Отношението между българите във 4ужбина.

  • 13 340
  • 204
  •   1
Отговори
# 120
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Въпрос на вкус  Peace
Ако попитате другите момичета от израелската тема, и те ще похвалят тукашните сирене и кисело мляко. Мъжът ми обаче, който уж не е свикнал на сиренето в България (не и както ние, които сме израснали с този вкус), го обожава и казва, че не може да се сравнява с местното производство, специално му нося българско. А кисело мляко купувам от най-скъпото, за да ми е по вкуса... Така че съм твърдо решена да пробвам домашно производство с български закваски  Grinning

Закваска за мляко има във всеки супермаркет и хората/предимно по..възрастните си квасят/

Това за България ли го пишеш? Защото съм останала с впечатление, че в България хората си квасят с кисело мляко, а не с отделна закваска.

# 121
  • Мнения: 703
Не,пиша за Финландия.
Ето тук например учат хората как да си квасят мляко,кои бактерии,какво прясно мляко...всичко/Те финландците като че ли не знаят... Laughingто 90% от тях са израстнали с кравите... Laughing
А пък най..простия начин е с бактерии на хапчета..Е,избор голям:http://images.google.bg/images?hl=fi&rlz=1B3GGGL_fiFI321FI32 … p;sa=N&tab=wi
100% кисело мляко ще стане.. Peace
Ето линк към темата:
http://www.capital.bg/show.php?storyid=223927

# 122
  • Мнения: 301
Откакто съм тук, забелязах, че отношенията между българите са едни и същи и в БГ и в чужбина, за съжаление. В повечето случаи се разиграва следния сценарий - може да има 3ма българина на едно място, непременно ще се разделят на 3 групички. Ще се обсъждат, ще си завиждат и в най-добрия случай - няма да си говорят Simple Smile

Ние имахме късмет, че намерихме приятели, с които си паснахме, но за съжаление не остава време да се виждаме често.

# 123
  • Мнения: 593
Ние имахме късмет, че намерихме приятели, с които си паснахме, но за съжаление не остава време да се виждаме често.

Мда... и аз си паснах доста с някои българки, но големите разстояния ни спират да се виждаме по-често. С умиление си спомням за времето в България, където приятелката ми живее на 2 минути пеша от нас и се виждахме с повод и без повод...

# 124
  • Мнения: 167
Преди години имах много познати българи тук и се оформиха две приятелства, които са такива и до днес. С другите от компанията нямам контакт, но не мисля, че в България бихме поддържали такъв.  Thinking

За съжаление прекратих три добри приятелства с българи в България. Едното от тях заради глупавото кой кого търси повече (товага телефоните и смс-ите бяха много скъпи). С другата приятелка сменихме изцяло общите интереси и хобита и нямаше какво да си пишем в имейлите. А третата ми и тогава най-добра приятелка ме отряза просто, защото нещата при мене тръгнаха напред, а при нея назад...

Емигрирах на 17 години и не зная дали щях да съм същият човек, ако бях останала в България. Факт е обаче, че всички в България, с които съм била примерно в един клас, сега ме мислят за *отворена*, защото живея другаде... И мене това също пък ме обижда и съвсем се дистанцирам  Rolling Eyes

# 125
  • Мнения: 57
според мен просто има всякакви българи зад граница. в българия е съвсем естествено, че човек си подбира приятелите според общи интереси, взаимна симпатия и пр. а зад граница очакваме да сме първи приятели с всеки, който говори бг.

тук във виена сме наистина много.  най-близките ми приятелки са българки. със съпруга ми, също българин, се запознахме тук.
има и много нашенци, с които не бих имала нищо общо в българия и не виждам причина да поддържам отношения тук. в началото не мислех така и сам имала доста разочарования. по български купони, мероприятия и църкви не ходя.

# 126
  • Мнения: 1 298
В Холандия се запознах със страхотни българи. Не съм ги търсила. Така се получи.
С някои сме вече почти 10 години приятели, с други добри познати. Но с всички в добри отношения.
Нито са ме предавали, използвали, досаждали, идвали неканени и т.н щуротии.

Радвам се, че ги има тук. С холандци приятели не сме станали. Жалко е, но факт.
Колегите са си само колеги и толкова. Имаме  познати, но не и приятели.

# 127
  • Мнения: 563
познаваме доста българи, не с всички сме близки обаче. Също както в България, хората си подбират познатите и приятелите. Има страхотни хора, има и посредствени, но нищо лошо не съм видяла досега от българин тук.
Имаме си приятелски кръг от няколко семейства на наша възраст, с които се виждаме много често, ходим си на гости, децата ни растат заедно, с две семейства дори ходихме заедно на море тази година. Същото както и в България, не виждам разлика заради факта че сме в чужбина.

