Отношението между българите във 4ужбина.

Това ,което е написала Хоумсик , отбелязала съм го с 4ервено и това , което е написала авторката ( маркирала съм го с удебелен Шрифт ) е типи4но не само за българите в 4ужбина, но и за тези от тях, живееЩи в България, които изведнъж са се замогнали и си мислят,4е са станали неЩо пове4е от останалите.

това клиШе просто не мога да го диШам ве4е  
това, 4е помниШ откъде си тръгнал изглежда изклЮ4ва възможността да виждаШ простотията и ти налага безмълвно да я приемаШ. ник'ва критика, Щот, видиШ ли, за к'ъв се имаШ, нали и ти си  оттам.
поговорките и цитатите ( другия редовен лаф е "пази боже сляпо да прогледа) са хубаво неЩо, ама неистовото придържане към тях води до ов4едуШие и... безразли4ие   (има една голяма 4аст от бг такива, които ме изкарват извън релси  )

Аз съм забелязала и друга разлика между българите в чужбина- делим се на такива омъжени/ женени за чужденци и такива омъжени/женени за българи. Ако си с чужд партньор се казва, че си си "събул обувките и си влязъл на готово". Един вид по- лесно е да си жене/омъжен за чужденец Без коментар!

Като цяло си подбирам българите с които общувам, но за да общувам все пак трябва и да ми допадне.Смело мога да кажа,че откакто живея в чужбина имам и много нови приятели(българи),въпреки че не съм спирала да подържам връзка с приятелите си в България,но усещам че все по-малко ми липсват приятелите от  България.Винаги съм предпочитала да подържам приятелство с българи.

Няма как да не вметна,че много грозно ми звучи израза"Аз не общувам с българи".

е, заЩо да зву4и грозно? 
ако нямаШ такива наоколо, задължително ли трябва да 4увстваШ необходимост да си намериШ? 

Ми грозно зву4и за който търси скрит смисъл и негативен подтекст.

Мда, определено сме забравили откъде сме тръгнали, превъзхождаме с много сънародниците си и нямаме право да коментираме с болка в сърцето (пардон, чувство на превъзходство!) българите в България 
Момичета, що търсите под вола теле?

Едно от нещата, които се затвърдиха в мен като мнение е, че българите в чужбина са много пестеливи откъм полезни съвети към новодошлите им сънародници, с цел да не би този, който е дошъл след тях да си покаже пръв главата над водата.

Друг феномен е комуналното съжителство, към което се обявявам твърде против. Имам обяснение откъде се получава, но ще предизвикам спорове, коите не желая да водя в момента.

Имам приятели българи, имам приятели и от други държави и доста от тук.
Не виждам голяма драма в това да не се виждаш с българи или да се виждаш предимно с такива.

Изобщо не съм привърженик на това да страдаш от някаква вина от това, че си израснал различно от местните.
Но и не се и залъгвам с това, че при нас е по-хубаво и всички други са лоши.

И това не ми е приятно, когато го наблюдавам (рядко), но и нещо друго - събирането по градинки (преди години съм била свидетел на това) и оплюването на местните - колко са изостанали, първобитни, невъзпитани и тъпи, колко държавата е неуредена и на колко много неща "можем да ги научим" 


Аз не съм се натъквала на такова делене тук, но наистина мисля, че има разлика в двата статуса  Е, това, че си си "събул обувките и си влязъл на готово" е много крайно, но пък и след една година имигрантстване сама, обвързването с местен подобри положението ми, което в някаква степен се дължи и на него.
Друг е въпросът, че и с местен партньор трудности има, има универсални проблеми за всеки имигрант 

Милена, в думите ти има много истина, но аз гледам положително на тази разлика.
Преди около година и половина се запознах с една компания, в която всички са българи-мъжете дошли тук на работа и жените им с тях.Каниха ни няколко пъти на рожден ден на някое дете,няколко пъти на гости  и като ни "проучиха",че неканени гости не приемаме,нелегално не работим и купони правим само при добро желание, а не от скука,спряха да ни се обаждат.Получихме много съвети-къде трябва да си купим къща,понеже там имало българи и от къде да пазаруваме и т.н.
На един рожден ден на едно дете ми стана много обидно,че хората се посрещаха в зависимост от това колко скъп подарък са купили за детето и ако не е достатъчно скъп, то твоето дете се изключва от групата на децата,които се канят на гости за игра.Една българка даже веднъж ми каза,че се чуди какъв подарък да купи на друга за някакъв празник,понеже тя само маркови неща купувала, а въпросната поканена нямала пари.Много грозно.В чужбина парите не растат на клона в градината и хората тук се чувстват неудобно,когато някой им подарява твърде скъпи неща.В крайна сметка нали идеята на един празник е да се съберат хората и да се повеселят,ако нямаш пари да почерпиш не каниш гости.
Аз предпочитам да общувам с хора,които ми се обаждат,за да разберат как съм, а не защото нямат какво да правят и им е скучно,такива,които са ми приятели,защото ме харесват, а не защото мога да съм им полезна и да им върша услуги.
Мъжът ми отказа да препоръча един българин,който беше дългосрочно безработен и беше наречен "завистлив,стиснат,студен " и подобни.А мъжа ми не познаваше нито човека,нито имаше някаква представа колко добър е в професионално отношение.И аз бих постъпила така,когато става дума за непознат,особено,когато се налага да използвам професионалния си имидж,граден 20 години.

Разказите на kartinka , не знам защо, ми припомниха една случка от едно парти на по скара така, на открито - имаше поканени няколко семейства българи, едно от тях беше с две деца - едното бебе, другото - момиче на училищна възраст. Родителите искаха да си се веселят без да им се налага да следят бебока и започнаха да водят преговори с по-голямата си дъщеря колко ще и платят, за да наглежда братчето си (или сестричка беше - не помня). Толкова упорити преговори не бях виждала до този момент (а и до днес) в къде-къде по-бизнес отношения  Накрая се обърнаха към останалите гости и казаха "тук така е прието" - аз бях 
Най-странното ми е, че никога не съм виждала подобна комерсализация на отношенията сред израелците, именно сред които би трябвало да е "така прието", а напр. мъжът ми има 5-ма малолетни братовчеди, да не изброявам и за приятели и познати...

Ето, такива криво разбрани отношения, уж копирани от страната, в която сме имигрирали, не са ми приятни 

многооо точен израз 

на мен пък ми е интересно друго
дайте ми дефиниция за приятел.
много често го чета/чувам това и почвам да се комплексирам вече.
особено ми харесва изречението AЗ имам много приятели, и българи, и пакистанци, и китайци, и американци.
какво означава, за бога това?
в моя случай  e - аз нямам приятели. думата приятел не излиза току така лесно от същността ми.
на такива за по кафе им казвам дружки.