Когато децата са болни...

  • 5 718
  • 101
  •   1
Отговори
18 юни 2009, 21:37 ч.
  • Мнения: 22 476
Здравейте на всички,

чудно ми е само аз ли съм такава психарка и умирам от притеснение и страх, когато дъщеря ми се разболее?
От вчера е с температура, ходихме на лекар, предписаха лечение....температурата обаче не спада и аз умирам от ужас да не би да се случи нещо.
Тя слава богу се разболява рядко, но аз го изживявам толкова силно, че почти аз се разболявам, стомаха ми е на топка, лошо ми е....абе направо откачена работа.

Как се справяте с притеснението, което ви обзема? Някакви трикове, опитвате ли се да запазите спокойствие въпреки всичко?
Аз гледам все пак да съм спокойна и да не се отразяват моите притеснения на детето. Но с такова нетърпение чакам да се подобри и накрая да се оправи, че после истински си отдъхвам.

# 1 18 юни 2009, 21:57 ч.
  • Асеновград
  • Мнения: 1 552
Сякаш съм го писала аз.
Такава съм направо ставам по болна от детето.Не ям, не спя, абе ужас.
Миналата година се наложи да влезнем в болница, детето на 3-ят. ден беше вече ок, а аз бях с 4 кг. отслабнала от притеснение.
Старая се да не съм такава, но не ми се получава.
Все пак се успокоявам че не съм само аз Peace

# 2 18 юни 2009, 22:05 ч.
  • Мнения: 171
Mirama...всеки един родител е притеснен и умира от страх, когато детето му се разболее...особено пък ако е толкова малко на години като дъщеря ти...
До преди 2 седмици...също като теб бях притеснена заради сина си...защото не искаше да яде...Водехме по лекари, изписваха ни какво ли не и накрая какво стана...последния специалист такова конско ни дръпна заради едни капки за очи... и особено като каза "ама защо сте му капели тези капки, като той е много малък, а те са доста силни за него"...и аз не само, че се притесних, ами направо щях да падна и да умра на място...
Относно притеснението...гледам да не показвам пред детето, че се притеснявам и пред него запазвам спокойствие...въпреки, че вътрешно ми идва да smile3514 newsm45...обаче това няма как да стане пред детето....
Пожелавам ти детенцето то много бързо да оздравее и да няма никакви усложнения от тази температура Hug...защото на една приятелка брат ти...така през определено време, без да му има нищо...си вдигаше температура и накрая се оказа, че е с хронична гнойна ангина...

# 3 18 юни 2009, 22:10 ч.
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Това е да си майка... притеснението винаги ще е с теб, без значение дали детето ти е на 1 или 31 години.
От както се е родил синът ми съм станала много страхлива, винаги съм на щрек дори и като спя.
Ще се тревожим за висока температура когато децата са малки, ще се тревожим за училището по-късно, после защо закъсняват вечер.... и иииии... така до безкрай...

# 4 18 юни 2009, 22:15 ч.
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Цитат на: Mirama в чт, 18 юни 2009, 21:37
Здравейте на всички,

чудно ми е само аз ли съм такава психарка и умирам от притеснение и страх, когато дъщеря ми се разболее?
От вчера е с температура, ходихме на лекар, предписаха лечение....температурата обаче не спада и аз умирам от ужас да не би да се случи нещо.
Тя слава богу се разболява рядко, но аз го изживявам толкова силно, че почти аз се разболявам, стомаха ми е на топка, лошо ми е....абе направо откачена работа.

Как се справяте с притеснението, което ви обзема? Някакви трикове, опитвате ли се да запазите спокойствие въпреки всичко?
Аз гледам все пак да съм спокойна и да не се отразяват моите притеснения на детето. Но с такова нетърпение чакам да се подобри и накрая да се оправи, че после истински си отдъхвам.
Не си само ти така. Rolling EyesИ нашият батко миналата седмица беше със Т.Никакви други симптоми,само температура и то  много висока.
Почти цяла седмица,изкара със нея.Аз дето не умрях само.Вечер не мога да спя,ставам да проверявам на всеки час дали е вдигнал,денем ,мъжът ми ако се прибере,ми се скара,че гладувам тъкмо да сложа в устата нещо и като го видя отмаляло милото и охкащо,че му е лошо и глад и жажда ми минава.
Всяка майка е притеснена за децата си.Има обаче,майки ,които успяват да се владеят,поне външно.Аз обаче,не съм от тези.При най малкото и изпадам в паника,почвам да треперя,корема ми става на топка и т.н. и т.н.
Добре,че е мъжът ми,който приема нещата по спокойно,че ако се умираше от нерви моментално,досега да съм се споминала. Rolling Eyes

# 5 18 юни 2009, 22:17 ч.
  • на изток от рая
  • Мнения: 442
Ура, ура, не съм само аз, успокоихте ме.  Laughing
От едно "37.5" такива сценарии мога да сътворя, че ...

# 6 18 юни 2009, 22:18 ч.
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Цитат на: Топъл дъжд в чт, 18 юни 2009, 22:10
Това е да си майка... притеснението винаги ще е с теб, без значение дали детето ти е на 1 или 31 години.
От както се е родил синът ми съм станала много страхлива, винаги съм на щрек дори и като спя.
Ще се тревожим за висока температура когато децата са малки, ще се тревожим за училището по-късно, после защо закъсняват вечер.... и иииии... така до безкрай...
Хващам се за тези думи.Много правилно.
Едно време моята баба все повтаряше"Майка да имаш,но майка да не ставаш,че страховете и тревогите на една майка никога не почиват"
П.П.Пожелавам ви бързо да се оправяте Hug

# 7 18 юни 2009, 22:21 ч.
  • Мнения: 1 650
Това е да си майка!

# 8 18 юни 2009, 22:28 ч.
  • Мнения: 641
Защото поверяваме здравето и живота на децата си в ръцете на малко познати или дори непознати лекари. Разчитаме, молим се да поставят точна диагноза и да предпишат точното лекарство. Първите година и нещо сляпо вярвах на Личната, докато не стигнахме до инфекциозно , обезводнена и с разстройство от 7 дни  Shocked Детето беше на системи а тамошния доктор се хвана за главата като разбра, че е изписала и свещички при разстройство. И аз нямах представа тогава. Нямах нет, нямаше БГ Мамма-2002 г.
Представяш ли си? Да не потърся друг лекар. Сменяме прахчета и антибиотици  ooooh!
До там  Stop
Вяра на лекар нямам. Проверявам всичко което изписва и се консултирам с друг ако до 2 дни няма подобрение, не излекувани, а подобрение.
И винаги ме е страх, защото не зависи от мен само.

# 9 18 юни 2009, 22:31 ч.
  • Мнения: 581
 Нормално е да се притесняваме и да се вкарваме във филми относно децата ни, особено когато са болни.
 Аз лично изпадах в ужас само в началото, когато дъщеря ми започна да боледува.С течение на времето започнах да приемам нещата много по-спокойно.

# 10 18 юни 2009, 22:47 ч.
  • Мнения: 4 915
Детето ти е още малко и тепърва ще се сблъсква с вирусни заболявания. Не да те плаша.  Wink Да те подготвя, че от страх полза няма, по-скоро постарай се да се мобилизираш така, че да си по-спокойна и уверена.

При първо детенце и първо сблъскване с по-сериозни болести, нормално е майката да примира от страх от непознатото и плашещото. Де факто, опитай се да разсъждаваш така - детето гради имунитет с всяка болест. Около 800 броя са вирусите, които "трябва" да преболедуваме като деца, за да изградим що-годе някакъв начален имунитет до 7-годишна възраст.

Страхът е нормален, но и ирационален в повечето случаи. Паниката не помага естествено. Но и ако можехме да се контролираме във всяка ситуация, щяхме да сме супер-герои.  Wink

С течение на времето ще започнеш да приемаш по-спокойно болежките на детето. Да познаваш кога температура от 38.5 градуса не е опасна, детето има настроение и можеш да изчакаш с даването на антипирептик, за да оставиш организмът да се бори с вируса. Или при 37.5 да дадеш, защото детето е съвсем унило, кисело и не на себе си.
Да познаваш коя кашлица се дължи на задна хрема и е отхрачваща, и коя е дълбока и най-вероятно ще доведе до антибиотик.

Дали човек ще запази спокойствие или ще се паникьоса, май много зависи от темперамента му. Майка ми все още се паникьосва.  Laughing Аз пък от началото се мобилизирам при боледуването на детето. Е, не че не изчитах сума ти инфо, но после се кротнах и не преброждах медицински сайтове за всеки вирус.  hahaha Не водя на лекар от първия ден, защото и тогава обикновено нищо не се вижда и не се поставя твърда диагноза. Просто с времето се научаваш...притръпваш...

В момента и двете ми диванета са болни. Едното с гнойна ангина, другото - варицела. Ми, добре съм, едното се лекува с антибиотик, другото го чакаме да му мине...Те играят, в настроение са, всичко е ОК.  Wink

Бъдете здрави!  Hug

# 11 18 юни 2009, 22:50 ч.
  • Мнения: 22 476
Нура, точно това е едно от огромните ми притеснения....това, че вярваме на един лекар и се надяваме той да не сбърка.
Естествено преди да отидем на преглед и след него изчитам всичко, което успея да намеря, за лекарства, за диагнози и т.н. Станала съм "половин лекар" както се казва, но....все пак не съм.
Когато мъжът ми е до мен все пак положението е по-добре. Но той работи на 24ч дежурства....и ето утре заминава на работа и няма да го има 24ч, а аз още от сега буквално се побърквам. Постоянно мисля ами ако стане нещо....
Наистина това е да си майка, няма как.....но има хора, които някак си са по-спокойни.

Free Soul, аз някак си успявам да се мобилизирам, гледам да правя каквото е нужно и винаги съм го правила.
Все пак дъщеря ми още с раждането си в 32г.с. шокира всички, а аз тогава бях доста по-спокойна....отколкото сега с някоя болест.

# 12 18 юни 2009, 22:50 ч.
  • Мнения: 1 008
Mirama ,дано малката оздравее скоро,а
ти не се тревожи.Всички родители се
притесняват. Гушкай я повече.
Моята като е болна много я гушкам.

# 13 18 юни 2009, 23:16 ч.
  • Мнения: 295
Хм, при мен нещата са на обратно.
3-5-7 дена може да боледува детето - аз съм като пружинка. Толкова съм мобилизирана, взимам адекватни решения, няма паника, нехранене, неспане, нищо от този сорт.
Когато се оправи малкия, обаче, аз съм жив труп  Confused Поне два дни не мога да стана от леглото.
За сметка на това мъж ми ходи като призрак вкъщи, докато детето е болно. Та може и за това да реагирам по този начин - трябва да се грижа за двама  Wink

Мира, да се оправя бързо Калина   bouquet

# 14 18 юни 2009, 23:18 ч.
  • Мнения: 4 915
Цитат на: Mirama в чт, 18 юни 2009, 22:50
....Наистина това е да си майка, няма как.....но има хора, които някак си са по-спокойни.

.....

Ми, просто някои хора са такива. Аз примерно. Други са по-притеснителни и чувствителни...
Не трябва да мислиш песиместично, сама го съзнаваш...

Раждането в 32 седмица е нещо, което е нямало как да контролираш, а сега като осъзнати родители чувстваме сякаш целият свят е на плещите ни и трябва да сме все-можещи и все-знаещи, за да закриляме децата си от всичко...

Аз вярвам на личната си лекарка принципно. Ако е нещо по-специфично, отиваме на специалист - офталмолог, УНГ, алерголог и т.н....Може би съм имала късмет с лекарката ни...Има и родители, които водят болното дете на 2-3 лекари, да сверят диагнози. Който както се чувства спокоен.


Гледам да не мисля за лошо развитие на болестта, а как да се реагира навреме, за да не се усложни...А ако се усложни - да се потърси най-адекватната помощ...Един път съм изпадала в паника само, когато се усъмних за болест, при която лечение няма.  Confused

За щастие, в огромен процент болестите на детството са вирусни - на горните дихателни пътища, алергии, шарки. Диагнозите не се бъркат толкова лесно там.
С малката - на 2.5 годинки - досега два пъти лежахме в болница. Веднъж бронхиолит, веднъж юношески артрит. Видях как екипите действат професионално, някак си имах доверие на опита им...Два пъти в Пирогов за разбити глави и при двете... Tired

Не знам дали има "рецепта" как да си по-спокойна...Времето, опита - имат значение - броят преболедувани болести даже...Личната ми лекарка каза, че е нормално за малки деца да боледуват 5-6 пъти от вируси годишно. Когато каката тръгна на градина, беше нон-стоп болна, разболяваше и малката...Половин година и повече преминаваха от вирус на вирус, от лекарство на антибиотик и т.н....Притръпнах в един момент, нямаше как...Не че това е приятна перспектива за справяне с неспокойствието, но явно си имаше значение...Сега не боледуват толкова често. По 1 сериозна болест от година насам.

Така растат децата - казва една моя колежка. Болестите има предвид. В началото това не го възприемах, но после видях, че си е баш така.  Rolling Eyes

# 15 18 юни 2009, 23:22 ч.
  • Мнения: 171
Mirama...а като я заведохте на лекар, какво казаха, че й е?...защото моето мнение е да не се доверяваш само на един лекар, а я заведи и за друго мнение...(казвам го от опит)...
Аз лично вече нямам никакво доверие на лекарите, идва ми направо да  #2gunfireнякой от тях...заради сина ми..

# 16 18 юни 2009, 23:25 ч.
  • Мнения: 22 476
Силно зачервено гърло и всичко покрай него, за да не прерастне в ангина изписаха антибиотик, който се пие на 24ч.
Това ще и е вторият антибиотик, който пие за сега.

# 17 18 юни 2009, 23:30 ч.
  • Мнения: 171
Цитат на: Mirama в чт, 18 юни 2009, 23:25
Силно зачервено гърло и всичко покрай него, за да не прерастне в ангина изписаха антибиотик, който се пие на 24ч.
Това ще и е вторият антибиотик, който пие за сега.



А за гърлото защо не й даваш...мед със сода...вместо тези антибиотоци...От лекар знам, че колкото повече детето пие антибиотици...толкова спират и да му помагат и започва да се разболява по-често...
Моят син по едно време...когато го пуснах на ясла и се разболяваше всяка седмица...и съответно личната ни лекарка постоянно ни изписваше антибиотик, защото синът ми имал "сочно гърло..", докато накрая от толкова антибиотици...стигнахме и до болница...
Не искам да те плаша, ама отиди и за друго мнение... Hug
Ангината ако започне да се развива...тези антибиотици...няма да помогнат на детето...

# 18 18 юни 2009, 23:37 ч.
  • Мнения: 4 915
А аз знам, че стигне ли се до възпалено гърло, почти винаги се налага и антибиотик, защото вирусната инфекция прераства в бактериална.

Затова кашлица и сополи примерно не са опасни толкова, колкото възпалено и червено гърло. Едното е вирус, другото - бактериална инфекция и изисква антибиотик. Мед и сода биха помогнали в начален етап, сладолед също - но само в самото начало. И аз не обичам антибиотици, но когато се налагат - ги давам.  Rolling Eyes

Всъщност има бактериални, и вирусни ангини. Ако детето вдига температура, има червено гърло, гной по сливиците - антибиотикът е 90% сигурен...

Ние си купехме инхалатор. Малката е предразположена към дъъъъъъълги хреми и червени гърла. Когато тръгне по "познатия път", започваме инхалации с вентолин по лекарско предписание.

Цитросепт е другата ни алтернатива да се борим с болестите, много съм доволна.

