Ето, Деян Енев е изключение, но не ми е любим, много е черен. Пише, сякаш прави дисекция на труп и го прави с удоволствие. Здравка Евтимова също е "черна", но тя пише с любов. Нея я харесвам, но трудно посягам да чета, сърцето ми се къса.
Теодора Димова е изключение, но е много припряна, особено на финала на книгите си. Сякаш е писала, писала и накрая й е писнало и е претупала работата (чудесно я разбирам, де

На Алек Попов съм чела два разказа, много бяха добри. Друго обаче нищо не съм чела.
На Георги Тенев възлагам читателските си надежди, но още се ослушвам.

П.П. В сп. "Съвременник" например през годините се появяват млади (около 30-те млади) автори, с по един-два разказа. Някои от тях бяха много, ама много добри. И изчезват. Не им стигат силите ли, отказват ли се, не знам. Жалко. Защото имаше работи, много по-добри от тези на популярните в момента имена.