Отношението между българите във 4ужбина.

ana07 , човек, който си съзнава недостатъците няма как да живее в пълен мир със себе си. Който се харесва изцяло значи просто не си вижда недостатъците, защото перфектни хора НЯМА.
За себе си наистина често се отвращавам от себе си, не мога са понасям когато по навик се държа по начин, който знам, че не е правилен, но просто толкова дълбоко ми е внушен, че е станал част от мен. Възхищавам се на нормалността на хората около мен, от липсата на комплексарщина, от адекватното им поведение. Усещам се как повтарям поведението на майка ми много често, а тя за мен изобщо не е пример за подражание. Но като нещо ти идва от вътре е трудно да го промениш току така. Така че да, не си харесвам много черти от поведението. Ако можеше да избягам от себе си бих го направила. Но не мога. Затова пък мога да избягам от други индивиди, които не ми харесват.
Но не това ми е основният проблем с българите. Приемам им българското поведение, защото го разбирам и знам, че и те го правят по навик. Но има неща, които си ме дразнят като примерно да не можеш да разчиташ, че човекът ще дойде на среща навреме и дали изобщо ще дойде, защото е предпочел да си спести няколко стотинки да се обади да ти каже, че не може примерно или направо си е рекъл Бе къде ще се обаждам на тоя смотания, ще ме почака и ще разбере, че няма да дойда, голема работа. И изобщо неуважението към ближния и към хората по принцип. Българинът не е научен да уважава нито хората, нито правилата и законите. Все гледа да се измъкне или да кривне.
Пак казвам. Не всички българи са такива. Донякъде дългогодишният престой в страната променя хората положително, научават се на това онова. Но пак вътрешно си остават българи и в определени ситуации това си проличава. Колкото и да се правят на местни и на интегрирани... никога не се интегрират  100%. Но има и свестни и сериозни българи, познавам такива за голямо мое щастие. Но те за мен са изключения от общото правило.
Иначе хубавото при общуване с българи е, че можеш да се отпуснеш да си си какъв си си, нещо като почивка си правиш. Отделно да общуваш на родния си език е много по приятно отколкото на чужд, защото не е толкова натоварващо. И базиците са си базици и си ги разбираме. Докато ако не си закърмен със специфичния за всяка страна хумор, дори да го разбираш и да го прилагаш някак си не е същото.

За съжаление този синдром, за който говориш е много по-изострен зад граница, отколкот е в България. Там също съм се сблъсквала с него, но като тук - такова нещо не съм виждала.
И е много жалко.
Както казва една моя приятелка - срамота. Една шепа българи сме тук и си правим един на друг мръсотии.
Не съм се променила нито грам откакто съм тук. Не бягам от нови запознаства с българи, дори се радвам.
Но какво съм сърбала... Има да пиша до утре.
Факт е, че в чужбина някои хора се самозабравят. Аз, за щастие, не забравям откъде съм тръгнала.

Не беше метафора, а най-обикновено сравнение. Въпреки че е елементарно, ти пак не разбра какво исках да кажа.

NikiFin, разбирам чувствата и емоциите, които те вълнуват и те са естествен резултат на това, което ти се е случило до сега.  НО точно защото няма перфектни хора, си мисля, че да се приемат великодушно недостатъците на другите говори, само положително за човека. Нещо в живота винаги ще ни дразни, ще ни провокира,  мотивира. Но съм сигурна, че дори нещо да те дразни в теб самата, много повече са нещата, които харесваш у себе си. Всеки един от нас е това което е и заради дома, в който е израснал, заради родителите си и заради приятелите с които се е формирал, заради още много други неща. Любимите ти хора те обичат заради това което си, а ако можеше да избягаш от себе си, какво ще им остане на тях, някоя непозната...  Ти имаш бъдеще, защото имаш минало.

За мен всеки непознат човек е като непрочетена книга, още в първите няколко реда можеш да установиш, дали е интересно литературно произведение или не си заслужава времето. Е, ако имаш време и търпение може да прочетеш няколко страници, но ако и  не те впечатлят достатъчно, няма смисъл да се само заблуждаваш, остави книгата на страна и потърси друга. Нали четенето трябва да доставя удоволствие, за всичко друго няма време.   

