Мама със сектантките от форума говори,а малкото й ФЕВРУАРЧЕ хитро-хитро се кокор

Дидерончо , много си преживяла, но пък сега си щастлива, да са ти живи и здрави мъжа и детенцето и много да се обичкате

Деси, за сестра ти нямам думи, така да ви разиграва

Дидеее,Диде !Милата душа!Направо съм в шок...Майка ти не знаеше ли какво се случва докато я няма?!Или и тя се е страхувала...Какво прави сега този "баща"...А по-малките ти братя! 

Доре,и аз не бих общувала...какъв кашон,бе...какво наследство... Нахални деца няма..има само беззащитни и травмирани,които незнаят каква защитна стратегия да възприемат...

Фокси,ти пък,мила...как си се съхранила...не разбирам за какво са ти се подигравали..често го казваш,ама пак не разбирам...умна си доста,красива си много...кенефи ще миеш....Божееее....

Разсипахте ме направо.. Чак не ми се вярва,честно...

Деси,сестра ти не мисля,че от лошотия се държи така.Не е добре с нервите...определено...И като дете ли беше толкова лабилна или след като се омъжи?  Продължава да ви манипулира с това "самоубийство"...А мъжа ти даже е доста търпелив..заради теб.Явно вижда,че много изживяваш нещата.Сестра ти не знае ли,че витилигото се изостря при стрес или не й пука?! А и дотук сте на - 800 евра....заради безумия,а не заради нещо основателно...Е,как да не се сърди човека....

Диде, евала момиче!
Деси, не искам да обиждам никого, но наистина трябва да сложиш нещата в ред!

Лелеле, момичета, това, което ви се е случило е ужасно, само може да се гордеете със себе си, че сте се преборили с всичко това и сте едни страхотни хора 

Толо,аз по принцип съм била "нежелано" дете и когато майка и татко са ме изпратили при баба и дядо,те не са ме искали особено,защото е трябвало да поемат изцяло грижите за мен..Докато дядо ми не почина непрекъснато имаше такъв тормоз с думи.Честно,ама понякога ми се е искало да ме бият,отколкото да ми говорят непрекъснато такива неща.Те са мразели и баща ми и може би оттам идва и злобата..незнам...
Тъпа бях,защото на еди коя си съседка дъщерята тооолкова шестици носела,а за мен четворката беше табу.Ако имах по-малко от 5,следваха наказание и горепосочените думи. Психиката ми беше станала толкова лабилна,че си блъсках главата в стената,за да си я пръсна и ако не умра,то поне да отида в болница..само и само да не съм си вкъщи...Мислех си и дали някой въобще ще се загрижи за мен и ще ми дойде на свиждане в болницата..Абе хич не бях добре психически...
Аз затова и кандидатствах в Пловдивския Университет..не защото ми се е учило,ами просто за да им докажа,че не съм такава тъпанарка за каквато ме смятат.За тяхно огромно учудване влязох със специалност "Предучилищна и начална училищна педагогика" още от първо класиране с оценка 5.83..Започнаха да ме хвалят пред съседки и прочие..Вече бях златна.Друг е въпроса,че две години по-късно прекъснах,защото се налагаше да работя, а там където работех не искаха студенти,било то и задочни.. То е дълга тема за разправяне.Дълго е за разправяне и че където и да съм работила и на колкото и години да съм била почти цялата си заплата ТРЯБВАШЕ  да си я оставям вкъщи,защото "не съм живеела в хотел" и "не можели да ме хрантутят те" /баба и дядо/..

Абе "родители" каквито щеш... Най-жалкото е за децата.Надявам се някой ден да не изперкам и да не стана същата със моите деца...

Отново на линия!

Минахме през кошмарни дни, болница, много тревоги и надежда, че диагнозата няма да се потвърди. Все повече се опитваме да повярваме, че всичко е наред, макар че мен ме е страх да не ни връхлети отново някоя страшна докторска присъда.

Виктория преживя два от изпитите след седми клас - БЕЛ и математика. Очакваме доста прилични оценки и добро класиране. Предстои й обаче голямото изпитание - двата изпита по рисуване за прием в голямата й мечта - Националното художествено училище по изящни изкуства.

Габа всеки ден имаше тренировка и балет. След няколко дни заминава на тренировъчен лагер в Трявна, а сестра й ще се присъедини към нея веднага след изпитите, т. е. в края на следващата седмица се понасяме заедно с бебето към Трявна. Надяваме се на хубаво време и добро настроение.

