Насилието над деца

Преди 3 дни прочетох тази тема и видях филмчето за бебенцето. Още не мога да спя нощем, непрекъснато мисля какво е преживяло това детенце. Чудя се какво трябва да направим, за да не се случва този ужас отново...

да бъдем нетолерантни към всяка форма на насилие

Аз нали се закучих, че не съм виждала майка да се кара или пердаши детето си за глупости....е видях. Един 3 годишен момък отнесе едно 4-5 шамара, защото не желае да върви. Скъса се да реве човечето, а аз дори не се обърнах да и кажа, че не бива. Яд ме хвана голям. Просто продължих. Може би защото не съм го виждала до сега...знам ли...стъписах се. Знам, че ако видя пактакова нещо ще си кажа. Ако не вдене поне срам да я хване тая дето си млати детото.

mishka_moja, именно!
Не може да сме нетолерантни към детското насилие, а в същото време да подстрекаваме неговите социални прояви.
Ще мине време, децата ни ще порастнат, контрола ни върху тях постепенно ще се разхлаби...и макар отгледани в спокойна семейна среда при неподходящ социален кръг детето много лесно може да придобие нежелани форми на поведение.
Пресен пример мога да дам с моето дете, което след като тръгна на ясла редовно ставаше свидетел как лелките наказват и пошляпват непослушните и пикаещите на гащите деца. Ставаше "жертва" на по-агресивни дечица, който я удряха (обикновено в спор за играчки), дърпаха и дрешките, плюеха я, щипеха я....и така докато тя самата не научи тази форма на действие, за да се защитава.....
Убедена съм, че напред във времето положението няма да се промени...и аз колкото и да се опитвам да и обясня, че агресията не е адекватен метод, за решаване на проблемите, то той ще бъде прилаган при преценена от нея необходимост...така както я вижда навън от дома.

Като психолог знаеш, че децата се подражават на моделите у дома, а не навън, така че няма опасност да стане агресивна. Да се защити- да, но да агресира другите- не вярвам. Известна положителна агресия /не като насилие, а като воля да се заявиш или да не се оставиш да те мачкат/ е необходима. Тя, разбира се, не се проявява както агресията, която насилва другите или им причинява вреди, а като активност. Не знам дали се го обясних добре, но нямам много време. Ти разбираш какво искам да кажа.
За яслите думи нямам и само се надявам да продължа да имам възможност да ги избягвам като място за моето дете. И при толкова малко места как да караме родителите да роптаят срещу методите прилагани вътре? 

Напротив, децата взаимстват и копират отношенията както в семейството, така и в близката социална среда...
Време за усмивка...надали ще предположиш някога, че аз си плюя детето  ...за сметка на това цялото семейство страда от плюнките на дъщеря ми, когато не става на нейното, или когато се гивизи...
Освен това...семейството постепенно започва да губи своя височайш статус след навършване на 3-4 години, когато детето условно "тръгва по своя път" влизайки в различни формални и неформални групи.
В очите на детето учителите, приятелите са много по-голям пример отколкото родителите.
Колко от майките тук са чували израза "Не! Госпожата каза така...." или "Да, ама Петьо му е разрешено...значи може..."
Още един личен пример..дъщеря ми категорично отказва да облича блузата Х, защото госпожата казала, че така ще и е много топло...Въобще не се зачита моето мнение...

Това,че децата копират непременно поведението на родителите и семейната среда съвсем не е вярно.Естествено има и такива,дето копират,но това изобщо не е задължително.Ще ви дам пример с моето семейство.Мъжът ми е дете,отраснало в проблемна семейна среда.Баща му,моят свекър,се е прибирал рядко у дома,оправдавайки отсъствието си с работата/беше капитан в ДС/.Причината обаче е,че беше непоправим женкар и често се отбиваше при някоя любовница.Това води проблеми в семейството,караници и непрестанно сърдене между баща му и майка му.Пари никакви не е давал у дома,защото ги е харчил по жени.Посягал е,макар и рядко на свекърва ми.Мъжът ми не само,че не е като баща си,но е пълна негова противоположност.За него семейството е най-важно,домошар е,много грижовен баща.Казвал ми е,че гледайки отношенията между родителите си като малък,е решил никога да не постъпва по този начин.И е така.

Отглеждаш независимо дете.  Поздрави!   Генерално копира модела на родителите, това имам предвид, че ще се поднася по другите деца е ясно и няма как да се избегне, но позитивните модели остават в по- къна възраст, което е важното за мен. Негативните модели могат да се преодолет при желание и осъзнатост в зряла възраст  Стефаниш. Факт е и Слава Богу, но не всички го умеят и желаят.

Само преди няколко дни мъжът ми сподели,че най-голяма тежест му е паднала от раменете,когато е напуснал дома си.И за да не помислите,че свекър ми е някакъв злодей,ще ви кажа,че не е така.В прекрасни отношения сме с него,виждаме го три-четири пъти годишно,прекарваме си добре.Със свекървам ми са разведени от 20 години,но имат чудесни взаимоотношения.Сега се разбират много по-добре.Той просто е завършен егоист и никога няма да се промени.Човек не избира родителите,просто ги обича.

Сега се сещам и за един много конкретен пример в тази насока.
Проявява се предимно по време на тийнейджърството, когато основен проблем на детето е "Кой съм аз? и "Какво е секса?"
Основна потребност е да се задоволят потребностите от себеутвърждаване в социума  и да се задоволи бушуващият сексуален нагон...
Себеутвърждаването обаче е фактор на одобрението от околните, извън семейството, което включва всички възможно формални и неформални групи....и точно това е риска.
Ако детето попадне в агресивна група, чрез която то иска да се себедокаже...единственият начин да го направи е да следва примерите на лидера....
т.е. макар и добре възпитано, детето може под външен психически натиск да извърша нехарактерни за него неща.
Това в психологията се нарича "Принцип за двойният неуспех", когато детето не желае да извършва действията които искат от него, но в същото време не може и да се откаже, защото алтернативата която му се предлага (да напусне групата) означава да загуби своя социален статут и "мощ".
Смятам добре ти е известно какво означава "сила на групата"...

Бояна, не мога да кажа, че е независима.  
Това поведение го отдавам на лошото отношение въобще на лелките, които стресират много децата. Но както казваш ти на фона на липсващите метса, май нищо няма да се промени.
така или иначе поне се опитвам да зачитам мнението на детето,защото със сигурност има причина то да твърди дадено нещо....най-малкото ще му спестя излишното мърморене в яслата.
Преди два дена стоя и я наблюдавам как си играе с две кукли при което едната казва на другата:
"Къде отиваш ти. Сядай тука...и няма да мърдаш...." (със сърдит тон)
...а това в никакъв случй не е излязло от моята уста...по скоро е обяснение на факта, защо всички деца в градината стоят мирно и послушно по пейчиците.

И аз не съм го гледала,но самата мисъл ме ужасява. Смъртната присъда дори е леко наказание за такива изроди. Това е поредното доказателство,че не трябва да стоим безучастни,когато чуваме,виждаме или подозираме за такива неща около нас. Бедната душичка,дано е намерила покой!В такива случаи се чудиш има ли господ?!

Какво е станало с изродите? Нали в някои щати има смъртно наказание, дано да са точно в такъв Аз не съм агресивен човек, но такива бих ги драла с тъп нож. Ама пък не е гаранция, че това няма да им хареса.

Не са им дали смъртна присъда, дори доживотна не са. На майката беше нещо като 20 години, а на двамата мъже - около 50.

И това не е малко.Представям си какво ще им се случи в затвора за тези години.Може и да не излязат живи от там.

Точно !