Последна редакция: чт, 18 юни 2009, 23:47 от Free Soul

# 19 18 юни 2009, 23:42 ч.
  • Мнения: 96
Преди една седмица ни изписаха от инфекциозно,заради "не се притеснявай всичко ще отшуми".За 1 ден смених три лекарства и накрая .......Мисля,че запазването на самообладание е в полза и на мама и на детенце,защото само тогава може да се направи реална преценка на ситуацията.Ако се бях мобилизирала,а не бях ревала и не примирах при всяко повръщане на детето ми от страх да не умре от задушаване,нямаше да се стига до там да ни слагат и двете на системи.Вярно,бебка се оправи за 4 дни аз се вталих с 6 килограма,но все още не смея да я оставя сама когато спи след обяд защото ужасът е пред очите ми.Все още ме боли сърцето като видя следите по ръчичката от абоката.А иначе съм ербап да не повярваш..!

# 20 18 юни 2009, 23:51 ч.
  • Мнения: 171
Цитат на: Free Soul в чт, 18 юни 2009, 23:37

Всъщност има бактериални, и вирусни ангини. Ако детето вдига температура, има червено гърло, гной по сливиците - антибиотикът е 90% сигурен...[/color]

Съгласна съм, че когато ангината е налице...антибиотиците са сигурни...ама не мога да разбера само...защо винаги когато заведем децата си на лекар...и ссъответно този лекар..веднага изписва антибиотик...е може ли на едно дете на 2г всяка седмица да му се дават антибиотоци и накрая да отидеш за друго мнение и те да ти кажат..."ама как можахме да му давате това...то е силно за него"...и аз съответно какво да кажа..., че доктор ми го е изписал...

Вентолина със сигурност помага при зачервено гърло...Миналата седмица синът ми..както му нямаше нищо и изведнъж започна да се задъхва, да не може да диша, да кашля и да повръща...съответно аз изпаднах в някакъв ужас и веднага с баща му го заведохме на лекар и ни изписаха "Вентолин"...и наистина за 2-3 дена се оправи детето...

Последна редакция: пт, 19 юни 2009, 00:11 от bambi82

# 21 19 юни 2009, 00:09 ч.
  • София
  • Мнения: 3 064
Аз пък съм изкарала куп ангини като дете без антибиотици. Най-силното е било Бисептол. Първият си антибиотик пих на 16 години, след това още 2-3 пъти, не повече. Силно се надявам да успея и сина си да отгледам така. Дано не се налага.
Засега той е доста здрав, но не ходи на детски заведения. Миналата седмица изкара един вирус за буквално 12 часа, но като повърна два пъти се шашнах, защото не знаех какво да правя. Сигурно наесен като тръгне на градина ще почне да влачи разни болести и няма да ми е лесно...

# 22 19 юни 2009, 08:48 ч.
  • В лудницата на 2-рия етаж.
  • Мнения: 2 026
Това е съдбата на майката,винаги се притеснява за нещо,още от неродено го мислиш,че до възрастен.Аз също се притеснявам,но с времето се научаваш да различаваш кое е сериозно и кое по-безобидно и да не се вманиачаваш във всяко нещо,просто опитът си казва думата.Естествено има и параноични майки,които водят децата поне на 2-3 лекари едновременно,за мен това е излишно хабене на нерви и притеснение.
Бързо оздравяване на малката ти пожелавам и мисли по-позитивно. Hug

# 23 19 юни 2009, 09:49 ч.
  • Мнения: 8 999
Когато бяха мънички и аз много се притеснявах. Сега вече са дърти магарета и боледуват много по-леко и по-кратко - в повечето случаи на крак.

# 24 19 юни 2009, 09:54 ч.
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Притеснявам се и още как.  Tired Тази година се докарах до депресия с всичките й екстри от такива притеснения. Но явно това е съдбата на майката и трябва да я приемем.

# 25 19 юни 2009, 13:07 ч.
  • София
  • Мнения: 7 102
И аз съм от притеснителните, а какви черни мисли ми минават през главата  ooooh!, да пази Господ. Опитвам се да съм по-спокойна, но нещо не се справям.

# 26 19 юни 2009, 13:27 ч.
  • София
  • Мнения: 7 209
И аз бях страшна паника.
Още повече, че малко след годинката, дъщеря ми направи пикочна инфекция.
Обаче лека полека се научих да реагирам адекватно.
В момента, в който и аз го докарах до "половин лекар", нещата започнаха да си идват по местата.
Най вече като успях да "вдяна", че при обикновените вирусни инфекции, температурата е всъщност нещо чудесно, тя сама изтребва вируси и бактерии.
Така че към момента свалям Т само след 38.5 - 39.
Или миналата година, когато при вирус с повръщане и разстройство, в продължение на 5 часа капах с капкомер Хидратин Алфа в устата на детето. Рев, сълзи, обаче спазих съвета на педиатъра ни, и овладяхме положението без влизане в болница заради обезводняване.
Та така де.
Човек се учи.

# 27 19 юни 2009, 14:22 ч.
  • Мнения: 801
Когато децата са болни, родителите трябва да запазят здрав разум. Не е лесно да се прави това, което трябва и запази хладнокръвие, но трябва.

# 28 19 юни 2009, 14:35 ч.
  • Мнения: 14 654
Ох, като беше малък и аз се притеснявах страшно. После вече не. За второто се надявам да ми е минало и да не откачам при всеки вирус.

# 29 19 юни 2009, 14:42 ч.
  • Мнения: 2 011
Аз не се паникьосвам,но ми минават ужасни мисли през главата,най-дребният симптом ми се вижда като нещо фатално и просто светът ми е крив,че детето ми е болно  Tired  Добре,че досега само два пъти съм го изживявала.Мисля,че с времето и това ще преодолеем и ще гледаме по-спокойно на поредния вирус.Бързо оздравяване на детенце.  Grinning

# 30 19 юни 2009, 15:37 ч.
  • На точното място
  • Мнения: 298
Шашкам се в първия момент , когато ни поставят диагнозата  Cry и си казвам "Пак ли на нас". После се мобилизирам и така всеки път вече 8 години.

# 31 19 юни 2009, 15:40 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 506
Цитат на: bambi82 в чт, 18 юни 2009, 23:51
Вентолина със сигурност помага при зачервено гърло...Миналата седмица синът ми..както му нямаше нищо и изведнъж започна да се задъхва, да не може да диша, да кашля и да повръща...съответно аз изпаднах в някакъв ужас и веднага с баща му го заведохме на лекар и ни изписаха "Вентолин"...и наистина за 2-3 дена се оправи детето...

Бъркаш "диагнозите"  Tired Вентолин със сигурност не е показан при червено гърло. Задух, спастична кашлица и белодробни проблеми са нещо съвсем различно от зачервеното гърло  ooooh!

Аз сама знам какво ми е при всяко разболяване на детето ми. Опитвам да съм спокойна, но разбрах, че не успявам, когато при едно разболяване на малката едва не прегазих една жена на пешеходната пътека- толкова бях изморена, че кой знае къде съм се отнесла.
Научих се да познавам детето си. Не я водя на лекар при по- малко от три дни Т. Знам кога кашлицата й преминава в усложнения и не само АБ не й мърда, ами и болницата  Tired Т не свалям, ако детето е жизнено, заиграва се и се храни. Ако се залежи, даже и при 37.5 се е случвало да дам понижаващо.

# 32 19 юни 2009, 15:57 ч.
  • Мнения: 21
Вентолина е доста сериозно лекарство за астматици. В никакъв случай не може да се използва само за зачервено гърло.
А по темата - нормално е да се притесняваме, нали затова сме майки, само че в краен момент паниката може да  изиграе лоша шега. Преди година и половина и двете ми дъщери бяха болни - едновременно, както винаги става, и едната за 1 час вдигна температура от 37.0 на 40.6 ! В такъв един момент паниката и притеснението може да изиграят решаваща роля в неблагоприятна насока. Защото колкото повече се бавиш, чупиш пръсти и не можеш да си събереш мислите в главата, толкова повече рискуваш детето да направи гърч, например. 

# 33 19 юни 2009, 16:20 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 405
Като синът ми се разболее, имам чувството, че ми се стоварва камък на плещите и сърцето ми е на топка. Не ям, не мога да спя нормално... докато не му мине. Казвам си, че следващият път няма да е така, но същото пак се повтаря. При всяко негово боледуване изпадам в паника и досега не мога да се променя. Добре, че мъжът ми е супер спокоен и винаги се опитва да ме отрезвява. Да кажа, че детето боледува от стандартните детски болести /особено прихванати в детската градина/, не нещо сериозно, слава богу!
Бебето ми е на три месеца и скоро вдигна лека температура за един ден - щях да умра! По отношение на децата съм просто трагичен случай - постоянно се тревожа за нещо! Знам, че е ирационално, но не мога да го променя.

# 34 19 юни 2009, 16:27 ч.
  • Мнения: 2 478
Мира, не изчетох цялата тема, но искам да ти кажа, че те разбирам напълно и искрено се надявам малката скоро да оздравее.
Аз съм много спокоен човек, винаги съм контролирала неприятните ситуации, но когато детето ми се разболее се чувствам така, сякаш ми се срива света. При все че той боледува рядко, миналото лято вдигна 38С, почти полудях от ужас. Може би, причината е, че аз не боледувам и всяко болестно състояние на синът ми ме изкарва извън релси.

# 35 19 юни 2009, 17:42 ч.
  • Мнения: 171
Цитат на: Тарталета в пт, 19 юни 2009, 15:40
Цитат на: bambi82 в чт, 18 юни 2009, 23:51
Вентолина със сигурност помага при зачервено гърло...Миналата седмица синът ми..както му нямаше нищо и изведнъж започна да се задъхва, да не може да диша, да кашля и да повръща...съответно аз изпаднах в някакъв ужас и веднага с баща му го заведохме на лекар и ни изписаха "Вентолин"...и наистина за 2-3 дена се оправи детето...

Бъркаш "диагнозите"  Tired Вентолин със сигурност не е показан при червено гърло. Задух, спастична кашлица и белодробни проблеми са нещо съвсем различно от зачервеното гърло  ooooh!




Ами лекар ни го изписа...и детето беше със зачервено гърло и малко кашляше...
Цитат на: tsveti_doncheva в пт, 19 юни 2009, 15:57
Вентолина е доста сериозно лекарство за астматици. В никакъв случай не може да се използва само за зачервено гърло.
Със сигурност..синът ми не е астматик...

# 36 19 юни 2009, 17:47 ч.
  • Мнения: 269
Ами, първо се шашкам, правя от мухата слон.

# 37 19 юни 2009, 19:26 ч.
  • Мнения: 22 476
Момичета, благодаря на всички за подкрепата....донякъде вчера ми олекна това, че не съм само аз в това състояние.
Благодаря и за пожеланията за бързо оздравяване. )
Мога да кажа че от нощес детето не е вдигало Т, спа спокойно и през деня е ок. Естествено имаше ревове и писъци при даването на антибиотик....но няма как, налага се понякога.

# 38 19 юни 2009, 22:18 ч.
  • Мнения: 2 005
От тревога се съсипвам ... Cry Желая всички дечица да са живи и здравички  Hug
Няма нищо по - ценно от ЗДРАВЕТО !  Thinking

# 39 20 юни 2009, 08:22 ч.
  • Мнения: 1 237
И аз съм от тези дето много се шашкат,старая се напоследък обаче да реагирам по-спокойно.Разбирам те напълно,едва ли има майка,която да не се притеснява за детето си и да не преживява болестите с него.Някъде бях срещала един израз - "Да си майка означава сърцето ти да се разхожда извън тялото ти" (цитирам по памет)

# 40 20 юни 2009, 08:29 ч.
  • София
  • Мнения: 44 245
не, хич не изпадам в такива драми при всеки вирус.....
до сега трябваше да съм фърлила топа.....
притеснявам се само ако са мн сериозни нещата....т.е. както когато се наложи да влезем в болница.....иначе...нормално...леко тревожно....колкото и когато аз и баща му или друг мой близък е болен.....естествено като се оправи се радвам....но общо взето...пазя самообладание. Е, вярно преди месец като видях 40,1 градуса леко се шашнах, но пак не съм се вкарвала във филми...а и детето беше в добър тонус, така че всъщност само първоначално от самата цифра се стреснах...после го приех като поредната болест с Т и толкова.

бързо оздравяване.


За вентолина - пи го скоро при бронхит. ОТваря бронхите, за това и го дават на асматици....но си се дава и при други състояния.еее не баш при зачервено гърло...но при задух и затруднено дишане със сигурност би помогнал.....а ако е слязла кашлицата в дробовете нищо не пречи и гърлото да си е червено....

Последна редакция: сб, 20 юни 2009, 08:37 от Angel_Dust

# 41 20 юни 2009, 08:33 ч.
  • Мнения: 1 650
bambi82, не е нужно детето ти да е астматик, за да пие вентолин, но определено не за червено гърло, а за спастична кашлица. Peace

# 42 20 юни 2009, 08:39 ч.
  • някъде другаде
  • Мнения: 629
И аз съм от тези дето се побъркват , когато децата им са болни. По цяла нощ не спя да проверявам имат ли Т. Дори през деня като им я меря и ако не показва на тернометъра да имат ,повтарям меренето за по сигурно

# 43 20 юни 2009, 14:28 ч.
  • ГОре на черешата...
  • Мнения: 11 511
Цитат на: bambi82 в чт, 18 юни 2009, 23:51
Вентолина със сигурност помага при зачервено гърло...Миналата седмица синът ми..както му нямаше нищо и изведнъж започна да се задъхва, да не може да диша, да кашля и да повръща...съответно аз изпаднах в някакъв ужас и веднага с баща му го заведохме на лекар и ни изписаха "Вентолин"...и наистина за 2-3 дена се оправи детето...

 Shocked

Моля?
Вентолинът се изписва при белодробен спазъм.
Я не давайте мнение като не знаете, че току виж някой ви послушал ooooh!.


Спкойната майка помага много повече на болното си дете от лекарствата Peace.
Знам, че е много трудно, но опитайте - наистина действа.
Две изречения са "забити" в паметта ми - "Майка да имаш, майка да не си" и " Малки деца - малки проблеми, големи деца - големи проблеми"
Вируси да са само - минават и заминават, с и без АБ. Господ да пази децата ни от други, по-страшни и непоправими неща Praynig!

И още нещо - намерете си лекар, на когото да имате пълно доверие - лутането между няколко не помага, напротив.

# 44 20 юни 2009, 14:37 ч.
  • София
  • Мнения: 3 414
Много се шашкам,а като и двамата са болни става ад.Изнервена съм правя глупости и се карам със всеки срешнат.Ето днес единия му протече носа,ама аз ще  Sick А съм сигурна че ако се успокоя и те ще се почустват по спокойни,ама как ли става това?

# 45 20 юни 2009, 18:30 ч.
  • Мнения: 171
Цитат на: mari_eta в сб, 20 юни 2009, 14:28
Цитат на: bambi82 в чт, 18 юни 2009, 23:51
Вентолина със сигурност помага при зачервено гърло...Миналата седмица синът ми..както му нямаше нищо и изведнъж започна да се задъхва, да не може да диша, да кашля и да повръща...съответно аз изпаднах в някакъв ужас и веднага с баща му го заведохме на лекар и ни изписаха "Вентолин"...и наистина за 2-3 дена се оправи детето...

 Shocked

Моля?
Вентолинът се изписва при белодробен спазъм.
Я не давайте мнение като не знаете, че току виж някой ви послушал ooooh!.



Не съм казала, че някой трябва да го купува...Казах на синът ми какво му е било когато му го изписаха първия път...и да със спастичен бронхит е...ама тази диагноза му я поставиха доста след това....но това не е темета на разговор тук...
Препоръчах на Мирама да си заведе детето за още едно мнение...от опит го казвам...защото е най-лесно да се отиде на лекар, да се изпишат антибиотици и готово....ама каква е причината за тази температура...никой не знае и никой не може да каже...

# 46 20 юни 2009, 18:38 ч.
  • ГОре на черешата...
  • Мнения: 11 511
Цитат на: bambi82 в сб, 20 юни 2009, 18:30

....ама каква е причината за тази температура...никой не знае и никой не може да каже...

Е хайде де, това да не е дупката в Царичина Laughing.
Разбира се, че има хора, които знаят - лекарите - и щом са назначили лечение, то е с цел да излекуват детето, не да го влошат, нали Wink?
Айде да не сме толкова черногледи и от една температура да правим световен проблем, целящ да оплюе лекарите.
Все пак на тях сме доверили здравето на децата си.

# 47 20 юни 2009, 19:05 ч.
  • Мнения: 9 990
.. не, не се шашкам.Може би аз съм "повредена".

# 48 20 юни 2009, 19:29 ч.
  • Мнения: 2 015
Цитат на: пенелопа в сб, 20 юни 2009, 19:05
.. не, не се шашкам.Може би аз съм "повредена".
И аз така newsm78

# 49 20 юни 2009, 22:03 ч.
  • Мнения: 337
На времето се чудех на една моя приятелка с малко дете, която искаше да запише второ висше медицина. Сега вече не се чудя. Въпреки че детето ми е здраво/да не чуе дяволът/ и е карало само леки вируси, и то сравнително бързо. Но още от самото раждане си знаех, че ще съм паника и съм точно такава. Естествено, че се научих да запазвам самообладание, нямам избор, при положение, че с месеци оставам сама с детето си. Искам, не искам, трябва да се справя сама, но ми е мнооого трудно. Целият ми свят се срива за минути. Няма да забравя, когато малката беше на 2 мес. и лекарката каза, че май я болят ушичките и имаше лека хрема точно за два дена...Що рев изревах, че не ставам за майка и съм си простудила детето, че е толкова малко, а ще го тровя с лекарства/стеримар и капки за уши Simple Smile/ Така е. Никой не се е родил научен да е родител, поне аз нямам такива претенции. Уча се заедно с детето си. Надявам се вървим по правилния път. Това не ми пречи да се стресирам само като видя кашлящо дете да доближава моето, но някои неща са по-силни от мен...А и вече ходи на градина, така че искам, не искам не мога да я "опазя". Има ли по-голяма радост за една майка от това детето й да е здраво и щастливо?

# 50 20 юни 2009, 22:59 ч.
  • Мнения: 3 550
Сигурно се притесняваш толкова, защото боледува рядко. Като тръгне на детска градина и е една седмица там, две - у дома и се претръпва. Постарай се да се успокоиш. Припомни си как протича лечението, когато си болна самата ти. При мен например температурата също не спада още същия ден, а чак на втория-третия. Горе главата и дано болестите да минават бързо!

# 51 21 юни 2009, 01:18 ч.
  • София
  • Мнения: 233
Ни най-малко не съм паника.
Бабите, обаче, ме вбесяват.
Майка ми : "Олеле, има температура, страх ме е да не се случи..."  ooooh!
Свекърва ми : "Детето не е добре, записала съм час при 10 специалисти" Shocked
Истината е, че всяка майка е  30% лекар. Нека не си мислим и не предизвикваме глупости Wink

# 52 21 юни 2009, 12:58 ч.
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Цитат на: пенелопа в сб, 20 юни 2009, 19:05
.. не, не се шашкам.Може би аз съм "повредена".

Напротив, не ти, а останалите сигурно сме "повредени". При всички случаи е по-добре да се запази спокойствие - хем няма да прехвърлям на децата си страха, хем и умът ми ще е по-бистър и ще реагирам адекватно на ситуацията. И няма да изпадам в състояния, от които да се налага да се измъквам с лекарства. Нямаш представа колко искам да бъда като теб. Но поне засега не мога да се надвия, или поне не напълно.

# 53 21 юни 2009, 13:27 ч.
  • София
  • Мнения: 1 654
От настинки и температура не се притеснявам, но ако я заболи глава или пък ми се облаче от болки по ставите  ooooh! Започвам да мисля какви ли не неща, постоянно я разпитвам...Вече сме на 10, влизаме в пубертет и е нормално при растежът да има някои оплаквания, но нали сме майки...

# 54 21 юни 2009, 17:17 ч.
  • Мнения: 323
Не се паникьосвам,запазвам самообладание,но вътрешно само аз знам какво ми е.Така че разбирам всички ви.До този момент си мислех,че само аз се страхувам от тези болести. Rolling EyesНай -големият ми кошмар е да не стигнем до болница,защото веднъж преживяхме такова нещо,когато детето беше на 1г.10м.Наистина беше кошмарно ooooh!Като се сетя,чак  ми се доплаква.Естествено и аз търся мнение различно от това на личната лекарка.Понякога като не мога да издържа повече психически,влизам в банята ,пускам силно водата и  smile3518.Не помага особено,но и нервите ми не са от желязо.Пожелавам много здраве на всички дечица и повече спокойствие на техните майки.

# 55 21 юни 2009, 23:02 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Владея паниката и добивам формата на удобен диван за детето си (имам данни  Flutter).

Преди няколко месеца го налази рота вирус.  Tired Дрисък и пет (5) нощи Т към 40 градуса - бълнуване, треска, повръщане! Нищо не дадох, лекувам го с хомеопатия по принцип или нищо, но... тръгна да развива пневмония.  Tired Не можеше да отвори очички, не ядеше и лежеше отпуснат върху гърдите ми... Не мърдах с часове. Давах вода щом промърка и поставих ултиматум на хомеопата - 2 дни или влизаме в болница! (тоест, конвенционалния доктор, който го следеше успоредно, го постави!) Бабата и дядото мълчаха многозначително, баща му откровено изпадаше в лудост и паника, че действам като детеубийца... Подкрепа - от никъде! Но стана чудото. Издържах, а детето отърва сефтето с АБ и системи... Но.. не искам да си спомням всичката отговорност, която поех САМА!

# 56 21 юни 2009, 23:20 ч.
  • Мнения: 2 478
ivonska завиждам ти за силата!

# 57 21 юни 2009, 23:20 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
И аз също.

# 58 21 юни 2009, 23:24 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
А, сила... на ръба си бях през цялото време... Но комбинацията добър хомеопат+брилянтен конвенционален лекар (разбиращ от вируси и знаещ къде е тънката граница), който го следеше нон-стоп ми помогнаха да не се предам на обичайно лесния прием в болница...

# 59 22 юни 2009, 09:57 ч.
  • София
  • Мнения: 7 102
ivonska, поздравления от мен за избора ти на доктори и доверието в тях. Да ти е живо и здраво детенцето. Конвенционалният ти лекар частен ли е? От раждането на детенцето ти ли сте само на хомеопатия?

# 60 22 юни 2009, 10:11 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Цитат на: buni в пн, 22 юни 2009, 09:57
ivonska, поздравления от мен за избора ти на доктори и доверието в тях. Да ти е живо и здраво детенцето. Конвенционалният ти лекар частен ли е? От раждането на детенцето ти ли сте само на хомеопатия?

Да, частен е. Шеф на педиатрията на Инфекциозна болница София.  Laughing Той не признава хомеопатията, но изписва лекарства ако наистина няма накъде... А докато дойде този момент, аз действам с хомеопатия. И ... от раждането до сега (пу-пу) сме само с капки. Но и хомеопата си го бива - класически, който познава мен от 10 години, а детето - от раждането.

ПП. Аз пък се чудя, ако детето ви е безжизнено, тресе го и бълнува, как пък няма да ви стегне гърлото... Странно ми е...

# 61 22 юни 2009, 10:18 ч.
  • София
  • Мнения: 44 245
Мангъров предполагам Simple Smile
Добър е...но да каже, че детето може да седи спокойно и с над 40 градуса Т без да се сваля по какъвто и да е начин ако не е отпуснато и на дреп...малко в повече ми дойде....

ivonska - на послеписа....за мое най-голямо щастие детето си безжизнено го видях 1 път само...като ни приемаха в болница....въпреки многобройните му (най-вече от както е на градина) болести....

# 62 22 юни 2009, 10:25 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Цитат на: Angel_Dust в пн, 22 юни 2009, 10:18
Мангъров предполагам Simple Smile
Добър е...но да каже, че детето може да седи спокойно и с над 40 градуса Т без да се сваля по какъвто и да е начин ако не е отпуснато и на дреп...малко в повече ми дойде....
...

Това с високата Т е специалитет на хомеопата, не на Мангъров... Мангъров ме оставя сама да реша за това, защото а) гърч се получава само ако детето има предразположение и б) няма такова понятие "сварен от Т мозък" За него е странно, че не я меря, но ако я меря, ще се паникьосам...

Но Мангъров познава вирусите и ми каза с точност колко дни и как ще протече боледуването. С или без лекарства.

# 63 22 юни 2009, 10:29 ч.
  • София
  • Мнения: 44 245
е, това беше съвет лично от него към мен.....
за гърчовете - благодаря - знам....
сварен мозък може да няма....но почват да умират мозъчни клетки над 40 градуса все пак.....да не говорим колко бързо може да се обезводни малко дете при такава Т....
и със сигурност не е най-полезното да чакаш да стане 41-42 и т.н. и да правиш експеримент с детето до кога ще издържи точно.....
хомеопатия не ползвам....
http://www.lekar.bg/news-41/info-1146/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BE%D … D0%B0%D1%82%D0%B0!/

ето малко за Т....колко всъщност е полезна....

# 64 22 юни 2009, 10:32 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Цитат на: Angel_Dust в пн, 22 юни 2009, 10:29
....

Хайде пак - всеки сам преценява на кое/кого да вярва!...
Никъде не съм споменавала 41 и 42 градуса Т... Това обикновен вирус не може да предизвика, защо го обсъждаме? Но до 40 нищо няма да му се случи на детето.


ПП. Нека не водим война с линкове от Нета. Там има всичко. Не мога да се впечатля от статии с автор РЕДАКТОР! Кой е този? Какъв авторитет стои там?

Последна редакция: пн, 22 юни 2009, 10:41 от ivonska

# 65 22 юни 2009, 10:39 ч.
  • София
  • Мнения: 44 245
аз казах, че съвета е бил за Т над 40 градуса все пак......
при 41 градуса почва да има опасност от мозъчни увреждания.....
от 40до 41 градуса...доста бързо могат да се вдигнат, ако разчиташ само на това, че детето не е отпаднало и не се предприемат мерки за свалянето й.....

Просто ти спомена лекаря ви....аз казах, че за мен въпреки, че е добър, този му специално съвет ми е безумен.....
това от 2 срещи с него....ако се сблъсквах повече с него, можеше и да има още такива...
щом ти допада ОК....
Да не говорим, че същият той се опитваше тогава да ми обясни, как това което става с детето не е реакция от ваксината му(което за мен със сигурност това беше и според други лекари.....)както и да е....радвам се че си допадате....

# 66 22 юни 2009, 10:48 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Цитат на: Angel_Dust в пн, 22 юни 2009, 10:39
...
Да не говорим, че същият той се опитваше тогава да ми обясни, как това което става с детето не е реакция от ваксината му(което за мен със сигурност това беше и според други лекари.....)както и да е....радвам се че си допадате....

Ох, ако си "хлътнала" в кликата на противниците на ваксините - не ме учудва реакцията ти...

Както и да е. Всеки сам избира на кого да вярва. Аз съм избрала.  Wink

# 67 22 юни 2009, 10:50 ч.
  • София
  • Мнения: 44 245
хич не съм хлътнала.....и не съм противник на ваксините.

# 68 22 юни 2009, 10:51 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Цитат на: Angel_Dust в пн, 22 юни 2009, 10:50
хич не съм хлътнала.....и не съм противник на ваксините.


Да приемем, че никой не е съвършен и мир!  Simple Smile

# 69 22 юни 2009, 11:11 ч.
  • Мнения: 1 217
Аз познавам много хора, които не се водят предразположени към припадъци и им се е случвало да припаднат при 40 градуса температура. От личен опит съм виждала как изглежда дете с 39 градуса и не бих разчитала организма да се пребори сам за нищо на света. Да, може и да не се стигне до припадък, или фатален край, но ако се случи обратното ? Дето има една приказка : " Секунда невнимание и цял живот мъртъв. "
От бърза помощ дори ни посъветваха веднъж да увеличим дозата на ефералгана, въпреки че за нашата възраст беше по-ниска. И да увиваме детето с ледени ( мокри, със студена вода ) чаршафи.

# 70 22 юни 2009, 11:17 ч.
  • София
  • Мнения: 44 245
не е хубаво дозата да е по-голяма...при рязкото смъкване на Т, също има опасност от гърч по принцип.....
В студени чаршафи също....тогава от шока може да спре сърдцето, това е брутална мярка, когато нищо друго не помага.....душ или вана с приятно хладка вода върши същата работа.....
скоро имахме болест 3 дни 38-40,1 градуса Т.....за радост реално детето беше съвсем в кондиция, будно, ядящо и игриво....и въпреки това...като видих 40 - свалях... а той се кефеше да си играе в това време с лодката във ваната.....и реално...приех го съвсем, съвсем спокойно...без драми....

ivonska - всъщност хич не исках да споря с теб....просто тези спомени ми изплуваха веднага за него....просто това, че някой е шеф някъде...не винаги го прави перфектен...това всъщност само исках да кажа....пък то какво стана...сори, че така се отплесна темата.....иначе съм сигурност, че реално е добър специалист...

# 71 22 юни 2009, 11:24 ч.
  • Мнения: 1 217
Да, знам, че не е хубаво, но тогава наистина нищо не помагаше, ни хомеопатия, ни разни бабешки методи, ни лекарства...и му дадох, защото ужасно се уплаших, пък и това беше първото ми дете, нямах много опит и наблюдения.  Дано не ми се налага втори път.

# 72 22 юни 2009, 14:26 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Да. Шефът на нещо-си, някъде не е перфектен, но шепа форумки са... Трябва само да минат и да ни кажат кое как е правилно.  Laughing Особено съдържателните съждения за "борба" на организма с Т 39 градуса...  ooooh!

Спирам, защото не става обективен диалог. Перфектните искат да ми натрият носа, че не съм си лекувала детето с хапчета, а лекаря, който не ги изписва като бонбони бил нам-къв-си. Вие си давайте и АБ превантивно, защото то "страх лозе пази"...

# 73 22 юни 2009, 14:29 ч.
  • Мнения: 9 990
Жени, темата е панирате ли се при болести на децата, а не кой как сваля температура и при кое светило ходи.. Crazy

# 74 22 юни 2009, 14:40 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Цитат на: пенелопа в пн, 22 юни 2009, 14:29
Жени, темата е панирате ли се при болести на децата, а не кой как сваля температура и при кое светило ходи.. Crazy

Темата показва, обаче, как паниката води до залитане по лекарствата, а всеки лекар, дръзнал да не изпише, бива заклеймяван като некадърен и оплюван по форумите... Това има пряка връзка. И ето как аз, която не прибягвам до хапчета, ще изляза лошата, безхаберна майка...

# 75 22 юни 2009, 14:40 ч.
  • Мнения: 22 476
ivonska, нека не обръщаме темата на спорове за и против традиционната медицина и хомеопатията и т.н.
И само още един въпрос....щом използваш хомеопатия, тогава какво ти е мнението за ваксините? Защото виждам, че явно не си от противниците?
А двете неща хич не са съвместими!
Отделно пък ако толкова се доверяваш на хомеопата....тогава защо се консултираш и с шеф на детско отделение? Нали хомеопатията е ок и лекува всичко?

Аз съм доста скептично настроена към традиционната медицина, много рядко прибягвам до лекарства, до антибиотици съвсем.
Въпреки всичко не мога да се доверя и на хомеопатията. За мен това е точно ефект "плацебо", изчела съм и съм изгледала много материали....ами ще ме извиняват, но да ми продават някакви хапченца, в които не се съдържа нищо....не, благодаря.
Не бих дала на детето си и това и да чакам и да се надявам на чудо.

Това беше отклонението ми по темата.
Извинявам се и на останалите.

# 76 22 юни 2009, 14:46 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Цитат на: Mirama в пн, 22 юни 2009, 14:40
ivonska, нека не обръщаме темата на спорове за и против традиционната медицина и хомеопатията и т.н.
И само още един въпрос....щом използваш хомеопатия, тогава какво ти е мнението за ваксините? Защото виждам, че явно не си от противниците?
А двете неща хич не са съвместими!
Отделно пък ако толкова се доверяваш на хомеопата....тогава защо се консултираш и с шеф на детско отделение? Нали хомеопатията е ок и лекува всичко?

...

Не съм против ваксините. И не е вярно това, че са несъвместими! И къде е проблема да имам резервен изход през конвенционалния метод, ако положението стане критично? Умният индивид винаги има и резервен план...Защо трябва да съм залитнала в едната или другата крайност? Вие освен крайни, други варианти не сте ли обмисляли?

# 77 22 юни 2009, 14:48 ч.
  • Мнения: 22 476
ivonska, аха, значи може хомеопатия докато ме устройва....като спре да ми е кеф и да "действа" я да изберем традиционната медицина, че там е сигурно.
За мен това не е твърда позиция, а лашкане а насам, а натам. И извъртане на нещата когато и както ни е удобно.

# 78 22 юни 2009, 14:48 ч.
  • Мнения: 1 217
Пенелопа, аз незнам някоя от нас да е изразила претенции мнението и да е най-правилно, просто споделяме опит, но някои не търпят възражения. Колкото до притенението, повтарям си, че ако точно в този момент нещо ми се случи детето ми няма на кого да разчита и мисля за възможностите. И не, не тъпча децата си с антобиотик, нито им давам хапчета като бонбони, даже колкото и да не е правилно не винаги веднага прибягвам до изписаните ни силни лекарства. Ако на някой му се струва смешно, че не съм издържала да гледам детето си с отнесен поглед и почти неадекватно повече от допустимото и съм послушала лекарите да увелича дозата на лекарствата ( между другото незнам дали не ми го е казал някой шеф на отделение, в такива моменти не ми е до титли, а и никой не е застрахован от грешки ), значи е не само за хапове, а и за усмирителна риза. Всяка майка мисли доброто на детето си, затова не съдя никой за взетите решения и предприетите мерки, но и не искам и мене да ме заклеймяват като привърженик на химията.  

# 79 22 юни 2009, 14:55 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Цитат на: Mirama в пн, 22 юни 2009, 14:48
ivonska, аха, значи може хомеопатия докато ме устройва....като спре да ми е кеф и да "действа" я да изберем традиционната медицина, че там е сигурно.
За мен това не е твърда позиция, а лашкане а насам, а натам. И извъртане на нещата когато и както ни е удобно.


Факт е, обаче, че не ми се е налагало да пия нищо вече 10 години, а и детето не знае що е хапче... Пък на теб може да ти се струва всякак. Права си за едно: удобно ми е и се чувствам подсигурена за (не дай Боже) критични ситуации... Аз съм от животните, които не търпят капаци и обичат да имат винаги резервен вариант.  Laughing

А "сигурно" няма никъде... Нито даже при понижената температура... Но човешката природа е така устроена, че винаги намира извинение за решенията и постъпките си... Та и ние тук така...  Laughing

Последна редакция: пн, 22 юни 2009, 15:03 от ivonska

# 80 22 юни 2009, 15:04 ч.
  • София
  • Мнения: 44 245
хайдут велко - ако мен визираш...хич не ми е смешно, че не си издържала да си гледаш детето с отнесен поглед....ти спомена гърчовете...аз просто отбелязах, че по-висока доза лекарство, може прекалено бързо да смъкне и прекалено много Т и пак да доведе до такъв....
да практика е да се дават по 2 различни лекарства за сваляне на Т понякога...когато само с 1 и нормална доза тя продължи да се катери.....но да - пак има рискове.....


и да - всеки си взима ешение дали и какво и кога да дава на детето си.....лошо няма.....
въпроса е от паника, да не му се навреди....за леденият чаршаф - увивали са ме с такъв...истина е че действа.....но е просто отвратително.....по същият начин но доста по-спокойно и приятно действат мокрите чорапи, обтривките, или просто един хладък душ...обаче без шок....

ivonska - ти спомена кой ти е лекаря, аз си споделих мнението за него(поне 2-те неща които ми направиха силно впечатление, без дори да отричам, че всъщност като лекар си е добър)...в случай че някои пък реши че иска да си води детето при него.....мнения разни.....къв ти е проблема???
а дали ти даваш хомеопатия, АБ или баеш на детето си...всъщонст ми е все тая....

# 81 22 юни 2009, 15:10 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Angel_Dust, нито имах намерение да обсъждам лекаря, нито имам нужда от твоето одобрение за това при кой и как си лекувам детето...

Споделих труден момент, свързан с конкретната тема и не знам защо решихте да ме оценявате и поучавате...

# 82 22 юни 2009, 15:24 ч.
  • Мнения: 3 929
С времето се научих да бъда по-спокойна, за да придам положителна енергия на детето. В началото много се впрягах, плашех се, коремът ми се свиваше, но разбрах, че така не само че не помагам на детето си, но вредя и на себе си. Разбира се, една по-страшна болест сигурно би ме потресла, но се старая да запазвам самообладание. Не че не опирам до конвенционалната медицина, но като че ли за "обичайните болежки" разчитам на опита си и на себе си. А и последния път, когато синът ми се разболя и отидох при педиатърката, тя ме попита какво му давам. Казах й, че нищо не съм му дала, защото не го е прегледала. А тя ми каза, че трябва вече да съм се научила какво да давам на детето си. Ами да, научих се вече. При педиатърката отивам за болнични.
Да не дава Господ нещо по-тежко, но засега се справяме.

# 83 22 юни 2009, 15:46 ч.
  • Мнения: 657
Паникьосах се много при първото разболяване- събуди се една сутрин алено червена цялата, после започна да се задушава и докато направят урбазона незнаех къде съм.Така и никой не разбра от какво стана.
Вече се опитвам без паника.Искам да съм адекватна и да помогна с каквото мога навреме.

# 84 22 юни 2009, 17:31 ч.
  • Мнения: 1 217
Angel_Dust, не визирах теб  bouquet

# 85 22 юни 2009, 22:11 ч.
  • Мнения: 195
Нормално е всяка майка да се притеснява когато детето и е болно,та нали то е част от нея.Аз също доста се паникьосвам дори и до сега макар,че детето ми е голямо,много ме е било страх от високата температура,защото не падаше с дни,но слава богу всичко се е оправяло.Паника голяма само да се оплаче за нещо и испадах вужас.Желая на всички мами да не се паникьосват както мен!!! smile3525

# 86 23 юни 2009, 08:40 ч.
  • Мнения: 9 990
Цитат на: хайдут велко в пн, 22 юни 2009, 14:48
Пенелопа, аз незнам някоя от нас да е изразила претенции мнението и да е най-правилно, просто споделяме опит, но някои не търпят възражения. ....Всяка майка мисли доброто на детето си, затова не съдя никой за взетите решения и предприетите мерки, но и не искам и мене да ме заклеймяват като привърженик на химията.  

Първо, не съм коментирала чие мнение относно ваксините/лекарствата/температурата  и титлата на лекаря е правилно.Напомних за какво е темата а тя е:до колко се панирате при болест на детето.И второ-аз па къде заклеймих кой на какво е привърженик?Аз съм привърженик на яслите, нали, ама какво общо има това? Thinking

# 87 14 окт. 2009, 14:42 ч.
  • Мнения: 647
Здравейте!

Да, спокойствието на родителите, особено на майката, която обикновено се грижи за детето, е от съществена важност за бързото лечение на детето.

Влизам в темата само заради една мветка, която ми направи впечатление. Една от вас каза, че използва инхалатора си у дома, когато детето се разболее... А, защо не го ползвате още преди да се е разболяло? Инхалаторът не е лекарство, той е уред за ползване.

При първоначална (водниста) хрема, когато детето (или пък вие, съпругът) все още подсмърча с капещата като вода хрема, няколко инхалации пресичат рязко по-нататъшното развитие на болестта. Ако преди лягане с инхалации сте очистили носните пътища на пациента, вероятността той да спи от хрема със запушен нос през нощта, а оттам- да отвори устата и да му изстине гърлото, е многократно по-малка.

Има и друго - вирусните инфекции не се лекуват с антибиотици. При малки деца рядко се прилагат и противовирусни средства, защото също имат странични ефекти. Тогава единствено средство остава една инхалация.

Затова, тези, които са си купили инхалатор за процедури у дома, не чакайте някой да се разболее, за да го извадите от кутията, ами в зимния сезон го ползвайте редовно. При родители с деца в детска градина, една инхалация вечер след детската градина ще донесе невероятно много ползи и по-малко пари за лекарства, болничен на родителите и.. знаете ги другите проблеми.

Поздрави,
маг.фарм. Антон Вълев

# 88 14 окт. 2009, 15:11 ч.
  • Мнения: 9 990
А парата в банята от топлата вода същото ли е?Защото, преди сън децата ми се къпят и реално си правят парна баня. Grinning

# 89 14 окт. 2009, 15:31 ч.
  • Мнения: 2 478
Инхалатор не съм купувала, но ние с мъжът ми си правим инхалации над вряла вода с цветове от лайка. Изключително ефикасни са при простудни заболявания. Мислила съм да го правя и на детето , но не знам дали ще успея да го задържа над парата.

# 90 14 окт. 2009, 16:07 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 560
Нормално е . Няма майка ,която да не се притеснява ,когато детето е болно.

# 91 14 окт. 2009, 17:03 ч.
  • Мнения: 647
Цитат на: пенелопа в ср, 14 окт 2009, 15:11
А парата в банята от топлата вода същото ли е?Защото, преди сън децата ми се къпят и реално си правят парна баня. Grinning

Здравейте!

Парната баня не е същото, но дава същия ефект. Разбира се, трябва пациентът да иска такива неща Simple Smile Правенето на парни инхалации също дава добър резултат, особено с лайка и мента, но трябва дасе има предвид, че веднага след нея пациентът не трябва да излиза навън поне 2 часа. Добре е дасе прави също около час преди лягане, а не точно преди лягане.

Поздрави,
маг.фарм. Антон Вълев

# 92 14 окт. 2009, 17:31 ч.
  • Мнения: 4 668
Притеснявам се , когато е болен и ми е мъчно за него , ама чак в такива крайности да ме свива стомаха , да умирам от притеснение ... не  Rolling Eyes
Той за щастие почти не боледува , може би затова съм по - спокойна .

# 93 14 окт. 2009, 19:04 ч.
  • Мнения: 2 587
Споко,ще ти мине.Аз бях същата миналата година.Сега дъщеря ми е с ангина и е на антибиотик,но вече го понасям много по-нормално и спокойно.

# 94 14 окт. 2009, 20:41 ч.
  • Мнения: 9 990
Цитат на: маг.фарм. Антон Вълев в ср, 14 окт 2009, 17:03
Цитат на: пенелопа в ср, 14 окт 2009, 15:11
А парата в банята от топлата вода същото ли е?Защото, преди сън децата ми се къпят и реално си правят парна баня. Grinning

Здравейте!

Парната баня не е същото, но дава същия ефект. Разбира се, трябва пациентът да иска такива неща Simple Smile Правенето на парни инхалации също дава добър резултат, особено с лайка и мента, но трябва дасе има предвид, че веднага след нея пациентът не трябва да излиза навън поне 2 часа. Добре е дасе прави също около час преди лягане, а не точно преди лягане.

Поздрави,
маг.фарм. Антон Вълев

А може би И това допринася децата ми, макар от бебета по ясли да нямат сериозно разболяване и да не са имали прием на АБ. Hug

# 95 15 окт. 2009, 23:39 ч.
  • Мнения: 306
Преди да започна да лекувам малката с хомеопатия бях точно като теб, даже и по-зле. Сега съм сравнително спокойна. Успокоява ме най-вече факта, че хомеопатичката ни е чудесен професионалист, познава дъщеря ми добре и знае как да я излекува.

# 96 15 окт. 2009, 23:44 ч.
  • Мнения: 306
Цитат на: Mirama в пн, 22 юни 2009, 14:40
....ами ще ме извиняват, но да ми продават някакви хапченца, в които не се съдържа нищо....не, благодаря.
Не бих дала на детето си и това и да чакам и да се надявам на чудо.

Ето от тази част на изказването ти е видно, че нещо не си се информирала особено добре  Wink

# 97 15 окт. 2009, 23:49 ч.
  • Мнения: 3 634
Когато другите ми казваха, че като тръгне на ясла през седмица ще е болен определено мислех, че преувеличават. Е, получи се точно така!
Засега не е имал болести за диагностицирането, на които да разчитам на лекари. Сама се справям и с педиатъра само консултираме лечението. Наложило се е да му давам първа помощ няколко пъти.

Аз мисля, Мира, че ти го преживяваш така защото си майка на недоносено дете. Страхът за оцеляването на Калина е бил първата ти емоция и сега е водеща. Да не те отчайвам, но май ще си останеш с тази силна тревожност.  Hug

# 98 16 окт. 2009, 03:25 ч.
  • Мнения: 7 914
аз съм от "ненормалните" майки, които не ахкат за всяка температура.
изчаквам 3 дена и ако не спадне температурата бих се оабидла на хомеопата си.

идеята за инхалациите ми хареса и определено ще я пробвам! Peace

# 99 16 окт. 2009, 06:49 ч.
  • Мнения: 5 577
Аз също крада идеята за инхалацията.
Аз с първото много се шашках. сега съм ужасно спокойна, чак се дразня на себе си.

Преди месец малката /10м/ беше 2 дни с температура над 38, аз не направих нищо.  Embarassed
Сама падна, и край. Прецених, че ходене до педиатър е излишно, там най-много да хване друг вирус.

# 100 16 окт. 2009, 08:46 ч.
  • Мнения: 4 297
С години не бях се притеснявала истински от болести. По принцип с времето станах много спокойна, но ето - последните два ди ме върнаха в началната права. Докато установят от какво е болен синът ми едва не се побъркахме. А то било скарлатина. Тежка форма, но все пак скарлатина. Аз съм от хората, които външно не показват никакви емоции в тежки моменти, но вътрешно... Задължително свалям един, два килограма, защото просто спирам да ям.
Иначе лекарства давам само при нужда и то сведени до минимум. Температура свалям ако е над 38.5, че даже и по-висока. Рядко меря, доверявам се на ръката си. Станала съм спец, почти не ми е нужен термометър. С личната обичаме да си кореспондираме по телефона. Ходя при нея по мое усмотрение, ако преценя, че е необходимо.

# 101 16 окт. 2009, 11:28 ч.
  • Мнения: 283
като бях малка, много ме дразнеше майка ми, че се панира за всяко нещо, а сега съм точно като нея. Гледам поне да не ми личи особено, като истерясам заради една кихавица. Надявам се като поотрасне бебето, да свикна малко, ама май са напразни надежди. Тогава сигурно ще се притеснявам за други неща - да не се пребие с колелото, например, или като закъснее след училище. Все пак, при второто дете съм малко по-спокойна. А иначе - при лекар ходя само когато наистина преценя, че няма да се справя - и аз не им вярвам много

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата