Отношението между българите във 4ужбина.

  • 13 310
  • 204
  •   1
Отговори
9 юни 2009, 21:07 ч.
  • Мнения: 141
Променяме ли се зад граница???По-добри или по-лоши ставаме в отношенията помежду си? И съществува ли нещото''синдрома  на превъзходството"?
При мен ли4но се развали едно дългогодишно приятелство,което при същите обстоятелства,но в БГ,мисля,4е нещата щяха да се развият другоя4е.
И ако има нещо,според вас кой е влияещия фактор??

# 1 9 юни 2009, 21:31 ч.
  • Мнения: 3 804
Зависи от човека ,
синдрома си го има,в повечето случаи  за съжаление се гледа първо интереса  Peace

# 2 9 юни 2009, 21:55 ч.
  • Мнения: 703
Абе имам приятели българи тук,но рядко се събираме на по чашка и сладка приказка.Моите приятели съм си ги подбрала..малко,но читави хора NaughtyНямаме никакви проблеми.Напротив...помагаме си,когато е възможно...

# 3 9 юни 2009, 22:16 ч.
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
Цитат на: labulgara в вт, 09 юни 2009, 21:07
И ако има нещо,според вас кой е влияещия фактор??
в нашия случай фактора предпазливост...или страх.

промяна не мисля, човек е такъв какъвто е.
нашите приятели са от мноого години, малко, но изпробвани.
трудно ми е да допусна нов човек, дори и за по кафе, не че не искам, напротив.
но съм много взискателна Laughing

# 4 9 юни 2009, 22:32 ч.
  • Мнения: 1 473
Нещата, които ти се случват в живота те променят, няма значение къде си, в България, в чужбина, всеки се променя. Както е казано: "всичко тече, всичко се променя". Това според мен е добре, защото в повечето случай е за добро и означава развитие.
Приятелите ми в чужбина са ми приятели още от ученическите години в България и аз съм щастлива, че тези отношения се запазиха и общуваме въпреки всички промени които са ни се случили в живота.
 Много малко запознанства през годините извън България доведоха до приятелство. Но всеки контакт, всяка среща носи нещо, а когато загубиш приятел, по добре е да погледнеш оптимистично на това и да си запазиш хубавите спомени, а не да търсиш вина или да се самообвиняваш.
 

# 5 9 юни 2009, 23:21 ч.
  • Мнения: 5 710
Аз познавам една българка тук ( в града ни)  и сме в прекрасни отношения.
Чувствам я близка душа и опора. Друго си е да има с кой да размениш 5 думи на родния си език, човек, който разбира
от къде идваш, през какво преминаваш, който може да ти даде съвет ...  Направо се чудя как съм живяла без нея.
Иначе по принцип нямам никакво желание да се социализирам с българи само защото  сме от България. Но ако съдбата ни срещне и даде шанс да се опознаем, защо не.

# 6 9 юни 2009, 23:34 ч.
  • Мнения: 1 169
Цитат на: 10cent's в вт, 09 юни 2009, 23:21
Аз познавам една българка тук ( в града ни)  и сме в прекрасни отношения.
Чувствам я близка душа и опора. Друго си е да има с кой да размениш 5 думи на родния си език, човек, който разбира
от къде идваш, през какво преминаваш, който може да ти даде съвет ...  Направо се чудя как съм живяла без нея.
Иначе по принцип нямам никакво желание да се социализирам с българи само защото  сме от България. Но ако съдбата ни срещне и даде шанс да се опознаем, защо не.

 Peace
Аз имах две, но едната си замина. Сега и аз съм с едничка.

# 7 10 юни 2009, 00:06 ч.
  • Мнения: 991
Тук има много българи. На практика повечето ми познанства и всичките ми приятели са българи. Не намирам отношенията помежду ни да са по-различни, отколкото биха били в България. Единствено комуникацията се затруднява от тукашния начин на живот и оргомните разстояния, които трябва да преодоляваме, за да се срещаме.

# 8 10 юни 2009, 00:32 ч.
  • Ispania
  • Мнения: 4 483
Ммммммм такаааа Thinking.
Разбира се ,4е се променяме Peace,"среЩата"с 4ужди култури ни обогатява и надявам се ни прави по разумни.Надявам се Peace,заЩото ако сме достать4но умни Ще вземем само хубавото от тях.
ОтноШенията между бьлгари в 4ужбина на теориа са сьЩите както в Бьлгария,но  Naughtyаз определено не мога да приема много от сьнародниците ни тук които в момента в който те видят по4ват да обясняват Shocked #Crazy Shocked колко скьпи 4арШафи са си купили newsm78"вси4ко марково естествено" и как  хладилника им бил пьлен само сьс най_скьпото месо Shocked.И вси4ко това преди да са те попитали"Как си" Shocked
Е да ме извиняват ,както казват"надута" може да сьм ,но мразя комплексарите ,които след като вземат пьрвата заплата ве4е"са голяма работа" Thinking.
С "нормалните " бьлгари имаме нормални взаимоотноШения,ако имаме еднакви интереси и допирни то4ки ставаме приятели,ако НЕ ,просто си оставаме добри познати Peace

Ей казах си го Joy.преди няколко 4аса имах среЩа с една девойка ,4иито поздрав беШе "Лелееее,само толкова.....ли купувате" newsm78,след което ми беШе обяснено как в нейната кьЩа винаги имало пьржоли от свинско месо и два пакета бира Thinking, newsm78 не сьм знаела колко губя като не пия newsm78.В цялото това излияние успях да кажа"Здравей Embarassed"

И сега ми е оЩе "топло" от среЩата с предвидливата девойка Tired......

# 9 10 юни 2009, 08:35 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Аз лично съм се променила. По-други неща ме интересуват в живота, опитът ме е направил по-зряла. Приятелствата в България се отсяха още през първата година след емиграцията, в по-голямата си част - не по мое желание. Тук срещнах много малко българи (в Из са разпръснати), сред които не намерих приятели (това, че сме от една и съща държава, не е достатъчно, за да се сприятелим все пак). Изключение е едно момиче, с което рядко се чуваме, но я чувствам близка, мога да я нарека приятелка, въпреки че водим различен живот и сравнително рядко се чуваме.


Във форума намерих хора, които харесвам и са българи - това му е плюсът на форума - че на първо място намираш хора, с които имаш общи интереси, а след това започваш да мислиш за разстоянията и т.н.  Flutter

Струва ми се нормално, че щом в тази държава има повече израелци, съм намерила приятели - израелци, не е било целенасочено, не съм си ги избирала по националност.  Peace

Има хора, подобно на описания от Вал случай, които си мислят, че в чужбина са хванали Господ за шлифера. Най-голямата им радост са в придобивките (пр. пълен хладилник), които в България са им липсвали, но в чужбина са част от нормалния стандарт на живот. С такива хора се съмнявам, че и в България бих могла да се сближа, но извън нея тези им черти бият на очи и явно по-лесно ги разбираш що за хора са и съответно - отсяваш....  Tired

# 10 10 юни 2009, 10:16 ч.
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
нямам отноШения родени само на база българско гражданство. на времето умиШлено ги избягвах, а и сега не ги посреЩам с голям ентусиазъм.
за промяната, някои неЩа се променят с годините по един или друг на4ин, и в България едва ли Щях да съм съЩата като преди 20 години (де да беШе  Laughing). но основните 4ерти от характера ми, не смятам 4е са претърпели някаква зна4ителна метаморфоза  Rolling Eyes

виж, както е казала Mentha, някои приятелства "в България се отсяха още през първата година след емиграцията"... айде да не е първата, ама първите 5  Rolling Eyes

# 11 10 юни 2009, 10:32 ч.
  • Мнения: 806
Точно това ме мъчи мен.  Променя се всеки човек в различна ситуация.  Не мога да кажа, че всеки българин се е променил за лошо.  Има и много свестни хора и имам честта да познавам такива зад граница.
Има прекрасни хора с които мога да се смея, да говоря за най различни неща.  С много интерес слушам преживелиците им и се чувствам у дома си с тях.
Има и много които заобикалям с километри.  Тези които гледат как да ти направят мръсно, как да те унищожат.  Обсъждат, каква кола караш, къде живееш, с кого излизаш....
Имало е моменти когато съм присъствала на нашенски изяви, и ме е било срам, че са Българи тези хора. 
Много съм разочарована също от млади (почти деца) хора, които пристигат тук.  Поведението им е ужасно, отвратително и долнопробно.  Чак се чудя от кой свят идват.  На по 15-16 години деца с които не може да се говори, защото просто яма нищо свястно в тях. 
И понеже живота тук те принуждава да се промениш, те не намират друга среда, освен с други като тях българчета.

# 12 10 юни 2009, 10:55 ч.
  • Мнения: 1 550
През първите 5 години срещах спорадично българи, но нищо не излезе от тези случайните срещи.
Благодарение на форума се запознах с други мами тук и често казано ми е много приятно да си поддържаме връзка.
Едната мама живее при това на близо и доста често се виждаме Heart Eyes Сега и на мен ми е чудно как съм издържала 5 години без приятелки тук, но първите 5 години ми беше толкова натоварено с бебе, следване и болна свекърва, че нямах никакво време за социални контакти.
Колкото до това как някои българи се променят в чужбина, неизбежно е ако са водили по- различен живот в БГ Thinking
Не съм имала подобни изживявания като тези на Вал и Мента, обаче Grinning

# 13 10 юни 2009, 15:30 ч.
  • Мнения: 4 916
Зависи.
В чужбина срещаш хора, които в Бг няма да срещнеш при никакви обстоятелства и никога няма да поддържаш контакти. Обаче там това е единствената ти връзка с БГ, и се получават едни разочарования... Голям късмет е да срещнеш някой, с когото би поддържал контакт  и в Бг. На мен това ми  е единствен критерий - бих ли искала да познавам и да се виждам с този човек и в Бг.

# 14 10 юни 2009, 23:01 ч.
  • Мнения: 15
Тук има много българи общувам предимно с нашенци всяко мое ново запознанство мислех ,4е ще се превърне в трайно приятелство ,но уви.......останах си с малко много верни приятели от детинство ,които се пръснаха в разли4ни държави и с , които продалжавам да поддаржам връзка и при нужда да си помагаме въпреки разстоянията.Ще споделя мое мнение за хората ,които сам срещнала тук(не вси4ки са в това 4исло разбира се) променят се и то много според мен още при запознанството се споменава веднага какво работят ,каква висока заплата полу4ават,как квартирата е в един от най-скъпите квартали,каква скъпа кола са си купили и колко апартамента в България за много кратко време :БРАВО!-казвам аз и вси4ко това за много кратко време споделено на 4аша кафе с акцент след примерно 3-4 годишен престои.Съжалявам на първа среща предпо4итам да поговорим за нещо свежо,позитивно да споделим ,да потъгуваме ,спомени и т.н не веднага разговора да се завърти около пари и клюки.Въпреки вси4ко продължавам да търся може би все още има хора ,които не са се променили и не са заразени от ''синдрома на превъзходството'' newsm10

# 15 11 юни 2009, 04:27 ч.
  • Ispania
  • Мнения: 4 483
Цитат на: Милен@ в ср, 10 юни 2009, 10:55
Не съм имала подобни изживявания като тези на Вал и Мента, обаче

Имай в предвид ,4е допреди няколко години да бьдеШ имигрант в Испания беШЕ адски лесно.Испания беШЕ единствената дьржава в Европа която даваШе толкова права на не/легални имигранти.
ХваЩаШе се автобуса,слизаШе се на централната гара в Мадрид и от там......градинките бяха пьлни с наШи сьнародници ooooh!,както и сьс сьседски "братя Joy".Вси4ки приУти бяха заети от Изто4на Европа Confused.Който не е реШил не е трьгнал за Испания.НаШите "роми" Laughing,поне не крадяха_просеха ooooh! ooooh! ooooh!(по голямата 4аст от тях)....това е....който в БГ не е успял е тук в ИСпания.Или пьк който има лоШ кьсмет  Joy
Но мисля,4е тук водим класацията Joy hahaha Joy hahaha Joy,за "голямата работа" хора hahaha
Оххх,......... ooooh!

Цитат на: Mentha в ср, 10 юни 2009, 08:35

Струва ми се нормално, че щом в тази държава има повече израелци, съм намерила приятели - израелци, не е било целенасочено, не съм си ги избирала по националност.  Peace

 PeaceМммм да,и аз бих добавила сьЩото Wink

# 16 11 юни 2009, 08:11 ч.
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 852
Според мен отношенията зависят от самите хора, не толкова дали си извън България или не. От друга страна, приятелствата ми в България са изградени и преминали през годините, съвсем ествественно е да не намеря тук такива хора. Обикновенно приятелите си ги избираме по интереси и еднакво светоусещане, не по националност

# 17 11 юни 2009, 10:09 ч.
  • Мнения: 9 905
няма българи край нас, не ми липсват, не търся. В Абу Даби има много малко българи, повечето са в Дубай, така че ако се срещнем някога, то ще е защото наистина така е трябвало.Понякога имам нужда от балкански души, но не специално българи. Връщайки се в България, си повтарям непрекъснато да не очаквам същото отношение от старите си приятели/познати, защото те се променят и аз се променям - ако сме на една вълна още, би било чудесно; ако не - светът не  е свършил. Някои хора са изтрили номера ми от телефоните си, но го дадох на други Simple Smile

# 18 11 юни 2009, 10:44 ч.
  • Мнения: 1 761
Гледам да си подбирам приятелите по това що за хора са, а не дали са българи.
В интерес на истината,познавам доста такива тук, но не с всички общувам.
Забелязвам разлика между тези,които са дошли тук семейно като икономически имигранти и такива,попаднали  в Холандия следвайки партнъора си.
Почти всичките ми приятели вече живеят в чужбина, а тези,дето останаха в Бг ,като се видим и чак понякога се чудя как сме били приятели-и аз и те са се променили,някак няма за какво да си говорим вече.За рядкото ми ходене и мъкнене на подаръци ,най-близката ми приятелка все не намери един час време да се видим,та поне да и дам това,което и бях занесла.

Откакто съм чужбина имам и много нови приятели, не ми липсват старите от Бг.Намирам го за нормално,животът си тече и ние се променяме даже и да не искаме.

# 19 11 юни 2009, 14:47 ч.
  • Мнения: 57
Аз съм в чужбина от скоро и комуникацията с българи ми липсва. И преди съм  била в чужбина, но там имаше много българи и си правехме редовно балкански партита  Laughing Тук още никой не познавам и може би затова ми липсват, а и приятелите ми липсват. Иначе мисля, че човек трябва внимателно да подбира приятелите си, малко са хората, на които може да се разчита.

# 20 11 юни 2009, 15:01 ч.
  • Мнения: 6 390
От начало избягвах българи напълно умишлено, при това на всяка крачка бяха буквално, на края един местен ни запозна с една бг компания - супер приятелства до днес с няколко от тях. По принцип и аз не се вълнувам от народността на отсрещния, други са предимствата и недостатъците за приятелство.

# 21 11 юни 2009, 16:26 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Цитат на: Petia81 в чт, 11 юни 2009, 14:47
Аз съм в чужбина от скоро и комуникацията с българи ми липсва. И преди съм  била в чужбина, но там имаше много българи и си правехме редовно балкански партита  Laughing Тук още никой не познавам и може би затова ми липсват, а и приятелите ми липсват. Иначе мисля, че човек трябва внимателно да подбира приятелите си, малко са хората, на които може да се разчита.

Petia81, на мен форумът ми запълни в голяма степен тази липса на комуникация с българи, така че мога само да ти пожелая и при теб да проработи  Grinning Дано имате възможност и за "форумска среща", от израелската тема рядко се виждаме и на живо, но много качествено  Mr. Green и това създава едно усещане за общност  Hug А и съм сигурна, че с времето и от познанствата с местни ще се родят добри приятелства  Peace

Съжалявам, че така раздавам непоискани съвети, но ме трогна постът ти и за това... Blush

# 22 11 юни 2009, 16:30 ч.
  • Мнения: 398
Нямам приятели тук,само познати.Свикнахме да живем сами.

# 23 11 юни 2009, 17:29 ч.
  • Мнения: 2 786
Разбира се, че хората се променят Simple Smile
Аз си подбирам приятелите и средата не според националността, а според характера и поведението им.
Не ми е самоцел да се сближавам с някой, само защото сме от една държава.
Това не е гаранция, че ще се разбираме.
Ако си паснем, нямам проблем Simple Smile

# 24 11 юни 2009, 19:16 ч.
  • Мнения: 868
Не познавам и не общувам с българи тука, но сигурно не защото са българи.  Така се случва, че общувам главно с хора в моя "immediate" среда.  

Първо, искам да кажа, че съм срещала изключително интелигентни и приятни българи тука. След това уточнение, искам и да споделя няколко странни случаи от годините:  (1) Веднъж, преди Nth брой години, когато още ходих на българо-американски партита, един българин излезе след мене от парти с изказването "Искам да видя каква кола караш!" и не се шегуваше.  (2) Пак отдавна, един  българин, отвори хладилника с думите "да проверя какво имаш тука.." без изобщо да говорим за храна.  (3) А в най-скорошен пример, аз се опитвам да обяснявам нещо на детето в мол на български, и една приятна двойка мъж и жена до мене ме заговарят, също на български. След "здравей"  първият въпросът на мъжа беше къде работи мъжа ми.  Да обясня все пак, че до мене нямаше никъде мъж, а само дете...  

 Замислих се като прочетох Мента дали чета този форум защото пишат българи. Мм, и да, и не. Чета главно защото няма много мами около мене или много хора, с които мога да говоря за готвене или чистене Simple Smile  Научих и много нови неща за социалния живот в България (и нов сленг),  а  и забелязах, че откакто влизам тука, много повече български обменям с детето--неочакван бонус   bouquet  

Последна редакция: чт, 11 юни 2009, 19:24 от Pixie

# 25 11 юни 2009, 20:40 ч.
  • Мнения: 991
Тези изцепки с говоренето с акцент и хваленето със големи заплати... Не знам защо, но тук ги няма. Не съм чула никой да ми говори с акцент, освен децата на нашите емигранти. Ако изобщо говорят български. Родителите им нпмат време да се занимават с тях да ги учат. Трябва да изкарват кинти и да си купуват разни неща. Не за да се хвалят с тях, а защото страдат от болестта вещомания, която е много разпространена в Щатите.

Това, което най-много ме дразни у българите, живеещи в чужбина (включително и тук), е чувството за някакво превъзходство спрямо българите, живеещи в България. Редовна тема на разговор след посещение в България е колко е зле всичко там. Мен ме боли за България и ако нещо там е зле, на мен ми е мъчно, че е така. Имам чувството, че много хора някак си се кефят, ако нещо в България е зле. Сигурно си мислят, че те са ужасно готини, понеже са успели да се измъкнат.

Последна редакция: чт, 11 юни 2009, 20:52 от Homesick

# 26 11 юни 2009, 22:00 ч.
  • Мнения: 481
Аз определено нямам приятели българи тук ,от "щастливките " съм,които са се срещнали с всякаква порода сънародници,но най-фрапиращия случай е с моя приятелка Mr. Green,която да внесе някаква яснота в това по какво се различаваме,нарече себе си "Холандка с чужд произход",понеже преди години сдобиването с холандско гражданство не е било трудна процедура.И тя има такова.
Мисля обаче,че не е задължително българите в чужбина да сме приятели-това не е лесно-но е добре да има клубове или организации където българите да общуват,да съхраняват българския език и традиции и изобщо да са обединени около идеята,че сме потомци на народ с  древна история .Тук във форума някои мами споделят страхотни неща,които българската общност прави по техните страни.И много им завиждам..  bouquet

# 27 11 юни 2009, 22:32 ч.
  • Мнения: 868
Цитат на: kate.t в чт, 11 юни 2009, 22:00
-но е добре да има клубове или организации където българите да общуват,да съхраняват българския език и традиции.  bouquet

Това е много вярно. Аз, да си призная, за първи път усетих някаква такава потребност точно заради детето, и като тръгнах да издирвам български песни и стихотворения. 

Що се отнася до вещоманията, тя не е патент на Щатите или на една единствена държава. Даже тука, сред моите познати, виждам съвсем обратна тенденция, нещо, което напоследък се нарича "reverse snobbism" kato социален феномен. Например, съвсем съзнателното желание да не притежаваш грамадните телевизори (big-screen TV) или дори изобщо да имаш у дома телевизор, да караш сравнително малка и приятелска за околната среда кола, като хибрид, да подминаваш марки като Геп и други подобни. 

# 28 11 юни 2009, 22:42 ч.
  • Мнения: 991
Цитат на: Pixie в чт, 11 юни 2009, 22:32
Що се отнася до вещоманията, тя не е патент на Щатите или на една единствена държава. Даже тука, сред моите познати, виждам съвсем обратна тенденция, нещо, което напоследък се нарича "reverse snobbism" kato социален феномен. Например, съвсем съзнателното желание да не притежаваш грамадните телевизори (big-screen TV) или дори изобщо да имаш у дома телевизор, да караш сравнително малка и приятелска за околната среда кола, като хибрид, да подминаваш марки като Геп и други подобни. 


Ооо, никога не съм си мислила, че вещоманията е патент на Щатите. А този reverse snobbism за момента не го виждам много около себе си. Все пак - тук сме в дълбоката провинцияSimple Smile

Какво не е наред с GAP? Използват детски труд?

# 29 11 юни 2009, 23:47 ч.
  • Мнения: 141
Цитат на: Homesick в чт, 11 юни 2009, 20:40

Това, което най-много ме дразни у българите, живеещи в чужбина (включително и тук), е чувството за някакво превъзходство спрямо българите, живеещи в България. Редовна тема на разговор след посещение в България е колко е зле всичко там. Мен ме боли за България и ако нещо там е зле, на мен ми е мъчно, че е така. Имам чувството, че много хора някак си се кефят, ако нещо в България е зле. Сигурно си мислят, че те са ужасно готини, понеже са успели да се измъкнат.
Изпревари ме с това мнение Laughing
Просто пове4ето забравяме откъде сме тръгнали.....Аз също съм прекарвала лятото на село,където баба ми(Бог да я прости),вместо кроасан ми правеше циганска баница(за тези,които незнаят,това е обикновенафилия хляб,поръсена със сол,4ервен пипер и олио)....но това сега ме радва,онова обикновеното,и прости4кото,което ве4е е мит,докато до лукса ве4е може да се докосни  по4ти всеки..
Една позната,пък,не искаше да казва на приятеля си италянец колко и е струвало якето,което си беше закупила от БГ,само защото го плати 15 лв Crazy.....е и???,тази същата позната,днес ме отбягва,откакто нау4и,4е забременях,всъщност оттогава не съм я и виждала newsm78
ве4е не поддържам никакви отношения по4ти с българи.....,въпреки 4е ми се е искало да срещна сродна душа,с която от време на време да се разтушавам,но уви,срещам само такива,които да ме натоварят я емоционално,я с някоя услуга,която са ми потърсили,на момента в който са разбрали,4е съм омъжена за тукашен.

# 30 12 юни 2009, 09:32 ч.
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Цитат на: labulgara в чт, 11 юни 2009, 23:47
Цитат на: Homesick в чт, 11 юни 2009, 20:40

Това, което най-много ме дразни у българите, живеещи в чужбина (включително и тук), е чувството за някакво превъзходство спрямо българите, живеещи в България. Редовна тема на разговор след посещение в България е колко е зле всичко там. Мен ме боли за България и ако нещо там е зле, на мен ми е мъчно, че е така. Имам чувството, че много хора някак си се кефят, ако нещо в България е зле. Сигурно си мислят, че те са ужасно готини, понеже са успели да се измъкнат.
Изпревари ме с това мнение Laughing
Просто пове4ето забравяме откъде сме тръгнали.....Аз също съм прекарвала лятото на село,където баба ми(Бог да я прости),вместо кроасан ми правеше циганска баница(за тези,които незнаят,това е обикновенафилия хляб,поръсена със сол,4ервен пипер и олио)....но това сега ме радва,онова обикновеното,и прости4кото,което ве4е е мит,докато до лукса ве4е може да се докосни  по4ти всеки..
Една позната,пък,не искаше да казва на приятеля си италянец колко и е струвало якето,което си беше закупила от БГ,само защото го плати 15 лв Crazy.....е и???,тази същата позната,днес ме отбягва,откакто нау4и,4е забременях,всъщност оттогава не съм я и виждала newsm78
ве4е не поддържам никакви отношения по4ти с българи.....,въпреки 4е ми се е искало да срещна сродна душа,с която от време на време да се разтушавам,но уви,срещам само такива,които да ме натоварят я емоционално,я с някоя услуга,която са ми потърсили,на момента в който са разбрали,4е съм омъжена за тукашен.


Това ,което е написала Хоумсик , отбелязала съм го с 4ервено и това , което е написала авторката ( маркирала съм го с удебелен Шрифт ) е типи4но не само за българите в 4ужбина, но и за тези от тях, живееЩи в България, които изведнъж са се замогнали и си мислят,4е са станали неЩо пове4е от останалите. Peace

# 31 12 юни 2009, 09:44 ч.
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Цитат на: labulgara в чт, 11 юни 2009, 23:47
Изпревари ме с това мнение Laughing
Просто пове4ето забравяме откъде сме тръгнали.....Аз също съм прекарвала лятото на село,където баба ми(Бог да я прости),вместо кроасан ми правеше циганска баница(за тези,които незнаят,това е обикновенафилия хляб,поръсена със сол,4ервен пипер и олио)....но това сега ме радва,онова обикновеното,и прости4кото,което ве4е е мит,докато до лукса ве4е може да се докосни  по4ти всеки..
Една позната,пък,не искаше да казва на приятеля си италянец колко и е струвало якето,което си беше закупила от БГ,само защото го плати 15 лв Crazy.....е и???,тази същата позната,днес ме отбягва,откакто нау4и,4е забременях,всъщност оттогава не съм я и виждала newsm78
ве4е не поддържам никакви отношения по4ти с българи.....,въпреки 4е ми се е искало да срещна сродна душа,с която от време на време да се разтушавам,но уви,срещам само такива,които да ме натоварят я емоционално,я с някоя услуга,която са ми потърсили,на момента в който са разбрали,4е съм омъжена за тукашен.


това клиШе просто не мога да го диШам ве4е  ooooh!
това, 4е помниШ откъде си тръгнал изглежда изклЮ4ва възможността да виждаШ простотията и ти налага безмълвно да я приемаШ. ник'ва критика, Щот, видиШ ли, за к'ъв се имаШ, нали и ти си  оттам.
поговорките и цитатите ( другия редовен лаф е "пази боже сляпо да прогледа) са хубаво неЩо, ама неистовото придържане към тях води до ов4едуШие и... безразли4ие  Stop (има една голяма 4аст от бг такива, които ме изкарват извън релси  Crossing Arms)

Последна редакция: пт, 12 юни 2009, 10:28 от feiam

# 32 12 юни 2009, 10:00 ч.
  • Мнения: 1 550
Аз съм забелязала и друга разлика между българите в чужбина- делим се на такива омъжени/ женени за чужденци и такива омъжени/женени за българи. Ако си с чужд партньор се казва, че си си "събул обувките и си влязъл на готово". Един вид по- лесно е да си жене/омъжен за чужденец Rolling Eyes Без коментар!

# 33 12 юни 2009, 10:23 ч.
  • Мнения: 61
Като цяло си подбирам българите с които общувам, но за да общувам все пак трябва и да ми допадне.Смело мога да кажа,че откакто живея в чужбина имам и много нови приятели(българи),въпреки че не съм спирала да подържам връзка с приятелите си в България,но усещам че все по-малко ми липсват приятелите от  България.Винаги съм предпочитала да подържам приятелство с българи.

# 34 12 юни 2009, 10:36 ч.
  • Мнения: 61
Няма как да не вметна,че много грозно ми звучи израза"Аз не общувам с българи".

# 35 12 юни 2009, 10:40 ч.
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Цитат на: tedi73 в пт, 12 юни 2009, 10:36
Няма как да не вметна,че много грозно ми звучи израза"Аз не общувам с българи".

е, заЩо да зву4и грозно?  Shocked
ако нямаШ такива наоколо, задължително ли трябва да 4увстваШ необходимост да си намериШ?  newsm78

# 36 12 юни 2009, 10:55 ч.
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Цитат на: feiam в пт, 12 юни 2009, 10:40
Цитат на: tedi73 в пт, 12 юни 2009, 10:36
Няма как да не вметна,че много грозно ми звучи израза"Аз не общувам с българи".

е, заЩо да зву4и грозно?  Shocked
ако нямаШ такива наоколо, задължително ли трябва да 4увстваШ необходимост да си намериШ?  newsm78

Ми грозно зву4и за който търси скрит смисъл и негативен подтекст. Twisted Evil

# 37 12 юни 2009, 11:29 ч.
  • Мнения: 11 322

Цитат на: Homesick в чт, 11 юни 2009, 20:40

Това, което най-много ме дразни у българите, живеещи в чужбина (включително и тук), е чувството за някакво превъзходство спрямо българите, живеещи в България. Редовна тема на разговор след посещение в България е колко е зле всичко там. Мен ме боли за България и ако нещо там е зле, на мен ми е мъчно, че е така. Имам чувството, че много хора някак си се кефят, ако нещо в България е зле. Сигурно си мислят, че те са ужасно готини, понеже са успели да се измъкнат.
Мда, определено сме забравили откъде сме тръгнали, превъзхождаме с много сънародниците си и нямаме право да коментираме с болка в сърцето (пардон, чувство на превъзходство!) българите в България  Joy
Момичета, що търсите под вола теле? ooooh!

# 38 12 юни 2009, 11:37 ч.
  • Мнения: 256
Едно от нещата, които се затвърдиха в мен като мнение е, че българите в чужбина са много пестеливи откъм полезни съвети към новодошлите им сънародници, с цел да не би този, който е дошъл след тях да си покаже пръв главата над водата.

Друг феномен е комуналното съжителство, към което се обявявам твърде против. Имам обяснение откъде се получава, но ще предизвикам спорове, коите не желая да водя в момента.

# 39 12 юни 2009, 11:40 ч.
  • Мнения: 3 241
Имам приятели българи, имам приятели и от други държави и доста от тук.
Не виждам голяма драма в това да не се виждаш с българи или да се виждаш предимно с такива.

Изобщо не съм привърженик на това да страдаш от някаква вина от това, че си израснал различно от местните.
Но и не се и залъгвам с това, че при нас е по-хубаво и всички други са лоши.

# 40 12 юни 2009, 11:50 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Цитат на: Homesick в чт, 11 юни 2009, 20:40
Това, което най-много ме дразни у българите, живеещи в чужбина (включително и тук), е чувството за някакво превъзходство спрямо българите, живеещи в България. Редовна тема на разговор след посещение в България е колко е зле всичко там. Мен ме боли за България и ако нещо там е зле, на мен ми е мъчно, че е така. Имам чувството, че много хора някак си се кефят, ако нещо в България е зле. Сигурно си мислят, че те са ужасно готини, понеже са успели да се измъкнат.


И това не ми е приятно, когато го наблюдавам (рядко), но и нещо друго - събирането по градинки (преди години съм била свидетел на това) и оплюването на местните - колко са изостанали, първобитни, невъзпитани и тъпи, колко държавата е неуредена и на колко много неща "можем да ги научим"  Crazy

Цитат на: Милен@ в пт, 12 юни 2009, 10:00
Аз съм забелязала и друга разлика между българите в чужбина- делим се на такива омъжени/ женени за чужденци и такива омъжени/женени за българи. Ако си с чужд партньор се казва, че си си "събул обувките и си влязъл на готово". Един вид по- лесно е да си жене/омъжен за чужденец Rolling Eyes Без коментар!

Аз не съм се натъквала на такова делене тук, но наистина мисля, че има разлика в двата статуса  Peace Е, това, че си си "събул обувките и си влязъл на готово" е много крайно, но пък и след една година имигрантстване сама, обвързването с местен подобри положението ми, което в някаква степен се дължи и на него.
Друг е въпросът, че и с местен партньор трудности има, има универсални проблеми за всеки имигрант  Peace

# 41 12 юни 2009, 15:30 ч.
  • Мнения: 1 761
Цитат на: Милен@ в пт, 12 юни 2009, 10:00
Аз съм забелязала и друга разлика между българите в чужбина- делим се на такива омъжени/ женени за чужденци и такива омъжени/женени за българи. Ако си с чужд партньор се казва, че си си "събул обувките и си влязъл на готово". Един вид по- лесно е да си жене/омъжен за чужденец Rolling Eyes Без коментар!

Милена, в думите ти има много истина, но аз гледам положително на тази разлика.
Преди около година и половина се запознах с една компания, в която всички са българи-мъжете дошли тук на работа и жените им с тях.Каниха ни няколко пъти на рожден ден на някое дете,няколко пъти на гости  и като ни "проучиха",че неканени гости не приемаме,нелегално не работим и купони правим само при добро желание, а не от скука,спряха да ни се обаждат.Получихме много съвети-къде трябва да си купим къща,понеже там имало българи и от къде да пазаруваме и т.н.
На един рожден ден на едно дете ми стана много обидно,че хората се посрещаха в зависимост от това колко скъп подарък са купили за детето и ако не е достатъчно скъп, то твоето дете се изключва от групата на децата,които се канят на гости за игра.Една българка даже веднъж ми каза,че се чуди какъв подарък да купи на друга за някакъв празник,понеже тя само маркови неща купувала, а въпросната поканена нямала пари.Много грозно.В чужбина парите не растат на клона в градината и хората тук се чувстват неудобно,когато някой им подарява твърде скъпи неща.В крайна сметка нали идеята на един празник е да се съберат хората и да се повеселят,ако нямаш пари да почерпиш не каниш гости.
Аз предпочитам да общувам с хора,които ми се обаждат,за да разберат как съм, а не защото нямат какво да правят и им е скучно,такива,които са ми приятели,защото ме харесват, а не защото мога да съм им полезна и да им върша услуги.
Мъжът ми отказа да препоръча един българин,който беше дългосрочно безработен и беше наречен "завистлив,стиснат,студен " и подобни.А мъжа ми не познаваше нито човека,нито имаше някаква представа колко добър е в професионално отношение.И аз бих постъпила така,когато става дума за непознат,особено,когато се налага да използвам професионалния си имидж,граден 20 години.

# 42 12 юни 2009, 15:44 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Разказите на kartinka , не знам защо, ми припомниха една случка от едно парти на по скара така, на открито - имаше поканени няколко семейства българи, едно от тях беше с две деца - едното бебе, другото - момиче на училищна възраст. Родителите искаха да си се веселят без да им се налага да следят бебока и започнаха да водят преговори с по-голямата си дъщеря колко ще и платят, за да наглежда братчето си (или сестричка беше - не помня). Толкова упорити преговори не бях виждала до този момент (а и до днес) в къде-къде по-бизнес отношения  Laughing Накрая се обърнаха към останалите гости и казаха "тук така е прието" - аз бях  Shocked
Най-странното ми е, че никога не съм виждала подобна комерсализация на отношенията сред израелците, именно сред които би трябвало да е "така прието", а напр. мъжът ми има 5-ма малолетни братовчеди, да не изброявам и за приятели и познати...

Ето, такива криво разбрани отношения, уж копирани от страната, в която сме имигрирали, не са ми приятни  Rolling Eyes

# 43 12 юни 2009, 15:47 ч.
  • Мнения: 7 914
Цитат на: MIRELE SIM в ср, 10 юни 2009, 23:01
....
 ''синдрома на превъзходството'' newsm10
многооо точен израз  bouquet

# 44 12 юни 2009, 15:53 ч.
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
на мен пък ми е интересно друго Thinking
дайте ми дефиниция за приятел.
много често го чета/чувам това и почвам да се комплексирам вече.
особено ми харесва изречението AЗ имам много приятели, и българи, и пакистанци, и китайци, и американци.
какво означава, за бога това?
в моя случай  e - аз нямам приятели. думата приятел не излиза току така лесно от същността ми.
на такива за по кафе им казвам дружки.

# 45 12 юни 2009, 17:20 ч.
  • Ispania
  • Мнения: 4 483
Цитат на: kartinka в пт, 12 юни 2009, 15:30
Цитат на: Милен@ в пт, 12 юни 2009, 10:00
Аз съм забелязала и друга разлика между българите в чужбина- делим се на такива омъжени/ женени за чужденци и такива омъжени/женени за българи. Ако си с чужд партньор се казва, че си си "събул обувките и си влязъл на готово". Един вид по- лесно е да си жене/омъжен за чужденец Rolling Eyes Без коментар!

При нас е обратното Joy.Ако половинката ти не е бьлгарин си по интересен за компания.По интереси разбира се.От пьрвият разговор се по4ва"Може ли да направи ...за мен""Да ме препорь4а..."Без дори да познаваШ вьпросните хора.
Когато половинката не се сьгласи си/сте то4но както е писала kartinka  Crazyзавистлив newsm78,стиснат hahaha.

Сега си мисля,друго неЩо Thinking,адски ме отбльскват хора които не обЩуват с бьлгари САМО заЩото се 4увстват в превьзходство спрямо тях Shocked,и заЩото са с тази националност,без никаква видима при4ина,просто заЩото са БьЛГАРИ.
Мисля,4е вси4ки знаем,4е приятелството се пе4ели,с времето....Няма националност.Пьк може и да има Joy Joy Joy Joy,пьк аз да не сьм разбрала.

# 46 12 юни 2009, 18:31 ч.
  • Мнения: 141
Цитат на: mcdirock в пт, 12 юни 2009, 10:55
Цитат на: feiam в пт, 12 юни 2009, 10:40
Цитат на: tedi73 в пт, 12 юни 2009, 10:36
Няма как да не вметна,че много грозно ми звучи израза"Аз не общувам с българи".

е, заЩо да зву4и грозно?  Shocked
ако нямаШ такива наоколо, задължително ли трябва да 4увстваШ необходимост да си намериШ?  newsm78

Ми грозно зву4и за който търси скрит смисъл и негативен подтекст. Twisted Evil


smile3501......

# 47 12 юни 2009, 20:39 ч.
  • Мнения: 1 959
Цитат на: tedi73 в пт, 12 юни 2009, 10:36
Няма как да не вметна,че много грозно ми звучи израза"Аз не общувам с българи".

Аз умишлено избягвам общуването с местните българи.
Не ме интересува грозно ли е, надуто ли е, какво е.
Аз си знам разочарованията и обидите, повече рани не искам.
Отделно тукашните не биха ми били среда и ако си бях в България.
Ако се появят такива, с които ми е приятно-нищо против, удоволствие ще е..
Най-добрият ми приятел тук е българин, общуваме си, помагаме си.
Никога не отказвам помощ и съвет за документи и изобщо всякакво инфо.
Но съм далеч от всякакви социални мероприятия.
Не са ми интересни, не ми дават нищо.

Цитат на: feiam в пт, 12 юни 2009, 09:44
Цитат на: labulgara в чт, 11 юни 2009, 23:47
Просто пове4ето забравяме откъде сме тръгнали

това клиШе просто не мога да го диШам ве4е  ooooh!

 Peace
Поради горното, вече ни разказвам, ни коментирам.




# 48 12 юни 2009, 21:07 ч.
  • Мнения: 991
Цитат на: feiam в пт, 12 юни 2009, 09:44
това клиШе просто не мога да го диШам ве4е  ooooh!
това, 4е помниШ откъде си тръгнал изглежда изклЮ4ва възможността да виждаШ простотията и ти налага безмълвно да я приемаШ. ник'ва критика, Щот, видиШ ли, за к'ъв се имаШ, нали и ти си  оттам.
поговорките и цитатите ( другия редовен лаф е "пази боже сляпо да прогледа) са хубаво неЩо, ама неистовото придържане към тях води до ов4едуШие и... безразли4ие  Stop (има една голяма 4аст от бг такива, които ме изкарват извън релси  Crossing Arms)
Забелязала ли си, че има разлика в това как критикуваш някой, който ти е близък до сърцето - например родителите си, детето си, съпруга си - и някой, който ти е безразличен, неприятен или те е огорчил (бивше гадже/съпруг, някой противен колега). Разликата е най-вече в отношението.

Последна редакция: пт, 12 юни 2009, 23:45 от Homesick

# 49 12 юни 2009, 23:59 ч.
  • Мнения: 580
Отношението ми определено се е променило, защото и аз съм се променила.
Тук имам контакти с хора, които в България не бих сещнала дори и случайно. И смятам, че това ме обогатява.
Но приятелите ни са австрийци.
В България българи.


# 50 13 юни 2009, 01:20 ч.
  • Мнения: 141
Като пропусна "клишетата",които явно задушават някои съфорумни4ки,ще цитирам една стара английска молитва:"Намери време да си дружелюбен-това е пътят към щастието.Намери време да ме4таеш-така впрягаш в живота си звездите.Намери време да оби4аш и да бъдеш оби4ан,това е привилегия на боговете.Намери време да се огледаш-животът е твърде кратък за себелюбие.Намери време да се смееш-това е музиката на душата."
Аз май не се доизказах,4е имах доста приятелства тук,едно от които е от у-щните ми години,продължи и приклю4и тук....
Просто докато другите се нау4иха да настояват и устояват,....да пе4елят с цената дори ти да нагазиш калта,...е аз не успях да стана такъв 4овек,затуй и днес съм сама...,но по-добре сами отколкото в лоша компания....

# 51 13 юни 2009, 10:15 ч.
  • Мнения: 2 757
Влияещият фактор е типичната българска злоба и комплексарщина, които ясно защо се проявяват особено силно в чужбина. Дори и да не се засилят изпъкват на фона на местните, които в Европа поне не са толкова злобни и комплексирани. Като свикнеш на мили хора и изведнъж злият българин който в БГ не би те впечатлил тук на фона на останалите изпъква много грозно. Дори самото му свирепо изражение те шокира. Една от причините, поради които се махнах от БГ е, че не харесвам българите като цяло. Естествено е и в чужбина да не продължавам да ги харесвам. Не искам да кажа, че ги мразя, че са ми адски неприятни или нещо подобно. Дори общувам с някои сравнително нормално. Просто като цяло не ми харесват. Иначе има отделни индивиди, които са ми доста неприятни както има и такива, които са ми приятни.

# 52 13 юни 2009, 13:43 ч.
  • Мнения: 801
Сред вишистите, които работят (по специалност) тук отношенията са обикновено културни и цивилизовани. Хората, които от 30-40 години живеят тук, също са много приятни. За жалост такива хора са единици.
Аз имах късмета още като тинейджър да наблюдавам българина в чужбина (либийците, бяха отвратени и крайно възмутени от БГ манталитета) и съм крайно дистанцирана, но сестра ми е изживяла много мизерии от родни "доброжелателки", а и мъжът ми яде "българска попара".
На мен лично българщината винаги ми е била чужда и винаги съм се чувствала чужденец в родината си, но това си е от поколения в семейството.

# 53 13 юни 2009, 13:49 ч.
  • Мнения: 1 959
Цитат на: labulgara в сб, 13 юни 2009, 01:20
Като пропусна "клишетата",които явно задушават някои съфорумни4ки,ще цитирам една стара английска молитва:"Намери време да си дружелюбен-това е пътят към щастието.Намери време да ме4таеш-така впрягаш в живота си звездите.Намери време да оби4аш и да бъдеш оби4ан,това е привилегия на боговете.Намери време да се огледаш-животът е твърде кратък за себелюбие.Намери време да се смееш-това е музиката на душата."
Аз май не се доизказах,4е имах доста приятелства тук,едно от които е от у-щните ми години,продължи и приклю4и тук....
Просто докато другите се нау4иха да настояват и устояват,....да пе4елят с цената дори ти да нагазиш калта,...е аз не успях да стана такъв 4овек,затуй и днес съм сама...,но по-добре сами отколкото в лоша компания....

Уф, голяма каша, ще ме прощаваш..
От самото начало не ми стана ясно какво общо има циганската баница, сега пък английската молитва с така зададената тема..
Успяването и печеленето, не винаги са свързани единствено и само с нагазването в калта.
И да-клишетата са задушаващи!


# 54 13 юни 2009, 14:45 ч.
  • Мнения: 1 473
От прочетените изказвания, някои ми се сториха доста крайни и се замислих, тези които не харесват българите, а сами са българи, как живеят в мир със себе си, как се понасят или просто не харесват и себе си?

И ако хората създават клишетата, то само живота може да ги опровергае. Аз лично съм щастлива, че до сега не съм се сблъсквала с тесногръди и ограничени хора. Никой не ми е слагал етикет предварително, само защото съм българка. Това, че българи го правят спрямо други българи е феномен, който говори сам за себе си.
 За сега, аз продължавам наивно да вярвам, че независимо от националността, хората са различни, едни си допадат, други не и така трябва да бъде. Ако си завислив, злобен и мързелив примерно, то ти ще проявяваш тези си чувства и качества не само спрямо българите, ами спрямо всички около теб. 
   

# 55 13 юни 2009, 15:42 ч.
  • Мнения: 87
Цитат на: Homesick в чт, 11 юни 2009, 20:40

Това, което най-много ме дразни у българите, живеещи в чужбина (включително и тук), е чувството за някакво превъзходство спрямо българите, живеещи в България. Редовна тема на разговор след посещение в България е колко е зле всичко там. Мен ме боли за България и ако нещо там е зле, на мен ми е мъчно, че е така. Имам чувството, че много хора някак си се кефят, ако нещо в България е зле. Сигурно си мислят, че те са ужасно готини, понеже са успели да се измъкнат.

Когато дойдохме тук исках да намеря българи, с които да общуваме. Намерих и не съжалявам. С някои си допадаме много и определено ми доставя удоволствие да общувам с тях, дори когато не се чуваме често ми липсва връзката. С други естествено нямаме много общи неща, но това не означава, че общуването с тях не е приятно.
Е и аз имах случай в един МОЛ, когато срещнах две българки и понеже бяха с дете, естествено ги заговорих. Нищо не се получи - няколко пъти ме попитаха какво работя и дали не съм медицинска сестра - останах с впечатление, че едва ли не е обидно да работиш като медицинска сестра. Не разменихме контакти.
Колкото до положението в България - освен че ми е мъчно, ми е много обидно. Чувствам се абсолютно безпомощна и не мога да простя това, че се допуска 90% от народа да не спазва законите, корупцията да се поощрява като всеки се оплаква, но в същото време си плаща като поп за всичко с оправданието "ами то всички го правят". Никога не съм си поставяла за цел да се "измъкна" от България, но да си призная в момента не ми се връща там.

А има ли как от заглавието на темата да махнем "във"  Joy

# 56 13 юни 2009, 16:14 ч.
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Цитат на: Homesick в пт, 12 юни 2009, 21:07
Цитат на: feiam в пт, 12 юни 2009, 09:44
това клиШе просто не мога да го диШам ве4е  ooooh!
това, 4е помниШ откъде си тръгнал изглежда изклЮ4ва възможността да виждаШ простотията и ти налага безмълвно да я приемаШ. ник'ва критика, Щот, видиШ ли, за к'ъв се имаШ, нали и ти си  оттам.
поговорките и цитатите ( другия редовен лаф е "пази боже сляпо да прогледа) са хубаво неЩо, ама неистовото придържане към тях води до ов4едуШие и... безразли4ие  Stop (има една голяма 4аст от бг такива, които ме изкарват извън релси  Crossing Arms)
Забелязала ли си, че има разлика в това как критикуваш някой, който ти е близък до сърцето - например родителите си, детето си, съпруга си - и някой, който ти е безразличен, неприятен или те е огорчил (бивше гадже/съпруг, някой противен колега). Разликата е най-вече в отношението.

безмилостна съм в критиките си към най_близките, именно заЩото за тях ме боли, от тях ме боли... останалите, както казваШ, са ми безразли4ни, мога даже да не критикувам...
метафората е елементарна...



# 57 13 юни 2009, 17:48 ч.
  • Мнения: 141
Цитат на: zlatnata tolumba в сб, 13 юни 2009, 13:49
Цитат на: labulgara в сб, 13 юни 2009, 01:20
Като пропусна "клишетата",които явно задушават някои съфорумни4ки,ще цитирам една стара английска молитва:"Намери време да си дружелюбен-това е пътят към щастието.Намери време да ме4таеш-така впрягаш в живота си звездите.Намери време да оби4аш и да бъдеш оби4ан,това е привилегия на боговете.Намери време да се огледаш-животът е твърде кратък за себелюбие.Намери време да се смееш-това е музиката на душата."
Аз май не се доизказах,4е имах доста приятелства тук,едно от които е от у-щните ми години,продължи и приклю4и тук....
Просто докато другите се нау4иха да настояват и устояват,....да пе4елят с цената дори ти да нагазиш калта,...е аз не успях да стана такъв 4овек,затуй и днес съм сама...,но по-добре сами отколкото в лоша компания....

Уф, голяма каша, ще ме прощаваш..
От самото начало не ми стана ясно какво общо има циганската баница, сега пък английската молитва с така зададената тема..

Успяването и печеленето, не винаги са свързани единствено и само с нагазването в калта.
И да-клишетата са задушаващи!



Уффф,прощавай ти,4е не можем да се разберем.Все пак обсъждаме "синдрома на превъзходството"
Ина4е за моите публикации съм искала просто да изтъкна обикновеното,от които пове4ето се срамуваме,и след 3 месеца престой в 4ужбина,запо4ваме да прикриваме,дори от себе си,сякаш едва ли не, искаме да покажем,4е сме се родили  с риза и вратовръзка..
Като говори за синдрома,Имам познати,които подминават техни познати,(подали им ръка в сериозна нужда),само защото са от ромски произход,или ги заси4ат пеше по булевардите,мъкнещи по 5-6 торби покупки(това е сериозна гледка)(тъй като по-4естите слу4аи пешеходците тук са само 4ужденци,)
Знам,4е всеки си подбира приятелите според"ранга" ооооооооофффффф и още едно клишеееее,ама няма на4ин 'приятел в нужда се познава,а след това забравя"
Моля,обсипете ме с критиките си отново....

# 58 13 юни 2009, 18:40 ч.
  • Мнения: 1 959
Харесва ми да общувам с хора/подчертавам всякакви-бели, черни, зелени/,
с които мога да обсъдя световната/местната политика, последните филми/книги,
да говоря откровено за религия и секс, без да ме оценяват, критикува и слагат в рамки.
Такава си бях и в БГ, такава съм и тук.






# 59 13 юни 2009, 19:01 ч.
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 852
Не знам как е при вас, но тук наблюдавам много интересно явление: делене на емигрантите на "стари" и "нови", като разликата в пристигането им е да кажен 7 години. И не гативното отношение на "старите" към "новите"

# 60 13 юни 2009, 23:34 ч.
  • Мнения: 2 757
ana07 , човек, който си съзнава недостатъците няма как да живее в пълен мир със себе си. Който се харесва изцяло значи просто не си вижда недостатъците, защото перфектни хора НЯМА.
За себе си наистина често се отвращавам от себе си, не мога са понасям когато по навик се държа по начин, който знам, че не е правилен, но просто толкова дълбоко ми е внушен, че е станал част от мен. Възхищавам се на нормалността на хората около мен, от липсата на комплексарщина, от адекватното им поведение. Усещам се как повтарям поведението на майка ми много често, а тя за мен изобщо не е пример за подражание. Но като нещо ти идва от вътре е трудно да го промениш току така. Така че да, не си харесвам много черти от поведението. Ако можеше да избягам от себе си бих го направила. Но не мога. Затова пък мога да избягам от други индивиди, които не ми харесват.
Но не това ми е основният проблем с българите. Приемам им българското поведение, защото го разбирам и знам, че и те го правят по навик. Но има неща, които си ме дразнят като примерно да не можеш да разчиташ, че човекът ще дойде на среща навреме и дали изобщо ще дойде, защото е предпочел да си спести няколко стотинки да се обади да ти каже, че не може примерно или направо си е рекъл Бе къде ще се обаждам на тоя смотания, ще ме почака и ще разбере, че няма да дойда, голема работа. И изобщо неуважението към ближния и към хората по принцип. Българинът не е научен да уважава нито хората, нито правилата и законите. Все гледа да се измъкне или да кривне.
Пак казвам. Не всички българи са такива. Донякъде дългогодишният престой в страната променя хората положително, научават се на това онова. Но пак вътрешно си остават българи и в определени ситуации това си проличава. Колкото и да се правят на местни и на интегрирани... никога не се интегрират  100%. Но има и свестни и сериозни българи, познавам такива за голямо мое щастие. Но те за мен са изключения от общото правило.
Иначе хубавото при общуване с българи е, че можеш да се отпуснеш да си си какъв си си, нещо като почивка си правиш. Отделно да общуваш на родния си език е много по приятно отколкото на чужд, защото не е толкова натоварващо. И базиците са си базици и си ги разбираме. Докато ако не си закърмен със специфичния за всяка страна хумор, дори да го разбираш и да го прилагаш някак си не е същото.

# 61 14 юни 2009, 00:38 ч.
  • Мнения: 2 195
Цитат на: labulgara в вт, 09 юни 2009, 21:07
Променяме ли се зад граница???По-добри или по-лоши ставаме в отношенията помежду си? И съществува ли нещото''синдрома  на превъзходството"?
При мен ли4но се развали едно дългогодишно приятелство,което при същите обстоятелства,но в БГ,мисля,4е нещата щяха да се развият другоя4е.
И ако има нещо,според вас кой е влияещия фактор??

За съжаление този синдром, за който говориш е много по-изострен зад граница, отколкот е в България. Там също съм се сблъсквала с него, но като тук - такова нещо не съм виждала.
И е много жалко.
Както казва една моя приятелка - срамота. Една шепа българи сме тук и си правим един на друг мръсотии.
Не съм се променила нито грам откакто съм тук. Не бягам от нови запознаства с българи, дори се радвам.
Но какво съм сърбала... Има да пиша до утре.
Факт е, че в чужбина някои хора се самозабравят. Аз, за щастие, не забравям откъде съм тръгнала.

# 62 14 юни 2009, 00:45 ч.
  • Мнения: 991
Цитат на: feiam в сб, 13 юни 2009, 16:14
Цитат на: Homesick в пт, 12 юни 2009, 21:07
Цитат на: feiam в пт, 12 юни 2009, 09:44
това клиШе просто не мога да го диШам ве4е  ooooh!
това, 4е помниШ откъде си тръгнал изглежда изклЮ4ва възможността да виждаШ простотията и ти налага безмълвно да я приемаШ. ник'ва критика, Щот, видиШ ли, за к'ъв се имаШ, нали и ти си  оттам.
поговорките и цитатите ( другия редовен лаф е "пази боже сляпо да прогледа) са хубаво неЩо, ама неистовото придържане към тях води до ов4едуШие и... безразли4ие  Stop (има една голяма 4аст от бг такива, които ме изкарват извън релси  Crossing Arms)
Забелязала ли си, че има разлика в това как критикуваш някой, който ти е близък до сърцето - например родителите си, детето си, съпруга си - и някой, който ти е безразличен, неприятен или те е огорчил (бивше гадже/съпруг, някой противен колега). Разликата е най-вече в отношението.

безмилостна съм в критиките си към най_близките, именно заЩото за тях ме боли, от тях ме боли... останалите, както казваШ, са ми безразли4ни, мога даже да не критикувам...
метафората е елементарна...

Не беше метафора, а най-обикновено сравнение. Въпреки че е елементарно, ти пак не разбра какво исках да кажа.

# 63 14 юни 2009, 00:46 ч.
  • Мнения: 1 473
NikiFin, разбирам чувствата и емоциите, които те вълнуват и те са естествен резултат на това, което ти се е случило до сега.  НО точно защото няма перфектни хора, си мисля, че да се приемат великодушно недостатъците на другите говори, само положително за човека. Нещо в живота винаги ще ни дразни, ще ни провокира,  мотивира. Но съм сигурна, че дори нещо да те дразни в теб самата, много повече са нещата, които харесваш у себе си. Всеки един от нас е това което е и заради дома, в който е израснал, заради родителите си и заради приятелите с които се е формирал, заради още много други неща. Любимите ти хора те обичат заради това което си, а ако можеше да избягаш от себе си, какво ще им остане на тях, някоя непозната...  Ти имаш бъдеще, защото имаш минало.

За мен всеки непознат човек е като непрочетена книга, още в първите няколко реда можеш да установиш, дали е интересно литературно произведение или не си заслужава времето. Е, ако имаш време и търпение може да прочетеш няколко страници, но ако и  не те впечатлят достатъчно, няма смисъл да се само заблуждаваш, остави книгата на страна и потърси друга. Нали четенето трябва да доставя удоволствие, за всичко друго няма време.   

# 64 14 юни 2009, 00:56 ч.
  • Мнения: 2 195
Цитат на: Titina в сб, 13 юни 2009, 19:01
Не знам как е при вас, но тук наблюдавам много интересно явление: делене на емигрантите на "стари" и "нови", като разликата в пристигането им е да кажен 7 години. И не гативното отношение на "старите" към "новите"

Боят се да не им вземат хляба  Joy

# 65 14 юни 2009, 12:07 ч.
  • Мнения: 2 757
Цитат на: ana07 в нд, 14 юни 2009, 00:46
NikiFin, разбирам чувствата и емоциите, които те вълнуват и те са естествен резултат на това, което ти се е случило до сега.  НО точно защото няма перфектни хора, си мисля, че да се приемат великодушно недостатъците на другите говори, само положително за човека. Нещо в живота винаги ще ни дразни, ще ни провокира,  мотивира. Но съм сигурна, че дори нещо да те дразни в теб самата, много повече са нещата, които харесваш у себе си. Всеки един от нас е това което е и заради дома, в който е израснал, заради родителите си и заради приятелите с които се е формирал, заради още много други неща. Любимите ти хора те обичат заради това което си, а ако можеше да избягаш от себе си, какво ще им остане на тях, някоя непозната...  Ти имаш бъдеще, защото имаш минало.

За мен всеки непознат човек е като непрочетена книга, още в първите няколко реда можеш да установиш, дали е интересно литературно произведение или не си заслужава времето. Е, ако имаш време и търпение може да прочетеш няколко страници, но ако и  не те впечатлят достатъчно, няма смисъл да се само заблуждаваш, остави книгата на страна и потърси друга. Нали четенето трябва да доставя удоволствие, за всичко друго няма време.   


Разбира се не може да се пренебрегне миналото, защото то ни е формирало. Но аз не съм човек, който се вкопчва в него и край. Гледам напред, гледам да се променям непрекъснато в положителна насока, да се развивам, да си променям грешните възгледи и навици. Миналото не трябва да се забравя и отчасти защото ако си забравиш направените глупости, за които после си съжалил рискуваш да ги повториш в бъдеще. Не съдя хората за недостатъците им. Но не мисля, че трябва да проявявам мазохизъм и да общувам с хора, които не харесвам и ме карат да се чувствам зле като мога вместо това да общувам с по приятни такива. Както казваш за книгите, оставяш настрана това кеото не те вълнува и се заемаш с нещо по вълнуващо

# 66 14 юни 2009, 16:13 ч.
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 222
Цитат на: Titina в сб, 13 юни 2009, 19:01
Не знам как е при вас, но тук наблюдавам много интересно явление: делене на емигрантите на "стари" и "нови", като разликата в пристигането им е да кажен 7 години. И не гативното отношение на "старите" към "новите"
Разликата от 7 години е ни6тожна, когато говорим за престой над 20 или 30 години, но когато става въпрос за новодо6ли и такива, които ве4е са поживели на определеното място 7 години, разликата е огромна не  говоря за финансовия аспект, просто за 7 години със сигурност са настъпили доста промени в светоусе6тането и житейския опит на местна по4ва на някого в сравнение с този, който тепърва 6те  опознава заобикаля6тата го действителност

Ли4но аз избягвам слу4айни контакти с българи, насърбала съм се на попари, а ла Булгариа..Никога  оба4е не съм отказвала помо6т с инфо или превод..., макар 4е от както се натъкнах на друг български феномен(помага6 на някого да ре6и ситуация, в която ти съ6то си изпадал, предава6 му ли4ен опит(в смисъл 4е са ти поискали помо6т, а не си се натрапил ти), и изведнъж  ти изтърсват, да оба4е една приятелка на съседката на един  познат ми каза 4е на една нейна братов4вдка и казали 4е  не е така.... а то4но обратното... в такива ситуации се отеглям и ги оставям да се оправят сами....
Другото измерение на феномена, казвам не6то , което на някого му се вижда невероятно, просто за6тото не е наясно със ситуацията....и едва ли не трябва да доказвам  и аргументирам  правотата си за6тото Х или У до сега не бил 4увал подобно не6то.....В този слу4ай  съ6то вдигам платна  и ги оставям  в 4уденки дали аджеба съм им казала истината или не....
Ве4е на въпроса "откога си тук "отговарям от миналата година  и  така пове4ето сънародници  загубват интерес от понататъ4ни контакти с мен.

Последна редакция: нд, 14 юни 2009, 19:41 от sl

# 67 14 юни 2009, 19:35 ч.
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Цитат на: Homesick в нд, 14 юни 2009, 00:45
Цитат на: feiam в сб, 13 юни 2009, 16:14
Цитат на: Homesick в пт, 12 юни 2009, 21:07
Цитат на: feiam в пт, 12 юни 2009, 09:44
това клиШе просто не мога да го диШам ве4е  ooooh!
това, 4е помниШ откъде си тръгнал изглежда изклЮ4ва възможността да виждаШ простотията и ти налага безмълвно да я приемаШ. ник'ва критика, Щот, видиШ ли, за к'ъв се имаШ, нали и ти си  оттам.
поговорките и цитатите ( другия редовен лаф е "пази боже сляпо да прогледа) са хубаво неЩо, ама неистовото придържане към тях води до ов4едуШие и... безразли4ие  Stop (има една голяма 4аст от бг такива, които ме изкарват извън релси  Crossing Arms)
Забелязала ли си, че има разлика в това как критикуваш някой, който ти е близък до сърцето - например родителите си, детето си, съпруга си - и някой, който ти е безразличен, неприятен или те е огорчил (бивше гадже/съпруг, някой противен колега). Разликата е най-вече в отношението.

безмилостна съм в критиките си към най_близките, именно заЩото за тях ме боли, от тях ме боли... останалите, както казваШ, са ми безразли4ни, мога даже да не критикувам...
метафората е елементарна...

Не беше метафора, а най-обикновено сравнение. Въпреки че е елементарно, ти пак не разбра какво исках да кажа[/size].

за моята метафора говорех, ама нейсе, понякога просто няма желание да да се разбере.

# 68 18 юни 2009, 09:14 ч.
  • Мнения: 593
Ох, и аз си изпатих тук от една българка, но като цяло отношението е добро.
Едни хора ти стават по-приятни, други - не толкова. То и в България е така.

Но пък... може да се каже, че ми е рано да си правя изводи, защото аз още нищо не съм видяла...  Rolling Eyes

# 69 18 юни 2009, 20:04 ч.
  • Мнения: 815
Има малко хора тук, които мога да нарека истински приятели...  рядко се обаждам като 4уя бг ре4 навън... не е от надуване, ама не ми се и разправя на всеки как съм дошла, къде работя, колко ми е заплатата, какъв е мъжът ми.... бла, бла, бла....

# 70 19 юни 2009, 15:31 ч.
  • Мнения: 805
Тук имам 2 приятелки българки. С едната се сприятелих тук, а другата познавах от преди, от България.
По принцип не обичам натресените приятели т.е. щом сме българи и сме заедно в чужбина трябва да сме приятели...еми, не става по поръчка.
А с приятелите си от България все още сме такива. Факт е, че сме се отдалечили, но то е нормално. Точно това е и единственото, което ми липсва. ПРИЯТЕЛИТЕ!

# 71 19 юни 2009, 16:45 ч.
  • Мнения: 1 271
Смело, мога да кажа, че имам доста приятели тук!Е, в Бг останаха малко, ама то е защото се пръсаха по чужбините... И аз лично съм сърбала попари, ама от тия горещите, но винаги гледам да завържа нови познанства.Не знам защо-винаги ми е било приятно да имам много хора около мен, с различни интереси, аз самата съм с многостранни интереси.
За "превъзходството" мога и аз да се включа-имаше преди години такива българи-"Аааа, ама ти си от два месеца тук?!?Чакай сега да ти кажа какво имам, виж децата ми не знаят български, защото видиш ли, ходят на испанско училище и говорят перфектно..."  Outta Joint Абе, шантави истории колкото щеш.
Иначе накратко-отношението не винаги е такова, каквото проявяваш ти към останалите!

# 72 20 юни 2009, 22:08 ч.
  • Мнения: 2 786
Цитат на: mimkata в нд, 14 юни 2009, 00:56
Цитат на: Titina в сб, 13 юни 2009, 19:01
Не знам как е при вас, но тук наблюдавам много интересно явление: делене на емигрантите на "стари" и "нови", като разликата в пристигането им е да кажен 7 години. И не гативното отношение на "старите" към "новите"

Боят се да не им вземат хляба  Joy

О, да - да не говорим как някои от "старите" постоянно се тупат в гърдите колко много знаят за държавата, в която са, докато "новите" уж нищо не знаели (нищо че не са от вчера там)  Laughing
Познавам такива особи (за щастие само виртуално) - само те знаят всичко, другите нищо не знаят  Joy
Все едно не живеем в свят, в който информацията е достъпна за всеки, който я потърси  ooooh!
Какво обогатяващо има да си общувам с такива хора  Wink

# 73 21 юни 2009, 02:46 ч.
  • Мнения: 593
Цитат
Но има неща, които си ме дразнят като примерно да не можеш да разчиташ, че човекът ще дойде на среща навреме и дали изобщо ще дойде...

NikiFin, такава случка съм имала, но с местни.

Но пък каква случка имах с една българка... Натресе ми се вкъщи без да сме я канили и без да се обади предварително. Измисли си някакво обяснение. Жената е от познатите на мъжа ми, просто не могла да си сдържи любопитството и дошла да се запознае с мен (от чисто клюкарски съображения, разбира се).   Close Имах две книжки за оцветяване с българската азбука, които бях донесла за моето момиче. Тя ме помоли да й ги дам да си ги копира, на другия ден щяла да ми ги върне. Е, от няколко месеца ми ги връща...  Rage censored

# 74 21 юни 2009, 10:51 ч.
  • Мнения: 703
Цитат на: cybercat в нд, 21 юни 2009, 02:46
Цитат
Но има неща, които си ме дразнят като примерно да не можеш да разчиташ, че човекът ще дойде на среща навреме и дали изобщо ще дойде...

NikiFin, такава случка съм имала, но с местни.

Но пък каква случка имах с една българка... Натресе ми се вкъщи без да сме я канили и без да се обади предварително. Измисли си някакво обяснение. Жената е от познатите на мъжа ми, просто не могла да си сдържи любопитството и дошла да се запознае с мен (от чисто клюкарски съображения, разбира се).   Close Имах две книжки за оцветяване с българската азбука, които бях донесла за моето момиче. Тя ме помоли да й ги дам да си ги копира, на другия ден щяла да ми ги върне. Е, от няколко месеца ми ги връща...  Rage censored

Това е някакъв виц,нали? #Crazy #Crazy #Crazy
Не мога да повярвам,че такава наглост е възможна... ooooh!

# 75 21 юни 2009, 12:38 ч.
  • Мнения: 1 545
ох, прочетох всичко (да си призная, леко по диагонал), и не мога да разбера как така всички, които пишем тук из форумите сме българки, ама нито една е от описаните "използвачки, нахални, завистнички" и прочие. Тъжно ми стана как така тези българи, които срещаме тук, в чужбината, все гледат да те използват, злобни са и лоши и т.н. Необяснимо ми е как така все обобщаваме - българите такива, местните - онакива, българските мъже така, чужбинските - иначе.
И после се чудим що не ни приемат като европейци - ми сами се "делим"  Embarassed
Срамно е!
Аз лично нито съм търсила специално приятелства на българи (макар да ми е било приятно да си поговоря на родния език), нито съм ги избягвала. С някои, които срещнах тук, поддържам отношения (приятелство е  голяма дума, трудно я произнасям), с други - сме се срещнали и разминали. Не е националността само от значение, за да създадеш някаква връзка с човека.
Помагала съм, когато и с каквото съм могла, без да очаквам отплата. Едни са ми демонстрирали благодарност, други са ме забравяли - е, здраве да е! Някои са помагали на мен (рядко, но за щастие не се е налагало друг път), сигурна съм, че пак ще има такива. Завистливи "приятелки" съм срещала както сред българките, така и сред италианките. Както и щедри такива.
Старите ми приятели се пръснаха по света, някой остана и в Бг, винаги мога да разчитам на тях, както и те на мен.             

# 76 21 юни 2009, 13:06 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Цитат на: moia kukla в нд, 21 юни 2009, 12:38
Необяснимо ми е как така все обобщаваме - българите такива, местните - онакива, българските мъже така, чужбинските - иначе.
   

По-лесно е да се обобщава, отколкото да обясняваш за всички тоналности. Simple Smile И ти си го направила в поста си, но не за българите, а за мненията във форума. Много хора са писали неща, подобни на това:

Цитат на: moia kukla в нд, 21 юни 2009, 12:38
Аз лично нито съм търсила специално приятелства на българи (макар да ми е било приятно да си поговоря на родния език), нито съм ги избягвала. С някои, които срещнах тук, поддържам отношения (приятелство е  голяма дума, трудно я произнасям), с други - сме се срещнали и разминали. Не е националността само от значение, за да създадеш някаква връзка с човека.   

но друго ти се е набило в очите  Wink (а именно деленето, обобщаването за българите и пр.)

# 77 21 юни 2009, 13:42 ч.
  • Мнения: 2 786
Цитат на: NikiFin в сб, 13 юни 2009, 10:15
Влияещият фактор е типичната българска злоба и комплексарщина, които ясно защо се проявяват особено силно в чужбина. Дори и да не се засилят изпъкват на фона на местните, които в Европа поне не са толкова злобни и комплексирани. Като свикнеш на мили хора и изведнъж злият българин който в БГ не би те впечатлил тук на фона на останалите изпъква много грозно. Дори самото му свирепо изражение те шокира. Една от причините, поради които се махнах от БГ е, че не харесвам българите като цяло. Естествено е и в чужбина да не продължавам да ги харесвам. Не искам да кажа, че ги мразя, че са ми адски неприятни или нещо подобно. Дори общувам с някои сравнително нормално. Просто като цяло не ми харесват. Иначе има отделни индивиди, които са ми доста неприятни както има и такива, които са ми приятни.

Подписвам се под горното  Peace

# 78 21 юни 2009, 13:44 ч.
  • Мнения: 2 786
Цитат на: feiam в пт, 12 юни 2009, 09:44

това клиШе просто не мога да го диШам ве4е  ooooh!
това, 4е помниШ откъде си тръгнал изглежда изклЮ4ва възможността да виждаШ простотията и ти налага безмълвно да я приемаШ. ник'ва критика, Щот, видиШ ли, за к'ъв се имаШ, нали и ти си  оттам.
поговорките и цитатите ( другия редовен лаф е "пази боже сляпо да прогледа) са хубаво неЩо, ама неистовото придържане към тях води до ов4едуШие и... безразли4ие  Stop (има една голяма 4аст от бг такива, които ме изкарват извън релси  Crossing Arms)

Още един пост, който сякаш аз съм писала  Peace

# 79 21 юни 2009, 14:43 ч.
  • Мнения: 2 757
При положение, че няма перфектни хора, ясно е че и тук пишещите сме дефектни. Аз си признавам чистосърдечно, че си нося много български черти. Основната от тях е балкански темперамент, който не виждам как мога да променя. Колкото и да го туширам, той си е в мен и от време на време се показва на бял свят. Обичам да се отпускам на моменти да говоря като простак сред нашенци, лош навик може би. Но за други съществени косури не се сещам. Като се абстрахираме от нездравото ми и неприкрито любопитство мисля, че се отнасям с нормалното уважение към сънародниците си. Ако не искам да се занимавам с някой поради някаква причина никога няма да лицемернича и когато очаква от мен да го пренебрегна да досаден помияр, а ще се постарая предварително да му изясня с думи или поне по много показателен начин какво може и не може да очаква от мен. Човек съм докато не ми се насерат отгоре. Ако съм разочаровала някой то е защото неоснователно е очаквал от мен повече, отколкото мога или искам да му дам. А е факт, че много българи си мислят, че другите българи тук са длъжни да им помагат във всичко и дори много ясно да им казват и показват как стоят нещата, те просто не желаят да ги проумеят. Аз по скоро имам причини да съжалявам, че съм помогнала на неблагодарни БГ използвачи. Но не съжалявам, приемам го като натрупан опит и гледам да се уча от грешките си.
Но тази типично БГ черта, настройката, че хората са ти длъжни, а ти на тях не си е адски дразнеща. Не съм забелязала сред датчаните подобно нещо.

# 80 21 юни 2009, 15:47 ч.
  • Мнения: 1 959
Да не товаря и аз с цитати, но всичко казано от Mentha си го помислих и аз..

NikiFin,
голям чешит си, но казваш толкова верни неща.
Жалко, че хората обикновено пропускат тях,
за да се хванат за някоя дума от контекста и да ти лепнат нелицеприятно етикетче.

# 81 21 юни 2009, 22:43 ч.
  • Мнения: 2 757
zlatnata tolumba , който трябва ще прочете и ще разбере. Останалите нямат значение  Grinning

# 82 22 юни 2009, 12:26 ч.
  • Мнения: 57
Цитат на: NikiFin в нд, 21 юни 2009, 14:43
Но тази типично БГ черта, настройката, че хората са ти длъжни, а ти на тях не си е адски дразнеща. Не съм забелязала сред датчаните подобно нещо.

 Peace абсолютно вярно си е.

Иначе нека не забравяме, че има и много положителни качества, които притежават сънародниците ни, а и просто сме си друга култура. Много отрицателни мнения прочетох и честно казано малко ми стана мъчно, наистина ли сме се превърнали в нация от използвачи и сметкаджии?!

# 83 22 юни 2009, 12:30 ч.
  • Мнения: 593
Не, Petia81  Hug

Написах си отрицателното мнение, защото темата беше тръгнала натам. Онази, за която разказах - тя си е била такава гъска и в България.
Иначе (поне при мен) хубавото е много повече.
Истината е, че винаги препочитам компанията на българки.

# 84 22 юни 2009, 13:18 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 969
Аз нямам много контакти с българи. Познавам 3, които живеят наблизо, но не се виждаме много често (поради липса на време). Иначе ми е хубаво, когато успеем да се видим. Да си поприказваме на български. Но  Naughty 2 от тях много ме издразниха няколко пъти. На 2 пъти носих на едната българка картини и куфари, което не ми пречеше, имаше място в колата. Но, когато исках да изпратя нещо малко за майка ми, дори не ми каза кога ще заминава синът й за България. Научих го случайно и ми стана много мъчно.
Другата по-жестоко ме издразни.  Tired Една година тя се прибра, а аз не и тогава тя занесе пакет на майка ми. Имаше Рд и исках да я зарадвам. Тази година ме пита кога сестра ми ще идва/ заминава , за да донесе / отнесе 20 икони (някои огромни) от / за България. Аз й обяснявам, че 1. не съм аз , която ще моли за услуга и 2. Става въпрос за деликатни неща и по границите какво ли не може да се случи (една икона е от 200 до 500-700 евро пазарна цена тук). Като чу и веднага ме захапа: "А аз носих за майка ти пакет, а ти сега не искаш да ми направиш услуга....." Зле ми стана.  Tired Tired Всеки път ми го натяква.

Мъчно ми е, че не сме сплотени. Нашият руски манастир организира напоследък едни молебени и ела да ги видиш румънците, сърбите и руснаците. А нас българите никакви ни няма. Същото положение е и с православната църква в Хага, място за България тук. На никого не му пука дали утре ще я има или не. 

# 85 22 юни 2009, 13:30 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Kalinka, на мен това ми е болен въпрос - за носенето на неща до и от България, много е деликатно  Confused
Предпочитам да пращам по пощата и да ми пращат и, ако понякога моля да ми донесат нещо от родителите ми, то е само заради тяхното удобство, но за себе си - предпочитам пощенските услуги. Първата година зад граница е трудна и тогава по- се правят компромиси, а пък и хората още не съзнават каква е "цената" на това да пренасяш и да ти пренасят багажи, но аз поне с времето се научих, че това не е добър вариант  no (ние пътуваме само със самолет, нямаме друга връзка с България, то са ограничения за багаж, то са въпроси дали някой ти е давал да носиш нещо - ако кажеш "да", ти пребъркват целия багаж, ако кажеш "не" - лъжеш охраната в очите... абе, не си е работа). Е, няма да мога да откажа, ако баба праща за новороденото си внуче, или дъщеря за болната си майка... знам ли, някакви такива ситуации... То и иначе ми е неудобно да отказвам, но това вече си е мой проблем  Rolling Eyes

# 86 22 юни 2009, 13:50 ч.
  • Мнения: 703
Абе и аз съм носила,но не големи багажи и не съм имала за сега ядове... newsm78 Ай,да чукам на дърво,че нИ са знае.. Laughing

# 87 22 юни 2009, 13:57 ч.
  • Мнения: 2 757
Не винаги е възможно да пренасяш допълнително чужди неща. Ние едва си пренасяме нашите неща, колички, легла за децата, юргани, възглавници, плюшени играчки, щото си държат на техните си неща. Възможно най огромния багажник сме сложили на покрива на колата и всичко е пълно, дори си спестяваме някои неща, щото няма място за тях. Но хората не го разбират. Дори да виждат, че колата е пълна, пак не искат да осъзнаят. Майка ми се сърди много, че не и искахме бурканите предния път. Сега сестра ми сигурно се сърди, че не мога да и прекарам някои нейни неща, които останаха тук понеже нямаше място в колата им. Имала е същия проблем в липса на място в колата, ама като че ли не може да приеме, че и другите го имат. Всеки път ми напомня да и взема нещата ако има място. Аз си знам предварително, че няма да има и съм и казала, но тя продължава да се надява. Сега ни чакат 3 дни път до БГ. Взехме най голямата възможна хладилна чанта за да има къде да сложим млякото. Децата ми пият по 2 литра на ден общо трите. Отделно храна. И хоп мъжът и ме  моли да му донеса сирене и кисело мляко от тук. Ще му го купя, но накрая ако няма място за него просто няма да го взема. Отказвам да пренебрегвам себе си и децата ми заради чужди кефове. В крайна сметка в БГ има и сирене и кисело мляко. Ако звучи егоистично, значи е така. Убедила съм се че никой не заслужава да жертвам себе си и семейството си заради него. Пък нека да съм лошата  Naughty Crossing Arms

# 88 22 юни 2009, 14:15 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 969
Аз, по принцип, нямам проблем с носенето. С кола сме, ако има място ще занеса / отнеса. Така и така мъкна 1001 неща. Знам, че някои неща няма как по пощата, но 20 икони  Shocked: не поемам риска. А и това е нейн бизнес. Сега не смея да кажа, че ще ходим с колата, защото пак ще ми се припомни. Лошото е, че аз не мога да казвам "не". Обаче, понякога, изключвам и все едно съм го казала. Миналата година ми се обажда едната дама, че нещо са забравили в България и дали мога да го взема (май, панталон и блуза + чехли). Аз казвам 'да"и в Сърбия се сещам, че съм съвсем изключила и не съм се обадила. Сърди се малко, ама й мина.

# 89 22 юни 2009, 14:23 ч.
  • Мнения: 1 473
Отдавна се отказах да разчитам на който и да било българин да ми носи нещо или да ми занесе нещо за България. Не, че е имало лоша случка, която да ме откаже, просто с времето свикнах да разчитам единствено на себе си и да не ангажирам другите с моите си неща. Не смятам за редно да товаря хора, да ми правят услуга и след това да имат повод да ме манипулират, защото винаги може да се получи така, че да не можеш да върнеш услугата в дадения момент и тогава почват приказките.  До сега не ми се е налагало да пращам нещо живото спасяващо и дано да не се налага, но си има пощи, ако не здраве да е.  

А за използвачеството между българите мога да кажа, че използвачеството си го има и в БГ, обаче там общуваме с хора, които са ни приятели не само защото са българи. В чужбина, ако търсиш българи, които да са ти приятели е абсурдно да очакваш, че с всички ще си допаднеш и че ще се получи приятелство. И изобщо, колкото по малко очаквания, толкова по малко разочарования.

# 90 22 юни 2009, 15:03 ч.
  • Мнения: 2 195
Калинке, Калинке, ако за такива неща ти се сърдят  ooooh!
След отвратителни случки в последнит месец също споделям мнението на НикиФин.
Край вече! Който смукал - смукал! Няма да позволя вече на мой гръб, на гърба на семейството ми да се облагодетелстват неблагодарни, лицемерни и зли хора  Stop
И без това ме изкараха лоша, сега вече ще ставам зла.
Моята комшийка казва: "По-добре добри комшии, отколкото недобронамерени приятели!"

# 91 22 юни 2009, 15:03 ч.
  • Мнения: 3 804
За носенето на багажи-пътуваме с автобус ,така,че едва ли мога да взема нещо обемно,преди време ми се обади майката на моя приятелка ,искаше да изпрати нещо-казан,че ще взема само половината- другата част беше много обемна и просто нямаше как,жената ме разбра,иначе и на мен ми се е налагало да ми изпращат нещо-но,то е било малограмажно и с малък размер.
За това ,че има българи мислещи че останалите им са задължени-имаме си такъв пример-бг семейство работещо тук- званя им всеки път когато има събрание в култ.център- единият път обаче и ми вдигна скандал ,защо не съм се обадила поне 3 дена по рано  #Cussing out и нито веднъж не дойдоха ,ние сме длъжни да търсим бг -английски речници на детето-въпреки,че когато дъщеря на моя позната ходи да им записва сина в училището те си бяха в БГ и знаеха какво ще им трябва и .т.н

# 92 22 юни 2009, 15:20 ч.
  • Мнения: 57
Аз съм против пренасянето на чужди багажи. Щом се минава граница, нещата са доста деликатни. Ако човекът, на който правиш услуга не ти е наистина мноооого близък, си е доста рисковано. Не виждам защо някой трябва да се сърди и честно казано колкото и да ми е неудобно да отказвам, бих отказала.

# 93 22 юни 2009, 15:55 ч.
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
Цитат на: мързел в пн, 22 юни 2009, 15:03
преди време ми се обади майката на моя приятелка ,искаше да изпрати нещо-казан,че ще взема само половината- ...
в първия момент останах в Shocked реших, че това вече е върхът-казан! после се успокоих, било грешчица Laughing Laughing

по темата, която нищите- не отказвам да занеса/донеса важен документ, снимки, някакъв дребен подарък за предстоящ празник, пари.
съответно не товаря и никой с нищо освен споменатото и то в много краен случай. не обичам да се чувствам длъжна на никой Laughing
и без това нашия багаж едва побираме. виж, ако сме с кола бих била по-ларж.

# 94 22 юни 2009, 16:02 ч.
  • Мнения: 3 804
Цитат на: О'Хара в пн, 22 юни 2009, 15:55
Цитат на: мързел в пн, 22 юни 2009, 15:03
преди време ми се обади майката на моя приятелка ,искаше да изпрати нещо-казан,че ще взема само половината- ...

малииииииииииии много съм зле  Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy

# 95 22 юни 2009, 20:33 ч.
  • Мнения: 87
Е, това с иконите и картините направо ме уби  newsm78. Винаги, когато си ходя до България предлагам да донеса нещо, ако някой иска, но всъщност никога не съм предполагала, че може да има такива желания. Може би съдя по себе си - помолих един път един приятел да ми донесе МагнеВ6 от България, че тук не можах да му намеря еквивалент и точно затова си мисля, че и другите могат да имат такива простички желания - лекарство, нещо мъничко за детенце и т.н.

# 96 22 юни 2009, 21:59 ч.
  • Мнения: 52
Цитат на: mimkata в пн, 22 юни 2009, 15:03
Калинке, Калинке, ако за такива неща ти се сърдят  ooooh!
След отвратителни случки в последнит месец също споделям мнението на НикиФин.
Край вече! Който смукал - смукал! Няма да позволя вече на мой гръб, на гърба на семейството ми да се облагодетелстват неблагодарни, лицемерни и зли хора  Stop
И без това ме изкараха лоша, сега вече ще ставам зла.
Моята комшийка казва: "По-добре добри комшии, отколкото недобронамерени приятели!"

Ееее и аз и аз .Аз по4нах на същия принцип,та сега съм цитирам: лоша ,зла,и даже зависива (то няма за какво,ама ако съм завислива що още ме търсят и ми ревът посред нощите? ).Режа . Имам едно бабе комшиика,ми тя ми е като маика. Peace

# 97 22 юни 2009, 23:29 ч.
  • Мнения: 2 195
Ами и аз за такава комшийка говоря, като майка ми е, много си я обичам  Hug

# 98 23 юни 2009, 15:24 ч.
  • Мнения: 3 932
Мали-и-и, кви ги разправяте... Shocked,
аз не съм имала подобен проблем. Имаме много приятели българи, но за разлика от началото, когато бяхме доволни на всичко българско и родно, сега приятелите ни са тези, с които ни е приятно да се събираме и които никога не са злоупотребявали...

# 99 23 юни 2009, 15:26 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 969
Цитат на: mimkata в нд, 14 юни 2009, 00:56

Боят се да не им вземат хляба  Joy

Между впрочем, сега съм в такава ситуация и е много неприятно. Начинът, по който го прави младежа е  Sick Sick Sick Сега дълбоко съжалявам, че съм споделяла с майка му някои работи......

# 100 23 юни 2009, 17:04 ч.
  • Мнения: 1 761
Аз си признавам,че услуги по пренасяна на багаж,които са по-тежки от пощенско плик с документи не приемам.
А и не очаквам.Един пакет от 20 кг до Бг по пощата е 25 евро,всеки може да си го позволи,ако чак толкова иска да изненада близките си за някой празник.

Самата идея да се "изнасям" от Бг в Холандия и обратно ми е неприятна.Като го няма нещо някъде му търся заместител,ако толкова не мога без нещото не ходя там,където го няма.Лесно е.
Буркани абсурд да помъкна,най-много накоя бонбониера и то за подарък тук.

В Бг има вече всичко,а всеки,който е решил да си пазарува в Холандия е добре дошъл,само после сам да си носи торбите обратно.

# 101 23 юни 2009, 17:11 ч.
  • Мнения: 593
И на мен ми е неудобно да искам от познати да ми носят багаж, но ще бъде ли нахално от моя страна ако помоля приятелка да ми донесе от България едно кисело млекце за подкваса?  Rolling Eyes

# 102 23 юни 2009, 19:26 ч.
  • Мнения: 707
Цитат на: cybercat в вт, 23 юни 2009, 17:11
И на мен ми е неудобно да искам от познати да ми носят багаж, но ще бъде ли нахално от моя страна ако помоля приятелка да ми донесе от България едно кисело млекце за подкваса?  Rolling Eyes
Ти това сериозно ли го питаш  newsm78? До ЮАР? Имате крави или овце и искаш да квасиш?  Joy
Не се заяждам, но за мене е абсурдно.

# 103 23 юни 2009, 20:02 ч.
  • Мнения: 1 959
Като засегнахте темата стари/млади, брях как звучи само  Crazy

Ами вчера се издразник пак и то тук във форума..
Никой не си прави труда да чете старите теми, дори първите линка, с които започва темата.
През два поста-колко струват квартирите, хляба, млякото, тока, градините и каквто ви душа иска в Лондон..
Сто пъти сме го коментирали, сто пъти сме отговаряли и пак.. Стоят си линките ей-така за красота  Tired
И темите-как заминахте, как почнахте работа..
Хубаво е да споделяме опит, но никой, никой не чете. После-ние лошите.
Дори едно маце, къде искаше да ходи в Австрия обвини, че едно-сме се срамували, две-страх ни е за хляба  ooooh!
Като видя вече нещо от типа на
мили мами с тати и бебка се местим в Лондон, колко да нагласим за квартира, памперси..и само къщи ли мога да чистя
и и се повдига вече...
Пък нека съм злобна и там каквото върви с първото...

# 104 23 юни 2009, 20:05 ч.
  • Мнения: 1 959
Цитат на: cybercat в вт, 23 юни 2009, 17:11
И на мен ми е неудобно да искам от познати да ми носят багаж, но ще бъде ли нахално от моя страна ако помоля приятелка да ми донесе от България едно кисело млекце за подкваса?  Rolling Eyes

Уби ме!
Зависи от приятелката. Аз бих ти донесла. Знам се аз колко съм луда и прощавам на другите.
Нооо... до живот ще трябва да ме поиш с таратор и прилежащата ракия  Mr. Green

# 105 23 юни 2009, 20:05 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Цитат на: cybercat в вт, 23 юни 2009, 17:11
И на мен ми е неудобно да искам от познати да ми носят багаж, но ще бъде ли нахално от моя страна ако помоля приятелка да ми донесе от България едно кисело млекце за подкваса?  Rolling Eyes

cybercat, по добре помоли за закваска, не за кисело мляко  Peace Продават за мая за сирене в едни малки шишенца (като опаковка мултивитамини, но е течно) и закваска за кисело мляко в пакетче с големина на международен паспорт. И са с по-голяма трайност, според мен (само че не съм ги пробвала още  Blush)

# 106 23 юни 2009, 22:29 ч.
  • Мнения: 9 905
Цитат на: tanja33 в вт, 23 юни 2009, 19:26
Цитат на: cybercat в вт, 23 юни 2009, 17:11
И на мен ми е неудобно да искам от познати да ми носят багаж, но ще бъде ли нахално от моя страна ако помоля приятелка да ми донесе от България едно кисело млекце за подкваса?  Rolling Eyes
Ти това сериозно ли го питаш  newsm78? До ЮАР? Имате крави или овце и искаш да квасиш?  Joy
Не се заяждам, но за мене е абсурдно.

що да е абсурдно, в емирствата например нито едно кисело мляко не ми хареса дотолкова, че да го давам на децата редовно. Вземаме си подкваса в малко бурканче от България/на сухата закваска малко й нямам доверие/. А прясно мляко с приемливо качество там купуваме.

# 107 23 юни 2009, 22:52 ч.
  • Мнения: 2 757
На мен ми се яде също БГ кис мляко. Ама както казах на зет ми му липсва датското. То наистина е хубаво в интерес на истината, просто е доста по различно от българското

# 108 23 юни 2009, 23:14 ч.
  • Мнения: 481
Истинската закваска е суха.Незнам,обаче това,което се продава с какво качество е.А тук има страхотно кисело мляко,даже в същите като в Бг опаковки(кофички). И със същия страхотен вкус,който помня от дете.Детето ми беше спряло да яде кисело мляко,понеже много се развали качеството му напоследък в България.Но след като го опита това( има на различни фирми),започна отново.
Когато обяснявах на майка ми (тя е специалист в тази област и е работила дълго време в лаборатории за млечни продукти)-тя изобщо не се изненада.Каза,че киселото мляко се прави от мляко и прослувутата българска бактерия,която страната ни от мноооого години продава в чужбина и технология,която не е нито сложна ,нито скъпа.Та да не се възторгвам толкова....
Това,което ме изненадва повече,че не носи името,че е българско.Но като държавата ни не го е патентовала като продукт......което за мен е пълен абсурд.

# 109 23 юни 2009, 23:15 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Цитат на: тити в вт, 23 юни 2009, 22:29
що да е абсурдно

Разбира се, че не е абсурдно - в днешно време хората си пекат хляб, вместо да си купуват, отглеждат си био-зеленчуци, ако имат градинка; цедят си сокове и т.н. Аз даже се опасявам, че местните, ако опитат и разберат, че квася домашно кисело мляко, ще ми се наложи да мъкна закваска и за тях  Joy

# 110 23 юни 2009, 23:17 ч.
  • Мнения: 2 757
От къде я купувате тази закваска за кис мляко.  newsm78

# 111 24 юни 2009, 10:59 ч.
  • Мнения: 593
Цитат на: zlatnata tolumba в вт, 23 юни 2009, 20:05
Цитат на: cybercat в вт, 23 юни 2009, 17:11
И на мен ми е неудобно да искам от познати да ми носят багаж, но ще бъде ли нахално от моя страна ако помоля приятелка да ми донесе от България едно кисело млекце за подкваса?  Rolling Eyes

Уби ме!
Зависи от приятелката. Аз бих ти донесла. Знам се аз колко съм луда и прощавам на другите.
Нооо... до живот ще трябва да ме поиш с таратор и прилежащата ракия  Mr. Green

Благодаря!  Hug
Мисля, че тя би ми донесла също.  Peace

tanja33, нямаме крави и овце, купуваме си прясното мляко от магазина. Има и кисело, но не е като нашето. Всъщност, има една марка, която продава "bulgarian youghurt", и то долу-горе напомня българското кисело мляко на вкус, но има прекалено много консерванти, сухо мляко, желатин и кой знае още какви боклуци. В домашни условия ми се получава най-добре, но мисля, че закваската ми има нужда от подмяна. Вчера киселото ми мляко беше пълна катастрофа!  Peace

И за да върнем темата в релси: по принцип не ми харесва идеята да моля някого да ми носи багаж. Знам какво е, когато се пътува - човек се чуди как да събере собствения си багаж, как да го сгъне, ама какво да остави, че да не надвиши лимита. В последния момент идват баби, вуйни, чичовци и лели да ти носят подаръци, чудиш се как да намериш място и за тях... И ако си обещал да носиш нещо на някого, естествено, трябва да си удържиш думата. Притеснително си е.

# 112 24 юни 2009, 11:02 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: NikiFin в вт, 23 юни 2009, 23:17
От къде я купувате тази закваска за кис мляко.  newsm78

и мен това ме интересува и то спе6но, ако може, мерси  Mr. Green

ина4е като ви 4ета, май съм доволна, 4е никого не познавам тук освен виртуалните такива

# 113 24 юни 2009, 11:24 ч.
  • Мнения: 481
Закваска-течна или суха може да се купи от добре заредени хранителни магазини.Или от специализиран магазин за млечни продуктиНай-добре да е на ЕЛБИ.Гледайте срока на годност и на етикетчето има упътване как да се използва. Ето и рецепта.
Необходими продукти
1 л прясно мляко
1 супена лъжица кисело мляко за подквасване. Или от упътването на опаковката на закваската.
Начин на приготовление
Сварете прясното мляко и го охладете до 38 - 40 градуса /трябва да е малко по-топло от ръката ви/.
Отделете 1/4 чаена чаша от него, смесете я с киселото мляко за подквасване/ или количеството закваска/ и разбъркайте добре. След това отново прибавете получената смес към прясното мляко. Разбъркайте добре, похлупете съда с капак, увийте го във вълнена тъкан с дебелина на одеало и го оставете в топло помещение.
Температурата 38 - 40 градуса трябва да се запази в продължение на три часа, докато се развие млечнокиселата ферментация.
След това полученото кисело мляко се съхранява в хладилник.

# 114 24 юни 2009, 12:02 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: kate.t в ср, 24 юни 2009, 11:24
Закваска-течна или суха може да се купи от добре заредени хранителни магазини.Или от специализиран магазин за млечни продуктиНай-добре да е на ЕЛБИ....

благодаря  Hug
но какво има6 предвид с горното  newsm78

къде в София има такъв магазин?
предполагам не става дума за супермаркети или да?

# 115 24 юни 2009, 12:39 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Моята закваска и маята са от някаква фирма-производител, не от магазин (получих я малко изненадващо, не съм карала да ми търсят...), но мисля, че и в разни хранителни складове може да се намери... В кулинарния форум също имаше теми за поквасване и може там да попитате от къде купуват евентуално суха закваска, може би дори ще споделят и за различните градове...  Peace

В Интернет пр. намерих това

# 116 24 юни 2009, 13:52 ч.
  • Мнения: X
 Hug
мерси

# 117 24 юни 2009, 15:42 ч.
  • Мнения: 481
Не мога да помогна за София .Аз съм от по-малък град и познатите ми я купуват от супера.Опитвам да намеря нещо конкретно от нет-а и ако успея ще пиша.

# 118 24 юни 2009, 16:34 ч.
  • Мнения: 3 804
Тук киселото мляко е като нашето  Laughing,майка дори казва,че е и по добро-аз не знам,не го обичам.

# 119 24 юни 2009, 18:32 ч.
  • Мнения: 703
И тук има кисело мляко,различно по вид ,гъстота,вкус..Опитала съм всички и мога да кажа,че това е в пъти по..добро от българския вариант. Peace
Закваска за мляко има във всеки супермаркет и хората/предимно по..възрастните си квасят/

# 120 24 юни 2009, 18:51 ч.
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Въпрос на вкус  Peace
Ако попитате другите момичета от израелската тема, и те ще похвалят тукашните сирене и кисело мляко. Мъжът ми обаче, който уж не е свикнал на сиренето в България (не и както ние, които сме израснали с този вкус), го обожава и казва, че не може да се сравнява с местното производство, специално му нося българско. А кисело мляко купувам от най-скъпото, за да ми е по вкуса... Така че съм твърдо решена да пробвам домашно производство с български закваски  Grinning

Цитат на: Bee. в ср, 24 юни 2009, 18:32
Закваска за мляко има във всеки супермаркет и хората/предимно по..възрастните си квасят/

Това за България ли го пишеш? Защото съм останала с впечатление, че в България хората си квасят с кисело мляко, а не с отделна закваска.

# 121 24 юни 2009, 19:33 ч.
  • Мнения: 703
Не,пиша за Финландия.
Ето тук например учат хората как да си квасят мляко,кои бактерии,какво прясно мляко...всичко/Те финландците като че ли не знаят... Laughingто 90% от тях са израстнали с кравите... Laughing
А пък най..простия начин е с бактерии на хапчета..Е,избор голям:http://images.google.bg/images?hl=fi&rlz=1B3GGGL_fiFI321FI32 … p;sa=N&tab=wi
100% кисело мляко ще стане.. Peace
Ето линк към темата:
http://www.capital.bg/show.php?storyid=223927

# 122 24 юни 2009, 19:40 ч.
  • Мнения: 301
Откакто съм тук, забелязах, че отношенията между българите са едни и същи и в БГ и в чужбина, за съжаление. В повечето случаи се разиграва следния сценарий - може да има 3ма българина на едно място, непременно ще се разделят на 3 групички. Ще се обсъждат, ще си завиждат и в най-добрия случай - няма да си говорят Simple Smile

Ние имахме късмет, че намерихме приятели, с които си паснахме, но за съжаление не остава време да се виждаме често.

# 123 25 юни 2009, 03:33 ч.
  • Мнения: 593
Цитат на: Изабела в ср, 24 юни 2009, 19:40
Ние имахме късмет, че намерихме приятели, с които си паснахме, но за съжаление не остава време да се виждаме често.

Мда... и аз си паснах доста с някои българки, но големите разстояния ни спират да се виждаме по-често. С умиление си спомням за времето в България, където приятелката ми живее на 2 минути пеша от нас и се виждахме с повод и без повод...

# 124 16 септ. 2009, 23:59 ч.
  • Мнения: 167
Преди години имах много познати българи тук и се оформиха две приятелства, които са такива и до днес. С другите от компанията нямам контакт, но не мисля, че в България бихме поддържали такъв.  Thinking

За съжаление прекратих три добри приятелства с българи в България. Едното от тях заради глупавото кой кого търси повече (товага телефоните и смс-ите бяха много скъпи). С другата приятелка сменихме изцяло общите интереси и хобита и нямаше какво да си пишем в имейлите. А третата ми и тогава най-добра приятелка ме отряза просто, защото нещата при мене тръгнаха напред, а при нея назад...

Емигрирах на 17 години и не зная дали щях да съм същият човек, ако бях останала в България. Факт е обаче, че всички в България, с които съм била примерно в един клас, сега ме мислят за *отворена*, защото живея другаде... И мене това също пък ме обижда и съвсем се дистанцирам  Rolling Eyes

# 125 7 окт. 2009, 12:20 ч.
  • Мнения: 57
според мен просто има всякакви българи зад граница. в българия е съвсем естествено, че човек си подбира приятелите според общи интереси, взаимна симпатия и пр. а зад граница очакваме да сме първи приятели с всеки, който говори бг.

тук във виена сме наистина много.  най-близките ми приятелки са българки. със съпруга ми, също българин, се запознахме тук.
има и много нашенци, с които не бих имала нищо общо в българия и не виждам причина да поддържам отношения тук. в началото не мислех така и сам имала доста разочарования. по български купони, мероприятия и църкви не ходя.

# 126 7 окт. 2009, 15:41 ч.
  • Мнения: 1 298
В Холандия се запознах със страхотни българи. Не съм ги търсила. Така се получи.
С някои сме вече почти 10 години приятели, с други добри познати. Но с всички в добри отношения.
Нито са ме предавали, използвали, досаждали, идвали неканени и т.н щуротии.

