше само няколко дни да го вземаш." Ами кажи бе жена #2gunfire

# 140 10 юни 2009, 10:07 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 747

Моите впечатления са, че на докторите им е приятно да контактуват с интелигентни и образовани пациенти. Информираността е нож с две остриета. Просто трябва да внимават и да си мерят приказките, защото "информирания" пациент в този момент един Бог знае как интерпретира думите.
Пример от личния ми живот. Тежко и продължително раждане. Сложиха детето ми в кувиоз. Можех да го видя едва в 18:30, а беше още ранна сутрин. Едва се замъкнах до неонатологията, за да се срещна със завеждащата отделението. На въпросите ми тя започва да отговаря така: "Главата му е оточна, трудно се адаптира...". В този момент явно се сеща, че е прочела в картона ми, че съм логопед и преценява, че всяка една дума в главата ми явно дрънчи, като че ли детето ми е обречено. Явно съм и пребледняла, защото ме сложи на един стол и спокойно ми обясни, че детето ми е извън риск.
За това не обичат информирани пациенти, защото човешкото въображение няма граници.

# 141 10 юни 2009, 10:25 ч.

Мнения: 28 762

Цитат на: Polinka_12 в ср, 10 юни 2009, 09:09

Извинявай, но наистина ли смяташ загубата на слуха за маловажна?

Не, изобщо не го смятам за нещо маловажно. Просто понякога животът предлага избор между две злини. И лекарите, и родителите обикновено избират по-малката. Друг е въпросът кой какво и как възприема като по-малката злина.
Но за да се вземе такова решение, хората трябва да са информирани, за това спор няма.
Съжалявам за проблема ти, но ако на мен ми се случи такава дилема, бих предпочела глухо дете пред мъртво такова.

# 142 10 юни 2009, 10:40 ч.

София
Мнения: 62 595

Мисля, че конкретно за антибиотиците не може да се сравнява какво е било преди 10-20-30 или 40 години и какво е сега. От времето, когато този антибиотик е бил измислен са минали достатъчно години и са измислени нови поколения антибиотици, които, обаче както се сещате са по-скъпи. Бях изненадана от това, че един толкова стар антибиотик все още се прилага въпреки страничните му ефекти и най-вероятно наличието на други негови заместители. Разбирам, че понякога ситуацията може да е такава, че да е по-важно да се спаси животът на човека и да се пренебрегнат рисковете от страничните ефекти. Разбирам, че и в антибиограмите е добре да го има, но все пак остава въпросът за преценката на лекаря относно рисковете.

# 143 10 юни 2009, 10:43 ч.

Мнения: 28 762

Цитат на: Andariel в ср, 10 юни 2009, 10:40

Разбирам, че и в антибиограмите е добре да го има, но все пак остава въпросът за преценката на лекаря относно рисковете.

Така е. Също и пациентът би трябвало да е информиран за тези рискове и да участва в решението. Ако има възможност, разбира се.

# 144 10 юни 2009, 11:22 ч.

Мнения: 590

Цитат на: 10cent's в вт, 09 юни 2009, 23:08

Цитат на: Nefertity в пн, 08 юни 2009, 23:20

Незнам дали темата е за тук или за здравния, но искам да ви попитам защо според вас лекарите се дразнят от информирани пациенти...

Ами тука където живея такава волност ми се струва невъзможна.
Пациентът е пациент, а не клиент, не се очаква да се държи, като клиент и доверието към компетентността на лекаря не се поставя под съмнение. Не съм сигурна дали е общовалидно, но около мен опита и моя е такъв.
Ако не друго, така се живее много по-спокойно и според мен е принципно правилно.
Сигурно има милион изключения, разбира се.

Там където живееш сигурно докторите носят наказателна отговорност , отнемат им се правата ....като по филмите . Сигурна съм , че знаеш как е тук в Българя .И тези 7 години , които трябва да учат не ги пропиляват , а учат .
Има и тук такива лекари , които до сега не съм подлагала на грам съмнение , но те са специализирали в чужбина .Единият , чак го заподозрях , че е врачка Mr. Green

това с най -добри чувства .

Преди няколко години на Великден бяхме на гости , мъж ми вероятно прекали с яйцата .Поду се червени петна по лицето , отоци и едни големички твърди буци зад ушите .Двете с майка ми в един глас -алергична реакция .Извади тя един мисля , че зиртек newsm78

, но аз отказах да му го дам .
Отидохме в Пирогов от там го изпратиха на зъболекар , после пак в Пирогов и накрая нищо .Не знаят какво му е .
Заведох го в ИСУЛ казаха , че е за УНГ . Излиза мъж ми с траурна физиономия . Много страшна болест ,ако не се оперира утре ще умре Shocked

Трябвало тези твърди топки да се извадят оперативно . Дал му листче с диагнозата и рецепта с лекарства .

Прибирам се в нас и почвам да ровя за тази болест в нета .Нищо подобно .Не се връзват нещата .
Намерих хапчето , което майка ми даде и му го дадох .Така или иначе ще се мре Mr. Green

.
След няколко часа нямаше и следа от смъртоносната болест .
На другият ден отидохме при познат УНГ , човекът гледаше така Shocked

, когато аз си четях записките от диагноза и изваденото от нета .Не го оперираха и не пи нищо .

# 145 10 юни 2009, 12:03 ч.

Мнения: 6

Цитат на: Manele в ср, 10 юни 2009, 11:22

На другият ден отидохме при познат УНГ , човекът гледаше така Shocked

, когато аз си четях записките от диагноза и изваденото от нета .Не го оперираха и не пи нищо .

Ами ето потвърждение на казаното от мен - второ мнение на специалист потвърждава или оборва първоначално поставената диагноза. Във всяко стадо има мърша, така че никой не е застрахован от некадърен лекар.

# 146 10 юни 2009, 12:04 ч.

София
Мнения: 62 595

Да, и като единият лекар ти каже едно, а другият друго, ти от висотата на своята некомпетентност ще трябва да решаваш кого да послушаш.

# 147 10 юни 2009, 12:07 ч.

Sofia
Мнения: 337

Не съм лекар, но и аз се дразня когато някой дойде с извадка от Гугъл в моята професионална сфера и твърди, че нищо не разбирам "щото в интернет пише друго".
Няма лошо да се образоваме, но не и да поучаваме лекарите - дори да приемем, че даден лекар не е в час мнението може да се поднесе така, че човекът отсреща да се вслуша, а не да се поучава...

# 148 10 юни 2009, 12:11 ч.

Costa Rica
Мнения: 551

Най ми е през оттатък дали се дразнят или не. Ако не бях се заровила из нета, никой доктор нямаше да се сети, че многобройните ми, на пръв поглед несвързани болежки имат обща причина. Гинекологът си лекуваше единия край, неврологът-другия, кардиологът викаше "Нищо ти няма, бе, жена, всичко е от стрес!". Да, ама не. Попрочетох аз малко, натиснах джипито за изследвания (приятелче ми е-не посмя да ми откаже) и в рамките на 10 дни извървях пътя от "нищо ти няма" до "диагноза доживот". Може и да не съм учила 7год. за доФтор, но аз най-добре си познавам тялото, тъй че никога вече няма да вярвам сляпо на пишман-специалисти.

Последна редакция: ср, 10 юни 2009, 12:25 от Делфина фон Ю.

# 149 10 юни 2009, 12:41 ч.

Мнения: 6

Цитат на: Делфина фон Ю. в ср, 10 юни 2009, 12:11

Ние малко изкривихме темата и влязохме в безмислен спор, но за съжаление така е по форумите Blush

От поста ти обаче ми се струва, че се надценяваш малко Peace

(нищо лично в това). Ако всички постъпват като теб, трябва само да оставим GP-тата и по някоя друга лаборатория която да обработва изследванията (назначени от нас и с направление от GP-то), а останалото да търсим в Интернет. Така няма да има недоволни от лечението и диагнозата. Чудно ми е обаче в такъв случай, когато настъпят грешки, кого ще виним newsm78

? Най-вероятно Интернет Thinking

, защото скапаният Гугъл не е разбрал въпроса.

Препоръчани теми

Кървене и бременност

Немски или руски като втори език след 7 клас?

Червени петна

СЕЛЕНА -ПЛОВДИВ МОЛЯ ЗА МНЕНИЕТО ВИ???

Причина:

Причина: