6-те месеца неплатен отпуск и липсата на места в градините

Скарлет, не си виновна ти! Казусът може да те касае и да ти помага в личния живот, но казусът обхваща далеч по-широк кръг семейства. Тъжно ми е, че така сте си разпределили отговорностите вкъщи, но тази законодателна промяна наистина няма да ти помогне, но ще създаде далеч повече грижи на много семейства.

Скарлет, примерите бяха хипотетични. Нямам нищо общо с посочените професии. Посочих ти модели на семейства, където може да има проблем тази поправка. Сигурно има и други професии, които са на ръба покрай липсата на места в ДДГ.
Разбирам логиката на новия модел на държавата, но той се разминава с призивите за насърчаване на раждаемостта! Може би ще се наместят нещата. Все пак България се води за социална държава и не е тръгнала по пътя на англо-саксонската социална политика.

Чудех се дали да се намесвам, но това просто е нелепо.
Ако един родител не е ангажиран с отглеждането на детето си / от сърце и душа/ смяташ ли, че тази императивна законова уредба ще го направи по-отговорен, по-любвеобилен и т.н.
Не мисля така.
Един човек или обича децата си и е ангажиран с отглеждането им или не е. И няма засега такъв закон, който да го превъзпита. Ако имаше такъв закон - нямаше да има домове с изоставени деца, нямаше да има деца върху, които се упражнява насилие.
Понякога има драстична разлика в доходите на двамата родители по една или друга причина  / не е задължително единия да е по-образован или по-напорист, много често хора с еднаква квалификация прости имат различен късмет и различни професионални съдби - говоря до момента на създаване на семейство и деца/и затова не е зле семейството да реши кое е изгодното и разумно решение за него. /Имам познат университетски преподавател, който далеч преди 2007 година остана неплатена отпуска, за да гледа малката си дъщеричка защото съпругата му спечели един конкурс и дохода и щеше да стане почти двоен, дотогава и тя беше преподавател/.
Самата аз на практика започнах да градя кариера малко след като се роди втория ми син, сега очаквам трети и никак не ми е безразлично с какво ще разполагам в чисто законов план, като отпуски и като възможности за реакция при това безумие с липсата на места в ДГ. Чисто финансово може би нямам проблем да наема детегледачка, но може и да имам друга причина да не желая това - въпрос на личен избор / вече съм имала няколко до тук/.
Така че недейте излага тези войнстващи сексистки теории. Съпруга ми е със свободна професия в много случаи е правил чудеса, за да остане поне за ден в къщи, когато някое от децата е било болно. Винаги сме поделяли грижите по децата и винаги съм разчитала на него за отглеждането им. По време на командировките ми извън страната най-често той поема изцяло децата и графика му става невъобразим за седмици наред после, защото хората продължават да го търсят. Търсят го заради качествата му, заради труда му - и той не може да изчезне от "сцената" за 6 месеца, просто ей така / дори да приемем, че можем да си го позволим финансово, човек има и морални ангажименти при някои професии. В неговия случай няма кой да го замести - за хората, които търсят конкретно него/.
Ако твоя гинеколог излезе за 6 месеца неплатен ти с удоволствие ли ще отидеш при непознат, ами фризьора ти, а стоматолога ти.
Има професии, при които прекъсването е много, много трудно...
Когато основният доход в къщи идва от заплатата на единия родител /който и да е той/, редно ли е да лишиш децата си / детето си / от всичко само за да внушиш на другия родител, че "трябва да се грижи за детето си".

Ако не му иде отвътре ще му внуша какво?

Изобщо едностранчивите разсъждения в стил - "Дайте да ги научим" са доста странни - всеки случай е сам за себе си и всяко семейство трябва да има избора, какво да се случва в него, а не да ни спускат като едно време ленинските съботници - директиви от сорта "Да направим мъжете по-добри бащи" и ние да отговаряме "Винаги верни на партията"  

