Отношението между българите във 4ужбина.

  • 13 311
  • 204
  •   1
Отговори
# 45
  • Ispania
  • Мнения: 4 483
Аз съм забелязала и друга разлика между българите в чужбина- делим се на такива омъжени/ женени за чужденци и такива омъжени/женени за българи. Ако си с чужд партньор се казва, че си си "събул обувките и си влязъл на готово". Един вид по- лесно е да си жене/омъжен за чужденец Rolling Eyes Без коментар!

При нас е обратното Joy.Ако половинката ти не е бьлгарин си по интересен за компания.По интереси разбира се.От пьрвият разговор се по4ва"Може ли да направи ...за мен""Да ме препорь4а..."Без дори да познаваШ вьпросните хора.
Когато половинката не се сьгласи си/сте то4но както е писала kartinka  Crazyзавистлив newsm78,стиснат hahaha.

Сега си мисля,друго неЩо Thinking,адски ме отбльскват хора които не обЩуват с бьлгари САМО заЩото се 4увстват в превьзходство спрямо тях Shocked,и заЩото са с тази националност,без никаква видима при4ина,просто заЩото са БьЛГАРИ.
Мисля,4е вси4ки знаем,4е приятелството се пе4ели,с времето....Няма националност.Пьк може и да има Joy Joy Joy Joy,пьк аз да не сьм разбрала.

# 46
  • Мнения: 141
Няма как да не вметна,че много грозно ми звучи израза"Аз не общувам с българи".

е, заЩо да зву4и грозно?  Shocked
ако нямаШ такива наоколо, задължително ли трябва да 4увстваШ необходимост да си намериШ?  newsm78

Ми грозно зву4и за който търси скрит смисъл и негативен подтекст. Twisted Evil


smile3501......

# 47
  • Мнения: 1 959
Няма как да не вметна,че много грозно ми звучи израза"Аз не общувам с българи".

Аз умишлено избягвам общуването с местните българи.
Не ме интересува грозно ли е, надуто ли е, какво е.
Аз си знам разочарованията и обидите, повече рани не искам.
Отделно тукашните не биха ми били среда и ако си бях в България.
Ако се появят такива, с които ми е приятно-нищо против, удоволствие ще е..
Най-добрият ми приятел тук е българин, общуваме си, помагаме си.
Никога не отказвам помощ и съвет за документи и изобщо всякакво инфо.
Но съм далеч от всякакви социални мероприятия.
Не са ми интересни, не ми дават нищо.

Просто пове4ето забравяме откъде сме тръгнали

това клиШе просто не мога да го диШам ве4е  ooooh!

 Peace
Поради горното, вече ни разказвам, ни коментирам.




# 48
  • Мнения: 991
това клиШе просто не мога да го диШам ве4е  ooooh!
това, 4е помниШ откъде си тръгнал изглежда изклЮ4ва възможността да виждаШ простотията и ти налага безмълвно да я приемаШ. ник'ва критика, Щот, видиШ ли, за к'ъв се имаШ, нали и ти си  оттам.
поговорките и цитатите ( другия редовен лаф е "пази боже сляпо да прогледа) са хубаво неЩо, ама неистовото придържане към тях води до ов4едуШие и... безразли4ие  Stop (има една голяма 4аст от бг такива, които ме изкарват извън релси  Crossing Arms)
Забелязала ли си, че има разлика в това как критикуваш някой, който ти е близък до сърцето - например родителите си, детето си, съпруга си - и някой, който ти е безразличен, неприятен или те е огорчил (бивше гадже/съпруг, някой противен колега). Разликата е най-вече в отношението.

Последна редакция: пт, 12 юни 2009, 23:45 от Homesick

# 49
  • Мнения: 580
Отношението ми определено се е променило, защото и аз съм се променила.
Тук имам контакти с хора, които в България не бих сещнала дори и случайно. И смятам, че това ме обогатява.
Но приятелите ни са австрийци.
В България българи.


# 50
  • Мнения: 141
Като пропусна "клишетата",които явно задушават някои съфорумни4ки,ще цитирам една стара английска молитва:"Намери време да си дружелюбен-това е пътят към щастието.Намери време да ме4таеш-така впрягаш в живота си звездите.Намери време да оби4аш и да бъдеш оби4ан,това е привилегия на боговете.Намери време да се огледаш-животът е твърде кратък за себелюбие.Намери време да се смееш-това е музиката на душата."
Аз май не се доизказах,4е имах доста приятелства тук,едно от които е от у-щните ми години,продължи и приклю4и тук....
Просто докато другите се нау4иха да настояват и устояват,....да пе4елят с цената дори ти да нагазиш калта,...е аз не успях да стана такъв 4овек,затуй и днес съм сама...,но по-добре сами отколкото в лоша компания....

