Публикувана: 21 юни 2009, 01:36 ч.
Последно мнение: 14 юли 2009, 16:58 ч.

подсъзнанието може всичко 11

55 037
528
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представлява карта на желанията, какви са нейните основни принципи и как се създава?
Кога е най-подходящото време за създаване на карта на желанията?
Може ли да се актуализира карта на желанията по-късно?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представлява карта на желанията, какви са нейните основни принципи и как се създава?
  
  Картата на желанията е инструмент за визуализация и утвърждаване на лични цели и желания. Той се създава чрез събиране на изображения, изрезки от списания и утвърждения, които представляват желанията на индивида. Картата се изработва с положителни емоции и вяра в сбъдващото се желание. Основните принципи за създаване на карта на желанията включват използването на положителни емоции и вяра, ясно формулирани утвърждения в сегашно време, използване на изображения и изрезки, които представляват желанията, и поддържане на актуалността на картата. Картата се създава с помощта на избрани от вас снимки или утвърждения. Може да бъде направена с импровизирани средства като писане на утвърждения върху лист хартия или коркова дъска. Важно е желанието да е силно, а не размерът на снимките. Картата може да се създаде по всяко време, но се препоръчва това да стане по време на нарастваща луна или в 1-2 лунен ден.
- Кога е най-подходящото време за създаване на карта на желанията?
  
  Най-доброто време за създаване на карта на желанията е по време на новолуние или в дни след него, когато луната нараства. Това се дължи на увеличената енергия и по-голямата вероятност от сбъдвания. Картата може да се създаде по всяко време, но се препоръчва да се прави по време на нарастваща луна или в 1-2 лунен ден. Важно е вашето намерение и истинско желание, както и положителните емоции. Не е важно кога точно ще я направите, а вътрешното ви усещане и настроение.
- Може ли да се актуализира карта на желанията по-късно?
  
  Да, картата на желанията може да бъде актуализирана по-късно. Важно е допълненията да се правят близо до пълнолуние, за да се поддържа нейната актуалност и свежест.
- Какви са примерите за утвърждения, които се използват на карта на желанията?
- Какви са най-добрите формулировки за желанията на карта?

# 315 4 юли 2009, 19:20 ч.

Мнения: 287

Здравейте момичета,

Роберт Стоун е много интересен автор.Четох го, когато се занимавах с Методът Силва.Не знам дали вече не сте обсъждали този сайт,не съм прочела още всички теми,но ТУК на български има доста от неговите упражнения и визуализации.Става въпрос за книгата му "Живот без граници".

# 316 4 юли 2009, 20:32 ч.

Мнения: 730

http://www.vbox7.com/play:96216f42 Simple Smile

# 317 4 юли 2009, 20:38 ч.

Мнения: 818

Напълно съгласна с елдивин,а и да не забравяме,че във Вселената няма време има СЕГА. Peace

# 318 5 юли 2009, 00:37 ч.

Мнения: 55

— Тя каза, че ще танцува с мен, ако й донеса червени рози — възкликна младият студент, — но в цялата ми градина няма нито една червена роза!

Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листата и се зачуди.

— Нито една червена роза в цялата ми градина! — възкликна студентът и хубавите му очи се напълниха със сълзи. — Ах, от какви дребни неща зависи щастието! Аз съм прочел всичко, написано от мъдрите мъже, и зная всичките тайни на философията и въпреки това, поради липсата на една червена роза, животът ми е разбит!

— Ето най-после един истински влюбен — каза славеят. — Нощ след нощ съм пял за него, макар и да не го познавах, нощ след нощ съм разказвал за него на звездите и сега го виждам. Косата му е тъмна като зюмбюлов цвят, а устните — червени като розата, която желае; но от мъка лицето му е станало бледо като слонова кост и скръбта е сложила своя печат на челото му.

— Принцът дава бал утре вечер — мълвеше младият студент — и моята любима ще бъде между поканените. Ако й занеса червена роза, тя ще танцува с мен до зори. Ако й занеса червена роза, ще я държа в прегръдките си, а тя ще склони глава на рамото ми и моята ръка ще стиска нейната. Но в градината ми няма червена роза и затова ще седя самотен и тя ще ме отмине. Тя не ще ми обърне внимание и това ще съкруши моето сърце.

— Това е безспорно истински влюбен — каза славеят. — Това, за което аз пея, той изстрадва; което е радост за мен, за него е мъка. Наистина любовта е чудно нещо. Тя е по-скъпоценна от изумрудите и струва повече от хубавите опали. Човек не може да я получи срещу гранати, нито я излагат за продан на пазара. Тя не може да се купи от търговците, нито да се отмери във везни, срещу злато.

— Музикантите ще седят на галерията — продължаваше младият студент — и ще свирят на струнните си инструменти и моята любима ще танцува под звуците на арфа и на цигулка. Тя ще танцува тъй леко, че краката й не ще докосват пода, и царедворците, облечени с пъстри дрехи, ще се тълпят около нея. Но с мен тя не ще танцува, защото не мога да й дам червена роза. — Той се хвърли на тревата, зарови лицето си в ръце и зарида.

— Защо плаче? — попита зелено гущерче, вирнало опашка във въздуха, и изтича край студента.

— Защо ли наистина? — рече една пеперуда, която пърполеше подир слънчев лъч.

— Защо ли наистина? — прошепна с мек, тих глас една маргаритка на своята съседка.

— Той плаче за червена роза — обади се славеят.

— За червена роза ли? — извикаха те. — Колко смешно! — А гущерчето, което имаше доста цинични възгледи, направо се изсмя.

Но славеят разбираше странната мъка на студента — той се смълча на дъба и се замисли за тайната на любовта.

Изведнъж той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха. Той мина като сянка през горичката и като пика се понесе над градината.

Насред моравата имаше прекрасен розов храст, славеят го видя, спусна се към него и кацна на малка вейка.

— Дай ми една червена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си песен!

Ала храстът поклати глава.

— Моите рози са бели — отговори той, — бели като морската пяна и по-бели от снега на планината. Но иди при моя брат, който расте отвъд стария слънчев часовник, може би той ще ти даде каквото искаш.

Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше отвъд стария слънчев часовник.

— Дай ми една червена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си песен!

Ала храстът поклати глава.

— Моите рози са жълти — отговори той, — жълти като косата на русалка, която седи на кехлибарен трон, и по-жълти от нарциса, който цъфти на ливадата, преди да дойде косачът със своята коса. Но иди при моя брат, който расте под прозореца на студента, и може би той ще ти даде каквото искаш.

Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше под прозореца на студента.

— Дай ми една червена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си песен!

Ала храстът поклати глава.

— Моите рози са червени — отговори той, — червени като краката на гълъбите и по-червени от огромните ветрила на коралите, които се люшкат и люшкат в бездната на океана. Но зимата е смразила жилите ми и мразът е нахапал пъпките ми, и бурята е изпочупила клоните ми, тъй че няма да имам никакви рози тази година.

— Една червена роза е всичко, което искам! — извика славеят. — Само една червена роза! Няма ли начин, по който бих могъл да я получа?

— Има начин — отговори храстът, — но той е толкова ужасен, че не смея да ти го кажа.

— Кажи ми го — рече славеят, — мене не ме е страх.

— Ако искаш червена роза — каза храстът, — можеш да я създадеш от музика на лунна светлина и да я обагриш с кръвта на собственото си сърце. Трябва да ми пееш с гърди, опрени на мой шип. Трябва да ми пееш цяла нощ, а шипът да проникне дълбоко в сърцето ти и кръвта на твоя живот да потече в моите жили и да стане моя!

— Смъртта е голяма цена за една червена роза — извика славеят, — животът е много скъп за всички. Приятно е да седиш в зелената гора, да гледаш слънцето в неговата колесница от злато и луната в нейната колесница от бисер. Сладък е дъхът на глогината и сладки са сините камбанки, които се таят в долината, и изтравничето, което цъфти по хълмовете. Но все пак любовта е по-силна от живота, а какво представлява сърцето на една птичка, сравнено със сърцето на човека?

И той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха. Той се понесе като сянка през градината и като сянка преплува над горичката. Младият студент още лежеше на тревата, където го беше оставил, и сълзите все още не бяха изсъхнали в прекрасните му очи.

— Бъди щастлив! — провикна се славеят. — Бъди щастлив! Ти ще получиш твоята червена роза. Аз ще я създам от музика на лунна светлина и ще я обагря с кръвта на собственото си сърце. Единственото, което искам от тебе в замяна, е да бъдеш верен в любовта, защото любовта е по-мъдра от философията, при все че философията е мъдра, и по-могъща от властта, при все че властта е могъща. Пламеноцветни са нейните крила и цвета на пламък има снагата й. Устните й са сладки като мед, а дъхът й е като дъх на тамян.

Студентът вдигна очи от тревата и се ослуша, но не можа да разбере какво му казваше славеят, защото знаеше само това, което е писано в книгите.

Но дъбът разбра и се натъжи, защото много обичаше славея, който си беше свил гнездо в клоните му.

— Изпей ми една последна песен — пошушна той. — Много ще ми е самотно, когато ме напуснеш.

Тогава славеят запя на дъба и гласът му звучеше като вода, бълболеща от сребърно гърне.

Когато той свърши песента си, студентът стана и извади бележник и оловен молив от джоба.

— Има форма — каза си той, докато се връщаше през горичката, — това не може да му се отрече; но има ли чувство? Боя се, че няма. Всъщност той е като повечето хора на изкуството: целият е изтъкан от стил, но без всякаква искреност. Не би се пожертвувал за някой друг. Той мисли само за музика, а всички знаят, че изкуството е себелюбиво. И все пак трябва да се признае, че има красиви нотки в гласа му. Колко жалко, че те не означават нищо, нито има от тях някаква практическа полза! — И той влезе в своята стая, легна на тесния си одър, замисли се за любовта и след малко заспа.

А когато луната изгря на небето, славеят отлетя при розовия храст и опря гърди на един шип. Цяла нощ той пя с гърди, опрени на шипа, и студената кристална луна се наведе надолу и се заслуша. Цяла нощ той пя и шипът се забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в гърдите му и кръвта на неговия живот изтичаше от него. Първо той пееше за раждането на любовта в сърцето на момче и момиче. И върху най-горното клонче на розовия храст разцъфтяваше великолепна роза, листче след листче, както една песен следваше друга. Бледа беше тя отначало, както мъглата, която виси над реката, бледа като стъпките на утрото и сребриста като крилата на зората. Като отражение на роза в сребърно огледало, като отражение на роза във водна повърхност — такава беше розата, която разцъфтяваше върху най-горното клонче на храста.

Но храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.

— Притисни се по-силно, малко славейче — извика храстът, — или денят ще дойде, преди розата да е готова.

Тогава славеят се притисна по-силно към шипа и все по-звучна и по-звучна взе да става неговата песен, защото той пееше за раждането на мъката от душите на мъж ,и девойка.

И нежна сянка от руменина се разля в листенцата на розата, като руменината по лицето на жениха, когато целува устните на невестата. Ала шипът все още не беше стигнал неговото сърце, затова й сърцето на розата оставаше бяло, защото само кръвта на славей може да обагри сърцето на една роза.

И храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.

— Притисни се по-силно, малко славейче — извика храстът, — защото денят ще дойде, преди розата да е готова.

Тогава славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп от болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен, защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, която не умира и в гроба.

И великолепната роза стана червена като изгрева на източното небе. Червен бе венецът от листенца и червено като рубин беше сърцето.

Но гласът на славея започна да глъхне, крилцата му запляскаха и пелена се спусна пред неговите очи. Все повече глъхнеше песента му и той усети нещо да го задавя в гърлото.

Тогава от него се изтръгна още един сетен изблик на музика. Бялата луна го чу, забрави зората и се спря в небето. Червената роза го чу, потрепера цялата от възторг и разтвори листенца на студения утринен въздух. Ехото го отнесе към синкавите гънки в планините и изтръгна пастирите от техните сънища. Той премина през тръстиките на реката и те предадоха неговия отглас чак до морето.

— Виж, виж! — извика храстът. — Розата е вече готова!

Но славеят не му отговори, защото лежеше мъртъв във високата трева с шипа в сърцето.

А по пладне студентът отвори прозореца и погледна навън.

— Я, какъв чуден късмет! — възкликна той. — Ето червена роза! Никога в живота си не съм виждал друга като нея! Тя е тъй хубава, че положително трябва да има дълго латинско име. — И той се наведе й я откъсна. След това си сложи шашката и изтича към дома на професора с розата в ръка.

Дъщерята на професора седеше на входа и навиваше синя коприна на чекрък, а нейното кученце лежеше в краката й.

— Ти ми каза, че ще танцуваш с мен, ако ти донеса червена роза — извика студентът. — Ето най-червената роза на света. Ти ще я носиш довечера до сърцето си и когато танцуваме заедно, тя ще ти разказва колко те обичам.

Но момичето се навъси.

— Страхувам се, че няма да отива на роклята ми — отвърна то, — пък и племенникът на шамбелана ми изпрати няколко истински скъпоценни камъни, а всеки знае, че скъпоценните камъни струват много повече от цветята.

— Честна дума, ти си много неблагодарна! — каза ядно студентът и захвърли розата на улицата, където тя падна в канавката и една каруца я смачка с колелото си.

— Неблагодарна ли? — отвърна момичето. — Знаеш ли какво ще ти кажа? Ти пък си много груб, и в края на краищата кой си ти? Само някакъв си студент! Ами че аз не вярвам да имаш дори и сребърни закопчалки на обувките си, както племенникът на шамбелана! — И то стана от стола и влезе вътре.

— Колко глупаво нещо е любовта! — рече студентът, когато си тръгна. — Тя не е и наполовина така полезна, както логиката, защото нищо не доказва, винаги разправя неща, които няма да станат, и те кара да вярваш в неща, които не са верни. Всъщност тя е съвсем непрактична, а понеже в нашия век да бъдеш практичен значи всичко, аз ще се върна към философията и ще изучавам метафизика.

И той се върна в стаята си, издърпа голяма прашна книга и седна да чете.

“Славеят и розата” Oскар Уайлд

http://vbox7.com/play:0b50fe8e

# 319 5 юли 2009, 05:12 ч.

Мнения: 1 280

Четох руският форум,е не всичко де..че и те нямат изчитане...та искам да попитам, как и веднага ли трябва да се издължаваме за дълговете си? И как можем да определим колко е голям дългът ни към Вселената? Чакаме първо да получиме и после се издължаваме ли? Нещо не ми стана ясен този момент...
чета и книгата,но никъде до сега не прочетох ,че трябва да се издължаваме,ама аз не съм я дочела още де...тази нощ ако не заспя ще я дочета.

# 320 5 юли 2009, 08:25 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Pinkito Hug

Не е задължително да е написано някъде Wink

Това е кръговрат, нормално е че колкото повече получаваш да даваш също повече Wink

ако това е нарушено се губи хармонията Hug

т.е. не трябва да е еднопосочно ....
Малко като принуда звучи думата задължение Wink

..не трябва да ни плаши просто трябва да не забравяме като получим желаното да благодарим да му се радваме и да правим близките около нас щастастливи.Поне аз така го разбирам това "задължение" т.е. желанията ни и изпълнението им не трябва да ни правят егоцентрични да се концентрирани само и за нас Wink

Капчици мъдрост Hug

Вярата е самоизпълняващо се предсказание.

Ако нямате правилна представа за себе си, вие сами привличате това, което изопачената ви представа предизвиква.

Най-важното приятелство е това със самия себе си.

Махнете „не мога“ от речника си. Вие можете, но сами избирате да не го правите. Част от съзнанието ви казва „не“. Възможни причини: страх; всъщност не го желаете; не сте готови; имате нереални очаквания.

Хубав ден

Последна редакция: нд, 05 юли 2009, 13:17 от Desss

# 321 5 юли 2009, 13:27 ч.

Мнения: 51

Момичета за кво става въпрос във "вселенският град"Има ли инфо на бг.книга,линк? newsm78

И какви са тези чекове?инфо и за тях ако може?Как се пишат,сами ли ги правите и пр.?Мерси много bouquet

А най-добре ще е ако някой синтезира в няколко изречения инфото,щото ако човек иска да прочете всичко няма да му стигне един живот Mr. Green

# 322 5 юли 2009, 13:45 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Просто е въпрос на визуализация Grinning

Мечтай, фантазирай, представяй си желаните неща че ги имаш/притежаваш , докосваш Hug

този метод е описан навсякъде но по различен начин иама го и при Хосе Силва и при Джон Кехоу.

Затворете очи , отруснете се и визуализирайте Hug

пост преведен от рус.форум *

Стоун пише ,че този "Град" е един вид релаксация и го обяснява на езика на "приказките , митовете и легендите".Фантазирането и "отпуснатото" състояние активизират дясното полукълбо на мозъка .Така че формално ние не сме в "Банката" или в друго заведение а искаме от СОБСТВЕНОТО СИ ПОДСЪЗНАНИЕ .Наистина е добре да се прочете книгата за да си обясним/розберем сами метода на активизация на дясното полукълбо на мозъка.

# 323 5 юли 2009, 13:53 ч.

Мнения: 1 280

Миличка прочети последните няколко страници на темата... Hug

за да не се повтаряме.
Десс,Благодаря ти много,и аз така го разбрах,ама да питам,защото като четох рускините и ми се строри,че много страшно звучи,ако не се "издължаваш"..то е ясно,че всички го правиме,нали с всели изминал ден ставаме по-добри..както към себе си,така и към околните. Аз за себе си забелязвам,че съм станала по търпелива,особенно към мъжът ми,иначе много се палех,и после се досамонавивах с дни....сега като се уловя,че му се ядосвам,на мига се замислям колко е лошо за всички ни,и някак си се самоуспокоявам,приемам го с повече разбиране...не,че човека ми създава някакви ядове специални,в никакъв случай,може и аз да съм се била изнервила много напоследък....но определено виждам много положителна промяна в себе си,а от там и в него...Като говориш спокойно и с усмивка,няма как някой отсреща да ти подскача...
Кога е следващото Новолуние,знаете ли? Аз всъщност исках да попитам,аз като съм 8 часа назад от Бг с времето...трябва само да извадя 8 часа ли? Да не взема да се оплета..искам тогава да си направя картата,че и още не съм готова с картинки и снимки,а искам да си я направя така,че да ми "легне на сърцето"...т,е,много да и се радвам..

# 324 5 юли 2009, 14:21 ч.

Мнения: 957

Цитат

Аз всъщност исках да попитам,аз като съм 8 часа назад от Бг с времето...трябва само да извадя 8 часа ли? Да не взема да се оплета

Aз съм само един час назад и се оплетох на новолунието Mr. Green

и аз мислех да вадя ли един час да прибавям ли newsm78

в крайна сметка сетих се че имам лунен календар немски та там погледнах baby_neutral

та купи си лунен календар там където си Peace

и успех

# 325 5 юли 2009, 14:26 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

За да ви е сигурно почнете един ден след новолунието Hug

така и така луната е увеличаваща няма страшно ако не е на часа и минутата Wink

(назад май някой също го бе споменал )

# 326 5 юли 2009, 14:42 ч.

Мнения: 11 695

Книгата, /"Небесная 911"/, е страхотна Heart Eyes

Както и руския форум Heart Eyes

Тези дни не спирам мислено да благодаря на учителката си по руски в училище Heart Eyes

Напоследък много ми влиза в употреба и в работата, и в свободното време Laughing

Цитат на: Pinkito в нд, 05 юли 2009, 13:53

Аз за себе си забелязвам,че съм станала по търпелива...

Същото бих могла да кажа и за себе си Grinning

За да не се бъркаш за фазите на Луната, ето ги тук по Гринуич Hug

http://wise-obs.tau.ac.il/~eran/Sky/MoonPhase.html

Последна редакция: нд, 05 юли 2009, 14:47 от mijjjka

# 327 5 юли 2009, 14:45 ч.

Мнения: 957

Анн Шърли в предната тема беше писала за картата на желанията какъв успех би имала ако сложиш снимка на рок звезда.После прочетох желанията на детенцето на една форумка за гърдите на Андреа и се замислих...
Какви са идолите днес,какви са желанията на днешните деца какви са били нашите желания като деца.И знаете ли какво открих,когато бях на 13 нямаше поп-фолк. Mr. Green

Любимият ми певец беше Джейсън Донован,имах плакат на стената негов обожавах го,песните му и това как изглежда рус със светли очи просто красив.Спомних си как лежах гледайки плаката му,след това затварях очи и си представях(тогава не съм знаела за картите на желанията Mr. Green

) как съм щастливо омъжена за него имаме много сплотено семеиство обичаме се и т.н И знаете ли,живея с човек който много прилича на идола ми от "младините"обичаме се от 11 год и въчреки че не сме женени официално,имаме прекрасно семейство.Сега чакаме бебока само newsm32