Lennyh, не разбрах къде е противоречието. И ти смяташ, че е въпрос на личен избор. Ти имаш пълно доверие на съпруга ти, че може да гледа децата ти. До тук всичко е прекрасно. Проблеми няма... След това ми обясняваш как таткото "не може" да спре да работи. Това с неможенето нещо на мен все ми се губи. Как жените могат, а мъжете не могат (те и жените работят отговорни работи и поемат ангажименти).... Така, че това не е въпрос до неможене, а до нежелание да се изоставят ангажиментите, което аз напълно разбирам и уважавам. В крайна сметка то не е и задължително. В този случай просто се преминава към друг вариант за гледане на детето (ДГ, ЧДГ, гледачка, баба и т.н.). Това, че татковците ни били много отговорни в работата и без тях ще се свърши света, та дай сега държавата да дава допълнителна неплатена отпуска на майката, тук вече взе да ми се губи връзката. Държавата е предоставила правото на неплатен отпуск на таткото, ЛИЧНО НА НЕГО. Когато се наложи, той може да го ползва. Колко важен е и колко е зает си е въпрос на негова преценка (и на приоритети), негова си е и преценката (и на отделното семейство) кой ще гледа детето през тези 6 месеца. Не мога да приема факта, че понеже татковците са незаменими в работата (пък и не можели те да сменят памперси и да бършат сополи, било им под достойнството), то държавата трябва да задължи работодателите да пазят място на майката още половин година. То така и до първи клас можем да го откараме...
Държавата разглежда родителите като равноправни (следователно и с равни задължения). Не можем да си измисляме допълнителни правила само защото на нас ни е по-изгодно таткото да работи, пък мама да си стои вкъщи (но същевременно да й се пази работата и да й тече стаж).

scarlette4444 очевидно позицията ти е хард, затова и ще си спестя по-нататъшни спорове. Който иска да ме разбере смятам, че ще схване поста ми.

В нашето семейство и двамата сме с "отговорни" професии. Това е причината да не си взема и ден болничен по време на тази бременност, въпреки че можех да злоупотребявам на воля. Това е причината, поради която дори и когато родя ще продължа да работя епизодично в къщи, защото съм отговорен човек и не мога да оставя колегите си \ и да ще бъда в отпуск и няма да получавам пари за това\.
Професията на съпруга ми пък е такава, че дори той да излезе "отпуска" ще се наложи да продължи да работи - просто защото за добро или лошо хората продължават да търсят именно него.
Не става въпрос дали иска и дали му харесва \ всъщност това е признанието, което е една много важна част от всяка реализация\. Съвсем друга тема е, че първите си години той работеше именно, за да си създаде това име заради което сега не може да спре да работи току така, а виж това че ти не го разбираш може би все пак е проблем на желанието ти да го разбереш.
От начина по който пишеш си вадя заключението, че ако искаш имаш потенциал да схванеш, просто държиш на позицията си повече отколкото на това да видиш и другата гледна точка  


Да попитам още нещо ако приемем, че имаме баща за превъзпитаване \ целевата група на този експеримент\, който по една или друга причина не е особен фен на това да сменя пампита, да бърше дупета и разбити коленца и носове, не може да търпи детето да се посипе с пясък, да се цапа, да крещи и т.н.
Въобще типичния типаж срещу, който се борим  
Този мачо се има за голямата работа и самата идея да си остане в къщи "до печката" го влудява, пък и се смята за мнооого голям специалист.
Та този типаж го принуждаваме да остане в къщи 6 месеца с наследника.
И?
Тази натрапена му трудова повинност, това наранено негово мъжко его, срам и позор дали ще доведат до това той да стане по-съпричастен към отглеждането на наследника?
Просто си разсъждавам за един такъв хипотетичен пример, за какъвто се говори тук нежелаещ да поема бремето по отглеждане на детето си.
Ще стане ли той перфестния родител за тази 6 месеца и ще остане ли такъв?
Отговора оставям на вашето въображение.
За себе си аз имам отговор  
Лека и прохладна вечер  

А с готините татковци какво ще правиш, Скарлет? Или тезата ти е щом те са готини и се занимават с децата, значи жените им не са наред и ще им отнемеш родителските права?! Добре, че нямаш някаква власт, за да въведеш странните си тези, изведени от личен семеен опит.

Пак ми говорите за задължаване, а просто такова няма. Никой не кара съпруга ти да спре да работи, дадено му е правото ако иска да го направи.
Същото е и с въпросния мачо - ако си мисли, че да гледаш дете е фасулска работа, е свободен да се пробва .
Няма логика обаче да ми се твърди, че щом таткото е много специален и добре платен, то на майката трябва да й се даде допълнителен отпуск. Съжалявам, но очаквате държавата да се съобразява кой от родителите е по-специален!!! На мен ми се струва прекалено.

мила, ти съвсем не си схванала за какво става на въпрос. Искаш да ми кажеш, че като е готин таткото и майката трябва да има допълнителен отпуск ли? Не разбрах кой ми вмени думите за превъзпитание, та всички взехте да ми хвалите мъжете си..... но темата в случая е за отпуск (който се зачита и за стаж), а не конкурс кой е по-по-най.

Много по просто би било следното. Държавата да дава право на ДВАМАТА родители на общо 1 година неплатен отпуск - за ДВАМАТА, независимо дали ще го ползва единия, другия или и двамата.
И дали ще ползват точно по 6 месеца или единия ще вземе 4, а другия 8 - примерно.