# 51
  • Мнения: 2 757
Влияещият фактор е типичната българска злоба и комплексарщина, които ясно защо се проявяват особено силно в чужбина. Дори и да не се засилят изпъкват на фона на местните, които в Европа поне не са толкова злобни и комплексирани. Като свикнеш на мили хора и изведнъж злият българин който в БГ не би те впечатлил тук на фона на останалите изпъква много грозно. Дори самото му свирепо изражение те шокира. Една от причините, поради които се махнах от БГ е, че не харесвам българите като цяло. Естествено е и в чужбина да не продължавам да ги харесвам. Не искам да кажа, че ги мразя, че са ми адски неприятни или нещо подобно. Дори общувам с някои сравнително нормално. Просто като цяло не ми харесват. Иначе има отделни индивиди, които са ми доста неприятни както има и такива, които са ми приятни.

# 52
  • Мнения: 801
Сред вишистите, които работят (по специалност) тук отношенията са обикновено културни и цивилизовани. Хората, които от 30-40 години живеят тук, също са много приятни. За жалост такива хора са единици.
Аз имах късмета още като тинейджър да наблюдавам българина в чужбина (либийците, бяха отвратени и крайно възмутени от БГ манталитета) и съм крайно дистанцирана, но сестра ми е изживяла много мизерии от родни "доброжелателки", а и мъжът ми яде "българска попара".
На мен лично българщината винаги ми е била чужда и винаги съм се чувствала чужденец в родината си, но това си е от поколения в семейството.

# 53
  • Мнения: 1 959
Като пропусна "клишетата",които явно задушават някои съфорумни4ки,ще цитирам една стара английска молитва:"Намери време да си дружелюбен-това е пътят към щастието.Намери време да ме4таеш-така впрягаш в живота си звездите.Намери време да оби4аш и да бъдеш оби4ан,това е привилегия на боговете.Намери време да се огледаш-животът е твърде кратък за себелюбие.Намери време да се смееш-това е музиката на душата."
Аз май не се доизказах,4е имах доста приятелства тук,едно от които е от у-щните ми години,продължи и приклю4и тук....
Просто докато другите се нау4иха да настояват и устояват,....да пе4елят с цената дори ти да нагазиш калта,...е аз не успях да стана такъв 4овек,затуй и днес съм сама...,но по-добре сами отколкото в лоша компания....

Уф, голяма каша, ще ме прощаваш..
От самото начало не ми стана ясно какво общо има циганската баница, сега пък английската молитва с така зададената тема..
Успяването и печеленето, не винаги са свързани единствено и само с нагазването в калта.
И да-клишетата са задушаващи!


# 54
  • Мнения: 1 473
От прочетените изказвания, някои ми се сториха доста крайни и се замислих, тези които не харесват българите, а сами са българи, как живеят в мир със себе си, как се понасят или просто не харесват и себе си?

И ако хората създават клишетата, то само живота може да ги опровергае. Аз лично съм щастлива, че до сега не съм се сблъсквала с тесногръди и ограничени хора. Никой не ми е слагал етикет предварително, само защото съм българка. Това, че българи го правят спрямо други българи е феномен, който говори сам за себе си.
 За сега, аз продължавам наивно да вярвам, че независимо от националността, хората са различни, едни си допадат, други не и така трябва да бъде. Ако си завислив, злобен и мързелив примерно, то ти ще проявяваш тези си чувства и качества не само спрямо българите, ами спрямо всички около теб. 
   

# 55
  • Мнения: 87

Това, което най-много ме дразни у българите, живеещи в чужбина (включително и тук), е чувството за някакво превъзходство спрямо българите, живеещи в България. Редовна тема на разговор след посещение в България е колко е зле всичко там. Мен ме боли за България и ако нещо там е зле, на мен ми е мъчно, че е така. Имам чувството, че много хора някак си се кефят, ако нещо в България е зле. Сигурно си мислят, че те са ужасно готини, понеже са успели да се измъкнат.

