Мама със сектантките от форума говори,а малкото й ФЕВРУАРЧЕ хитро-хитро се кокор

Янита  не се дерзайте ако са ви казали че всичко е наред,трябва да текат само хубави мисли към детето.
Теди  а няма ли вариянт да оставиш малката на майка ти за 2 дни и да отидеш в Истанбул сама?
Пате и аз не съм я захранила малката още а първо не  исках да я кърмя,после беше само 1месец уж,след това до 2-3,а то какво стана утре правим 4 месеца и още сме само на кърма
Диде
Айде и аз да си кажа.нямам баща от почти 2 годишна починал е ор тумор в мозъка на имения ми ден 15.08.незнам какво е да имаш баща но знам какво е да имаш майка героиня.ние сме трима(имам брат и сестра)майка ми е останала без майка на 8години и без баща на 20 а на 32 без мъж и сама с 3 деца.не и е било леко но на нас никога не ни е липсвало нищо не материално а по скоро много грижи и любов.имам жива баба(на баща ми майката)но тя никога не е помагала(а е доста богата)аз и братовчет ми сме единствените които са  спали при нея 2-3 пъти за целия ни живот а сме общо 5 внука зет ми дойде на 18години да живее при нас когато им се роди големия син(беше в казарма)незнам дали можете да смятате колко сме били на главата на МАМА+ прабаба ми която също беше велик човек(пловдивчанка).айде стига че няма кой да ме прочете

Янита, колко често се случва и много ли е силно треперенето? Престава ли, ако го размърдаш?

Янита сега прочетох за диагнозата ние всички ще мислим положително и тя няма да се потвърди
Деси време е да теглиш чертата ако това на сестра ти само са и глезотии,но има нещо друго,може ли зет да я тормози нея(не дай  боже) да бие или нещо от сорта а нея да я е страх да ви каже.в тези случаи жените освен страх изпитват и срам да си признаят.може би наистина има нужда от разговор със специалист ти беше споменала че той е добро момче,но да не забравяме че той пред теб е нормално да се държи добре.

Янита, стискам палци, с малчо всичко да е наред

Виви, не се притеснявай за глупости, аз никога не съм живяла в лукс, но никога не ми е минавало през тиквата да обвинявам родителите си, напротив обичам ги безкрайно много защото са ни отглеждали с любов, тя е по-важна от някакъв си лукс.

Алхимиче, майка ти наистина е героиня  

Моят мъж пък на 6 години е останал без майка, тежко му е било, но се е научил на много неща, по-добър е от мен и в готвенето и в простирането и в подреждането

kuco_pate и ние сме само на кърма и като излизаме на разходка давам преварена вода, ако почне да мрънка.
Деси, за твоята сестра думите са излишни. Според мен трябва да я оставиш да носи отговорност, вие харчите пари да и угаждате, а тя се чуди как да ви разиграва. С право се ядосва мъжа ти.
Аз не съм имала трудно детство. Не съм ходила на ясли и детски градини, със сестра ми, която е 3.5г по- малка от мен сме се гледали докато нашите са били на работа.
Диде, мн си преживяла Радвай се, че имаш собствено прекрасно месейство
Мария, браво на майка ти, че успяла да ви отгледа 
Янита , дано вс в крайна сметка да е наред
 Една поспалива снимка от нас, унисон с облачното време тук...

Янита   
И сега за да разведрим обстановката
Мамо казах да не ме снимаш по пижама ...

БЛАГОДАРЯ ВИ!      

Доре, никаква героиня не съм, била съм дете и съм се справяла както мога!  

Братята ми вече са големи (21 г), здрави и прави мъже и са му свили перките! Не са го били, но доста му се канят да го направят! А майка ми, за някои неща знаеше, но нямаше какво да направи отдалеч и да,страхуваше се! Мога още много неща да разкажа, но няма да ви разтройвам повече! Най-тежко ми беше, че точно в този период (от 12г -19г),тя не беше до мен (първи цикъл, първа целувка, чистене,готвене, пубертет, училище и т.н) А, сега баща ми не смее нищо да направи или каже, че като погледне Георги и замръзва! Днес ще идва у нас, но не за да ни види, а за да му дам пари! Вчера изтеглих кредит на мое име и ще му дам парите, пък майка ми ще го изплаща! Започнаха строеж на етаж и трябва да им помогна, отделно им дадох малко спестени пари!

Фокси, ще дойдеш, няма как! И няма защо да ти е неудобно, вече го обсъдихме!  

Еееее, много готини снимки! Всички деца са прекрасни!  

Янита, стискаме палци диагназата да не се потвърди и всичко е Данаил е наред!  

Янита, ти още когато писа преди за треперенето ми мина през ума тази страшна диагноза, но не посмях да ти пиша. Дано не е епилепсия. Милото детенце, дано е здравичко   ! И все пак епилепсията се лекува, доколкото знам или поне се поддържа състояние, в което да не се проявяват пристъпи.
vivi_mm, за какво се притесняваш?! Толкова млади семейства започват семейния си живот така- в общежитие, след време ще си стъпите и вие на караката, няма страшно, важното е да се обичате и да се разбирате и да обичате малката сладурка.

Ето и от нас една снимчица:

 
Янита, дано наистина това треперене е нещо незначително и не е епилепсия  
Диде,   Кога ще правиш операцията?
Миме, освен и теб да те прегърна, не знам...  