Не съм чела подробно пропуснатите теми, затова ще съм благодарна, ако някой резюмира в 4-5 изречения какво съм пропуснала. Разбрах само за настъпилите (ал)химични взаимодействия, но не в подробности...

Eто го порасналото ми пухче-целувче:

Янитка, последните две теми сигурно бяха най-запомнящите се от доста време насам, много хора плакаха даже (включително и аз два пъти... ).  Прочети ги, няма как да се преразкажат.

Янита,за какви "страшни диагнози" говориш? Съжалявам ао съм пропуснала нещо..Помня,че преди време спомена,че малкия треперел и отпускал телцето..за това ли става въпрос?

Абе, аз сега си изкарах акълите с тези страшни диагнози! Прочетох постовете на Янита назад и само видях, че Данаил трепери след кърмене, и на нас ни се случи два пъти и аз се ошашках, ама какво означава това?!?

Диде Фоксита  
Аз не мога да се оплача от своите родители... никога и шамар не са ми удряли, не защото не съм заслужавала, просто бяха възприели друга политика. Но за съжаление когато бях на 12 години загубих баща си в катастрофа и тогава живота ни се преобърна.... още не мога да преживея загубата, въпреки че минаха 10 години! Тогава детството ми свърши и почнах да помагам на мама и на малката си сетричка... както и да е минало! Не съм ви споделяла и друго, понеже ме е срам малко от това- сега с милото и бебка живеем под наем в общежитие, вярно че не звучи много добре, но за сега ни е напълно достатъчно- едностайно апартаментче, спретнато и нагласено,ремонтирано от нас, но все пак един ден се страхувам че дъщеричката ми ще се срамува че е живяла първата си годинка две в общежитие   Тъпото е че апартамента на бабата на съпруга ми стои празен, но нещо са поздърпани и бабето не ще и да чуе, а с майка му под един покрив   Та така явно всеки си има по нещо такова зад гърба, важното е дето се вика обаче сърце да е широко ...
Извинете ме, че се включих с моите простотии! Фокси, Диде, Доре и аз мисля, че точно такива преживявания моделират истинските, стойностни хора. и тъйкато сте имали пример как не трябва да се отнасяш с децата си, вие ще бъдете най-прекрасните родители за своите деца  

Янита, да не сте имали съмнение за епилепсия или ...

Атмосферче, спри да се вкарваш във филми!

Деси, аз на твое място бих извикала баба ти поне при теб да постои - така и така са купени билетите...

Постъпихме в болница с диагноза епилепсия. От кабинета, в който ни приеха за преглед, директно ни изпратиха в болницата. Шокът беше невероятен, поставената диагноза - категорична. Прегледът беше извършен от доц. Литвиненко - шеф на детската неврология - с други думи, нямаше при кого да потърсим по-компетентно мнение.

Изследванията не показаха нищо притеснително. Основание за диагнозата бяха единствено нашите описания на състоянието - треперене на главата и крайниците веднага след заспиване. Никой от докторите и сестрите не можа да види Данаил в това състояние. Изписаха ни с непотвърдена диагноза и с уговорката за няколко контролни прегледа, още една ЕЕГ след месец и опит от наша страна да заснемем с камера треперенето, когато се случи, за да знаят за какво всъщност говорим.

Оттогава Данаил е притрепервал няколко пъти, но никога с всички крайници и главата едновременно. Имам две клипчета, които да покажа следващата седмица. На тях треперенето не изглежда толкова страшно, колкото аз го усещам на момента, но въпреки това ме е страх какво ще кажат докторите.

Параноично търся да включа камера всеки път, когато си гушна бебето за кърмене. Страшно е!

Янита,това за каките-супер!Виктория трябва да успее..стискаме й палци! Какво казаха докторите за Данаил?! Аз мислех,че сте на море някъде...Разбра ли,че всички те гледахме по телевизията-теб и хубавото ти семейство?
Сега прочетох поста ти.Дано е фалшива тревога или поне някаква лека и бързопреходна форма!

Радостина,как е малката?

Виви,какво като сте в общежитие?Млади родители,майка студентка....съвсем нормално!По-добре отколкото да живеете с родители и да си късате нервите...А и едно дете не уважава майка си и баща си само когато живеят в палат...

Запис  
Диде,Фокси  
Янита,дано не се потвърди диагнозата