Отношението между българите във 4ужбина.

Отношението между българи в чужбина е същото както между българи в България - завистта е преди всичко и ако може Вуте да е зле, това осигурява най-голям кеф 
Примери из форума - бол 

Не ми говори..
Вчера така избеснях на един селяндур, дето и собствената си азбука не знае,
но иначе компетентен по темата, че граматиката била глупости /ако искаш да научиш език/
и веднага ми направи сметка на парите, които изкарвам..

Селяндурът си е в БГ.
По настоящем оножда англичанката, на която давам уроци по български.
Имам си работа и не съм опряла до тези пари, които дори са по-малко от обичайното.

Аз пък най се дразня от селенията тук във форума, все пак основния ми контакт с българи е тук. Даване мнение за щяло и нещяло, грешна информация, но по-важно е да е написано нещо, цитиране на части от написано, които извадени от контекста звучат коренно различно, несъобразяване с чуждо мнение и опит, обиди. Но за мен върха е, когато някой без деца ме съветва как да си гледам детето или да ми казва, че не съм добра майка и не знам какво да правя. Когато аз нямах дете никога не съм се включвала в подобни теми със съвет дори.
А иначе съм игнорирала всички познати българи тук, които по един или друг начин са ме засегнали. Просто повече не контактувам с тях. Същото се отнася и до англичаните. Така че си подбирам контактите независимо българин ли е или англичанин.

Нека все пак не бъркаме форума с реалния живот,
совите не са това, което са, вервайте ми!

Е, все пак във форума са реални хора, не машини. Познавам мами от форума на живо и вермай ми покритието е 100%.

Много ми е неприятно, че ако има статия в медиите тук е основно за дела, хващане и т.н. на малтретирани жени или търговия с такива от българи. Истината е, обаче, че е голям проблем.

Според мен се променяме постепенно и неусетно, но това се осъзнава с минаване на времето. Аз лично откакто дойдох тук се промених много, може би станах по-сериозна (поради повечето проблеми, с които се сблъсквам сама и няма роднини и дългогодишни приятели, които да помагат). Тук ми помагаха българи в началото, дори и сега обменяме информация и си помагаме, когато можем. В началото обаче като срещнех българин и си мислех, че по дефолт трябва да сме приятели, само защото е българин. После осъзнах, че много от тези българи са толкова различни от мен, вълнуват ни тотално различни неща и имаме различна ценностна система, и че никога не бих била близка с тях, ако бяхме в България. Сега не се сприятелявам толкова лекомислено и се държа малко по-резервирано, но не надуто. Освен това, както бяха писали други момичета преди мен, за повечето българи си важи поговорката "Не е важно аз да съм добре, а Вуте да е зле" и аз не желая да комуникирам с такива хора.
Запознах се обаче с хора от други старни, които наистина чувствам като приятели и които са много близки до мен като начин на разсъждаване и начин на живот.
Да обобщя, че не е важно от къде е човека и дали е черен, азиатен или бял - важното е да си допадате и да се държи добре с теб.

Да допълня, че "синдромът на превъзходството" е навсякъде из въздуха на българите - тема номер 1 при всички срещи е кой кога е дошъл, какво е постигнал, какво си е купил, каква готина работа има, като че ли всички се съзтезават помежду си.

Аз също,
за да напиша нещо подобно се базирам на познанствата ми с форумни мами. На практика,  с тези, с които сме кръстосвали шпаги понякога и сме предимно несъгласни, имаме повече общи теми и какво да си кажем, отколкото с тези, с които се 
Не казвам, че хората са машини, но все пак си формират мненията докато стоят пред машини...

Абе, то аз не се срещам кой знае колко с българи тук,но и на мен ми прави впечатление-голямо мерене,голямо нещо.Понякога чак се чувствам неудобно от самия факт,че знам какви заплати получават напълно непознати на мен хора,какво си купили,колко деца направили...все едно съм в катун и гледам да бягам,че като си помисля,аз като си тръгна кой знае какво ме обсъждат и мен.Много нечисто усещане,неприятно.И всички разговори едни такива...клюкарски,неискрени.Докато си кажат чао и почват да се плюят кой е по-по-най,като малките деца,ама и те не се коладят така.

Спазването на дистанция наистина се оказва много разумно решение.

Определено + реплики от типа, "абе не ми казвай каква ти е годишната заплата, кажи ЧИСТО колко вземаш 

Ние май съм късметлии ... такива хора дето само за това да ми говорят още не съм срещтнала  Ние имаме мн. хубави приятели точно от случайни запознанства. Но от както се преместихме тук в Ирландето, случайно срещтнахме само едни Б-ри и от тях беше репликата, че тук е по добре да не се запознаваме с др. Б-ри  Не ги послушахме... Досега сме се запознали с няколко семейства тук, и то първо през форумчето. И се оказаха много, много хубави хора. Човек може да седне на чашка, да си поговори, да сподели как е било където е живял преди, какво му харесва и какво не, да сподели опит от преместването, и т.н. ... Но такива като темичките дето вие споменавате не ни се е случвало да се захващат  Та явно ние сме късметлии  А да, бих си представила колко би ни било неприятно ако такива неща се дискутират с почти не познати хора 

   Какви са тези кръгове в които се движиш? Аз не съм имала чак такива проблеми със сънародници! Радвам се, че най-близките ми приятели са българи! Не са всички такива, вярвай ми! 

не сме задружни!кой каквото да казва това си е!опитвала съм се да завързвам приятелсва,ама за14 години все с неуспех!