Отношението между българите във 4ужбина.

ееее, всички завистливи интриганти, само ти по-чиста от роса.
че има такива, има. ама чак пак всички.....а не ти ли идвало на ум, че може би ти провокираш такова отношение по някакъв начин?

Не е задължително. И аз съм попадала в среда с такива. От петдесетина българи, с които бях имала някакъв досег, само трима-четирима бяха читави, плюс едно семейство, на което дори направих лека услуга, но по стечение на обстоятелствата след това нямахме повече контакт (те бяха в друг град). Останалите бяха някакви диви клюкари и интриганти, направо не ми се говори за такива гнусни неща.

И аз съм на мнение, че приятелството не зависи от това дали някой е българин или не, а какъв човек е срещу теб. Като чуя в Италия някой простак да говори български, последното, което би ми хрумнало е да го догоня да се запозная. Общо взето отношението ми към хората и в България и извън нея не зависи от езика и националността им, а от личните им качества... Съответно и отношението ми към българите тук и там не се е променило.

Преди около 2 седмици мъжът ми ми показа в италианската преса репортаж за някаква българка с бебе на година и половина - два пъти е групово изнасилвана от трима българи, които я причаквали на улицата. Първия път я е било срам и на никого не е казала, после споделила с приятелка, та така ги хванали. След тази статия още ми охладня ентусиазма да се запознавам с когото и да е от улицата. Единствената българка, която считам за близка тук е от форума. Евентуално в бъдеще бих приела и други, но ако отговарят на собствените ми критерии и ценностна система. Иначе приятелства имам сред други нации, дори не италианци. Просто хората ми допадат, не ме интересува националността. Но съм се сблъсквала с коментар от българка, която отказва да помогне на друга да си намери работа. Както и се запознах с българка, която излъга за работа друга, като я заведе в някака лъже агенция, при робски условия за труд без заплащане. Както и познавам историята, при която двама българи, бивши съпрузи ограбиха около 1000 евро от тяхна "приятелка" залъгвайки я, че ще й намерят работа в Италия.... Що тормоз видя тая жена - с последните си 100 евро си купи билет и се прибра. В момента нямам връзка с нея, за да разбера как е, дано не е попаднала на други мошеници, защото имаше огромен мерак да живее и работи в Италия, а това я караше да се предоверява на такива екземпляри....

Близък мой родника ходи в Италия преди няколко години, нищо добро няма да каже както за Италианците работодатели, така и за Български работодатели там... не плащат, лъжат, мамят... и сега като чуе за Италия, ушите си запушва... Като прочетох какво си написала за жената която са измамили и се сетих за моят близък... и с него се получи точно същото 

Направо се чудя къде ги намирате тези хора?

От 10 години съм емигрант. Срещала съм много българи, имам и приятели,
но такова нещо не съм видяла. За мене, това си е от средата.

Да, срещала съм и срещам българи, които може би няма да ми допаднат.
С които мисля, че няма какво да си кажа, ама чак пък злобари и интриганти...
Просто не съм  попадала на подобни екземпляри.

и аз вече като чуя българска реч в магазините минавам на немски...имам от форума само една приятелка, тя ми е достатъчна,
 от други си патих, пред тебе се подмазват, свалят ти звезди, а зад гърба ти забиват ножа... нямам нужда от такива приятели, игнорирам ги.  Но имам доста приятели от местните или други народности.

...има в наше "село големо" българско семейство, възрастни хора били, но никой от моите съседи не знаят и не са чували, кои са, защото те никога не били говорили на български...

хм, само да попитам: и в България ли говориш само на немски? че то там само българска реч....


имам познати на твоето мнение. честно казано, даже се чудя че въобще общуват с мене, нали и аз съм българка все пак. и трите са женени за местни, и се имат за австрийки, а не за българки. все някой им завижда, все някой злобее....на мен лично са ми много забавни да ги слушам веднъж на 2-3 месеца (по-често не бих издържала).

искам само да отбележа, че с говоренето на висок тон на немски не заблуждават абсолютно никoй относно произхода си (тази срамна тайна

Мисля, че имаме общи познати  ! 

Аз не мисля, че *българското* е причина много хора да са такива, каквито са. Всичко е до възпитание! Избягвам националисти, защото не мисля, че човек трябва да се срамува или гордее с произхода си. Нито го е избирал сам, нито може да му повлияе с нещо.
От друга страна ми е смешно, когато някой мисли, че българите трябва да общуват с всички. Когато някой не ми е симпатичен не го питам за произхода!

Milla Elaine, има един лаф "Бай бабо да ме не стига"... Не отричам, че зависи от средата. Но тази ми позната и в България няма особени шансове. Възраст - малко над 50. Три деца и разбита психика от бивш съпруг. Без особено образование и без особено престижен трудов стаж.... Тръгнала е да търси каквото и да е препитание където и да е... Много удобна за всякакви измамници, които, както знаем, са добре подготвени за подобни случаи...

Аз не се срамувам, че съм българка. Дори се гордея с всичко ценно в родината ми и с всичко, което ми е дала като образование и ценности. Но това далеч не е причина да се запознавам с непознати по улицата само защото са се замъкнали до Италия. Имам приятели сред разни националности и критериите ми са еднакви спрямо личностните им качества, произхода им слабо ме вълнува. Иначе впечатление от италиански работодатели нямам, но знам какво благоговение изпитва средния италианец към шефа си и работата си. Тукашното (бг) надцакване и омраза към шефа досега не съм срещала. Сигурно го има, но не съм попадала сред хората около мен. Дори когато не са доволни от условията или заплащането, винаги говорят с много уважение за шефа си и работата. Иначе и там има некоректни шефове, неплащане на заплати, неплащане на осигуровки или осигуряване на по-ниска заплата от реалната, липса на трудови договори... Едно към едно с българското дередже....

х-х-х, как може да ме стигне някой такъв?
Аз казах, че подобни хора не срещам и не са в средата ми. Че сигурно съществуват - безспорно.
Ако даден човек, независимо дали е българин,холандец или афганистанец не ми хареса, то той не присъства в живота ми.

Българите, които аз познавам тук, просто не са като описаните в тази тема.
Това са образовани, интелигентни хора, с добър ( някои много ) стандарт на живот.
Не са ни използвали, надцаквали и пр. Културни и възпитани хора. Това е моя опит.

Не съм Бог, че да решавам на кого какво може да се случи в живота. Факт е, че се случва. И това, че на теб не ти се е случило не е причина да злорадстваш над нещастието на други. Тази жена няма такава елитарна и подбрана среда - движи се сред бедни хора като нея и разни тарикати се възползват. Не знам как бих могла да й помогна, защото в момента аз не съм в положение да помагам. Но да си млад и преуспял не е същото като да си стар и съсипан, непотребен ни на институциите, ни на децата си... Какво да ти кажа - живота е пред теб. Защо си убедена, че той не ти готви изненади? Не ти пожелавам нищо лошо, но не се присмивай на страдащите, че може Господ да си направи шегичка и да ти изпречи и на теб подобно изпитание на пътя - просто да видиш какво е...

Еййййй пепел ви на устата, на никого нищо лошо да не се случва  Аз също нямам личен опит с измамници работодатели, но имам близки роднини, както писах, и приятели, опитали се да работят в Италия-резултата, от Бг. работодатели там и Италиански такива, много разочарование и много € похарчени за експеримента. Тъй, че всеки има различен опит. Това, че го споделяме, няма нищо лошо, хубаво е човек да се учи от грешките на други 

х-х-х. очевидно говорим на различни езици.
На никого не се подигравам, още по-малко злорадствам по адрес на когото и да е.
Ти къде видя да се присмивам? И то на нещастни хора?
Мисля, за друго ставаше въпрос в тази тема.

Не ми изопачавай думите и не кълни по този грозен начин.
Направо не мога да повярвам на това, което си написала.
Ужасно противно!

А това какво е - не е ли хвалба в какви готини среди се движиш?! Повечето хора нямат този късмет и се борят с вякакви мошеници. Ти или си заминала като съпруга на някой образован местен, или си заминала с предварително подписан трудов договор. Всички останали, които тръгват, да си опитат късмета, се борят с всякаква измет, включително организирана престъпност, която изпозва труда и здравето им както намери за добре. Тази жена, за която писах не е заминала, защото е зарязала готината си компания в София. Тя не е имала готина компания нито тук, нито там. Имала е късметлийски моменти да работи като болногледачка, бабата е починала, нова работа няма.... Няма да разказвам още колко неща е пробвала да работи, как си е давала парите и на бг агенция и как са я зарязвали насред полето.... Много имам да разказвам... Със сигурност не е тръгнала да си го търси от скука и не е подбирала да се среща с изброените лоши хора, които да я тормозят....