Тогава никой не би възразил.
Докато сега на Единия родител е отнето правото да ползва 1 година неплатен отпуск.
Приемаме често хипотетично, че в нашето семейство мъжът ми иска да си остане една година в къщи, но му дават само 6 месеца.
Къде да се оплаче той, че не му разрешават да упражнява родителските си равни права още половин година по желание?!  

Няма да се оплаква. Ще ползва и полагащата му се платена отпуска, а след това ако е много всеотдаен татко може и работа да напусне, за да си гледа детето. Но не можеш да задължиш работодателя да му пази мястото до безкрай....просто това никъде не може да стане.

Напълно си права - особено при работодател гадняр като примерно този на моя мъж.

Има сутрини, в които го иска в офиса в 5.30, има вечери в които е пак там до 23, има съботи и недели в които пак е там.....
Има случаи, в които идва на срещи и на семейни празници право от офиса.
Абе как го търпи не знам просто!

И как го бръсне всеки ден в огледалото без да му тегли една по-дълбочка стружка и това недоумявам 

Не, аз очаквам от държавата да не се намесва така грубо в живота на едно семейство. И след като така или иначе е отпуснала за всяко дете правото на общо една година неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж, да остави решението за ползването му на двамата родители. Съвсем логично.
И без да продължавам нишката на конкурса чий съпруг е по-по-най, мен лично ме засяга единствено и само финансовата страна на въпроса, писах го и по-напред. Аз ако се върна на работа, ще взимам около 25% от заплатата на съпруга ми. Дали семейството /в частност детето, нали всичко е заради неговото щастие/ ще може да поддържа същия стандарт с моя доход и баща в неплатен отпуск? Въпроса съвсем не опира до смяна на памперси и водене на пързалките от страна на таткото, за съжаление...

     

На практика това се опитвах да кажа \ и май далеч не само аз\, макар и на моменти подкрепено с леко метафорични примери, поради което се вкарахме и в конкурса  , не е била това целта де, но пък като илюстрация помага понякога.

Иначе аз донякъде разбирам и позициита на жени като scarlette4444 , какво ти разбирам  дори на моменти ги и подкрепям.
Така де и аз искам да съм на бира с приятелки, пък мъжът ми да мие д***та, да сменя памперси, и да готви.
Какво като съм жена, нямам ли и аз същите права  .
Но истината е, че няма закон който да ни го осигури - не и на Балканите не и преди края на другия век 
Затова бих предпочела поне да имам избора дали да постоя още половин година с детето си, ако се налага и ако мога да си го позволя, а не държавата да решава вместо мен и семейството ми и да ме поставя в позиция партер.

Всъщност държавата ни е оставила прекалено голям избор. Аз не знам къде другаде има такова чудо като в БГ, цели 2,5 години да можем да си гледаме детето, да ни се пази работата и да ни се води стаж. Но въпреки това искаме още (пък и обвиняваме държавата, че грубо ни се намесва в семейните отношения).
Въпрос на личен избор е кой от двамата родители ще гледа детето като цяло (и кой ще поема по-голямата отговорност). Въпрос на личен семеен избор е дали това дете до 3г. ще се гледа в семейна среда от мама и тати или ще ходи на ясла, ДГ, ще има гледачка или баба. Ако родителите са избрали първия вариант - прекрасно       , това е чудесно за детето. Не може обаче да изисквате държавата да се грижи за майката през всичките тези 3 години, малко прекалено е. Изборът е личен и отговорността е лична. Ако не може родителите да се редуват кой да го гледа (понеже единият е голям шеф, взима много пари или много хора разчитат на него и т.н.), то другия може спокойно да напусне работа (в крайна сметка, той трябва да направи най-доброто за детето си, а не държавата да му е длъжна).
Lennyh, питай мъжа си дали ще наеме жена ако знае, че след три месеца може да му каже, че е бременна и след това 3г. да не й види очите, но той да е длъжен да й пази мястото и след три години да я приеме на работа. При мъжа ако стане татко вероятността за неплатена се ограничава само до 6м. Ти как мислиш аз като наемам хора, кои предпочитам.
Не може да изисквате от държавата допълнителни права с аргументи от типа "кой е по-по-най" (защото таткото бил специален, защото взимал повече пари, защото майката като се прибере от работа трябва да чисти, да готви и да пере и няма време за децата или пък защото "таткото бил готин" ). Аз може да искам сама да си гледам детето в семейна среда и докато тръгне на училище, но никой не ми е длъжен до тогава да ми пази мястото (и на мен да ми тече стаж). Така, както го искате, май никой няма да наема жени на работа, независимо колко са умни, квалифицирани или образовани.... (общо взето имаше една приказка "отпусни на лудия достатъчно дълго въже и той сам ще се обеси", подобни изказвания точно на тази мисъл ме навеждат).

много се отплеснахте.....друга ми беше мисълта.....