Боят се да не им вземат хляба 

Разбира се не може да се пренебрегне миналото, защото то ни е формирало. Но аз не съм човек, който се вкопчва в него и край. Гледам напред, гледам да се променям непрекъснато в положителна насока, да се развивам, да си променям грешните възгледи и навици. Миналото не трябва да се забравя и отчасти защото ако си забравиш направените глупости, за които после си съжалил рискуваш да ги повториш в бъдеще. Не съдя хората за недостатъците им. Но не мисля, че трябва да проявявам мазохизъм и да общувам с хора, които не харесвам и ме карат да се чувствам зле като мога вместо това да общувам с по приятни такива. Както казваш за книгите, оставяш настрана това кеото не те вълнува и се заемаш с нещо по вълнуващо

Разликата от 7 години е ни6тожна, когато говорим за престой над 20 или 30 години, но когато става въпрос за новодо6ли и такива, които ве4е са поживели на определеното място 7 години, разликата е огромна не  говоря за финансовия аспект, просто за 7 години със сигурност са настъпили доста промени в светоусе6тането и житейския опит на местна по4ва на някого в сравнение с този, който тепърва 6те  опознава заобикаля6тата го действителност

Ли4но аз избягвам слу4айни контакти с българи, насърбала съм се на попари, а ла Булгариа..Никога  оба4е не съм отказвала помо6т с инфо или превод..., макар 4е от както се натъкнах на друг български феномен(помага6 на някого да ре6и ситуация, в която ти съ6то си изпадал, предава6 му ли4ен опит(в смисъл 4е са ти поискали помо6т, а не си се натрапил ти), и изведнъж  ти изтърсват, да оба4е една приятелка на съседката на един  познат ми каза 4е на една нейна братов4вдка и казали 4е  не е така.... а то4но обратното... в такива ситуации се отеглям и ги оставям да се оправят сами....
Другото измерение на феномена, казвам не6то , което на някого му се вижда невероятно, просто за6тото не е наясно със ситуацията....и едва ли не трябва да доказвам  и аргументирам  правотата си за6тото Х или У до сега не бил 4увал подобно не6то.....В този слу4ай  съ6то вдигам платна  и ги оставям  в 4уденки дали аджеба съм им казала истината или не....
Ве4е на въпроса "откога си тук "отговарям от миналата година  и  така пове4ето сънародници  загубват интерес от понататъ4ни контакти с мен.

за моята метафора говорех, ама нейсе, понякога просто няма желание да да се разбере.

Ох, и аз си изпатих тук от една българка, но като цяло отношението е добро.
Едни хора ти стават по-приятни, други - не толкова. То и в България е така.

Но пък... може да се каже, че ми е рано да си правя изводи, защото аз още нищо не съм видяла... 

Има малко хора тук, които мога да нарека истински приятели...  рядко се обаждам като 4уя бг ре4 навън... не е от надуване, ама не ми се и разправя на всеки как съм дошла, къде работя, колко ми е заплатата, какъв е мъжът ми.... бла, бла, бла....

Тук имам 2 приятелки българки. С едната се сприятелих тук, а другата познавах от преди, от България.
По принцип не обичам натресените приятели т.е. щом сме българи и сме заедно в чужбина трябва да сме приятели...еми, не става по поръчка.
А с приятелите си от България все още сме такива. Факт е, че сме се отдалечили, но то е нормално. Точно това е и единственото, което ми липсва. ПРИЯТЕЛИТЕ!

Смело, мога да кажа, че имам доста приятели тук!Е, в Бг останаха малко, ама то е защото се пръсаха по чужбините... И аз лично съм сърбала попари, ама от тия горещите, но винаги гледам да завържа нови познанства.Не знам защо-винаги ми е било приятно да имам много хора около мен, с различни интереси, аз самата съм с многостранни интереси.
За "превъзходството" мога и аз да се включа-имаше преди години такива българи-"Аааа, ама ти си от два месеца тук?!?Чакай сега да ти кажа какво имам, виж децата ми не знаят български, защото видиш ли, ходят на испанско училище и говорят перфектно..."  Абе, шантави истории колкото щеш.
Иначе накратко-отношението не винаги е такова, каквото проявяваш ти към останалите!

О, да - да не говорим как някои от "старите" постоянно се тупат в гърдите колко много знаят за държавата, в която са, докато "новите" уж нищо не знаели (нищо че не са от вчера там)  
Познавам такива особи (за щастие само виртуално) - само те знаят всичко, другите нищо не знаят  
Все едно не живеем в свят, в който информацията е достъпна за всеки, който я потърси  
Какво обогатяващо има да си общувам с такива хора 

NikiFin, такава случка съм имала, но с местни.

Но пък каква случка имах с една българка... Натресе ми се вкъщи без да сме я канили и без да се обади предварително. Измисли си някакво обяснение. Жената е от познатите на мъжа ми, просто не могла да си сдържи любопитството и дошла да се запознае с мен (от чисто клюкарски съображения, разбира се).    Имах две книжки за оцветяване с българската азбука, които бях донесла за моето момиче. Тя ме помоли да й ги дам да си ги копира, на другия ден щяла да ми ги върне. Е, от няколко месеца ми ги връща... 

Това е някакъв виц,нали?
Не мога да повярвам,че такава наглост е възможна...