Радвам се, че ги има тук. С холандци приятели не сме станали. Жалко е, но факт.
Колегите са си само колеги и толкова. Имаме  познати, но не и приятели.

# 127 7 окт. 2009, 16:46 ч.
  • Мнения: 563
познаваме доста българи, не с всички сме близки обаче. Също както в България, хората си подбират познатите и приятелите. Има страхотни хора, има и посредствени, но нищо лошо не съм видяла досега от българин тук.
Имаме си приятелски кръг от няколко семейства на наша възраст, с които се виждаме много често, ходим си на гости, децата ни растат заедно, с две семейства дори ходихме заедно на море тази година. Същото както и в България, не виждам разлика заради факта че сме в чужбина.

# 128 8 окт. 2009, 01:23 ч.
  • Мнения: 1 190
Ние си имаме приятели тук, както вече някой писа - изпитани.

Иначе доста често срещаме българи, на различни места, повечето са млади семейства, но най-интересното или по-точно казано жалкото и донякъде смешно е, че не реагират никак.
Преди около 2 месеца бяхме в един парк, в парка кафене, мъжът ми с дъщеричката ни минават покрай кафенето и на една от масите седят младо семейство с две дечица, при което явно чуват малката, че говори на български и жената близвайки си от сладоледа промърморва "тези май са българи", ами да се смееш ли .. Grinning

# 129 11 окт. 2009, 00:11 ч.
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Да определено мисля, че хората се променят, но не само защото са зад граница, а просто с времето се променят. Ние сме срещтнали доста Българи зад граница и с много от тях имаме доста приятелски взаймоотношения. Най вече имаме приятели Българи които въпреки, че познаваме от сравнително малко време, само 5 години, мога с гордост да твърдя, че са ни по близки от колкото собствените ни роднини. Хора на които можеш да разчиташ за висчко и винаги, с които да си изпиеш кафето, виното, бирата или просто да излезеш на разходка с тях и да ти се отпусне сърцето и душата, че човека до теб те разбира и си пасвате толкова добре, густо ти е на сърцето направо. Не с всеки можеш да си "вържеш конете" само защото е от същата държава от която си ти и говорите същият език, но е важното да не сте врагове.

Но няма и да скрия, че сме срещали Българи които след като решихме да се запознаем, чухме, че говорят Б-ки, ни казаха, че е по добре да не познаваме други Българи от наоколо  ooooh! Това направо ме шокира  ooooh! Това да ти го каже някой, с когото току що се запознаваш  ooooh! Но... разни хора-разни идеали!

# 130 11 окт. 2009, 09:39 ч.
  • Мнения: 593
Цитат на: Baby* в нд, 11 окт 2009, 00:11
Но няма и да скрия, че сме срещали Българи които след като решихме да се запознаем, чухме, че говорят Б-ки, ни казаха, че е по добре да не познаваме други Българи от наоколо  ooooh! Това направо ме шокира  ooooh! Това да ти го каже някой, с когото току що се запознаваш  ooooh! Но... разни хора-разни идеали!

О, това постоянно се случва и при нас, но нали знаеш, в такива разговори "присъстващите правят изключение".  Laughing

# 131 11 окт. 2009, 12:42 ч.
  • Мнения: 1 242
Отдавна съм отсяла тези, които са ме смятали за конкуренция. С хора, които не могат да скрият неприязъна си от нечий чужд успех, нямам нужда да контактувам. Мен ме радва, когато някой постигне желаното и съм първата, която би му подала ръка в борбата, ако мога. Независимо от географската ширина.
Теми от вида за пълния хладилник, не/носена марка дрехи, кола, козметика, ако не става дума за практичен съвет, не са на дневен ред.

Заговарям непознати българи заради езиковата принадлежност, но не и с цел приятелство. Ако се получи, добре дошло.

Последна редакция: нд, 11 окт 2009, 13:38 от Мамунката

# 132 11 окт. 2009, 13:23 ч.
  • Мнения: 490
    Извинявам се предварително за забележката си към авторката, но не мога да се сдържа  Embarassed   
   Моля,ако не може сама да поправи да поправи заглавието,помоли за помощ модератор  Praynig
    Вероятно за много от вас е незначително, но във 4ужбина определено не е бълг.ез. 
 
        По темата- Маневрата го е казала много вярно:
 Приятелство се изгражда, когато хората си знаят мярката и не злоупотребяват, независимо от етноса, религията им и т.н.

# 133 12 окт. 2009, 15:53 ч.
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Цитат на: Toni4ka в чт, 08 окт 2009, 01:23
Ние си имаме приятели тук, както вече някой писа - изпитани.

Иначе доста често срещаме българи, на различни места, повечето са млади семейства, но най-интересното или по-точно казано жалкото и донякъде смешно е, че не реагират никак.
Преди около 2 месеца бяхме в един парк, в парка кафене, мъжът ми с дъщеричката ни минават покрай кафенето и на една от масите седят младо семейство с две дечица, при което явно чуват малката, че говори на български и жената близвайки си от сладоледа промърморва "тези май са българи", ами да се смееш ли .. Grinning


Цитат на: Baby* в нд, 11 окт 2009, 00:11

Но няма и да скрия, че сме срещали Българи които след като решихме да се запознаем, чухме, че говорят Б-ки, ни казаха, че е по добре да не познаваме други Българи от наоколо  ooooh! Това направо ме шокира  ooooh! Това да ти го каже някой, с когото току що се запознаваш  ooooh! Но... разни хора-разни идеали!

не можах да разбера, въобЩе не се 4увствам длъжна да реагирам или да се запознавам със слу4айно среЩнати хора, само заЩото говорят на български.   Shocked
както и в България не говоря с вси4ки българи по улицата  Rolling Eyes

# 134 12 окт. 2009, 16:02 ч.
  • Мнения: 3 932
По повод заговарянето на улицата се сетих за една отдавнашна случка, която ми се струва по темата. Та, отиваме ние на басеин, а на колата ни има(ШЕ) лепенка БГ. Завиваме ние към паркинга и срещу нас тичат мъж и жена с две деца и викат "българи-и-и, българи-и-и, здравейте!!!" Ние естествено (?!) се спряхме, поговорихме, разменихме телефони, но приятели не станахме...

# 135 12 окт. 2009, 16:12 ч.
  • Мнения: 490
Цитат
тичат мъж и жена с две деца и викат "българи-и-и, българи-и-и, здравейте!!!"

     Леле, аз чак такива преживявания не съм имала  Shocked Като се замисля обаче и израелците се крият един от друг, като са извън Израел, но пък заговорят ли се, става като на кръстосан разпит  Mr. Green

# 136 12 окт. 2009, 16:20 ч.
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Цитат на: МaНЕВрата в пн, 12 окт 2009, 16:02
По повод заговарянето на улицата се сетих за една отдавнашна случка, която ми се струва по темата. Та, отиваме ние на басеин, а на колата ни има(ШЕ) лепенка БГ. Завиваме ние към паркинга и срещу нас тичат мъж и жена с две деца и викат "българи-и-и, българи-и-и, здравейте!!!" Ние естествено (?!) се спряхме, поговорихме, разменихме телефони, но приятели не станахме...

 Joy Joy

# 137 12 окт. 2009, 16:21 ч.
  • Мнения: 593
Цитат на: МaНЕВрата в пн, 12 окт 2009, 16:02
Завиваме ние към паркинга и срещу нас тичат мъж и жена с две деца и викат "българи-и-и, българи-и-и, здравейте!!!"

 Joy  Joy  Joy

Мен така ме спря една възрастна гъркиня в "Плод и зеленчук", докато разговарях с дъщеря си на български. Попита ме от къде сме и когато й казах, че сме от България, се хвърли да ме прегръща с думите: "neighbours, neighbours!". Мило им става на някои хора...

# 138 12 окт. 2009, 16:51 ч.
  • Мнения: 467
Много ми е трудно да се сприятеля с българи, защото рядко се срещат такива, които допадат на съпруга ми.  Rolling Eyes Случва се да се срещна с някои, които да са ми много приятни, но ако не са му приятни на него, разреждам срещите...Сигурно ви звучи тъпо, но е факт. Афинитетът към един човек, трябва да е общ, иначе нищо не става.

# 139 12 окт. 2009, 17:10 ч.
  • UK
  • Мнения: 1 924
Цитат на: МaНЕВрата в пн, 12 окт 2009, 16:02
По повод заговарянето на улицата се сетих за една отдавнашна случка, която ми се струва по темата. Та, отиваме ние на басеин, а на колата ни има(ШЕ) лепенка БГ. Завиваме ние към паркинга и срещу нас тичат мъж и жена с две деца и викат "българи-и-и, българи-и-и, здравейте!!!" Ние естествено (?!) се спряхме, поговорихме, разменихме телефони, но приятели не станахме...

Умрях от смях, честно...

Аз след последния път, в който се обадих на едни българи, които помежду си говореха на български, а на детето си на развален италиански (за тези, които говорят езика, нещо от сорта на Vieni qui, ма!), и мъж и жена си говореха на "ма" (мъ) и ми казаха след това, че си личи, че съм от Варна по говора, реших, че наистина няма смисъл с някого да си приказвам само защото говори моя език. Ако ми се говори български с някого, се обаждам на приятел или на семейството ми. Иначе за мен няма абсолютно никакво значение каква националност са хората, с които общувам. Най-добрата ми приятелка е сръбкиня, а другата е от Черна гора, така че такива "българии, здравейте" да ги нямаме  Mr. Green

# 140 12 окт. 2009, 17:35 ч.
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Цитат на: Ljoli в пн, 12 окт 2009, 17:10
Цитат на: МaНЕВрата в пн, 12 окт 2009, 16:02
По повод заговарянето на улицата се сетих за една отдавнашна случка, която ми се струва по темата. Та, отиваме ние на басеин, а на колата ни има(ШЕ) лепенка БГ. Завиваме ние към паркинга и срещу нас тичат мъж и жена с две деца и викат "българи-и-и, българи-и-и, здравейте!!!" Ние естествено (?!) се спряхме, поговорихме, разменихме телефони, но приятели не станахме...

Умрях от смях, честно...

Аз след последния път, в който се обадих на едни българи, които помежду си говореха на български, а на детето си на развален италиански (за тези, които говорят езика, нещо от сорта на Vieni qui, ма!), и мъж и жена си говореха на "ма" (мъ) и ми казаха след това, че си личи, че съм от Варна по говора, реших, че наистина няма смисъл с някого да си приказвам само защото говори моя език. Ако ми се говори български с някого, се обаждам на приятел или на семейството ми. Иначе за мен няма абсолютно никакво значение каква националност са хората, с които общувам. Най-добрата ми приятелка е сръбкиня, а другата е от Черна гора, така че такива "българии, здравейте" да ги нямаме  Mr. Green

стига, развеселихте ми деня, зна4и  Joy Joy

# 141 12 окт. 2009, 19:01 ч.
  • Мнения: 364
Не правя разлика между българи, живеещи в България, и такива в чужбина  Simple Smile Общувам с тези, които ми допадат, а не, защото са или не са българи. Имам тъжни случки с българи, но не защото са с такъв произход, а защото хората са такива (няма да уточнявам)Peace

Цитат на: labulgara в сб, 13 юни 2009, 01:20
"Намери време да си дружелюбен-това е пътят към щастието.Намери време да ме4таеш-така впрягаш в живота си звездите.Намери време да оби4аш и да бъдеш оби4ан,това е привилегия на боговете.Намери време да се огледаш-животът е твърде кратък за себелюбие.Намери време да се смееш-това е музиката на душата."

Много ми хареса казаното от теб!   bouquet

Последна редакция: пн, 12 окт 2009, 19:25 от lili_lu

# 142 16 окт. 2009, 16:08 ч.
  • Мнения: 9 905
Цитат на: Toni4ka в чт, 08 окт 2009, 01:23
Преди около 2 месеца бяхме в един парк, в парка кафене, мъжът ми с дъщеричката ни минават покрай кафенето и на една от масите седят младо семейство с две дечица, при което явно чуват малката, че говори на български и жената близвайки си от сладоледа промърморва "тези май са българи", ами да се смееш ли .. Grinning


а как трябваше да реагират?  Rolling Eyes

# 143 24 окт. 2009, 18:49 ч.
  • Мнения: 139
за най-голямо съжаление,избягвам контакти с българи зад граница!има и такива които много са ми помогнали,оценявам разбира се хората!имах един случай,отивам и си правя аз уговорката за работа,беше петък.трябваше да започна от понеделник следващата седмица!нещеш ли в неделя ми се обаждат по телефона и ми се заявява,че нещо е станало и няма да стане работата!оказа се ,че една българка ми беше заела местото,само защото е предложила услугите си и в леглото!имам и друг момент когато наши "българи"от по пъсните се опитаха да ме продадът като проститутка!и благодарение на човек,случайно подучул,бях предупредена!докато ме издирваха-а те са доста настоятелни-аз спях като куче по нивите,за да се опазя!нямаше и кой да ми помогне!оцелях!сега знам езика,имам си работа,осигуровки и две хубави деца които оценят усилията който полагам

# 144 24 окт. 2009, 19:26 ч.
  • Мнения: 364
Цитат на: viktori1968 в сб, 24 окт 2009, 18:49
наши "българи"от по пъсните се опитаха да ме продадът като проститутка!и благодарение на човек,случайно подучул,бях предупредена!докато ме издирваха-а те са доста настоятелни-аз спях като куче по нивите,за да се опазя!нямаше и кой да ми помогне!оцелях!

 no  Ужасно! Добре, че си се опазила!

# 145 24 окт. 2009, 22:34 ч.
  • Мнения: 1 959
Мой приятел беше на гости а Австрия.
Беше потресен, че някой българи там се занимавали точно с това-
да подлъгват простовати, бедни момичета от БГ и да ги правят проститутки.
Не знаели дума немски, не се и опивали да си намерят работа, но са намерили лесното като
изкарват пари от продажба на трева и сутеньорстват.. Отврат..

Скоро се запознах с много свестни българи тук.
Навсякъде хора всякакви-и добри и лоши..

# 146 24 окт. 2009, 23:28 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 721
Винаги, когато съм била в чужбина, са ми помагали българи, при това непознати. Аз също съм помагала на други българи. За късмет, не съм се сблъсквала с никакви мизерии от страна на сънародници. Даже веднъж, когато се бях замотала отвсякъде в Гърция и се чудех какво да правя, тогава пък ми помогнаха ... пазарджишките цигани  Mr. Green при това, съвсем безвъзмездно. /Които бяха отишли там за да крадат, ама това вече е друга тема/.

# 147 5 ноем. 2009, 17:30 ч.
  • Мнения: 2
СПЕШНО!
Търся контакти с българи, живеещи в Абу Даби, владещи добре английски. Става въпрос за превод на бизнес срещи , които ще се проведат на 08-10.Ноември.2009.
Срещу заплащане, естествено

тел. +359887629327 - Ганчев

# 148 5 ноем. 2009, 17:41 ч.
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Напишете и тук, че търсите преводач: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=434531.0 Имаше някъде из форума една мама там, но забравих ника и!

# 149 6 ноем. 2009, 16:12 ч.
  • Мнения: 55
Цитат на: lili_lu в пн, 12 окт 2009, 19:01
Не правя разлика между българи, живеещи в България, и такива в чужбина  Simple Smile Общувам с тези, които ми допадат, а не, защото са или не са българи. Имам тъжни случки с българи, но не защото са с такъв произход, а защото хората са такива (няма да уточнявам)Peace
Подписвам се и аз под написаното, много точно казано!   bouquet Не е важна толкова националността, колкото самия човек...

# 150 7 ноем. 2009, 02:47 ч.
  • Мнения: 1 236
Отношението между българи в чужбина е същото както между българи в България - завистта е преди всичко и ако може Вуте да е зле, това осигурява най-голям кеф  Laughing
Примери из форума - бол  Stop

# 151 7 ноем. 2009, 13:03 ч.
  • Мнения: 1 959
Не ми говори..
Вчера така избеснях на един селяндур, дето и собствената си азбука не знае,
но иначе компетентен по темата, че граматиката била глупости /ако искаш да научиш език/
и веднага ми направи сметка на парите, които изкарвам..

Селяндурът си е в БГ.
По настоящем оножда англичанката, на която давам уроци по български.
Имам си работа и не съм опряла до тези пари, които дори са по-малко от обичайното.

# 152 7 ноем. 2009, 15:42 ч.
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 109
Аз пък най се дразня от селенията тук във форума, все пак основния ми контакт с българи е тук. Даване мнение за щяло и нещяло, грешна информация, но по-важно е да е написано нещо, цитиране на части от написано, които извадени от контекста звучат коренно различно, несъобразяване с чуждо мнение и опит, обиди. Но за мен върха е, когато някой без деца ме съветва как да си гледам детето или да ми казва, че не съм добра майка и не знам какво да правя. Когато аз нямах дете никога не съм се включвала в подобни теми със съвет дори.
А иначе съм игнорирала всички познати българи тук, които по един или друг начин са ме засегнали. Просто повече не контактувам с тях. Същото се отнася и до англичаните. Така че си подбирам контактите независимо българин ли е или англичанин.

# 153 7 ноем. 2009, 18:18 ч.
  • Мнения: 3 932
Нека все пак не бъркаме форума с реалния живот,
совите не са това, което са, вервайте ми!

# 154 7 ноем. 2009, 19:39 ч.
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 109
Е, все пак във форума са реални хора, не машини. Познавам мами от форума на живо и вермай ми покритието е 100%.

# 155 7 ноем. 2009, 21:16 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 969
Цитат на: zlatnata tolumba в сб, 24 окт 2009, 22:34
Мой приятел беше на гости а Австрия.
Беше потресен, че някой българи там се занимавали точно с това-
да подлъгват простовати, бедни момичета от БГ и да ги правят проститутки.
Не знаели дума немски, не се и опивали да си намерят работа, но са намерили лесното като
изкарват пари от продажба на трева и сутеньорстват.. Отврат..


Много ми е неприятно, че ако има статия в медиите тук е основно за дела, хващане и т.н. на малтретирани жени или търговия с такива от българи. Истината е, обаче, че е голям проблем.

# 156 7 ноем. 2009, 21:42 ч.
  • Мнения: 191
Цитат на: labulgara в вт, 09 юни 2009, 21:07
Променяме ли се зад граница???По-добри или по-лоши ставаме в отношенията помежду си? И съществува ли нещото''синдрома  на превъзходството"?
При мен ли4но се развали едно дългогодишно приятелство,което при същите обстоятелства,но в БГ,мисля,4е нещата щяха да се развият другоя4е.
И ако има нещо,според вас кой е влияещия фактор??

Според мен се променяме постепенно и неусетно, но това се осъзнава с минаване на времето. Аз лично откакто дойдох тук се промених много, може би станах по-сериозна (поради повечето проблеми, с които се сблъсквам сама и няма роднини и дългогодишни приятели, които да помагат). Тук ми помагаха българи в началото, дори и сега обменяме информация и си помагаме, когато можем. В началото обаче като срещнех българин и си мислех, че по дефолт трябва да сме приятели, само защото е българин. После осъзнах, че много от тези българи са толкова различни от мен, вълнуват ни тотално различни неща и имаме различна ценностна система, и че никога не бих била близка с тях, ако бяхме в България. Сега не се сприятелявам толкова лекомислено и се държа малко по-резервирано, но не надуто. Освен това, както бяха писали други момичета преди мен, за повечето българи си важи поговорката "Не е важно аз да съм добре, а Вуте да е зле" и аз не желая да комуникирам с такива хора.
Запознах се обаче с хора от други старни, които наистина чувствам като приятели и които са много близки до мен като начин на разсъждаване и начин на живот.
Да обобщя, че не е важно от къде е човека и дали е черен, азиатен или бял - важното е да си допадате и да се държи добре с теб.

Да допълня, че "синдромът на превъзходството" е навсякъде из въздуха на българите - тема номер 1 при всички срещи е кой кога е дошъл, какво е постигнал, какво си е купил, каква готина работа има, като че ли всички се съзтезават помежду си.

Последна редакция: сб, 07 ное 2009, 21:48 от Pasadena

# 157 7 ноем. 2009, 23:25 ч.
  • Мнения: 3 932
Цитат на: Doret в сб, 07 ное 2009, 19:39
Е, все пак във форума са реални хора, не машини. Познавам мами от форума на живо и вермай ми покритието е 100%.

