Просто споделям

  • 1 738
  • 18
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 393
  Аз малко по въпроса-може и да е изтъркано,ама да проработи:дайте си малко почивка и вижте дали ще се разделяте,дали ще се сдобрявате и как ще я карате.Децата...ще се посърдят,повикат,ядосват,но ще свикнат със всяка ситуация,стига е ясна и определена и да не си играете с чувства.
  Поне за себе си бих избрала този вариант сега,готова да дам и втори шанс,ако се наложи;но и да отстоявам позицията си.Наистина е индивидуално,дано намерите своя път Hug

# 16
Благодаря на всички ви за подкрепата - знаех си, че тук ще намеря такава  Hug

А относно разсъжденията кой и къде бърка в брака, че се случва така - предполагам, че и двамата съпрузи имат вина - може би не полагат достатъчно усилия да запазят това, което имат; знам ли...Приемат другия за даденост, може би...Поне моят т.нар. съпруг със сигурност ме е приел за такава. Да, но аз не съм даденост - днес съм тук, утре може и да ме няма, нали така?
Не знам; от месеци наред мисля, мисля и пак мисля - къде сбърках аз, къде сбърка той, има ли все още нещо между нас, обратим ли е този процес на отдалечаване или не....Сърцето ми отдавна ми казва истината, но разумът продължава да мисли и премисля разни варианти. Изморена съм. Наранена съм. И просто искам всичко да свърши - без драми, без лъжи, точно и ясно. Искам да бъда щастлива, независимо с него, или сама. А сега не съм.

# 17
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
авторката, аз съм решила за себе си така - като не мога да си тръгна, стоя и живея както мога....правя нещо ако мога...
вина...ми не винаги нещо е свързано с вина - времето минава, хората се променяме, променят се интересите и вкусовете ни! някога сме се събрали заради тези неща, може при тези промени да не вървим в една и съща посока и вече да няма какво да ни свързва...това вина ли е?
вина има само когато търсейки начин да удовлетвориш нуждите си - потъкваш неща като чест и достойнство, твои и на партньора ти...там вече има вина...
обаче във връзка с тази вина...ми случва се да сбърка човек...ако след това се разкае и потърси извинение...ок...ако не го направи - той ще плаща...

сега ти си в позиция, че още не си готова да си идеш - иначе да сте приключили....щеше да му събереш багажа...
виждам, че това те травмира като положение, но не е непоносимо...
мисля си, че ако той си иде щото ти си направила така /подтикната от него и неговия метод да си измие ръцете с теб/, то ти ще страдаш от пристъпи на разкаяние и съмнение дали си била права, дали не е трябвало да му дадеш шанс...
затова за ад не се обърнеш после срещу своето решение почакай да узрееш - това ще стане от самосебе си...
човек е устроен до последно да се надява...и това е хубаво...
ако имаш сили пробвай варианти да спасиш брака - не е срамно да се бориш за нещо идградено с толкова усилие
ако нямаш сили да правиш нещо - не го прави...в крайна сметка опитала си.....
въобще гледай да съхраниш вътрешния си мир максимално
бъди себе си в момента, прави каквото искаш и можеш без да мислиш за хорското мнение - не те, а ти ще живееш този живот и сега и после!

# 18
  • Мнения: 2 011
авторката, аз съм решила за себе си така - като не мога да си тръгна, стоя и живея както мога....правя нещо ако мога...
вина...ми не винаги нещо е свързано с вина - времето минава, хората се променяме, променят се интересите и вкусовете ни! някога сме се събрали заради тези неща, може при тези промени да не вървим в една и съща посока и вече да няма какво да ни свързва...това вина ли е?
вина има само когато търсейки начин да удовлетвориш нуждите си - потъкваш неща като чест и достойнство, твои и на партньора ти...там вече има вина...
обаче във връзка с тази вина...ми случва се да сбърка човек...ако след това се разкае и потърси извинение...ок...ако не го направи - той ще плаща...

сега ти си в позиция, че още не си готова да си идеш - иначе да сте приключили....щеше да му събереш багажа...
виждам, че това те травмира като положение, но не е непоносимо...
мисля си, че ако той си иде щото ти си направила така /подтикната от него и неговия метод да си измие ръцете с теб/, то ти ще страдаш от пристъпи на разкаяние и съмнение дали си била права, дали не е трябвало да му дадеш шанс...
затова за ад не се обърнеш после срещу своето решение почакай да узрееш - това ще стане от самосебе си...
човек е устроен до последно да се надява...и това е хубаво...
ако имаш сили пробвай варианти да спасиш брака - не е срамно да се бориш за нещо идградено с толкова усилие
ако нямаш сили да правиш нещо - не го прави...в крайна сметка опитала си.....
въобще гледай да съхраниш вътрешния си мир максимално
бъди себе си в момента, прави каквото искаш и можеш без да мислиш за хорското мнение - не те, а ти ще живееш този живот и сега и после!
Мисля, че с това се изчерпва въпроса!!!  Peace
Страхотно  вярно казано !!!   bouquet
 На авторката - Прочети  добре  последното изречение на цитата !!! Успех!!!  Hug

Общи условия

Активация на акаунт