появявам се и започвам да се оплаквам,за което се извинявам предварително,но наистина съм полудяла от намесата на свекървището в семейния ни живот 
и незная към кого да се обърна за съвет освен към ВАС''тези които имат моя проблем''. мъжат ми е на 26год и от 2 год сме заедно,имаме и малко детенце на 1 год,животът ни е прекрасен до момента в който ''свекървището'' не се набърка 
живеехме заедно 1 год и след постоянни скандали и разправии накрая накарах съпруга ми да се изнесем-с много мъки. вапросната се бъркаше във всичко от това как да си подреждам дрехите та чак до това как да си гледам собственото дете... а да не говорим че за нея на първо място беше отвратителния пес с който живеехме и заради него пренебрегваше собствения си внук,впрочем от там започнаха нашите първи скандали за това че кучето трябва да живее навън а не при детето ми ... но според нея ако кучето излезеше навън ще бъде много депресирано.. и наглоста и не спираше до тук,най коварното беше че чакаше само одобен момент и веднага се намърдваше в леглото ми,обикновенно сутрин като се сабудя и отида до банята,тя влизаше взимаше детето ми и си лягаше на спалнята при мъжа ми-направо ми се плачеше защото той не разрешава дума да кажа против нея,бях като безгласна буква няма да се впускам в подробности за да не ви отекчавам.преместихме се от това мъчение най накрая и дълго време не я бях виждала доста време след което имахме няколко срещи заради детенце,защото всяка неделя мъж ми го води да го виждат и аз ходех с тях но не защото ми е било приятно ами за да я дразня,защото беше очевадно че не може да ме понася и и ставаше лошо като ме види.. а най много се дразнеше когато вижда обичта ни как се прегръщеме и целуваме-тогава направо излизаше от стаята и не ми говореше.. ужассс без думи!!!! ето го и най съяествения момен на нейната безотговорност и наглост- преди 5 год на мъж ми са мъ казали че има запушен канал на бъбрека и трябва да се оперира спешно,но тази вапросната майка не е обърнала внимание и е оставила нещата на самотек... става вапрос за здравето на собственото и дете.. та мъж ми сподели с мен за тази несъстояла се операция преди 2 седмици при което аз веднага го накарах да отидем на лекар защото това не е шега. отидохме при д–р Кюркчиев в часната му клиника и той ни каза че положението е много зле и трябва незабавни изследвания и наложаща се операция много бързо за да не го загуби.. направихме всичките тези изследвания и се оказа че трябва да се оперира спешно,прати ни при доктор Доросиев в Пирогов,но преди да сме могли да отидем тя беше взела нещата в нейни раце и го накара да отиде при друг лекар който само тя си знае,а той дори се оказа децки оролог–ужассс!!! така извартя нещата че ме изкара некомпетентна и нямало смисал да ходи той с мен защото аз не мога да се оправям''нямам дар слово'' а тя голямата разбирачка може и знае всичко'' след 5 год сетила се че детето и има нужда от лекар и се питам ако не бях аз да го помоля да отидем до каде щяха да стигнат нещата,дали изобщо щеше да може да се спаси бъбрека на моето сакровище 
.. каде беше тя през цялото това време и каква майка може да постъпи така със здравето и живота не детето си. както винаги аз станах пак лошата защото зададох този вапрос на мъжа ми......и сега ме е страх да се намеся, не зная как да поступя всичките ни уговорки с лекари отпадат защото тя ще си го води при детските лекари... ще полудея от притеснение... а той толкова я слуша че едвали би послушал мен а аз искам най доброто за него а за нея вече чесно да си кажа се съмнявам,то е факт че не и е пукало толкова време и сега го прави само защото не иска аз да сум тази която е помогнала на сина си да се излекува 
и незная към кого да се обърна за съвет освен към ВАС''тези които имат моя проблем''. мъжат ми е на 26год и от 2 год сме заедно,имаме и малко детенце на 1 год,животът ни е прекрасен до момента в който ''свекървището'' не се набърка живеехме заедно 1 год и след постоянни скандали и разправии накрая накарах съпруга ми да се изнесем-с много мъки. вапросната се бъркаше във всичко от това как да си подреждам дрехите та чак до това как да си гледам собственото дете... а да не говорим че за нея на първо място беше отвратителния пес с който живеехме и заради него пренебрегваше собствения си внук,впрочем от там започнаха нашите първи скандали за това че кучето трябва да живее навън а не при детето ми ... но според нея ако кучето излезеше навън ще бъде много депресирано.. и наглоста и не спираше до тук,най коварното беше че чакаше само одобен момент и веднага се намърдваше в леглото ми,обикновенно сутрин като се сабудя и отида до банята,тя влизаше взимаше детето ми и си лягаше на спалнята при мъжа ми-направо ми се плачеше защото той не разрешава дума да кажа против нея,бях като безгласна буква няма да се впускам в подробности за да не ви отекчавам.преместихме се от това мъчение най накрая и дълго време не я бях виждала доста време след което имахме няколко срещи заради детенце,защото всяка неделя мъж ми го води да го виждат и аз ходех с тях но не защото ми е било приятно ами за да я дразня,защото беше очевадно че не може да ме понася и и ставаше лошо като ме види.. а най много се дразнеше когато вижда обичта ни как се прегръщеме и целуваме-тогава направо излизаше от стаята и не ми говореше.. ужассс без думи!!!! ето го и най съяествения момен на нейната безотговорност и наглост- преди 5 год на мъж ми са мъ казали че има запушен канал на бъбрека и трябва да се оперира спешно,но тази вапросната майка не е обърнала внимание и е оставила нещата на самотек... става вапрос за здравето на собственото и дете.. та мъж ми сподели с мен за тази несъстояла се операция преди 2 седмици при което аз веднага го накарах да отидем на лекар защото това не е шега. отидохме при д–р Кюркчиев в часната му клиника и той ни каза че положението е много зле и трябва незабавни изследвания и наложаща се операция много бързо за да не го загуби.. направихме всичките тези изследвания и се оказа че трябва да се оперира спешно,прати ни при доктор Доросиев в Пирогов,но преди да сме могли да отидем тя беше взела нещата в нейни раце и го накара да отиде при друг лекар който само тя си знае,а той дори се оказа децки оролог–ужассс!!! така извартя нещата че ме изкара некомпетентна и нямало смисал да ходи той с мен защото аз не мога да се оправям''нямам дар слово'' а тя голямата разбирачка може и знае всичко'' след 5 год сетила се че детето и има нужда от лекар и се питам ако не бях аз да го помоля да отидем до каде щяха да стигнат нещата,дали изобщо щеше да може да се спаси бъбрека на моето сакровище .. каде беше тя през цялото това време и каква майка може да постъпи така със здравето и живота не детето си. както винаги аз станах пак лошата защото зададох този вапрос на мъжа ми......и сега ме е страх да се намеся, не зная как да поступя всичките ни уговорки с лекари отпадат защото тя ще си го води при детските лекари... ще полудея от притеснение... а той толкова я слуша че едвали би послушал мен а аз искам най доброто за него а за нея вече чесно да си кажа се съмнявам,то е факт че не и е пукало толкова време и сега го прави само защото не иска аз да сум тази която е помогнала на сина си да се излекува 
Предполагам, че си била доста ядосана, докато си писала и за това си допуснала грешките.
и чувствата са ви споделени, тогава къде е драмата