Отношението между българите във 4ужбина.

ох, прочетох всичко (да си призная, леко по диагонал), и не мога да разбера как така всички, които пишем тук из форумите сме българки, ама нито една е от описаните "използвачки, нахални, завистнички" и прочие. Тъжно ми стана как така тези българи, които срещаме тук, в чужбината, все гледат да те използват, злобни са и лоши и т.н. Необяснимо ми е как така все обобщаваме - българите такива, местните - онакива, българските мъже така, чужбинските - иначе.
И после се чудим що не ни приемат като европейци - ми сами се "делим" 
Срамно е!
Аз лично нито съм търсила специално приятелства на българи (макар да ми е било приятно да си поговоря на родния език), нито съм ги избягвала. С някои, които срещнах тук, поддържам отношения (приятелство е  голяма дума, трудно я произнасям), с други - сме се срещнали и разминали. Не е националността само от значение, за да създадеш някаква връзка с човека.
Помагала съм, когато и с каквото съм могла, без да очаквам отплата. Едни са ми демонстрирали благодарност, други са ме забравяли - е, здраве да е! Някои са помагали на мен (рядко, но за щастие не се е налагало друг път), сигурна съм, че пак ще има такива. Завистливи "приятелки" съм срещала както сред българките, така и сред италианките. Както и щедри такива.
Старите ми приятели се пръснаха по света, някой остана и в Бг, винаги мога да разчитам на тях, както и те на мен.             

По-лесно е да се обобщава, отколкото да обясняваш за всички тоналности. И ти си го направила в поста си, но не за българите, а за мненията във форума. Много хора са писали неща, подобни на това:


но друго ти се е набило в очите  (а именно деленето, обобщаването за българите и пр.)

Подписвам се под горното 

Още един пост, който сякаш аз съм писала 

При положение, че няма перфектни хора, ясно е че и тук пишещите сме дефектни. Аз си признавам чистосърдечно, че си нося много български черти. Основната от тях е балкански темперамент, който не виждам как мога да променя. Колкото и да го туширам, той си е в мен и от време на време се показва на бял свят. Обичам да се отпускам на моменти да говоря като простак сред нашенци, лош навик може би. Но за други съществени косури не се сещам. Като се абстрахираме от нездравото ми и неприкрито любопитство мисля, че се отнасям с нормалното уважение към сънародниците си. Ако не искам да се занимавам с някой поради някаква причина никога няма да лицемернича и когато очаква от мен да го пренебрегна да досаден помияр, а ще се постарая предварително да му изясня с думи или поне по много показателен начин какво може и не може да очаква от мен. Човек съм докато не ми се насерат отгоре. Ако съм разочаровала някой то е защото неоснователно е очаквал от мен повече, отколкото мога или искам да му дам. А е факт, че много българи си мислят, че другите българи тук са длъжни да им помагат във всичко и дори много ясно да им казват и показват как стоят нещата, те просто не желаят да ги проумеят. Аз по скоро имам причини да съжалявам, че съм помогнала на неблагодарни БГ използвачи. Но не съжалявам, приемам го като натрупан опит и гледам да се уча от грешките си.
Но тази типично БГ черта, настройката, че хората са ти длъжни, а ти на тях не си е адски дразнеща. Не съм забелязала сред датчаните подобно нещо.

Да не товаря и аз с цитати, но всичко казано от Mentha си го помислих и аз..

NikiFin,
голям чешит си, но казваш толкова верни неща.
Жалко, че хората обикновено пропускат тях,
за да се хванат за някоя дума от контекста и да ти лепнат нелицеприятно етикетче.

zlatnata tolumba , който трябва ще прочете и ще разбере. Останалите нямат значение 

  абсолютно вярно си е.

Иначе нека не забравяме, че има и много положителни качества, които притежават сънародниците ни, а и просто сме си друга култура. Много отрицателни мнения прочетох и честно казано малко ми стана мъчно, наистина ли сме се превърнали в нация от използвачи и сметкаджии?!

Не, Petia81 

Написах си отрицателното мнение, защото темата беше тръгнала натам. Онази, за която разказах - тя си е била такава гъска и в България.
Иначе (поне при мен) хубавото е много повече.
Истината е, че винаги препочитам компанията на българки.

Аз нямам много контакти с българи. Познавам 3, които живеят наблизо, но не се виждаме много често (поради липса на време). Иначе ми е хубаво, когато успеем да се видим. Да си поприказваме на български. Но  2 от тях много ме издразниха няколко пъти. На 2 пъти носих на едната българка картини и куфари, което не ми пречеше, имаше място в колата. Но, когато исках да изпратя нещо малко за майка ми, дори не ми каза кога ще заминава синът й за България. Научих го случайно и ми стана много мъчно.
Другата по-жестоко ме издразни.  Една година тя се прибра, а аз не и тогава тя занесе пакет на майка ми. Имаше Рд и исках да я зарадвам. Тази година ме пита кога сестра ми ще идва/ заминава , за да донесе / отнесе 20 икони (някои огромни) от / за България. Аз й обяснявам, че 1. не съм аз , която ще моли за услуга и 2. Става въпрос за деликатни неща и по границите какво ли не може да се случи (една икона е от 200 до 500-700 евро пазарна цена тук). Като чу и веднага ме захапа: "А аз носих за майка ти пакет, а ти сега не искаш да ми направиш услуга....." Зле ми стана.  Всеки път ми го натяква.

Мъчно ми е, че не сме сплотени. Нашият руски манастир организира напоследък едни молебени и ела да ги видиш румънците, сърбите и руснаците. А нас българите никакви ни няма. Същото положение е и с православната църква в Хага, място за България тук. На никого не му пука дали утре ще я има или не. 

Kalinka, на мен това ми е болен въпрос - за носенето на неща до и от България, много е деликатно 
Предпочитам да пращам по пощата и да ми пращат и, ако понякога моля да ми донесат нещо от родителите ми, то е само заради тяхното удобство, но за себе си - предпочитам пощенските услуги. Първата година зад граница е трудна и тогава по- се правят компромиси, а пък и хората още не съзнават каква е "цената" на това да пренасяш и да ти пренасят багажи, но аз поне с времето се научих, че това не е добър вариант  (ние пътуваме само със самолет, нямаме друга връзка с България, то са ограничения за багаж, то са въпроси дали някой ти е давал да носиш нещо - ако кажеш "да", ти пребъркват целия багаж, ако кажеш "не" - лъжеш охраната в очите... абе, не си е работа). Е, няма да мога да откажа, ако баба праща за новороденото си внуче, или дъщеря за болната си майка... знам ли, някакви такива ситуации... То и иначе ми е неудобно да отказвам, но това вече си е мой проблем 

Абе и аз съм носила,но не големи багажи и не съм имала за сега ядове... Ай,да чукам на дърво,че нИ са знае..

Не винаги е възможно да пренасяш допълнително чужди неща. Ние едва си пренасяме нашите неща, колички, легла за децата, юргани, възглавници, плюшени играчки, щото си държат на техните си неща. Възможно най огромния багажник сме сложили на покрива на колата и всичко е пълно, дори си спестяваме някои неща, щото няма място за тях. Но хората не го разбират. Дори да виждат, че колата е пълна, пак не искат да осъзнаят. Майка ми се сърди много, че не и искахме бурканите предния път. Сега сестра ми сигурно се сърди, че не мога да и прекарам някои нейни неща, които останаха тук понеже нямаше място в колата им. Имала е същия проблем в липса на място в колата, ама като че ли не може да приеме, че и другите го имат. Всеки път ми напомня да и взема нещата ако има място. Аз си знам предварително, че няма да има и съм и казала, но тя продължава да се надява. Сега ни чакат 3 дни път до БГ. Взехме най голямата възможна хладилна чанта за да има къде да сложим млякото. Децата ми пият по 2 литра на ден общо трите. Отделно храна. И хоп мъжът и ме  моли да му донеса сирене и кисело мляко от тук. Ще му го купя, но накрая ако няма място за него просто няма да го взема. Отказвам да пренебрегвам себе си и децата ми заради чужди кефове. В крайна сметка в БГ има и сирене и кисело мляко. Ако звучи егоистично, значи е така. Убедила съм се че никой не заслужава да жертвам себе си и семейството си заради него. Пък нека да съм лошата  

Аз, по принцип, нямам проблем с носенето. С кола сме, ако има място ще занеса / отнеса. Така и така мъкна 1001 неща. Знам, че някои неща няма как по пощата, но 20 икони  : не поемам риска. А и това е нейн бизнес. Сега не смея да кажа, че ще ходим с колата, защото пак ще ми се припомни. Лошото е, че аз не мога да казвам "не". Обаче, понякога, изключвам и все едно съм го казала. Миналата година ми се обажда едната дама, че нещо са забравили в България и дали мога да го взема (май, панталон и блуза + чехли). Аз казвам 'да"и в Сърбия се сещам, че съм съвсем изключила и не съм се обадила. Сърди се малко, ама й мина.

Отдавна се отказах да разчитам на който и да било българин да ми носи нещо или да ми занесе нещо за България. Не, че е имало лоша случка, която да ме откаже, просто с времето свикнах да разчитам единствено на себе си и да не ангажирам другите с моите си неща. Не смятам за редно да товаря хора, да ми правят услуга и след това да имат повод да ме манипулират, защото винаги може да се получи така, че да не можеш да върнеш услугата в дадения момент и тогава почват приказките.  До сега не ми се е налагало да пращам нещо живото спасяващо и дано да не се налага, но си има пощи, ако не здраве да е.  

А за използвачеството между българите мога да кажа, че използвачеството си го има и в БГ, обаче там общуваме с хора, които са ни приятели не само защото са българи. В чужбина, ако търсиш българи, които да са ти приятели е абсурдно да очакваш, че с всички ще си допаднеш и че ще се получи приятелство. И изобщо, колкото по малко очаквания, толкова по малко разочарования.