Отношението между българите във 4ужбина.

х-х-х, не, не е хвалба.
Пак повтарям, споделям опита си тук. Да, срещала съм и хора, нелегални, без работа, без добро образование.
Но...и те не са ме мамили, не са ме прецаквали. А може и да съм наивник, само доброто да виждам, не знам.

Не мога да проумея, защо това те дразни? Щеше ли да бъдеш по-доволна, ако мислех че  всички българи тук са егати изродите.
Ето споделям един позитивен experience, а ти започваш да се заяждаш.

Аз не считам себе си за кой знае каква късметлийка, имам си проблемите като всеки друг.
Достатъчно разводнихме темата, нека спрем до тук. Peace.

А ти защо реши, че те нападам лично или че ме дразни твоето изказване. Просто е прекалено едностранчиво. Това, което съм виждала покрай нея е повече от гадно. Лично аз българска реч съм чувала само около туристическите атракции и е било такъв селски бабаитски жаргон, че не бих ги заговорила дори живота ми да зависи от това. Имам една много близка жена, с която се запознах във форума, която живее близо до мен и е прекрасен човек - много ми помага със съветите си, за да се адаптирам към промяната. Веднъж и в самолета се запознах с една много мила и симпатична жена, но примерно, като попитах може ли да помогне за намиране на работа на другата ми позната, веднага се наостри "Аз работа на никого не търся и никого не препоръчвам..." Хем се хвалеше колко е оправна и на колко места работи (почиства), хем не може да удари едно рамо на друга българка... До нас на квартира живеят едни румънци - не само приютиха друго семейство румънци, но и жената веднага сподели с другата румънка адреси, на които преди е чистила, но вече не смогва, защото си е намерила по-добри места за работа (плащат повече или има повече работа на едно място...) Това бих искала да видя, че българин го прави...

Аз не разбрах какво толкова лошо е направила жената.
Аз не бих се заела да препоръчвам човек, когото не познавам. Било то в България или чужбина.
Това е несериозно 

Последните няколко поста и разmяна на реплики mай описват най-добре отношението mежду българите в Чужбина 

Ахъм. Значи ти може да имаш критерии, а непознатата от самолета не може.
Длъжна е да помогне, само защото другата е българка...


Виждала съм.

когато и с каквото мога, помагам. понякога се разочаровам, доста пъти не. гледам да общувам с българи, живеещи тук умерено, защото ние имаме навика да ставаме много бързо много близки и фамилиарни. после идва голямото разочарование. почти винаги.
давам мнение след почти 20 годишен опит

Принципно нищо лошо не е направила и не съм настоявала за каквото и да е. Само посочвам пример за "топло" отношение. Тя ако е имала дори най-бегло намерение да помага на някого, би проявила интерес поне да разпита повече за жената, или да я види лично... При това в случая аз не съм я заговорила, а тя направи всичко възможно да ме включи в разговор. Но той се въртеше около собствената й успеваемост. В момента, в който споменах, дали не би могла да съдейства на моя приятелка (след като вече ме е харесала, се предполага, че и моята приятелка е поне малко симпатична, или не?!) А и изразйът й беше "на никого не помагам" не "на непознати не помагам"...

Аз също не ходатайствам вече за никого, защото един-двама човека ме издъниха да не работят коректно където съм ги препоръчала. Но това не ми пречи да запознавам хора, които търсят работа с хора, които търсят служители. Просто вече уточнявам, че само ги запознавам и не се ангажирам да твърдя каквото и да е за когото и да е от двамата - да се видят, да си преценят сами дали са един за друг и да действат по собствена преценка. Едно е да помагаш, друго е да препоръчваш непознат. Трето е да самохвалстваш и да търсиш публика да се самоизтъкваш... Защото в случая само това ми остана като усещане - че госпожата далеч не е толкова успяваща, колкото държеше час и половина да има публика за самохвалството си....

За сравнение, като ме заговори пак така една непозната италианка на една автобусна спирка (хареса ми колието) и стигнахме до темата, че не съм щастлива в Италия защото нямам работа, тя веднага ми предложи идеи къде бих могла да намеря работа. Също като й разказах за една бездомна непозната унгарка, която видях да проси на улицата и аз заговорих, веднага даде идеи и за нея (признавам си, че нямах време да потърся момичето да й ги предам, защото трябваше да пътуваме, но ще го направя при първа възможност).

Чета последните страници и се замислих за разминаванията между очакванията на лицето Х и готовността, а понякога и възможността, тези очаквания да бъдат реализирани от У. Аз съм помагала, когато мога, но съм имала и случай "Вие ще ми занесете тези документи в еди-кое си учреждение, за да ми ги оправят, а аз ще дойда да си ги взема от вас следващата седмица, защото сега на мен не ми се ходи, от друг град съм и искам да отида на пазар, а не да чакам на опашки..." Та не бива да се обобщава. Има свестни хора, има и конфликтни особи, това че и едните и другите са българи няма голямо значение.

Този род отношения ги има при всяка нация, просто ние сме по малобройни и повече прави впечатление. На времето, когато изучавах езика се бях запознала с един бразилец и той сьщо ми разказваше как избягвал компанията на определена група сънародници.
За мен нещата стоят по следния начин, когато си новодошьл в дадена държава е нормално да търсиш контакти с бьлгари и да се чувстваш, в известна степен, зависим от българската общност. Най-уязвими са нелегално пребиваващите и съответно вероятността да бьдат прецакани е доста голяма. Нещата коренно се променят, когато човек се установи и си стьпи на крака. Тогава сам си избираш с кого да общуваш, създаваш си приятелства и изобщо живееш по начина, по който искаш. Сигурна сьм че доста хора тук могат да потвърдят че имат приятели от други националности, с които се чувстват много по-добре, отколкото в бьлгарско обкръжение. В един момент необходимостта да общуваш с други българи може да се сведе до контакт с един или двама близки приятели.
 

Момичета, вие лично познавате ли хора, които избягват българи, само, защото са такива?

Честно да си призная никога не ми е било цел да избягвам сънародници, въпреки че имам две много неприятни разочарования, които обаче не отдавам на произхода, а на характера! Единственото, което играе роля е симпатията, която прозира още през първите минутки на познанството! Не дружа от необходимост с такива, а, защото определени хора са ми приятни и съм ги почувствала близки.

Не мисля, че познавам такива. Но пък от друга страна не познавам чак толкова много хора. Може и да има, май опира до някаква форма на снобизъм, както бяха писали по-нагоре - един вид някой се изживява, че превъзхожда другите и затова ги избягва...

Ами пазят се хората, особено в Европа е такова меле от народ всякакъв,  лоша репутация като цяло и т.н, така че има и хора, които нарочно избягват българи. Друга причина може да е личният им процес на интеграция - не искат да се  се затварят в български групи и това да им пречи да научат език, примерно или да се социализират с обществото, културата и т.н. Третата е това с услугите. Просто животът не им е лесен, за да правят услуги на непознати.

Още живеех в България и един мой познат искаше услуга от съпруга ми, без да го познава или да го е виждал. Услугата дори не беше за познатия, а за негова приятелка и беше доста задължаваща. Аз много се възмутих, но тогава бях млада и зелена и не можех да му го кажа директно. Разбира се мьжьт ми отказа и с това въпросът приключи, но беше доста нахално от страна на въпросния човек. Така че такива хора винаги ще се пробват не зависимо кьде живеят.
Аз бих помогнала на непознати с информация и не бих се ангажирала с друго при първоначална среща. От моя страна никога не си разказвам биографията при случайна среща с други българи, мисля че сьм станала доста по резервирана в отношенията си с другите.

Да, познавам. В началото ми беше странно защо е така, но постепенно започнах да се ориентирам - много хора нямат спирачки, непрекъснато искат услуги, товарят те със свои ангажименти, смятат, че си им длъжен... и това обикновено са хора, които ще те набутат по някакъв начин, ще те вкарат в някаква интрига. Свестните са по-интровертни, по-скромни, когато им се наложи да искат услуга си личи, че са се свили от неудобство и притеснение.

Това с нахалните претенции за услуги и прилепчивостта наистина е досадно. Но то не е задължително обвързано с българската националност. Нахалници може да се намерят във всяка държава. Жалко е, ако заради единични такива прояви се изгради негативно отношение към всички сънародници. На мен поне не ми пречи да изслушам всеки, а дали ще приема да помогна или не, е въпрос на последваща преценка. Обикновено нахалството го прерязвам още в началото, без да се стига до съпруга ми или други познати.