Одобрявам младежите между 16-18 години да работят и то не толкова за да изкарват пари, колкото да се научат на отговорност, дисциплина и макар и за месец през лятото да "усетят" как се изкарва хляба. Възможностите са доста /поне за София - адвокатски и нотариални кантори, туристически и рекламни агенции, магазинчета или помощ в семейния бизнес/. От личен опит мога да кажа, че след такъв кратък стаж миналото лято дъщеря ми вече не ми задава въпроса - от какво си уморена, след като по цял ден седиш на бюрото, срещаш се с хора и "само" раздаваш задачи?
- Публикувана: 24 юни 2009, 18:07 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2009, 19:52 ч.
А Вие отговорни майчета, как осигурявате бъдещето на Вашите слънца?
Не осигурявам бъдещето, не мисля за тогава, това прави ли ме неотговорна?.....В настоящето ги уча на труд, да спестяват паричките, които имат, да се оправят с ред битови задължения.....пък дано един ден всичко това им помогне.....
Факт е,че големият син помага на баща си, дъщерята и тя помага от време на време......
Аз лично не бях научена на труд и на спестовност и това ми бе първия кошмар, когато останах самостоятелна студентка....Стремя се да спестя това на децата ми.....
Факт е,че големият син помага на баща си, дъщерята и тя помага от време на време......
Аз лично не бях научена на труд и на спестовност и това ми бе първия кошмар, когато останах самостоятелна студентка....Стремя се да спестя това на децата ми.....
Котката Марта,
Това разпределянето сам за какво се харчи и да се планира за дълго време човек го прилага на практика едва като живее сам. При положение, че един тийн живее при родителите си, не плаща наем, нито заем, нито режийни разходи, храна, дрехи, учебници и прочее необходимо-присъщи разходи, той няма как да е в реални условия на самообслужване в живота. В най-добрия случай със заработеното през ваканцията ще си купи нови дънки, обувки или каквото и да е там. Това умение човек да си прави сметката го учи от ранно детство и не е задължително да е изработил парите. Примери са децата още от ранна възраст като тръгнат на училище или на екскурзии. На всичките парите им ги дават родителите. Обаче едни деца профукват парите на екскурзията още на първата спирка и докато се приберат не им остава и стотинка, а други почти нищо не изхарчват. Първите сякаш са на състезание по бързо харчене и за глупости, докато вторите са по-умерени. И едните, и другите, дори да бяха заработили парите си пак щяха да имат подобно поведение. Когато пазарувам много често децата са с мен и обсъждаме цени, търговски трикове, рекламни промоции и др. Те отсега се научават да правят разлика между нещата, без които не може и тези, за които поне трябва да се замисли човек, дали са му нужни.
Това, че ти не умееш да си разпределяш парите, въпреки че си работила от юношеска възраст само подкрепя моето твърдение - отношението към парите и тяхното харчене се възпитава в семейството (и се прилага на практика в почти пълен обем, когато детето порасне и започне да живее самостоятелно), а не от това дали е изработило или не тези пари.
Също и с ученето на труд. Ако ще разчитам на това детето ми да започне работа за някой друг, че да се научи на труд, значи много съм изпуснала нещата с възпитанието!
Това разпределянето сам за какво се харчи и да се планира за дълго време човек го прилага на практика едва като живее сам. При положение, че един тийн живее при родителите си, не плаща наем, нито заем, нито режийни разходи, храна, дрехи, учебници и прочее необходимо-присъщи разходи, той няма как да е в реални условия на самообслужване в живота. В най-добрия случай със заработеното през ваканцията ще си купи нови дънки, обувки или каквото и да е там. Това умение човек да си прави сметката го учи от ранно детство и не е задължително да е изработил парите. Примери са децата още от ранна възраст като тръгнат на училище или на екскурзии. На всичките парите им ги дават родителите. Обаче едни деца профукват парите на екскурзията още на първата спирка и докато се приберат не им остава и стотинка, а други почти нищо не изхарчват. Първите сякаш са на състезание по бързо харчене и за глупости, докато вторите са по-умерени. И едните, и другите, дори да бяха заработили парите си пак щяха да имат подобно поведение. Когато пазарувам много често децата са с мен и обсъждаме цени, търговски трикове, рекламни промоции и др. Те отсега се научават да правят разлика между нещата, без които не може и тези, за които поне трябва да се замисли човек, дали са му нужни.
Това, че ти не умееш да си разпределяш парите, въпреки че си работила от юношеска възраст само подкрепя моето твърдение - отношението към парите и тяхното харчене се възпитава в семейството (и се прилага на практика в почти пълен обем, когато детето порасне и започне да живее самостоятелно), а не от това дали е изработило или не тези пари.
Също и с ученето на труд. Ако ще разчитам на това детето ми да започне работа за някой друг, че да се научи на труд, значи много съм изпуснала нещата с възпитанието!
За ученето на труд съм съгласна, с другото не толкова 
Аз трудно си правя сметката, защото парите не стигат и не знам откъде да взема и къде да сложа, за да покрием необходимите неща, а все пак понякога и за удоволствия мислим 
И все пак, да работиш извън дома е съвсем различно от това да работиш в дома. Аз не искам да плащам за това, че малката е измила чиниите. А усещането да получиш едни пари, за които си положил усилия, е адски удовлетворяващо.
Аз трудно си правя сметката, защото парите не стигат и не знам откъде да взема и къде да сложа, за да покрием необходимите неща, а все пак понякога и за удоволствия мислим И все пак, да работиш извън дома е съвсем различно от това да работиш в дома. Аз не искам да плащам за това, че малката е измила чиниите. А усещането да получиш едни пари, за които си положил усилия, е адски удовлетворяващо.
Осигурили сме ги и двамата до голяма степен + това съпругът ми плаща ежемесечно застраховка "живот" като цялата сума ще се изтегли, когато синът ни стане на 18 и ще отиде за образование.
Ще има къде да живеят самостоятелно, къде да си паркират колите и къде да почиват, но трябва здраво да работят, за да имат кеш и да си плащат данъците
Ще има къде да живеят самостоятелно, къде да си паркират колите и къде да почиват, но трябва здраво да работят, за да имат кеш и да си плащат данъците
Разбира се, че не плащам за домашна работа! На мен да не би те да ми плащат за това, че им пера дрехите или че чистя тоалетната? Ами, моите (на 9 и 10 години) в момента повече получават награди от представянията си в извънкласните занимания. Да, случвало се е да има и материални награди, не само грамоти и медали, но това за тях е достатъчно признание за положените усилия и за постиженията им. Дори ние не им даваме пари за представянията, а им подаряваме по нещо, което да им остане като още един спомен за успеха. Каквото и да си говорим, подготовката за едно излизане на сцена или състезание по математика е дълга и сложна и е истински труд, неотстъпващ по нищо на всеки друг. Когато станат на по 15-16 години и продължават със заниманията си вече ще са достатъчно способни да се явяват и на "големи" конкурси или олимпиади, където вече има и парични награди.
Мерси за комплимента!
Ами, да, пари в джоба си имат винаги, но джобни като определена сума нямат. Разбрали сме се като започнат да свършват парите е обаждат. Знаят, че всичко, което им е необходимо за обичайния живот ние ще им го осигурим. Рядко им отказваме нещо, но и те не са от тръшкащите се деца в магазините. Естествено, случва се да си купуват "глупости", като всички деца са, но общо-взето умеят да си правят сметката. Досега не се е случвало да си купят по-скъпа глупост от 4-5 лева, и то тогава бяха на екскурзия. И накрая пак се оказаха с най-скромните харчове от другите деца, а не е като да нямаха пари. Да си призная, бяха се сетили да си купят сувенири, които са характерни за града, в който са, нищо че сега се чудя какво да ги правя тези неща. Ами, не знам, сигурно се чувстват спокойни откъм пари. Понякога им правим малки подаръчета ей така, без повод, било като влезем в някоя книжарница или минем покрай някой магазин за играчки. Може да е нещо за съвсем дребни пари, но се радват на вниманието.
Ами, да, пари в джоба си имат винаги, но джобни като определена сума нямат. Разбрали сме се като започнат да свършват парите е обаждат. Знаят, че всичко, което им е необходимо за обичайния живот ние ще им го осигурим. Рядко им отказваме нещо, но и те не са от тръшкащите се деца в магазините. Естествено, случва се да си купуват "глупости", като всички деца са, но общо-взето умеят да си правят сметката. Досега не се е случвало да си купят по-скъпа глупост от 4-5 лева, и то тогава бяха на екскурзия. И накрая пак се оказаха с най-скромните харчове от другите деца, а не е като да нямаха пари. Да си призная, бяха се сетили да си купят сувенири, които са характерни за града, в който са, нищо че сега се чудя какво да ги правя тези неща.
Ами, не знам, сигурно се чувстват спокойни откъм пари. Понякога им правим малки подаръчета ей така, без повод, било като влезем в някоя книжарница или минем покрай някой магазин за играчки. Може да е нещо за съвсем дребни пари, но се радват на вниманието.
10-годишният син на моя приятелка иска АйФон за РД (около 700 лв.) - това необходимост ли е или лукс? Ти как би постъпила?
(Аз бих казала на Михаела, че трябва да спести... 1/3 след като обсъдим дали действително се нуждае от това, дали не можем да направим по-смислен подарък и защо го иска)
(Аз бих казала на Михаела, че трябва да спести... 1/3
след като обсъдим дали действително се нуждае от това, дали не можем да направим по-смислен подарък и защо го иска)
Определено никой няма да получи АйФон или какъвто и да е друг телефон или каквото и да е за 700 лева. И изобщо не бих обсъждала въпроса, защото сумата е прекалено голяма за подарък за 10-годишно дете. Това не е просто лукс, а глезотия, която не бих задоволила. Да не говорим, че и много възрастни не си го позволяват.
Не зная кои са и какви са твоите приятели като семейство, обаче, ако това дете е напълно наясно, че въпросният Айфон струва 700 лева и продължава да го иска, нещо не е съвсем наред. Колкото и да им е трудно да преценяват стойността на парите, децата на 10 години знаят, че това е голяма сума. Ако семейството е много богато и детето е свикнало да му купуват маратонки от по 300 лева, може и да не му се виждат толкова мното 700 за айфон и в този смисъл може да е нормално, но вероятността случаят да е такъв е малка. В противен случай това дете или е много разглезено, или има нещо друго и се опитва да изнудва родителите си или да се докаже пред децата в друга среда... А е напълно възможно детето изобщо да не знае, че айфоните са толкова скъпи и да мисли, че не струват кой знае колко много.
Аз на моите направо бих им казала, че толкова пари за айфон не даваме. И ако случайно се окаже, че не са наясно колко струва въпросното устройство ще им кажа. Предполагам, че като чуят цената желанието ще отпадне от самосебе си.
Не зная кои са и какви са твоите приятели като семейство, обаче, ако това дете е напълно наясно, че въпросният Айфон струва 700 лева и продължава да го иска, нещо не е съвсем наред. Колкото и да им е трудно да преценяват стойността на парите, децата на 10 години знаят, че това е голяма сума. Ако семейството е много богато и детето е свикнало да му купуват маратонки от по 300 лева, може и да не му се виждат толкова мното 700 за айфон и в този смисъл може да е нормално, но вероятността случаят да е такъв е малка. В противен случай това дете или е много разглезено, или има нещо друго и се опитва да изнудва родителите си или да се докаже пред децата в друга среда... А е напълно възможно детето изобщо да не знае, че айфоните са толкова скъпи и да мисли, че не струват кой знае колко много.
Аз на моите направо бих им казала, че толкова пари за айфон не даваме. И ако случайно се окаже, че не са наясно колко струва въпросното устройство ще им кажа. Предполагам, че като чуят цената желанието ще отпадне от самосебе си.
Като ви чета двете, ми се набива в очите една съществена разлика. Andariel иска да научи децата си да контролират харчовете си, т.е. да пестят. Котката се опитва да научи детето да иска да изкарва повече. И двата подхода са добри, но аз лично предпочитам втория. 
А защо смятате , че не е редно дете да се труди? Говорим за 15-16-17 годишни. С какво това би му навредило по какъвто и да било начин?
А защо смятате , че не е редно дете да се труди? Говорим за 15-16-17 годишни. С какво това би му навредило по какъвто и да било начин?
Като ви чета двете, ми се набива в очите една съществена разлика. Andariel иска да научи децата си да контролират харчовете си, т.е. да пестят. Котката се опитва да научи детето да иска да изкарва повече. И двата подхода са добри, но аз лично предпочитам втория.
А защо смятате , че не е редно дете да се труди? Говорим за 15-16-17 годишни. С какво това би му навредило по какъвто и да било начин?
А защо смятате , че не е редно дете да се труди? Говорим за 15-16-17 годишни. С какво това би му навредило по какъвто и да било начин?
Абе, не съм сигурна, че точно това искам. Не че е зле
Искам да има съзнателно отношение към парите, да знае откъде идват, какво усилие струват, за какво си заслужава да се дадат, че не падат от небето, че мама и тати не ги копаят и че не се полагат безвъзмездно.
Понеже темата е за осигуряването на бъдещето - просто не смятам, че трябва да зачеркна собствения си живот, за да има детето, като порасне. Детето трябва да има сега, а като порасне - трябва да съм го научила да се оправя само. (Не визирам екстремни ситуации.)
Ооо, чакай малко! Изкарването на пари си е изкарване, контролирането на разходите си е контролиране. Това са два съвсем различни процеса и те не са свързани по подразбиране. Независимо колко пари изкарва с работа, или е наследил, или е спечелил от тотото , човек ще ги харчи както намери за добре.
После, контролът на разходите не означава икономии и мизерия. Нито контролиране на разходите означава пестене. Например, мога да не купя на детето си айфон за 700 лева, но да похарча двойно повече за една екскурзия, вместо да спестя тези пари.
Изкарването на пари е друга бира. Човек изкарва толкова, колкото е в състояне да изкара към определения момент. Във всеки случай не съм привърженик на философията "залудо работИ, залудо не стой". Един човек трябва да си цени труда, времето и изобщо ресурсите, с които разполага. Най-лесно е да пратиш едно 16-годишно дете да изпарва пари, че да "се учи на труд". Обаче какво ще спечели в замяна на тези 300 (примерно) лева, които ще изкара за един месец през лятото? Дали няма да е по-добре за него да учи (най-общо), за да може след няколко години да изкара за същия този месец двойно повече, или след още няколко години няколко пъти повече? Ако беше само за работата, никой нямаше да си дава зор да учи, а направо щеше да работи на полето, в магазина или в завода (защото за повече нямаше да му стигне квалификацията)! Ама не е така!
Както написах някъде по-назад, изобщо нямаше да има разговор за това дали 16-годишните да работят, ако всички бяхме достатъчно заможни или родителите ни бяха достатъчно заможни още по време на соца, защото изобщо нямаше да ни идва на ума, че децата трябва да се научат на труд. Децата на заможни родители не се чудат дали да работят за нови маратонки, защото те така или иначе ги получават. Нито студентите без финансови проблеми се натискат да са сервитьори или някой началник да им прави плоблем, че искат да отсъстват от работа, защото трябва да отидат на училище. Те просто си ходят на училище, включват се в проекти, обмен на студенти, трупат опит и СV и толкова!
После, контролът на разходите не означава икономии и мизерия. Нито контролиране на разходите означава пестене. Например, мога да не купя на детето си айфон за 700 лева, но да похарча двойно повече за една екскурзия, вместо да спестя тези пари.
Изкарването на пари е друга бира. Човек изкарва толкова, колкото е в състояне да изкара към определения момент. Във всеки случай не съм привърженик на философията "залудо работИ, залудо не стой". Един човек трябва да си цени труда, времето и изобщо ресурсите, с които разполага. Най-лесно е да пратиш едно 16-годишно дете да изпарва пари, че да "се учи на труд". Обаче какво ще спечели в замяна на тези 300 (примерно) лева, които ще изкара за един месец през лятото? Дали няма да е по-добре за него да учи (най-общо), за да може след няколко години да изкара за същия този месец двойно повече, или след още няколко години няколко пъти повече? Ако беше само за работата, никой нямаше да си дава зор да учи, а направо щеше да работи на полето, в магазина или в завода (защото за повече нямаше да му стигне квалификацията)! Ама не е така!
Както написах някъде по-назад, изобщо нямаше да има разговор за това дали 16-годишните да работят, ако всички бяхме достатъчно заможни или родителите ни бяха достатъчно заможни още по време на соца, защото изобщо нямаше да ни идва на ума, че децата трябва да се научат на труд. Децата на заможни родители не се чудат дали да работят за нови маратонки, защото те така или иначе ги получават. Нито студентите без финансови проблеми се натискат да са сервитьори или някой началник да им прави плоблем, че искат да отсъстват от работа, защото трябва да отидат на училище. Те просто си ходят на училище, включват се в проекти, обмен на студенти, трупат опит и СV и толкова!
Абe тази тема ми изглежда като надхвалване - да видим кой е по-богат.
Осигурявам бъдещето на дъщеря ми отдалечавайки я, доколкото мога, от тъпанари,които се чудят как да парадират с парите си. Затова само възпитанието и образованието може да помогнат.
Самият факт,че някой е пуснал подобна тема,показва накъде върви обществото ни и какви са ценностите,които ''осигурявате'' на децата си.
Така че,мили майки,замислете се!
Осигурявам бъдещето на дъщеря ми отдалечавайки я, доколкото мога, от тъпанари,които се чудят как да парадират с парите си. Затова само възпитанието и образованието може да помогнат.
Самият факт,че някой е пуснал подобна тема,показва накъде върви обществото ни и какви са ценностите,които ''осигурявате'' на децата си.
Така че,мили майки,замислете се!
Абe тази тема ми изглежда като нахвалване - да видим кой е по-богат.
Осигурявам бъдещето на дъщеря ми отдалечавайки я, доколкото мога, от тъпанари,които се чудят как да парадират с парите си. Затова само възпитанието и образованието може да помогнат.
Самият факт,че някой е пуснал подобна тема,показва накъде върви обществото ни и какви са ценностите,които ''осигурявате'' на децата си.
Така че,мили майки,замислете се!
Осигурявам бъдещето на дъщеря ми отдалечавайки я, доколкото мога, от тъпанари,които се чудят как да парадират с парите си. Затова само възпитанието и образованието може да помогнат.
Самият факт,че някой е пуснал подобна тема,показва накъде върви обществото ни и какви са ценностите,които ''осигурявате'' на децата си.
Така че,мили майки,замислете се!
защо така? хубава си е темата. човек вижда как мислят останалите, преценява за себе си. всички мнения могат да ти послужат за пример, често най-вече отрицателните.
харесва ми темата, поражда замисъл. не е типичната тема за надхвалване като "колко струва колата ти?"