Славната ЮНска дружина чукна четвъртата година

Роси, на какви тренировки ходи Тея?
Приятно прекарване на Мичурин Ви пожелавам. То щом е без деца, със сигурност ще е пълно релаксиране 
Бяхме в хотлече преди селото. На няколко минути с кола и 10-15 минути пеша.

Аз хубаво се похвалих за бакуганите и другите непознати неща.. обаче преди 2 дни ми беше забит въпроса "Мамо, кога ще ми купиш топче бакуган?" И аз казах, че ще потърся в магазина За сега май забрави, защото всеки ден иска да му се купят по няколко неща, а после ги сменя с други.
Ако съм сигурна, че ще играе с него купувам веднага. Но при него интереса е първите 15 минути.. после отива в коша с играчки.

Хелоу, на всички 
Анитка ,Тея ходи от няколко месеца на художествена гимнастика,по нейно желание Беше ми писнало да я гледам как се учи сама да прави мост,шпагат и разни други неща затова реших да я запиша а и тренорката каза че има идеални данни за това-висока и слаба Дори вече игра и първото си съчетание пред публика Сега тренират за 15 септември

Браво на снахичката!
И аз искам да запиша Крис на някакъв спорт, може би на плуване. Още не съм се ангажирала отговорно да потърся, само събирам впечатления

АНИ ,наш Кристиян ходи от 2 години на плуване и съм мнооого доволна от тежката раница за училище беше получил едно леко изкривяване на гръбнака и с плуването го елиминирахме,но там ги вземат над 5 год.

И Боби ходи на "плуване" в градината. То си е плацикане, ама да свиква с идеята.
При прегледа преди операцията на сливицата, педиатърката реши, че има някакви признаци на рахит и препоръча да ходи на плуване, за да му се развие гръдния кош както трябва /на него му е леко хлътнала костта посредата на коша, но това явно му е по наследство, защото и мъжът ми е така/. Та на него няма да му се размине плуването със сигурност. Друго не мисля да пробва засега . Мисля си, че е достатъчно активен в игрите си на този етап. Като започне да ползва компа, другояче ще е

Поли, извадили сте късмет с вашата градина  . В нашата няма басейн. Предлагат само някакви танци, рисуване и английски. На танци го бях записала, но една приятелка веднъж ходила да си вземе детето по-рано и надникнала тайничко в салона за танците. Като ми разказа как всеки си прави каквото си иска и никой нищо не научава реших да не си давам парите на вятъра. Плащахме по 3лв за 30 минути.

Плуването ме притеснява за зимния сезон -да не настиват след като излязат затоплени от басейна. А и при нас както няма ще трябва да го водя някъде, после да го суша в съблекалнята.. А и той едва сега на почивката започна да се отпуска във водата. До скоро висеше на вратовете ни като гербова марка в морето.

Анитке, отдавна не бях виждала снимки на Криско, много е различен, момче гоелямо.

Котето, дай снимки.

Любе, колко са големи вече, Сами без зъби, сладур.

Поли, добре че е фейса, че да се видим

Понеже Стефан пръщи от енергия, та реших да го запиша на народни танци,
определено те му харесват,
но хореографка ми каза, че  е по-добре след 5-6 година,
щото сега трудно им се задържало вниманието.
направо ме обезнадежди.

мой познат пък в софия е хореограф, и каза, че има голяма акативност по народни
танци в градините.
за плуване се въздържам, имам резерви към басейните и тяхната хигиена.

Стефан не  е впечатлен от бакугани, бен тени и подобни.
гледа мики маус, том и джери, даже и арабела с баща си  
много е впечатлен от румбурак  
това не му пречи да е агресивен, да обижда, да крещи, да вика,
отчаяна съм вече и псувни вкарва.

в градината е хрисим, добър, изпълнителен, най-най-най...
щом дойде у дома се почва, о, ужасТ.
удря малкия, блъска, саморазправи....до кога, момичета, до кога.
и грам не проумява, обяснявам, разправям, но не ПРОУМЯВА,
разбира само буквално думите и никакъв смислов.

Ане, споко, не си сама
Боби също блъска Ани, когато нещо не му изнася. Прави го без въобще да мисли, инстинктивно /така изглежда отстрани/. Следва наказание, от което той изпада в буен рев /наказанието е 3 мин в ъгъла, не е на колене върху бобени зърна / и така до следващия път. Въобще не съм сигурна, че има някакъв ефект. Опитвам се да му обясня взаимовръзката бутане/удряне и наказание, ама... хич файда не виждам.
Аз се водя нервен човек /нетърпелива съм/ и за това се старая да си сдържам нрава, когато го възпитавам. Приказки, приказки, приказки, езика ми се изприщва да обяснявам, а като виждам отсреща празния поглед /или разсеян, гледащ към играчката, която ще вземе след това/, направо изтрещявам. Сигурно има някакъв трик за преодоляване на проблема или някакви тайни, магически думи, ама пусто не ги знам

Поли, на кого разправяш.
не знам къде е баланса, каква е тайната, да си покоен, да обясняваш,
да не се впечатляваш, не знам, понякога се чувствам безсилна, и някак си непълноценна ли за децата си.

Когато Стефан удари Борис, при това за ен път на ден,
да не обяснявам какво следва.
Нито караници, шамари( дано не шастисвам някой), знам че не помагат,
но как да оставя нещата, как?
след като раздава агресия.
у нас не се бием, не викаме, гледаме ги сума ти хора,
всеки се занимава, стефчо не скучае, много занимавки има.
и пак, пак мъмри, хленчи, роптае, вечно недоволен.
абе кисна всяка вечер от5  до 8 в парка, влача колелета, топки, играе с деца на воля,
прибира ме се и пак викове, защо не съм му купела нещо.
аман от тия куваници, рекети, аз не угаждам, ама баща му за да си осигури спокойстие-купува,
макар и не винаги.

Миналата седмица след кат изяде 3 топки сладолед,
рече: що ми купихте сладолед, искам дъвки.

...знам, че е дете, но времето минава в карене, искане, отказване,
все трябва да го занимавам, не се улисва сам в игра, все хленчи, все не знам какво си още...

Няма как просто да не се включа...
Ане, миличка, не си само ти, ама честно колко се смях на написаното....май всички ни тресе една и съща. При вас случая е по-различен ,че вече си имате двечки и то момченца...Стефчо иска да е тартора, подтиска емоции в градината , и в къщи ела го виж,нали?
Николчо също мрънка, пак и пак за нови играчки, няма насита, купуването му е в кръвта, баща му и той все угажда, само да има мир и да се усмихне макар и за 10мин. Няма ли да престане с това искане се питам , няма угода.
Беше на село за 10 дни, ние си починахме малко, дори нямаше какво да правя на моменти и изперквах, сега се върна един такъв "възпитан", втурва се помага, вчера поиска да бута количката с бебето на сестра ми, а преди това не беше го погледнал, все го буташе и казваше ,че не го обича. Дори си игра с него... промяна за добро. дано се задържи повече .
Охх, не е лесна нашата, емоциите са много, само и нервичките да издържат.

хелоу и от мен 
ние си изкарахме единстрахотен уикенд на Царево с приятели,но за съжеление се върнах с така модерната напоследък екстра по черноморието-повръщане и разстройство на всичко отгоре се оказах и дежурна на работа вчера и просто незнам как оцелях,добре че лекарствата са ми на една ръка разстояние и се почерпих богато със всичко което прецених
иначе  царево се оказа едно райско кътче,много от природата там е още непокътната,палжа на арапя е невероятен,но на бунгалата изглеждаше много мизерно
малко да се освестя и ще пусна снимки

Ако ще Ви успокоя и аз-не е само по батковците тая мода/с посягането и  искането и нервите/...нашият нали е по-малък,и пак се пробва....но просто не е намерил поле за изява.....И,вече отдавна на никой вкъщи не му пука от репликите "Лазите ми по нервите","Писна ми да ми казвате,какво да правя"....и култовото"Тогава ,пък/според ситуацията/, няма да Ви давам нищо:да играете на компютър/да гледате телевизия/ да ядете десерт"/да,правилно сте разбрали,това е част от репертоара на Иво към останалите членове на семейството/......Иначе-за искането да му се купуват неща малко са се поуталожили нещата...явно е разбрал,че за да се получи трябва и да е слушал...та сега сме на вълна"нали като слушам и като имаш парички-ще ми купиш..../еди какво си/"...разбра и ,че няма начин да накупим всичките боклЮчки,дето необятния Китай/и не само/ бълва....че не може да съберем и всички филмови герои......та вече знае,че когато е слушал има право на едно/ама наистина държим да е само едно/ нещо и затова вече много внимателно обсъждаме и оглеждаме и водим едни преговори и консултации по магазините...не Ви е работа/ и понеже с батко му почти нямам проблеми,а и той почти винаги иска книжки,та често дИването копира и иска и той да ходим в книжарницата/
За прибирането,след като изхвърлих няколко любими играчки/и мен ме болеше сърцето,докато го правех/....вече се научи и да си прибира,каквото е извадил....също и да си пази нещата навън,че бая любими играчки си намериха нови собственици по парковете и в ДГ/пък после рев... сълзи,сополи.."Това ми беше любимотоооооооооооооо"
Но,пък това,дето го четете не бива по никакъв начин да Ви навежда на мисълта,че детето се изявява като херувимче-нищо подобно-оня ден имахме семеен повод и решихме да идем на по-хубав ресторант/че иначе все избирам да са заведения с детски кът,дето ходят повече семейства с деца,да не е много претенциозно като обстановка ,че ако счупим нещо да можем да си покрием щетите/,но вечерта от планирана приятна се превърна в кошмарна-Иво не спря да вика,да се сърди/че са му сипали сока в чаша-той искал в шише със сламка,че сме му нарязали порцията,че не му даваме да яде с ръце и  т.н........и най-вече,като му хареса тоалетната и реши,че иска да ходи през  минути в нея...но категорично САМ/,та успя да развали вечерта на всички ни,отделно,че скоро/да не кажа никога вече/ няма да се пресрамим пак да влезем в същото заведение....а и определено притеснявахме и всички посетители/и отворихме доста работа на персонала-да чисти след нас/.....Та,така-скоро незнам и дали изобщо ще се престраша на подобни културни изяви....или ще си ходим пак по обичайните маршрути/с предимство са все още поляните и  пикниците,че там поне можем да се изявяваме на воля,без да рушим и да притесняваме околните.......а и стадионите-те също стават,като за нас/

Коте,чакаме снимките...и дано бързо да ви минава.....

Коте, взстановявай се и давай снимки.
Тея не съм я виждала, от не знам кога си.
Юга си е юг, обичам морето на юг.

Аниии, Любе, мани-мани.

Знам, че са деца, мили, сладки, неразбиращи...
Като застанат един до друг такива малки, още нежни,
па си викам, колко са мили, че времето лети,
и на 6-7 вече са големи със собствено мнение и позиция.
Да не им викам, да не им се карам, всичко да върви леко, разбрано...
Ама само си викам.
И ние сме хора, не живеем в супер спокойно ежедневие, имаме си дертове, както викат тука.
И определно това деца на ново време, които растат с други телевизионни герои,
за съжаление са им и кумири.
Навсякъде бълват рекалми, косумация, реклами и пак консумация.
Нашите деца са консуматори от сега,
не знам какво ще консумират по-нататък.

Или пък акто чуя, да не им забранявам, да им давам воля, простор...
Може ако живееш в къща с градина, ама моите 50 м2, като нищо ще сринат.
Аз не мога да стоя и половин час с двамата в апартамента,
положението става напечено и се изнасям.
Все на "паша" сме, както казва една моя, мила баба.
"Паса" ги по цял ден  
Искам да имам къща с двор, но няма.
Поне село да имахме в близост, а то чак на 87 км,
пък и къщата иска инвестиции,
пък и тя досами главен път с тирове и шум  

Любе, вашата вечеринка ми напомня на нашите редки семейни разходки в морската градина,
за заведение не си и помислям, ако няма къде да тичат наблизо.
Та излязохме, то не бяха сладолведи, сокове, светещи гривни, мрънкане, хленчене...
Накрая спука балоните на детето на приятелското семейство,
за копмпенсация подарихме светещата гривна-боклук на момичето.
Нашият така се разрева, че чак повърна при това не за 1 път и така.

Ама вчера как съм се смяла.
Баща му го води от градина,
а той ми показва една карта - шестица спатия,
а на гърба пише DUREX (каквото и да означава това  ).
Под надписа - чичковци облечени в бели одежди и с шапки с дъъъъъъъъълги пискюли,
сещайте се какво изобрасяват.
Вика ми ; Мамо виж какви смешници.

Друго. Пътуваме по магистрлата, на няма и 50 м. билбордове един след друг наредени,
рекламират контрацептиви,
а на тях изобразени два чифта крака с по десетЯ пръста  ,
тъй вирнали се пръстите нагоре.
Стефчо вика:
Това е знак, хоЯта да ходят боси.
Е а кажете, не е ли прав? ))))))))))

Или: Отиваме тримата на плаж.
КОи тримата?
Аз, мама, тате и Бобо.

Утре, вчера...не ги оправя.

Хайде, Бобо, да закусваме.
А часовеника показва 20 часа да речем.

Още не казва Р.
Йойеи, разбирайте ролери.

Ха,ха.........Ане,успя да ме усмихнеш.......
И не си мисли,че  у тас всичко е "цветя и рози"...и че,аз като една перфектна майка и домакиня хода вечно блага и усмихната....Имаме си правила и едно от тях е като направи някой беля,да отива в антрето-до входната врата/преди беше в детската стая,но като отчетохме тенденцията на често създаване на поводи за наказване...щото както си седят и вземат,че се заиграят...,та сменихме карцера-да е на най-скучното "уж" място,но и там  има какво да се човърка .....и да се правят бели/,та често имаме дежурен портиер.... а, и вече не ги наказвам на едно и също място-че докато се карат и сърдят и вземат,че станат коалиция/та добре,че антрето е на буквата "Г"/
За двор и аз си мечтая..и то много/че и цял живот-разбирайте до преди да се омъжа/ съм живяла в къща с двор,на тихо и спокойно място...цяло лято навън...че и село имахме..А,сега моите са като арестанти в тоя апартамент/че сме на първия етаж и апартамента е обиран..та сме орешетени отвсякъде,като в клетка в зоопарка сме/.....и аз все гледам да сме навън,обаче нещо раята  мрънка/че навън телевизия няма,играчките всичките неможем ги помъкнем...Сами пък книгите си иска и да рисува/......на таткото пък жегата все не му понася/все едно на мен ми е кеф да се варя в собствен сос/.....обаче,съм тъпа и упорита,слагам капаците и все мрънкам докато ги измъкна/по гореописаните причини....пък и си спестявам малко чистене и готвене...отделно,че като ги водим по поляни и игрища-няма изкушения/
За терминологията...и мен току що Иво ме оппита какво ще закусваме:явно  имаше предвид вечерята....и понеже не ми е готова още манджата предлагам плод-ама наш "принцес" нищо със семки и костилки не яде,та досега съм пощила динята/че я види,че има-я е вдигнал аларма/...........

Много ме разсмяхте мили!То май у всички е така,децата си искат своето ние нашето  Аз съм в болничен,пак се схванах  ама май тоя път и инжекцийте няма да ми помогнат,да видим какви ще ги закърша.Ние мислим сега по почивните дни да ходим някъде ама било изненада от мъжо  Не ще да казва къде ще резервира.Диди пък иска постоянно да е в почивка от градината,а като го караме да остава на село или при майка ми не ще,много му се ходи  Това е засега ,че много не мога да се задържам седнала