какво се случва, ако докато чакаме, съпругът реши, че иска да се разведе?

Здравей Rainy, не се отчайвай. Не е леко, но приеми това като ново начало и за теб. Всяко зло за добро. Времето лекува. Сега ти е много болно, но това отшумява. Ако все още искаш да осиновиш дете дори и сама, просто отиди при социалният работник, който ти е приел документите и кажи какви са промените. Ти си подписала точно такава декларация, да ги уведомиш при настъпване на някакви промени. Най-много да се наложи да подготвиш отново документите, но предполагам това няма да е проблем за теб, може пък да впишеш някои промени вътре. Успех. Трябва да бъдеш силна.

Благодаря ти за подкрепата, s_j74! А чакахме с такова нетърпение!...  Така написано, изглежда по-лесно, отколкото е... Проблемът е, че дори не знам как ще събирам документите и дали няма да се върна на нулевата точка, че и зад нея - защото преди известно време заради неговата работа напуснахме града, че и държавата (промяната стана в рамките на чакането) за период от няколко години. А аз, разбира се, го последвах, прекъснах си "кариерата" и напуснах моята работа, добре платена при това. Сега имах и времето, и възможността изцяло да се посветя на детенцето, а знам, че иска специални грижи, за да се адаптира по-бързо! Другото е, че още имам надежда - може и безпочвена - че нещата ще се наредят... Боли ме за всичко, боли ме от това предателство! Не знам не е ли по-добре да закрепим нещата за година - две, а след това ако още иска - да си тръгне! Щом така и така ще ставам самотна майка....

Raini, първо добре дошла!
В твоя случай е много трудно да се даде съвет, още повече от оскъдните данни.Но ако има някакъв шанс, ако не е моментно хрумване/ независимо на кого от двамата/, опитай да запазиш брака си.Все пак, щом нещо е градено с години едва ли може да се разпилее така, с лека ръка.

Иначе, винаги можеш да уведомиш за настъпилите промени и по-добре преди да са ви одобрили за осиновители на определено дете.Най-добре проведи откровен разговор със социалната работничка, която е водила проучването, нека тя да те посъветва в кой момент е най- добре да уведмиш за промените.

   Доколкото разбрах още нищо конкретно и окончателно не се е случило. Според мен говори с него и го попитай ако е категоричен за развода и ви одобрят преди да са приключили процедурите по него дали ще те подкрепи пред социалните за да можеш ти да осиновиш. Ако да - никого не уведомявай още. Ако не - приключете с развода по-бързо и тогава уведоми социалните за да осиновиш сама. Дори тогава не виждам защо ще вадиш документите отново - само тези, които касаят развода и уведомление към доклада от социалната за промяна на обстоятелствата. Докато обаче няма влязъл в сила развод или поне влязла в сила процедура няма фактическа промяна на обстоятелствата - а ако не се разведете?! Не сте длъжни да уведомявате докато няма факти.

Дано нещата не стигнат до развод.Струва си и сама да осиновиш, но ще ти е трудно с дете,преодолявайки и развода.....а може би тъкмо за това преодоляване ще ти помогне детето...

не знам. едното според мен няма нищо общо с другото. тоест да преодолееш раздялата с осиновяване.

ако си сигурна, че искаш дете, оправяй си документите и си планирай живота. и други майки имат синове.

да си тръгне един мъж в такъв момент, значи че не сте били един за друг. няма да плюя мъжете, нищо, че не ги долюбвам.

просто го остави да си върви по пътя и да взима сам решенията за себе си.

в навечерието на осиновяването и аз бях сама. разделях се, мъжът ми беше против дете, беше му все едно, беше го страх.
реших въпреки него. и до ден днешен не съжалявам. така се случи, че той сега гледа детето основно. откакто малката стана на 8 месеца, той постепенно пое всички задължения покрай нея. направи го доброволно, даже се караме за това понякога, защото си я присвоява

за мен детето е най-важното нещо в живота ми. сега и завинаги. без нея щях да съм мъртва, може би не физически, но душевно.

помисли си добре какво искаш и го направи.
това е твоят живот, живей го ти.

Казвам ти като жена, че ти е провървяло в дългосрочен план, че съпругът ти е намерил сили да е порядъчен с теб и да ти сподели честно, че иска да започне начисто. Колко ще започне и колко ще е начисто, той си знае, това е неговият живот.
Колко време и как ще се съвземаш от раздялата (ако има такава в крайна сметка) не мога да ти кажа.

Обективното положение в масовия случай е, че рядко двамата съпрузи еднакво искат да осиновят, както и рядко и двамата не могат да имат деца и с други хора. Обикновено единият иска горещо, а другият поради любов, или привързаност или инертност или още сто неща се съгласява и взема участие.
Като дойде детето и двамата много се привързават и не си и с помнят много за времето преди през призмата на тези мисли.
Но е възможен и друг сценарий, хората са различни.

Можеш и сама да осиновиш и тук има много мами, които чудесно се справят. Много жени след като се почувстват в кожата си в новата роля на майка направо разцъфтяват и проявяват неподозиран и за себе си преди потенциал  и стават и с това доста привлекателни за мъжете.

Ако детето е било и начин връзката ви да стане по-пълноценна, спри и малко си дай почивка.
А ако ти го искаш и не си имала идея да допринесе за връзката ви именно с този човек това дете, продължи си с документите. Но тогава ще имаш повече грижи и по-малко време и сили за доста неща. Прясноиздълбана любовна рана не е сигурно, че се лекува с дете, но рискуваш да се вкараш в един малък ад ако не разполагаш с бавачки на смяна, помещения и свободно време за да посрещнеш нуждите си, а душата ти стене заради раздялата.

Но има и друга истина - след осиновяването ти ще се чувстваш различно и може тогава да погледнеш с други очи на този мъж, никой не може да прогнозира.

Провървяло ти е, че си още млада и имаш повече шансове да срещнеш друг човек.
Провървяло ти е, че сега той е поел риска да излезе в нечии очи  лош, и сте си изчистили скелетите от гардероба и дори пак да сте заедно, няма да му се налага да преодолява досадата и нежеланието си.
Мъжете подсъзнателно могат силно да бойкотират разни работи.

Само за болката по този мъж нищо не мога да те съветвам, освен да ти пожелая да си щастлива.

НЕ Е ПО-ДОБРЕ!
1. ако сега те е страх да бъдеш самотна майка, що мислиш после, че ще ти е по-лесно
2. в семейната драма няма да си сама - о не! ще вкараш една невинна детска душа дето първо ще си е намерила мама и тати, и сега отново ще загуби единия родител! не знам това каква рана ще е, но не съм убедена, че ти ще си достатъчно силна да се справиш в такава каша - току що закрепено осиновено дете с всичките си проблеми и този нов проблем - за теб и за детето.
3. като си нагодиш живота в едно русло още повече с дете - ще ти е безумно по-трудно да го преподредиш така, че вече да си без каквато и да е подкрепа на мъжа ти.
4. едно такова изкуствено задържане на семейството само ще ви направи лоша услуга - първо ще се разпаднете когато най-малкото очаквате, второ - ще ви изнерви и ще ви направи лоши към това ново за вас дете!

Добре, че catnadeen ти го каза, че аз не смеех.
Искаш дете и мъж - статисти за твоите сценки "мило младо семейство с малко дете".
Ти хубаво само искаш от хората, ама като не ти е ясна цената, като ти се изясни след време, да не ти стане непосилно висока.
Поне три ще са задължителните елементи - ако стане, няма да си сигурна защо е останал, лишаваш се от шанс от свободен избор после да дойде при теб и детето, лишаваш се от възможността да си свободна и независима и да срещнеш нови хора, обричаш детето на предизвестена загуба.

Погледни  на мъката си сега като на шанс и на силен подтик от съдбата да спреш, да се огледаш и ослушаш.
Може твоето щастие да те чака на следващия ъгъл. А може да е старо и познато, но ти да си вече друга след време.   
 

Здравейте, момичета! Много благодаря за съветите и подкрепата!! На всички, които писаха.
Що се отнася до репликата, която е подразнила Catnadeen и Мираета, да, имате право, но държа да ви кажа, че и двамата сме отговорни хора и не бихме оправяли или "разчиствали" нашите отношения на гърба на едно дете. Това по принцип е и най-голямата грешка, която много родители правят въобще... ама това е друга тема. Не бих причинила повторна загуба на детето си. Обаче също така, казано в скоби, май никой не е застрахован от нищо, дори и от раздяла...по принцип. Аз дете винаги съм искала и още преди много години съм живяла с убеждението, че един ден ще предприема нужното да имам - дори и ако не успея да се омъжа или да имам свои родени от мен... Въпрос на нагласа...защото за мен това дава смисъл на живота.
  Иначе, засега при нас нещата изглеждат ок, не смея да го напиша от суеверие някакво. По-скоро беше моментна криза и ако не бяха тежките думи в най-неподходящия момент..., щях да съм забравила....може би. Но всеки се опитва да оправи живота си - по най-добрия възможен начин... Доста размишлявам през последните седмици кой е той за мен и за знаците на съдбата...
Той, разбира се, е свободен да реши какво иска. Аз съм на мнение, че когато човек е решен да направи нещо, той го прави и никакви ограничения не помагат. Помагат съвсем други неща. ...Както казвате и вие, човек не може с лека ръка да захвърли толкова години току-така. Пък и в нашия случай не се е случило нищо конкретно - просто много работа, еднообразие, нервно напрежение и може би страх от неизвестното - особено по отношение на предстоящото осиновяване, страх от това дали си в състояние да станеш добър родител... Понякога като чакаш дълго, се отчайваш и първоначалният ентусиазъм, с който си зареден, отстъпва леко на заден план, а като имаш много време за чакане, в главата ти започват да се въртят всякакви мисли и съмнения - поне така смятам, че се е случило при него...

 
мен не са ме подразнили думи, а размишлявах по въпроситете ти
успех, за мен си струва да се бори човек ако има сили и желание

Доста в страни от темата, но не се стърпявам да попитам как прозря, че още го обича? И че държи на него?

Аз не го видях никъде написано.

А навлизането на нов член в семейството поражда сериозна криза понякога. Също и при мъжете. Бях писал преди време. Ако се поразровиш може и да намериш.

Някакси също твоето желание - "Сега имах и времето, и възможността изцяло да се посветя на детенцето" мен лично ме притеснява.

Защото става дума за поне три страни - ти детето и Мъжа ти, който не спира да съществува и не спира да има нужди, очаквания и изисквания към връзката ви.

И не на последно място. Явно имате проблеми във връзката ви. Не очаквай, че детето ще ви ги разреши. Напротив. И чакането също не разрешава проблеми.

Така, че е хубаво да поработите върху тях преди то да се появи при вас.