Аз също,
за да напиша нещо подобно се базирам на познанствата ми с форумни мами. На практика,  с тези, с които сме кръстосвали шпаги понякога и сме предимно несъгласни, имаме повече общи теми и какво да си кажем, отколкото с тези, с които се  Hug
Не казвам, че хората са машини, но все пак си формират мненията докато стоят пред машини...

# 158 8 ноем. 2009, 01:22 ч.
  • Мнения: 1 761
Абе, то аз не се срещам кой знае колко с българи тук,но и на мен ми прави впечатление-голямо мерене,голямо нещо.Понякога чак се чувствам неудобно от самия факт,че знам какви заплати получават напълно непознати на мен хора,какво си купили,колко деца направили...все едно съм в катун Rolling Eyes и гледам да бягам,че като си помисля,аз като си тръгна кой знае какво ме обсъждат и мен.Много нечисто усещане,неприятно.И всички разговори едни такива...клюкарски,неискрени.Докато си кажат чао и почват да се плюят кой е по-по-най,като малките деца,ама и те не се коладят така.

Спазването на дистанция наистина се оказва много разумно решение.

# 159 8 ноем. 2009, 01:29 ч.
  • Мнения: 3 932
Цитат на: kartinka в нд, 08 ное 2009, 01:22
Абе, то аз не се срещам кой знае колко с българи тук,но и на мен ми прави впечатление-голямо мерене,голямо нещо.Понякога чак се чувствам неудобно от самия факт,че знам какви заплати получават напълно непознати на мен хора,какво си купили,колко деца направили...все едно съм в катун Rolling Eyes и гледам да бягам,че като си помисля,аз като си тръгна кой знае какво ме обсъждат и мен.

Определено + реплики от типа, "абе не ми казвай каква ти е годишната заплата, кажи ЧИСТО колко вземаш  Mr. Green

# 160 8 ноем. 2009, 12:39 ч.
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Ние май съм късметлии ... такива хора дето само за това да ми говорят още не съм срещтнала  Rolling Eyes Ние имаме мн. хубави приятели точно от случайни запознанства. Но от както се преместихме тук в Ирландето, случайно срещтнахме само едни Б-ри и от тях беше репликата, че тук е по добре да не се запознаваме с др. Б-ри  Tired Не ги послушахме... Досега сме се запознали с няколко семейства тук, и то първо през форумчето. И се оказаха много, много хубави хора. Човек може да седне на чашка, да си поговори, да сподели как е било където е живял преди, какво му харесва и какво не, да сподели опит от преместването, и т.н. ... Но такива като темичките дето вие споменавате не ни се е случвало да се захващат  Rolling Eyes Та явно ние сме късметлии  bowuu А да, бих си представила колко би ни било неприятно ако такива неща се дискутират с почти не познати хора  Rolling Eyes

# 161 10 ноем. 2009, 12:09 ч.
Аз лично тук от доста години бягам вече от тях. Дори, когато чуя българска реч било то в магазин или някъде другаде минавам незабавно на дадения език.
Аз съм от 15 години в чужбина. До сега веднъж не съм попаднала на свястни българи, на които можеш да имаш доверие. Все лицемерие и интриги са се въртели. Гледат само да разберат какво си си купил, колко пари печелиш на месец, как си обзавеждаш жилището, за да могат после да коментират. Иначе като те видят са ти първи приятели.
И от както спряхме контактите си с тях ни е много по-добре определено.
Българинът е завистлив, колкото и жалко да звучи. Освен интриги да върти, друго не може.

# 162 10 ноем. 2009, 12:17 ч.
  • Мнения: 167
Цитат на: Smarth в вт, 10 ное 2009, 12:09
Аз лично тук от доста години бягам вече от тях. Дори, когато чуя българска реч било то в магазин или някъде другаде минавам незабавно на дадения език.
Аз съм от 15 години в чужбина. До сега веднъж не съм попаднала на свястни българи, на които можеш да имаш доверие. Все лицемерие и интриги са се въртели. Гледат само да разберат какво си си купил, колко пари печелиш на месец, как си обзавеждаш жилището, за да могат после да коментират. Иначе като те видят са ти първи приятели.
И от както спряхме контактите си с тях ни е много по-добре определено.
Българинът е завистлив, колкото и жалко да звучи. Освен интриги да върти, друго не може.

 Shocked  Какви са тези кръгове в които се движиш? Аз не съм имала чак такива проблеми със сънародници! Радвам се, че най-близките ми приятели са българи! Не са всички такива, вярвай ми!  Simple Smile

# 163 10 ноем. 2009, 12:27 ч.
Цитат на: kaia1983 в вт, 10 ное 2009, 12:17
Цитат на: Smarth в вт, 10 ное 2009, 12:09
Аз лично тук от доста години бягам вече от тях. Дори, когато чуя българска реч било то в магазин или някъде другаде минавам незабавно на дадения език.
Аз съм от 15 години в чужбина. До сега веднъж не съм попаднала на свястни българи, на които можеш да имаш доверие. Все лицемерие и интриги са се въртели. Гледат само да разберат какво си си купил, колко пари печелиш на месец, как си обзавеждаш жилището, за да могат после да коментират. Иначе като те видят са ти първи приятели.
И от както спряхме контактите си с тях ни е много по-добре определено.
Българинът е завистлив, колкото и жалко да звучи. Освен интриги да върти, друго не може.

 Shocked  Какви са тези кръгове в които се движиш? Аз не съм имала чак такива проблеми със сънародници! Радвам се, че най-близките ми приятели са българи! Не са всички такива, вярвай ми!  Simple Smile

В съвсем нормални кръгове. Хора, които дошли по едни или други причини. Едни по работа, други да интриганстват.Това е ! Всичките обаче с общи цели  Simple Smile

И аз си мислих, че проблеми с тях нямам до момента, в който оттук оттам не дочух какви неща са се разнасяли от въпросните личности. Нали това казах, че при срещите ти се усмихват и ти се правят на супер добри приятели, а пък зад гърба ти ......
Жалко е определено.
Ние сме хора, които винаги сме се доверявали и сме си мислили, че хората с които общуваме са хора, на които наистина можеш да имаш доверие. А то какво било?

# 164 10 ноем. 2009, 13:04 ч.
  • Мнения: 139
не сме задружни!кой каквото да казва това си е!опитвала съм се да завързвам приятелсва,ама за14 години все с неуспех!

# 165 10 ноем. 2009, 14:14 ч.
  • Мнения: 57
Цитат на: Smarth в вт, 10 ное 2009, 12:09
Аз лично тук от доста години бягам вече от тях. Дори, когато чуя българска реч било то в магазин или някъде другаде минавам незабавно на дадения език.
Аз съм от 15 години в чужбина. До сега веднъж не съм попаднала на свястни българи, на които можеш да имаш доверие. Все лицемерие и интриги са се въртели. Гледат само да разберат какво си си купил, колко пари печелиш на месец, как си обзавеждаш жилището, за да могат после да коментират. Иначе като те видят са ти първи приятели.
И от както спряхме контактите си с тях ни е много по-добре определено.
Българинът е завистлив, колкото и жалко да звучи. Освен интриги да върти, друго не може.

ееее, всички завистливи интриганти, само ти по-чиста от роса.
че има такива, има. ама чак пак всички.....а не ти ли идвало на ум, че може би ти провокираш такова отношение по някакъв начин?

# 166 10 ноем. 2009, 14:21 ч.
  • Мнения: 4 916
Цитат на: Sun Addict в вт, 10 ное 2009, 14:14
Цитат на: Smarth в вт, 10 ное 2009, 12:09
Аз лично тук от доста години бягам вече от тях. Дори, когато чуя българска реч било то в магазин или някъде другаде минавам незабавно на дадения език.
Аз съм от 15 години в чужбина. До сега веднъж не съм попаднала на свястни българи, на които можеш да имаш доверие. Все лицемерие и интриги са се въртели. Гледат само да разберат какво си си купил, колко пари печелиш на месец, как си обзавеждаш жилището, за да могат после да коментират. Иначе като те видят са ти първи приятели.
И от както спряхме контактите си с тях ни е много по-добре определено.
Българинът е завистлив, колкото и жалко да звучи. Освен интриги да върти, друго не може.

ееее, всички завистливи интриганти, само ти по-чиста от роса.
че има такива, има. ама чак пак всички.....а не ти ли идвало на ум, че може би ти провокираш такова отношение по някакъв начин?



Не е задължително. И аз съм попадала в среда с такива. От петдесетина българи, с които бях имала някакъв досег, само трима-четирима бяха читави, плюс едно семейство, на което дори направих лека услуга, но по стечение на обстоятелствата след това нямахме повече контакт (те бяха в друг град). Останалите бяха някакви диви клюкари и интриганти, направо не ми се говори за такива гнусни неща.

# 167 10 ноем. 2009, 17:18 ч.
Цитат на: Sun Addict в вт, 10 ное 2009, 14:14
Цитат на: Smarth в вт, 10 ное 2009, 12:09
Аз лично тук от доста години бягам вече от тях. Дори, когато чуя българска реч било то в магазин или някъде другаде минавам незабавно на дадения език.
Аз съм от 15 години в чужбина. До сега веднъж не съм попаднала на свястни българи, на които можеш да имаш доверие. Все лицемерие и интриги са се въртели. Гледат само да разберат какво си си купил, колко пари печелиш на месец, как си обзавеждаш жилището, за да могат после да коментират. Иначе като те видят са ти първи приятели.
И от както спряхме контактите си с тях ни е много по-добре определено.
Българинът е завистлив, колкото и жалко да звучи. Освен интриги да върти, друго не може.

ееее, всички завистливи интриганти, само ти по-чиста от роса.
че има такива, има. ама чак пак всички.....а не ти ли идвало на ум, че може би ти провокираш такова отношение по някакъв начин?



Не, ни най-малко ги провокирам аз.
И да, чиста роса съм, щом бя гам от тя х  Grinning

# 168 27 дек. 2009, 14:56 ч.
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
И аз съм на мнение, че приятелството не зависи от това дали някой е българин или не, а какъв човек е срещу теб. Като чуя в Италия някой простак да говори български, последното, което би ми хрумнало е да го догоня да се запозная. Общо взето отношението ми към хората и в България и извън нея не зависи от езика и националността им, а от личните им качества... Съответно и отношението ми към българите тук и там не се е променило.

Преди около 2 седмици мъжът ми ми показа в италианската преса репортаж за някаква българка с бебе на година и половина - два пъти е групово изнасилвана от трима българи, които я причаквали на улицата. Първия път я е било срам и на никого не е казала, после споделила с приятелка, та така ги хванали. След тази статия още ми охладня ентусиазма да се запознавам с когото и да е от улицата. Единствената българка, която считам за близка тук е от форума. Евентуално в бъдеще бих приела и други, но ако отговарят на собствените ми критерии и ценностна система. Иначе приятелства имам сред други нации, дори не италианци. Просто хората ми допадат, не ме интересува националността. Но съм се сблъсквала с коментар от българка, която отказва да помогне на друга да си намери работа. Както и се запознах с българка, която излъга за работа друга, като я заведе в някака лъже агенция, при робски условия за труд без заплащане. Както и познавам историята, при която двама българи, бивши съпрузи ограбиха около 1000 евро от тяхна "приятелка" залъгвайки я, че ще й намерят работа в Италия.... Що тормоз видя тая жена - с последните си 100 евро си купи билет и се прибра. В момента нямам връзка с нея, за да разбера как е, дано не е попаднала на други мошеници, защото имаше огромен мерак да живее и работи в Италия, а това я караше да се предоверява на такива екземпляри....

# 169 27 дек. 2009, 21:59 ч.
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Цитат на: x-x-x в нд, 27 дек 2009, 14:56
Като чуя в Италия някой простак да говори български, последното, което би ми хрумнало е да го догоня да се запозная. Общо взето отношението ми към хората и в България и извън нея не зависи от езика и националността им, а от личните им качества... Съответно и отношението ми към българите тук и там не се е променило.

Близък мой родника ходи в Италия преди няколко години, нищо добро няма да каже както за Италианците работодатели, така и за Български работодатели там... не плащат, лъжат, мамят... и сега като чуе за Италия, ушите си запушва... Като прочетох какво си написала за жената която са измамили и се сетих за моят близък... и с него се получи точно същото  #Cussing out

# 170 28 дек. 2009, 00:24 ч.
  • Мнения: 1 298
Направо се чудя къде ги намирате тези хора?

От 10 години съм емигрант. Срещала съм много българи, имам и приятели,
но такова нещо не съм видяла. За мене, това си е от средата.

Да, срещала съм и срещам българи, които може би няма да ми допаднат.
С които мисля, че няма какво да си кажа, ама чак пък злобари и интриганти...
Просто не съм  попадала на подобни екземпляри.

# 171 28 дек. 2009, 02:11 ч.
  • Мнения: 19
и аз вече като чуя българска реч в магазините минавам на немски...имам от форума само една приятелка, тя ми е достатъчна,
 от други си патих, пред тебе се подмазват, свалят ти звезди, а зад гърба ти забиват ножа... нямам нужда от такива приятели, игнорирам ги.  Но имам доста приятели от местните или други народности.

...има в наше "село големо" българско семейство, възрастни хора били, но никой от моите съседи не знаят и не са чували, кои са, защото те никога не били говорили на български...

Последна редакция: пн, 28 дек 2009, 02:17 от Glimmen

# 172 29 дек. 2009, 10:37 ч.
  • Мнения: 57
Цитат на: Glimmen в пн, 28 дек 2009, 02:11
и аз вече като чуя българска реч в магазините минавам на немски...

хм, само да попитам: и в България ли говориш само на немски? че то там само българска реч....


имам познати на твоето мнение. честно казано, даже се чудя че въобще общуват с мене, нали и аз съм българка все пак. и трите са женени за местни, и се имат за австрийки, а не за българки. все някой им завижда, все някой злобее....на мен лично са ми много забавни да ги слушам веднъж на 2-3 месеца (по-често не бих издържала).

искам само да отбележа, че с говоренето на висок тон на немски не заблуждават абсолютно никoй относно произхода си (тази срамна тайна Simple Smile

# 173 29 дек. 2009, 11:08 ч.
  • Мнения: 364
Цитат на: Sun Addict в вт, 29 дек 2009, 10:37
Цитат на: Glimmen в пн, 28 дек 2009, 02:11
и аз вече като чуя българска реч в магазините минавам на немски...
имам познати на твоето мнение. честно казано, даже се чудя че въобще общуват с мене, нали и аз съм българка все пак. и трите са женени за местни, и се имат за австрийки, а не за българки. все някой им завижда, все някой злобее....на мен лично са ми много забавни да ги слушам веднъж на 2-3 месеца (по-често не бих издържала).

Мисля, че имаме общи познати  Laughing! 

Аз не мисля, че *българското* е причина много хора да са такива, каквито са. Всичко е до възпитание! Избягвам националисти, защото не мисля, че човек трябва да се срамува или гордее с произхода си. Нито го е избирал сам, нито може да му повлияе с нещо.
От друга страна ми е смешно, когато някой мисли, че българите трябва да общуват с всички. Когато някой не ми е симпатичен не го питам за произхода!

# 174 29 дек. 2009, 13:20 ч.
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Milla Elaine, има един лаф "Бай бабо да ме не стига"... Не отричам, че зависи от средата. Но тази ми позната и в България няма особени шансове. Възраст - малко над 50. Три деца и разбита психика от бивш съпруг. Без особено образование и без особено престижен трудов стаж.... Тръгнала е да търси каквото и да е препитание където и да е... Много удобна за всякакви измамници, които, както знаем, са добре подготвени за подобни случаи...

Аз не се срамувам, че съм българка. Дори се гордея с всичко ценно в родината ми и с всичко, което ми е дала като образование и ценности. Но това далеч не е причина да се запознавам с непознати по улицата само защото са се замъкнали до Италия. Имам приятели сред разни националности и критериите ми са еднакви спрямо личностните им качества, произхода им слабо ме вълнува. Иначе впечатление от италиански работодатели нямам, но знам какво благоговение изпитва средния италианец към шефа си и работата си. Тукашното (бг) надцакване и омраза към шефа досега не съм срещала. Сигурно го има, но не съм попадала сред хората около мен. Дори когато не са доволни от условията или заплащането, винаги говорят с много уважение за шефа си и работата. Иначе и там има некоректни шефове, неплащане на заплати, неплащане на осигуровки или осигуряване на по-ниска заплата от реалната, липса на трудови договори... Едно към едно с българското дередже....

# 175 29 дек. 2009, 15:37 ч.
  • Мнения: 1 298
х-х-х, как може да ме стигне някой такъв?
Аз казах, че подобни хора не срещам и не са в средата ми. Че сигурно съществуват - безспорно.
Ако даден човек, независимо дали е българин,холандец или афганистанец не ми хареса, то той не присъства в живота ми.

Българите, които аз познавам тук, просто не са като описаните в тази тема.
Това са образовани, интелигентни хора, с добър ( някои много ) стандарт на живот.
Не са ни използвали, надцаквали и пр. Културни и възпитани хора. Това е моя опит.

# 176 29 дек. 2009, 17:05 ч.
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Не съм Бог, че да решавам на кого какво може да се случи в живота. Факт е, че се случва. И това, че на теб не ти се е случило не е причина да злорадстваш над нещастието на други. Тази жена няма такава елитарна и подбрана среда - движи се сред бедни хора като нея и разни тарикати се възползват. Не знам как бих могла да й помогна, защото в момента аз не съм в положение да помагам. Но да си млад и преуспял не е същото като да си стар и съсипан, непотребен ни на институциите, ни на децата си... Какво да ти кажа - живота е пред теб. Защо си убедена, че той не ти готви изненади? Не ти пожелавам нищо лошо, но не се присмивай на страдащите, че може Господ да си направи шегичка и да ти изпречи и на теб подобно изпитание на пътя - просто да видиш какво е...

# 177 29 дек. 2009, 17:20 ч.
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Еййййй пепел ви на устата, на никого нищо лошо да не се случва  Praynig Аз също нямам личен опит с измамници работодатели, но имам близки роднини, както писах, и приятели, опитали се да работят в Италия-резултата, от Бг. работодатели там и Италиански такива, много разочарование и много € похарчени за експеримента. Тъй, че всеки има различен опит. Това, че го споделяме, няма нищо лошо, хубаво е човек да се учи от грешките на други  Peace

# 178 29 дек. 2009, 18:31 ч.
  • Мнения: 1 298
х-х-х. очевидно говорим на различни езици.
На никого не се подигравам, още по-малко злорадствам по адрес на когото и да е.
Ти къде видя да се присмивам? И то на нещастни хора?
Мисля, за друго ставаше въпрос в тази тема.

Не ми изопачавай думите и не кълни по този грозен начин.
Направо не мога да повярвам на това, което си написала.
Ужасно противно!

# 179 29 дек. 2009, 21:11 ч.
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Цитат на: Milla Elaine в вт, 29 дек 2009, 15:37
х-х-х, как може да ме стигне някой такъв?
Аз казах, че подобни хора не срещам и не са в средата ми. Че сигурно съществуват - безспорно.
Ако даден човек, независимо дали е българин,холандец или афганистанец не ми хареса, то той не присъства в живота ми.

Българите, които аз познавам тук, просто не са като описаните в тази тема.
Това са образовани, интелигентни хора, с добър ( някои много ) стандарт на живот.
Не са ни използвали, надцаквали и пр. Културни и възпитани хора. Това е моя опит.

А това какво е - не е ли хвалба в какви готини среди се движиш?! Повечето хора нямат този късмет и се борят с вякакви мошеници. Ти или си заминала като съпруга на някой образован местен, или си заминала с предварително подписан трудов договор. Всички останали, които тръгват, да си опитат късмета, се борят с всякаква измет, включително организирана престъпност, която изпозва труда и здравето им както намери за добре. Тази жена, за която писах не е заминала, защото е зарязала готината си компания в София. Тя не е имала готина компания нито тук, нито там. Имала е късметлийски моменти да работи като болногледачка, бабата е починала, нова работа няма.... Няма да разказвам още колко неща е пробвала да работи, как си е давала парите и на бг агенция и как са я зарязвали насред полето.... Много имам да разказвам... Със сигурност не е тръгнала да си го търси от скука и не е подбирала да се среща с изброените лоши хора, които да я тормозят....

# 180 29 дек. 2009, 21:32 ч.
  • Мнения: 1 298
х-х-х, не, не е хвалба.
Пак повтарям, споделям опита си тук. Да, срещала съм и хора, нелегални, без работа, без добро образование.
Но...и те не са ме мамили, не са ме прецаквали. А може и да съм наивник, само доброто да виждам, не знам.

Не мога да проумея, защо това те дразни? Щеше ли да бъдеш по-доволна, ако мислех че  всички българи тук са егати изродите.
Ето споделям един позитивен experience, а ти започваш да се заяждаш.

Аз не считам себе си за кой знае каква късметлийка, имам си проблемите като всеки друг.
Достатъчно разводнихме темата, нека спрем до тук. Peace.

# 181 29 дек. 2009, 22:53 ч.
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
А ти защо реши, че те нападам лично или че ме дразни твоето изказване. Просто е прекалено едностранчиво. Това, което съм виждала покрай нея е повече от гадно. Лично аз българска реч съм чувала само около туристическите атракции и е било такъв селски бабаитски жаргон, че не бих ги заговорила дори живота ми да зависи от това. Имам една много близка жена, с която се запознах във форума, която живее близо до мен и е прекрасен човек - много ми помага със съветите си, за да се адаптирам към промяната. Веднъж и в самолета се запознах с една много мила и симпатична жена, но примерно, като попитах може ли да помогне за намиране на работа на другата ми позната, веднага се наостри "Аз работа на никого не търся и никого не препоръчвам..." Хем се хвалеше колко е оправна и на колко места работи (почиства), хем не може да удари едно рамо на друга българка... До нас на квартира живеят едни румънци - не само приютиха друго семейство румънци, но и жената веднага сподели с другата румънка адреси, на които преди е чистила, но вече не смогва, защото си е намерила по-добри места за работа (плащат повече или има повече работа на едно място...) Това бих искала да видя, че българин го прави...

# 182 29 дек. 2009, 23:54 ч.
  • Мнения: 3 241
Цитат на: x-x-x в вт, 29 дек 2009, 22:53
...Веднъж и в самолета се запознах с една много мила и симпатична жена, но примерно, като попитах може ли да помогне за намиране на работа на другата ми позната, веднага се наостри "Аз работа на никого не търся и никого не препоръчвам..." Хем се хвалеше колко е оправна и на колко места работи (почиства), хем не може да удари едно рамо на друга българка...

Аз не разбрах какво толкова лошо е направила жената.
Аз не бих се заела да препоръчвам човек, когото не познавам. Било то в България или чужбина.
Това е несериозно  Naughty

# 183 30 дек. 2009, 02:40 ч.
  • Мнения: 3 932
Последните няколко поста и разmяна на реплики mай описват най-добре отношението mежду българите в Чужбина  Tired

# 184 30 дек. 2009, 09:45 ч.
  • Мнения: 1 959
Цитат на: x-x-x в вт, 29 дек 2009, 13:20
Но това далеч не е причина да се запознавам с непознати по улицата само защото са се замъкнали до Италия. Имам приятели сред разни националности и критериите ми са еднакви спрямо личностните им качества, произхода им слабо ме вълнува.

Цитат на: x-x-x в вт, 29 дек 2009, 22:53
Веднъж и в самолета се запознах с една много мила и симпатична жена, но примерно, като попитах може ли да помогне за намиране на работа на другата ми позната, веднага се наостри "Аз работа на никого не търся и никого не препоръчвам..." Хем се хвалеше колко е оправна и на колко места работи (почиства), хем не може да удари едно рамо на друга българка...

Ахъм. Значи ти може да имаш критерии, а непознатата от самолета не може.
Длъжна е да помогне, само защото другата е българка...

Цитат на: x-x-x в вт, 29 дек 2009, 22:53
Това бих искала да видя, че българин го прави...

Виждала съм.

# 185 31 дек. 2009, 16:25 ч.
  • Мнения: 4 138
когато и с каквото мога, помагам. понякога се разочаровам, доста пъти не. гледам да общувам с българи, живеещи тук умерено, защото ние имаме навика да ставаме много бързо много близки и фамилиарни. после идва голямото разочарование. почти винаги.
давам мнение след почти 20 годишен опит Wink

# 186 2 ян. 2010, 22:01 ч.
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Цитат на: Iventse в вт, 29 дек 2009, 23:54
Цитат на: x-x-x в вт, 29 дек 2009, 22:53
...Веднъж и в самолета се запознах с една много мила и симпатична жена, но примерно, като попитах може ли да помогне за намиране на работа на другата ми позната, веднага се наостри "Аз работа на никого не търся и никого не препоръчвам..." Хем се хвалеше колко е оправна и на колко места работи (почиства), хем не може да удари едно рамо на друга българка...

Аз не разбрах какво толкова лошо е направила жената.
Аз не бих се заела да препоръчвам човек, когото не познавам. Било то в България или чужбина.
Това е несериозно  Naughty

Принципно нищо лошо не е направила и не съм настоявала за каквото и да е. Само посочвам пример за "топло" отношение. Тя ако е имала дори най-бегло намерение да помага на някого, би проявила интерес поне да разпита повече за жената, или да я види лично... При това в случая аз не съм я заговорила, а тя направи всичко възможно да ме включи в разговор. Но той се въртеше около собствената й успеваемост. В момента, в който споменах, дали не би могла да съдейства на моя приятелка (след като вече ме е харесала, се предполага, че и моята приятелка е поне малко симпатична, или не?!) А и изразйът й беше "на никого не помагам" не "на непознати не помагам"...

Аз също не ходатайствам вече за никого, защото един-двама човека ме издъниха да не работят коректно където съм ги препоръчала. Но това не ми пречи да запознавам хора, които търсят работа с хора, които търсят служители. Просто вече уточнявам, че само ги запознавам и не се ангажирам да твърдя каквото и да е за когото и да е от двамата - да се видят, да си преценят сами дали са един за друг и да действат по собствена преценка. Едно е да помагаш, друго е да препоръчваш непознат. Трето е да самохвалстваш и да търсиш публика да се самоизтъкваш... Защото в случая само това ми остана като усещане - че госпожата далеч не е толкова успяваща, колкото държеше час и половина да има публика за самохвалството си....

За сравнение, като ме заговори пак така една непозната италианка на една автобусна спирка (хареса ми колието) и стигнахме до темата, че не съм щастлива в Италия защото нямам работа, тя веднага ми предложи идеи къде бих могла да намеря работа. Също като й разказах за една бездомна непозната унгарка, която видях да проси на улицата и аз заговорих, веднага даде идеи и за нея (признавам си, че нямах време да потърся момичето да й ги предам, защото трябваше да пътуваме, но ще го направя при първа възможност).

Последна редакция: сб, 02 яну 2010, 22:11 от x-x-x

# 187 3 ян. 2010, 10:25 ч.
  • Мнения: 4 916
Чета последните страници и се замислих за разминаванията между очакванията на лицето Х и готовността, а понякога и възможността, тези очаквания да бъдат реализирани от У. Аз съм помагала, когато мога, но съм имала и случай "Вие ще ми занесете тези документи в еди-кое си учреждение, за да ми ги оправят, а аз ще дойда да си ги взема от вас следващата седмица, защото сега на мен не ми се ходи, от друг град съм и искам да отида на пазар, а не да чакам на опашки..." Та не бива да се обобщава. Има свестни хора, има и конфликтни особи, това че и едните и другите са българи няма голямо значение.

# 188 3 ян. 2010, 20:56 ч.
  • Мнения: 2 093
Този род отношения ги има при всяка нация, просто ние сме по малобройни и повече прави впечатление. На времето, когато изучавах езика се бях запознала с един бразилец и той сьщо ми разказваше как избягвал компанията на определена група сънародници.
За мен нещата стоят по следния начин, когато си новодошьл в дадена държава е нормално да търсиш контакти с бьлгари и да се чувстваш, в известна степен, зависим от българската общност. Най-уязвими са нелегално пребиваващите и съответно вероятността да бьдат прецакани е доста голяма. Нещата коренно се променят, когато човек се установи и си стьпи на крака. Тогава сам си избираш с кого да общуваш, създаваш си приятелства и изобщо живееш по начина, по който искаш. Сигурна сьм че доста хора тук могат да потвърдят че имат приятели от други националности, с които се чувстват много по-добре, отколкото в бьлгарско обкръжение. В един момент необходимостта да общуваш с други българи може да се сведе до контакт с един или двама близки приятели.
 

# 189 3 ян. 2010, 23:24 ч.
  • Мнения: 364
Момичета, вие лично познавате ли хора, които избягват българи, само, защото са такива?

Честно да си призная никога не ми е било цел да избягвам сънародници, въпреки че имам две много неприятни разочарования, които обаче не отдавам на произхода, а на характера! Единственото, което играе роля е симпатията, която прозира още през първите минутки на познанството! Не дружа от необходимост с такива, а, защото определени хора са ми приятни и съм ги почувствала близки.

Последна редакция: пн, 04 яну 2010, 00:33 от Лили - Лу

# 190 3 ян. 2010, 23:55 ч.
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Не мисля, че познавам такива. Но пък от друга страна не познавам чак толкова много хора. Може и да има, май опира до някаква форма на снобизъм, както бяха писали по-нагоре - един вид някой се изживява, че превъзхожда другите и затова ги избягва...

# 191 4 ян. 2010, 00:00 ч.
  • Мнения: 5 710
Ами пазят се хората, особено в Европа е такова меле от народ всякакъв,  лоша репутация като цяло и т.н, така че има и хора, които нарочно избягват българи. Друга причина може да е личният им процес на интеграция - не искат да се  се затварят в български групи и това да им пречи да научат език, примерно или да се социализират с обществото, културата и т.н. Третата е това с услугите. Просто животът не им е лесен, за да правят услуги на непознати.

# 192 4 ян. 2010, 02:03 ч.
  • Мнения: 2 093
Още живеех в България и един мой познат искаше услуга от съпруга ми, без да го познава или да го е виждал. Услугата дори не беше за познатия, а за негова приятелка и беше доста задължаваща. Аз много се възмутих, но тогава бях млада и зелена и не можех да му го кажа директно. Разбира се мьжьт ми отказа и с това въпросът приключи, но беше доста нахално от страна на въпросния човек. Така че такива хора винаги ще се пробват не зависимо кьде живеят.
Аз бих помогнала на непознати с информация и не бих се ангажирала с друго при първоначална среща. От моя страна никога не си разказвам биографията при случайна среща с други българи, мисля че сьм станала доста по резервирана в отношенията си с другите.

# 193 4 ян. 2010, 10:50 ч.
  • Мнения: 4 916
Цитат на: Лили - Лу в нд, 03 яну 2010, 23:24
Момичета, вие лично познавате ли хора, които избягват българи, само, защото са такива?
...

Да, познавам. В началото ми беше странно защо е така, но постепенно започнах да се ориентирам - много хора нямат спирачки, непрекъснато искат услуги, товарят те със свои ангажименти, смятат, че си им длъжен... и това обикновено са хора, които ще те набутат по някакъв начин, ще те вкарат в някаква интрига. Свестните са по-интровертни, по-скромни, когато им се наложи да искат услуга си личи, че са се свили от неудобство и притеснение.

# 194 13 ян. 2010, 00:08 ч.
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Това с нахалните претенции за услуги и прилепчивостта наистина е досадно. Но то не е задължително обвързано с българската националност. Нахалници може да се намерят във всяка държава. Жалко е, ако заради единични такива прояви се изгради негативно отношение към всички сънародници. На мен поне не ми пречи да изслушам всеки, а дали ще приема да помогна или не, е въпрос на последваща преценка. Обикновено нахалството го прерязвам още в началото, без да се стига до съпруга ми или други познати.

# 195 13 ян. 2010, 02:21 ч.
  • Мнения: 15
Това да ти искат услуга и после да ти сърдят какво и да направиш и в България е доста разпространено. Тук не ми се случвало все още да искат от мен каквото и да е, но мисля, че това не толкова страшно. Аз обаче изпитвам страх от хора /българи, защото с други нации не ми се случвало, но никога не е късно/, които доброволно са решили, че уж много са ти помогнали и после си им длъжен. Имам предвид ситуация, в която едва ли не си пробутват помощта и то примерно за битов проблем, а после ти си длъжен да връщаш услугата в троен размер.

# 196 13 ян. 2010, 20:20 ч.
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Според мен просто си попаднала на кофти хора. А че са били в България е обяснимо, защото си българка. Вероятно в другите държави не те възприемат като подходяща за искане на услуги, което не значи, че и там няма подобни хора.

# 197 13 ян. 2010, 23:22 ч.
  • Мнения: 15
Да, разбира се е така. Няма как да съм подходяща да ми искат услуги, защото още при запознаването и при първите въпроси, като разберат, че съм от няколко месеца тук и съм студент и повечето загубват интереса към моята особа. Това не ме притеснява изобщо, защото всеки сам си решава дали има общи интереси с някого или не.

Цитат на: Лили - Лу в нд, 03 яну 2010, 23:24
Момичета, вие лично познавате ли хора, които избягват българи, само, защото са такива?
 [/size]

Познавам човек, който ме посъветва да избягвам българските компании и да имам едно на ум, но мисля, че при него е от професията, защото е бил моряк повече от 20 години и е ставал свидетел на много подли номера, причинени от едни българи на други.

# 198 14 ян. 2010, 12:16 ч.
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Което би могло да те наведе на мисълта, че помежду си и чуждестранните не са толкова етични и си има от всякакви породи. Иначе нямаше да има филми и книги с човешки драми и характери. Нали най-интересните и тиражираните не са български, а са от западни автори, касаят техните общества и отношения.

Това за моряка ме кара да мисля, че има и друг фактор - в каква среда се е движил той. Има една прослойка хора, които гледат само далавера да има, независимо от каква националност са. Явно той е попаднал в нея и затова се чувства преследван от всичките тия използвачи... То и професията му провокира подобен интерес - пътува много, до всякакви страни, може да изпълни всякакви налудничави поръчки, свързани с покупки от далечни държави... Изкушение си е за нахалниците, които рядко имат задръжки и могат да се поставят на мястото на другия...

Определено някои професии провокират повече интереса на използвачите - като си приятел, що да не им свършиш някоя услуга, така или иначе е свързано с работата ти (пряко или косвено)... Друго изкушение е да пътуваш или живееш в чужбина... Но го правят и другите нации, за тях също е интересно да получат нещо "чужбинско", въпреки че те пътуват доста повече от българина и могат и сами да си донесат нещото...

# 199 14 ян. 2010, 13:45 ч.
  • Мнения: 364
Цитат на: дяволчето Фют в ср, 13 яну 2010, 23:22
Цитат на: Лили - Лу в нд, 03 яну 2010, 23:24
Момичета, вие лично познавате ли хора, които избягват българи, само, защото са такива?
 [/size]

Познавам човек, който ме посъветва да избягвам българските компании и да имам едно на ум, но мисля, че при него е от професията, защото е бил моряк повече от 20 години и е ставал свидетел на много подли номера, причинени от едни българи на други.

Дявлче, и аз не се събирам  само с наши или само с чужди- харесват ми смесените компании. Забелязвам, че, събере ли се само една националност на едно място, започват разговорите да се въртят само в посока *ние/те*. Приятелите ми са от няколко различни страни и се чувствам добре. Но към сънародниците ни съм с еднаквото мнително отношение в началото, както и към всички останали.

Странно ми е, когато някой каже, че избягва българи. Лично не познавам такива хора, но са ми разказвали. Вече започна да ми прилича на приказката за *Черния човек*  Laughing

Непонятно ми е, защото, както вече казах, при мен играе роля само и единствено симпатията. Другото е неестествено!

# 200 15 ян. 2010, 00:25 ч.
  • Мнения: 15
Да, разбира се няма как да селектираш компанията по националност, защото с времето срещаш и нови хора, а някои от по-старите познати отпадат и всички те по различен начин се омешват. Приятни са ми смесените компании и по още една причина, ако няма един език, който да говори компанията и става много забавно. Бяхме започнали задълбочен разговор аз, една холандка и още един българин, като аз говоря с холандката на английски, другия на холандски, защото не знае англ. и съответно ние двамата на български. И в някой момент единия като запецне и нещо не може да обясни, някой друг се опитва да помага с обясненията на друг език и става един разговор на три езика. По едно време взехме да се подсмихваме и тримата, но важното е, че се разбрахме.

А малко да уточня за моряшката професия, да това с услугите дето преди години едва ли не всичките им познати им увисваха да искат нещо, не се бях сетила за него, но имах предвид мръсотии между български моряци по време на плаване. Да работиш и живееш с определени хора в продължение на месеци, без да виждаш никой друг и да ти се налага да внимаваш с тримата или петимата сънародници, за които си очаквал, че ще се подкрепяте. Това имах, но и х-х-х е права, че има определени професии, които те ограничават да се движиш в определен кръг от хора или пък привличат определен характер хора.

# 201 15 ян. 2010, 00:35 ч.
  • Мнения: 15
Естествено и сред другите нации има различни породи хора, но съответно, аз като излязла от България на зряла възраст, познавам повече българи и мога да видя по-лесно отношения между българи. Може би ако бях напуснала България на десет години, сега нямаше да мога нищо да кажа за отношенията между българите, а само за отношения между хората в държавата, в която съм.   newsm78

# 202 15 ян. 2010, 02:07 ч.
  • Мнения: 18
Напоследък и аз много мисля по въпроса за отношенията между българите. Ние сме в чужбина три години, достатъчно време да опознаем повечето българи в нашето градче и да създадем и някои и други контакти с чужденци. Българите тук са разделени на групи, ние от нашата приятелска група се събираме за кафе, да излезем на пикник, да празнуваме детските рождени дни, рождените дни на възрастните, на коледа и на нова година. Малко е като насело, всеки знае всичко за другите и затова има и много клюки и дразги. Ама пак, като дойде празник и разочаровани или не си го празнуваме с българите. Какво да правиш, наши хора, общ език, лесна комуникация, може да се пошегуваш и да се пошегуват. Обаче това само за празниците, ако стане дума за услуги, дори и най-дребните за това да гледа някой детето за да идем на кино, до по-големи за препоръки за работа - услуги сме получавали само от чужденците, нямам обяснение защо това е така, мъча се да си го обясня, незнам. Та със смесени чувства съм. Поне засега. Ако съм изцяло в компания на чужденци още не мога напълно да се отпусна, да се шегувам, като цяло предпочитам компанията на българи. Обаче като гледам много много българите не си правят услуги, или ако направят все нещо става и успяват да се скарат оттова. Та така сме засега. Инак за българите в България пак не мога да кажа дали са същите понеже приятели за празник имаше винаги а за в трудности, ние бяхме по-млади, детето беше малко, роднините помагат, някак не ми се е налагало да търся помощ там, докато тук направо вече не ми се иска да търся помощ от българи, много не желаят да се ангажират. Отначало гледах да помагам, гледах децата на българи приятели ако ме помолят за да свършат нещо, организирах sleepover-и, но на мен ми се наложи на няколко пъти и не можах да разчитам на нито един и малко останах разочарована, сега като ме помолят за услуга същите хора и някак се чувствам използвана.

# 203 15 ян. 2010, 03:57 ч.
  • Мнения: 21
Като пристигнах в чужбина се радвах, че чувам българска реч. По принцип съм контактен човек, в БГ дълги години съм работила с клиенти и си мислех, че всички ще са доброномерени като мен. Но уви, не е така. Сега, като чуя българска реч, не се обаждам, просто подминавам. Спестявам си подозрението, с което ще ме погледнат, сякаш искам нещо и т. н. До сега, който ме е помолил за нещо съм помагала, колкото мога. В момента съм без работа, но и не искам от никой нищо, човек се научава да живее според условията, в които е. Това, което ми липсва тук са точно приятелите, но не тези в кавички.

# 204 15 ян. 2010, 10:52 ч.
  • Мнения: 57
аз пак трябва да ви кажа, че за повече от 10 години живот в странство, услуги са ми правили само българи. единственото изключение са руснаци.

имам и разочарования от българи, но това е естествено. чак да се "пазя" от българи ми звучи много надуто. 

австрийците имат една параноя, да не ги "използват". всъщност ми е правило впечатление, че самите те често са баш използвачи. още от университета - на изпит ще препише всичко от тебе, на другия ден ще се прави че не те познава и едно здрасти няма да каже.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата