- Публикувана: 9 юни 2009, 21:33 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2009, 17:28 ч.
За столчетата за кола,за предпазните колани...и за моите сбъднати кошмари!
Интересно ми е следното:
Пътувате на средно дълго разстояние, коло 300 км. На детето му никне зъб (или не си е доспало, или нещо друго му е дискомфортно) и плаче, пищи, извива се в столчето. Отвличането на вниманието има временен ефект около 1,5 минути, а подаването на боклуци за ядене, каквито иначе по принцип не яде (вафли, пастички - мир да има), действа около 3 минути.
Какво правите?
Пътувате на средно дълго разстояние, коло 300 км. На детето му никне зъб (или не си е доспало, или нещо друго му е дискомфортно) и плаче, пищи, извива се в столчето. Отвличането на вниманието има временен ефект около 1,5 минути, а подаването на боклуци за ядене, каквито иначе по принцип не яде (вафли, пастички - мир да има), действа около 3 минути.
Какво правите?
Планираш тръгването така, че да съвпада със съня на детето.
Взимаш 1 чувал с играчки, част от тях да са нови, които не е виждало.
Ако нещата загрубеят - почивка.
...
Тогава какво се прави? За да не излезе трябва да я натискам насила вътре ли? Няма как да стане просто ...
Тогава какво се прави? За да не излезе трябва да я натискам насила вътре ли? Няма как да стане просто ...
Тоя номер ми го е правила 2 пъти, моментално се бият спирачки и й се предлага да слезе от колата или да продължи в стола, изборът е неин. След тези случаи вече не си го и помисля.
Иначе като бебе - правехме почивки. Но се е случвало рядко, беше точно, когато кошницата й умаляваше, подозирам, че й е била неудобна.
Е, естествено, че се правят почивки в името на опазването на разсъдъка на всички.
Аз честно казано се притеснявах повече на шофьор/ката как ще й се отразят крясъците, защото тя е много надежден и концентриран шофьор и й имам доверие, но според мен си е опасно да ти крещят и реват с все сила на главата, докато шофираш.
Не се сърди, човече - всичко тва беше изпълнено. Тръгнахме на обяд, когато тя обикновено заспива. Носех точно 1 чувал с играчки, пеещи, светещи, книжки - всякакви. Почивахме максимум на всеки час, понякога на 40 минути. Еми... Не мога да й кажа, че ако не слуша, слиза от колата, защото е на година и 1 месец, не разбира.
Не знам... съгласна съм, че трябва да се седи в столче и така е най-безопасно за всички, ама има и екстремни ситуации
Аз честно казано се притеснявах повече на шофьор/ката как ще й се отразят крясъците, защото тя е много надежден и концентриран шофьор и й имам доверие, но според мен си е опасно да ти крещят и реват с все сила на главата, докато шофираш.
Не се сърди, човече - всичко тва беше изпълнено. Тръгнахме на обяд, когато тя обикновено заспива. Носех точно 1 чувал с играчки, пеещи, светещи, книжки - всякакви. Почивахме максимум на всеки час, понякога на 40 минути. Еми... Не мога да й кажа, че ако не слуша, слиза от колата, защото е на година и 1 месец, не разбира.
Не знам... съгласна съм, че трябва да се седи в столче и така е най-безопасно за всички, ама има и екстремни ситуации
Янтра, хубавото е ако твоите деца не могат да се измъкват от стола.
Но дъщеря ми колкото и затегнати да са коланите и т.н. се изхитрява, обръща се и така изключително лесно излиза.
Тогава какво се прави? За да не излезе трябва да я натискам насила вътре ли? Няма как да стане просто.
Но дъщеря ми колкото и затегнати да са коланите и т.н. се изхитрява, обръща се и така изключително лесно излиза.
Тогава какво се прави? За да не излезе трябва да я натискам насила вътре ли? Няма как да стане просто.
И Иво може да си маха коланите, малкия още не е схванал номера. Спирам, натъпквам извиващия се червей в стола, давам си джиесема за утеха и продължавам. Така много пъти. Накрая Иво схвана, че като си е махнал коланите колата спира, аз го втъквам в стола и всичко отначало. Аз съм повече инат.
А на магистралата? През 3 минути?
Не се заяждам, питам, защото децата са различни.
Интересно ми е следното:
Пътувате на средно дълго разстояние, коло 300 км. На детето му никне зъб (или не си е доспало, или нещо друго му е дискомфортно) и плаче, пищи, извива се в столчето. Отвличането на вниманието има временен ефект около 1,5 минути, а подаването на боклуци за ядене, каквито иначе по принцип не яде (вафли, пастички - мир да има), действа около 3 минути.
Какво правите?
Пътувате на средно дълго разстояние, коло 300 км. На детето му никне зъб (или не си е доспало, или нещо друго му е дискомфортно) и плаче, пищи, извива се в столчето. Отвличането на вниманието има временен ефект около 1,5 минути, а подаването на боклуци за ядене, каквито иначе по принцип не яде (вафли, пастички - мир да има), действа около 3 минути.
Какво правите?
Продължавам си пътя, какво да правя?
И двете ми деца от ден първи се возят само и единствено в кошница/ столче/ седалка. За тях просто не съществува опция да се качат в кола и да не седнат на "тяхното " си място.
Ако стане пък толкова чак неудържимо- спираме, почиваме и чак тогава продължаваме. Колкото пъти е необходимо- толкова. Като сме с дечковците, не бързаме заникъде.
Интересно ми е следното:
...
Какво правите?
...
Какво правите?
Продължавам си пътя, какво да правя?
Значи или имаш нерви като корбани въжета, или децата ти не правят точно това, което прави моето.
ами да и ние си продължаваме пътя....не може да спираме на всеки 5 мин...аз пътувам до него, но след едно време и това не помагаше...обикновенно на дълъг път последният час винаги беше много мъчителен и кресливо-ревлив....като не може да спрем...гледаме да се приберем по-бързо.... за радост с възръстта се оправят нещата, децата стават доста по-разбрани в това както и в много други отношения.
Никога не съм си позволила заради подобно нещо, да го извадя от стола и да рискувам живота му.
Никога не съм си позволила заради подобно нещо, да го извадя от стола и да рискувам живота му.
Ок, ясно е че тук са се събрали изключително примерни майки и родители, които за нищо на света не си вадят децата от столчетата.
Въпреки всичко, аз не мога да оставя дъщеря ми да се захласне от рев, нито да тръгвам 3часа по-рано за някъде, за да мога да спирам през 15мин.
Или всички останали имат възпитани деца, които разбират от дума, или аз не мога да възпитам собственото си.
И в двата случая обаче никой не вярва на другият.
Днес един баща си возеше 4годишното дете (бяхме един до друг на светофарите, та можех да преценя възрастта) на предната седалка без колан.
Въпреки всичко, аз не мога да оставя дъщеря ми да се захласне от рев, нито да тръгвам 3часа по-рано за някъде, за да мога да спирам през 15мин.
Или всички останали имат възпитани деца, които разбират от дума, или аз не мога да възпитам собственото си.
И в двата случая обаче никой не вярва на другият.
Днес един баща си возеше 4годишното дете (бяхме един до друг на светофарите, та можех да преценя възрастта) на предната седалка без колан.
Ок, ясно е че тук са се събрали изключително примерни майки и родители, които за нищо на света не си вадят децата от столчетата.
Въпреки всичко, аз не мога да оставя дъщеря ми да се захласне от рев, нито да тръгвам 3часа по-рано за някъде, за да мога да спирам през 15мин.
Или всички останали имат възпитани деца, които разбират от дума, или аз не мога да възпитам собственото си.
И в двата случая обаче никой не вярва на другият.
Днес един баща си возеше 4годишното дете (бяхме един до друг на светофарите, та можех да преценя възрастта) на предната седалка без колан.
Въпреки всичко, аз не мога да оставя дъщеря ми да се захласне от рев, нито да тръгвам 3часа по-рано за някъде, за да мога да спирам през 15мин.
Или всички останали имат възпитани деца, които разбират от дума, или аз не мога да възпитам собственото си.
И в двата случая обаче никой не вярва на другият.
Днес един баща си возеше 4годишното дете (бяхме един до друг на светофарите, та можех да преценя възрастта) на предната седалка без колан.
Мирама, нали знаеш, че ССФ е създание съвършено и непогрешимо
За по-големи деца не знам, моето е на 1 г. 1 мес. и от дума съвсем откровено не разбира. Едно, че не мога да си оставя детето да плаче така 3-4 часа, второ - аз не мога да търпя такива крясъци и ревове, без да ме заболи глава, какво остава за шофьора на колата, който трябва да си внимава в пътя.
Може би причината е, че ние нямаме кола, тя се вози изключително рядко и не е свикнала. Сигурно като порасне, ще бъде по-разбрана, но засега това е положението. Аз си я слагам в столчето всеки път на тръгване и след всяка почивка, и досега чак такива драми не беше имало, но сега ме е страх от следващия път, като се наложи (или поискаме) да идем някъде.
на 1-2 години...ясно, че не от невъзпитание...и за мен е нормално да се изнервя детето при по-дълъг път и да реве.
Което не значи, че трябва да се вади...
За вярването - вярвам ти и моето както писах ревеше много....и да имам познати, които като теб като ревне си го вадят и гушкат....имам и такива, които изобщо без стол си возят децата....масово деца над 3 ггодини също ги возят без колани.....
Хората правят много неща....да ама на мен ми е важно само моето дете...просто заради единият рев, инат, киселост и т.н. съм преценила, че не си струва да му насилвам късмета така да се каже.
Пък ако трябва не 3 часа по-рано ми нощем бих пътувала...ако така би спал и би му било по-добре...нещата могат и да се наместят....
И да, освен възръстта, по-честото возене, по-лесно създава навиците...също е важно и стола да е удобен на детето.....когато става дума за повече от 30 мин път. За ССф не знам...то в тази тема пишем 10 човека на кръст...може би сме единствените кукавици дето си изтезават децата да стоят на всяка цена в столовете...кой знае.
Което не значи, че трябва да се вади...
За вярването - вярвам ти и моето както писах ревеше много....и да имам познати, които като теб като ревне си го вадят и гушкат....имам и такива, които изобщо без стол си возят децата....масово деца над 3 ггодини също ги возят без колани.....
Хората правят много неща....да ама на мен ми е важно само моето дете...просто заради единият рев, инат, киселост и т.н. съм преценила, че не си струва да му насилвам късмета така да се каже.
Пък ако трябва не 3 часа по-рано ми нощем бих пътувала...ако така би спал и би му било по-добре...нещата могат и да се наместят....
И да, освен възръстта, по-честото возене, по-лесно създава навиците...също е важно и стола да е удобен на детето.....когато става дума за повече от 30 мин път. За ССф не знам...то в тази тема пишем 10 човека на кръст...може би сме единствените кукавици дето си изтезават децата да стоят на всяка цена в столовете...кой знае.
Аз, да ви кажа, бях по-склонна да го извадя от стола, когато започваше да истерясва и да крещи до посиняване. Обаче таткото не позволява това да се случи при никакви обстоятелства. Всичко премина с възрастта, естествено, избягвахме да пътуваме маскимално, дори няколко пъти го качвах в градския транспорт, защото там беше кротък.
Angel_Dust, още от раждането ми дъщеря ми имаше стол. В началото обаче беше малка за него и неонатолозите не препоръчваха возенето до достигане на определени килограми в столче за кола. Съответно после дойде зимата и рядко излизахме заедно с нея на вън.
Когато вече можеше да я слагам в стола и често излизахме на вън с колата, тя беше пораснала и позахитряла. Все пак до града 15-20мин изкарваше в стола.
В никакъв случай не е бил неудобен, беше на известна фирма която винаги е сред препоръчваните от АДАК.
Новият и стол също е избиран доста време така че да е удобен и сигурен.
Когато вече можеше да я слагам в стола и често излизахме на вън с колата, тя беше пораснала и позахитряла. Все пак до града 15-20мин изкарваше в стола.
В никакъв случай не е бил неудобен, беше на известна фирма която винаги е сред препоръчваните от АДАК.
Новият и стол също е избиран доста време така че да е удобен и сигурен.
ок...има и такива деца...ние си купихме кола когато малкият беше на половин година някъде...преди това също не беше возен...ние не я ползваме много така или иначе....
На година и малко беше най-зле....на 2 и нещо до морето...малко по-добре....
Тази година мога да кажа, че почти спокоен път изкарахме, въпреки, че почти не спа. Както казах - децата порастват....
Но ако си го свикнеш детето, че като ревне или нещо, ще го вадиш от стола, няма да имаш много шанст като порасне....ще ви става все по-трудно...после иди обяснявай на едно 5-6 годишно лапе, че трябва да се вози в стол, като до сега си го свиквала, че като не иска да седи, ще бъде пускано....
Не знам...както ние с баща му винаги сме с колани(аз независимо, че пътувам от зад винаги ползвам), така и за детето не мога да намеря управдание да не е.
На година и малко беше най-зле....на 2 и нещо до морето...малко по-добре....
Тази година мога да кажа, че почти спокоен път изкарахме, въпреки, че почти не спа. Както казах - децата порастват....
Но ако си го свикнеш детето, че като ревне или нещо, ще го вадиш от стола, няма да имаш много шанст като порасне....ще ви става все по-трудно...после иди обяснявай на едно 5-6 годишно лапе, че трябва да се вози в стол, като до сега си го свиквала, че като не иска да седи, ще бъде пускано....
Не знам...както ние с баща му винаги сме с колани(аз независимо, че пътувам от зад винаги ползвам), така и за детето не мога да намеря управдание да не е.