Когато дойдохме тук исках да намеря българи, с които да общуваме. Намерих и не съжалявам. С някои си допадаме много и определено ми доставя удоволствие да общувам с тях, дори когато не се чуваме често ми липсва връзката. С други естествено нямаме много общи неща, но това не означава, че общуването с тях не е приятно.
Е и аз имах случай в един МОЛ, когато срещнах две българки и понеже бяха с дете, естествено ги заговорих. Нищо не се получи - няколко пъти ме попитаха какво работя и дали не съм медицинска сестра - останах с впечатление, че едва ли не е обидно да работиш като медицинска сестра. Не разменихме контакти.
Колкото до положението в България - освен че ми е мъчно, ми е много обидно. Чувствам се абсолютно безпомощна и не мога да простя това, че се допуска 90% от народа да не спазва законите, корупцията да се поощрява като всеки се оплаква, но в същото време си плаща като поп за всичко с оправданието "ами то всички го правят". Никога не съм си поставяла за цел да се "измъкна" от България, но да си призная в момента не ми се връща там.

А има ли как от заглавието на темата да махнем "във"  Joy

# 56
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
това клиШе просто не мога да го диШам ве4е  ooooh!
това, 4е помниШ откъде си тръгнал изглежда изклЮ4ва възможността да виждаШ простотията и ти налага безмълвно да я приемаШ. ник'ва критика, Щот, видиШ ли, за к'ъв се имаШ, нали и ти си  оттам.
поговорките и цитатите ( другия редовен лаф е "пази боже сляпо да прогледа) са хубаво неЩо, ама неистовото придържане към тях води до ов4едуШие и... безразли4ие  Stop (има една голяма 4аст от бг такива, които ме изкарват извън релси  Crossing Arms)
Забелязала ли си, че има разлика в това как критикуваш някой, който ти е близък до сърцето - например родителите си, детето си, съпруга си - и някой, който ти е безразличен, неприятен или те е огорчил (бивше гадже/съпруг, някой противен колега). Разликата е най-вече в отношението.

безмилостна съм в критиките си към най_близките, именно заЩото за тях ме боли, от тях ме боли... останалите, както казваШ, са ми безразли4ни, мога даже да не критикувам...
метафората е елементарна...



# 57
  • Мнения: 141
Като пропусна "клишетата",които явно задушават някои съфорумни4ки,ще цитирам една стара английска молитва:"Намери време да си дружелюбен-това е пътят към щастието.Намери време да ме4таеш-така впрягаш в живота си звездите.Намери време да оби4аш и да бъдеш оби4ан,това е привилегия на боговете.Намери време да се огледаш-животът е твърде кратък за себелюбие.Намери време да се смееш-това е музиката на душата."
Аз май не се доизказах,4е имах доста приятелства тук,едно от които е от у-щните ми години,продължи и приклю4и тук....
Просто докато другите се нау4иха да настояват и устояват,....да пе4елят с цената дори ти да нагазиш калта,...е аз не успях да стана такъв 4овек,затуй и днес съм сама...,но по-добре сами отколкото в лоша компания....

Уф, голяма каша, ще ме прощаваш..
От самото начало не ми стана ясно какво общо има циганската баница, сега пък английската молитва с така зададената тема..

Успяването и печеленето, не винаги са свързани единствено и само с нагазването в калта.
И да-клишетата са задушаващи!



Уффф,прощавай ти,4е не можем да се разберем.Все пак обсъждаме "синдрома на превъзходството"
Ина4е за моите публикации съм искала просто да изтъкна обикновеното,от които пове4ето се срамуваме,и след 3 месеца престой в 4ужбина,запо4ваме да прикриваме,дори от себе си,сякаш едва ли не, искаме да покажем,4е сме се родили  с риза и вратовръзка..
Като говори за синдрома,Имам познати,които подминават техни познати,(подали им ръка в сериозна нужда),само защото са от ромски произход,или ги заси4ат пеше по булевардите,мъкнещи по 5-6 торби покупки(това е сериозна гледка)(тъй като по-4естите слу4аи пешеходците тук са само 4ужденци,)
Знам,4е всеки си подбира приятелите според"ранга" ооооооооофффффф и още едно клишеееее,ама няма на4ин 'приятел в нужда се познава,а след това забравя"
Моля,обсипете ме с критиките си отново....

# 58
  • Мнения: 1 959
Харесва ми да общувам с хора/подчертавам всякакви-бели, черни, зелени/,
с които мога да обсъдя световната/местната политика, последните филми/книги,
да говоря откровено за религия и секс, без да ме оценяват, критикува и слагат в рамки.
Такава си бях и в БГ, такава съм и тук.






# 59
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 852
Не знам как е при вас, но тук наблюдавам много интересно явление: делене на емигрантите на "стари" и "нови", като разликата в пристигането им е да кажен 7 години. И не гативното отношение на "старите" към "новите"

Общи условия

Активация на акаунт