И определено не искам да я насилвам да стъпва, ходи и да се изправя, но това е по препоръка на педиатъра. И искам да мисля, че всяко нещо с времето си, а не да го отдавам на проблем. И хич не сме амбициозни родители, просто се опитвам да уча детето си на разни неща според възрастта не само в интелектуално , но и във физическо отношение. Едва ли има майка, която да ме съди за това.
Миличка, сигурно се притесняваш просто, но като търсиш под вола теле, като търсиш причини за притеснение там, дето ги няма, само прехвърляш стрес и върху детенце. Казваш, че познаваш малко хора и те всичките те травмират - ами ние тук сме много, и все различни, най- разнообразни - и всички едно и също ти казваме - просто му е рано на съкровището ти. Не защото е мързеливо или болно, а просто понеже такава е природата на бебетата.
Ако много искаш да я учиш на нещо... как да кажа, двигателно, учи я да пълзи - много полезен вид движение, но имай предвид предварително, че не всички деца го правят. Демек, не се депресирай при евентуален неуспех.
Приучването към пълзене, обаче, не става като сложиш играчка на пеленката, така че да може да си я издърпа детето. Слагаш детето на пода по корем, слагаш играчката на изв. разстояние и ти изпълзяваш до нея. Демонстративно. Многократно. После хващаш детенце през коремчето, повдигаш, буташ ръцете и краката надолу с твоите ръце и крака и я придвижваш - ти - напред, до играчката. Следват бурни аплаузи. После пак. И така докато ти омръзне. След изв. време - отново. Става с... упорство. И не винаги.