# 128
  • Мнения: 1 190
Ние си имаме приятели тук, както вече някой писа - изпитани.

Иначе доста често срещаме българи, на различни места, повечето са млади семейства, но най-интересното или по-точно казано жалкото и донякъде смешно е, че не реагират никак.
Преди около 2 месеца бяхме в един парк, в парка кафене, мъжът ми с дъщеричката ни минават покрай кафенето и на една от масите седят младо семейство с две дечица, при което явно чуват малката, че говори на български и жената близвайки си от сладоледа промърморва "тези май са българи", ами да се смееш ли .. Grinning

# 129
  • The QC to be!!!
  • Мнения: 5 345
Да определено мисля, че хората се променят, но не само защото са зад граница, а просто с времето се променят. Ние сме срещтнали доста Българи зад граница и с много от тях имаме доста приятелски взаймоотношения. Най вече имаме приятели Българи които въпреки, че познаваме от сравнително малко време, само 5 години, мога с гордост да твърдя, че са ни по близки от колкото собствените ни роднини. Хора на които можеш да разчиташ за висчко и винаги, с които да си изпиеш кафето, виното, бирата или просто да излезеш на разходка с тях и да ти се отпусне сърцето и душата, че човека до теб те разбира и си пасвате толкова добре, густо ти е на сърцето направо. Не с всеки можеш да си "вържеш конете" само защото е от същата държава от която си ти и говорите същият език, но е важното да не сте врагове.

Но няма и да скрия, че сме срещали Българи които след като решихме да се запознаем, чухме, че говорят Б-ки, ни казаха, че е по добре да не познаваме други Българи от наоколо  ooooh! Това направо ме шокира  ooooh! Това да ти го каже някой, с когото току що се запознаваш  ooooh! Но... разни хора-разни идеали!

# 130
  • Мнения: 593
Но няма и да скрия, че сме срещали Българи които след като решихме да се запознаем, чухме, че говорят Б-ки, ни казаха, че е по добре да не познаваме други Българи от наоколо  ooooh! Това направо ме шокира  ooooh! Това да ти го каже някой, с когото току що се запознаваш  ooooh! Но... разни хора-разни идеали!

О, това постоянно се случва и при нас, но нали знаеш, в такива разговори "присъстващите правят изключение".  Laughing

# 131
  • Мнения: 1 242
Отдавна съм отсяла тези, които са ме смятали за конкуренция. С хора, които не могат да скрият неприязъна си от нечий чужд успех, нямам нужда да контактувам. Мен ме радва, когато някой постигне желаното и съм първата, която би му подала ръка в борбата, ако мога. Независимо от географската ширина.
Теми от вида за пълния хладилник, не/носена марка дрехи, кола, козметика, ако не става дума за практичен съвет, не са на дневен ред.

Заговарям непознати българи заради езиковата принадлежност, но не и с цел приятелство. Ако се получи, добре дошло.

Последна редакция: нд, 11 окт 2009, 13:38 от Мамунката

# 132
  • Мнения: 490
    Извинявам се предварително за забележката си към авторката, но не мога да се сдържа  Embarassed   
   Моля,ако не може сама да поправи да поправи заглавието,помоли за помощ модератор  Praynig
    Вероятно за много от вас е незначително, но във 4ужбина определено не е бълг.ез. 
 
        По темата- Маневрата го е казала много вярно:
 Приятелство се изгражда, когато хората си знаят мярката и не злоупотребяват, независимо от етноса, религията им и т.н.

# 133
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Ние си имаме приятели тук, както вече някой писа - изпитани.

Иначе доста често срещаме българи, на различни места, повечето са млади семейства, но най-интересното или по-точно казано жалкото и донякъде смешно е, че не реагират никак.
Преди около 2 месеца бяхме в един парк, в парка кафене, мъжът ми с дъщеричката ни минават покрай кафенето и на една от масите седят младо семейство с две дечица, при което явно чуват малката, че говори на български и жената близвайки си от сладоледа промърморва "тези май са българи", ами да се смееш ли .. Grinning



Но няма и да скрия, че сме срещали Българи които след като решихме да се запознаем, чухме, че говорят Б-ки, ни казаха, че е по добре да не познаваме други Българи от наоколо  ooooh! Това направо ме шокира  ooooh! Това да ти го каже някой, с когото току що се запознаваш  ooooh! Но... разни хора-разни идеали!

не можах да разбера, въобЩе не се 4увствам длъжна да реагирам или да се запознавам със слу4айно среЩнати хора, само заЩото говорят на български.   Shocked
както и в България не говоря с вси4ки българи по улицата  Rolling Eyes

# 134
  • Мнения: 3 932
По повод заговарянето на улицата се сетих за една отдавнашна случка, която ми се струва по темата. Та, отиваме ние на басеин, а на колата ни има(ШЕ) лепенка БГ. Завиваме ние към паркинга и срещу нас тичат мъж и жена с две деца и викат "българи-и-и, българи-и-и, здравейте!!!" Ние естествено (?!) се спряхме, поговорихме, разменихме телефони, но приятели не станахме...

Общи условия

Активация на акаунт