Освен и аз да ви споделя моята история накратко...
Баща ми е прекрасен човек, но има ужасно пиянство. В последните поне 15 години почти ежедневно пие до откат. Обиждал е и двете ни, както и почти всичките ни роднини /включително от неговата страна/. Била съм свидетел на всякакви видове насилие и издевателсва над майка ми /психически, физически и дори сексуални/. А тя търпи и до ден днешен.
На мен никога не беше посягал до миналия март. Тогава след луд скандал започна да ме души. Изнесохме се за една седмица, но отново се прибрахме. Защото без нас /нея/ положението ще излезе извън контрол. Аз мисля, че тогава бях бременна, но никога няма да разбера и Слава Богу!!!
Най-лошото е, че многократно съм обвинявала майка си - че няма достатъчно воля да си тръгне. Обвинявам разбира се и него, защото той не е алкохолик. Напива се напълно съзнателно, но след определен момент натам съзнанието му явно изключва.
Опитвала съм се да разбера и двамата, но никога не съм успяла докрай.
По време на бременността ми баща ми беше що-годе внимателен, почти не злоупотребяваше. Една нощ обаче през късния ноември отново стана скандал, добре че тогава вече бяхме наели апартамента, защото ако бях останала вкъщи може би Белослава нямаше да се роди или по-скоро щеше да изпревари дори Криско  
От тогава не разговарям с него. Много пъти съм се сърдила и преди, но винаги съм намирала сила да простя. Сега обаче няма да отстъпя аз. Идвал е няколко пъти да разхождаме двамата бебето /когато не е имало ток и т.н./, сърцето ме боли всеки път, но няма да му продумам докато не спре да пие... което вече не вярвам че ще стане.
Веднъж дойде пиян. Изгоних го. Следващия път ще бъде последния, в който ще я види.

Милото тъне в неведение за тази страна от моя живот. Казала съм му, че момента в който ме удари, ще е последния в който ще ме види. Той мисли, че сериалчетата са ми промили мозъка и само си говоря...  

Ох... уж кратко, кратко.. ама доста се разпалих  

Но най-важното е, че вярвам че съм щастлив човек.
Обичам и двамата си родители. И те ме обичат. Обичат се и помежду си, колкото и странна да е симбиозата помежду им.

Янита това , което казваш ме срази стискаме палци двете с бебка, да не се потвърди тази диагноза 

Диде, Карбо, Виви 

alximika по принцип мога да отида сама ама то идеята е по-скоро да види малката все пак вече 2 мес. не я е виждал а тя толкова бързо се променя, а като си дойде ще е вече на 7- 8 месеца  Пък и ако я оставя трябва да пътувам с мойта приятелка помпата и да се цедя през 3 часа , че да не ми спре кърмата  Аз се замислих , че ако намеря някоя нискобюджетна компания може да ми излезе по-евтино със самолет и по- удобно за пътуване с бебе  ама незнам  аз каквато съм добра с интернета  нищо не мога да намеря  Обяче първо трябва да видя дали ще мога да и извадя паспорт. То ние като нямаме брак пак ли трябва двамата да подадем документи 

Извинете ме вие тук си изливате душата а аз с такива глупости ви занимавам 

  на всички

Карбо, и твоята хич не е била лесна...

Явно това пиянство е променило живота на повечето от нас...Лоша работа.Аз точно това винаги съм си мислела..че когато баща ми не е пиян е най-готиния баща на света.Обаче пие ли..става друг човек.Даже и тройния байпас не го уплаши,макар че сега не пие чак толкова,до забрава..Но си продължава с пълна пара и въобще няма намерение да се променя...
И аз обичам и двамата си родителии брат си,въпреки че баща ми е алкохолик с лошо пиянство,майка ми вече води друг живот и се убедих с очите си до каква степен ни е изолирала от себе си и не я интересуваме особено..,брат ми пък се прави на голямото добро утро и изобщо не поддържа връзка с мен,въпреки че живеем на две пресечки разстояние...

Гадно,ама колкото и да се мъча,нищо не мога да променя...Достатъчно се опитвах.........

Леле, момичета, леле ще ме съсипете тия дни 
Толкова близки ви чувствам и така ме боли, като чета тези неща!....Прегръщам ви всички много много много!!!!!!!!!!
Янитка, дано не се потвърди диагнозата!!!! Сега всички ще мислим за вас най-хубавите неща, а това прави чудеса, нали знаеш!

Като ви чета за пореден път си давам сметка каква късметлийка съм с моето семейство...Един единствен път в живота ми някой ми е удрял шамар и това беше любимата ми баба и то защото замалко да падна от 14 етаж.... И то при 100 пъти от нейна страна "Внимавай, не се кикерчи (пак хубава българска дума  ) там!" Баща ми не пие никакъв алкохол, наказваше ме, като не ми говореше понякога 1-2 седмици, ама си го заслужавах (и това е много гадно), но това на фона на вашите разкази е нищо! С майка ми съм ужасно близка приятелка, с брат ми се обичаме безумно...Направо не мога да си представя как се оцелява във вашето положение... Героини сте вие, че сте се съхранили и сте такива хубави хора!!!!!! А за родителството - ще сте най-отговорните и обичливи родители, сигурна съм!

Деси, ама твоята сестра прекали вече! Дано не ми се обидиш, че говоря така  Гледам самата тя е дала отбой и не твърди, че е бил детето, шляпнал го бил...ами случва се! И Венци ги е шляпвал по дупетата нашите момчета, ама не е бой това, а са си били за бой! Вече започвам да си мисля, че привлича внимание, най-вече твоето, ама са намесени и други хора, не може така! Мъжа ти е златен, да знаеш! Друг да е, отдавна да е спрял да се занимава с нея! Дано да е така, както ми изглежда, а не да има истински проблем!
Пращам ти много  и се опитай да бъдеш спокойна!

Янита, дано не се потвърдят опасенията на лекарите (все пак не са видели за какво става дума, а само от описания да се постави такава диагноза...)
Момичета, много тъжни истории се събраха. Трябва да внимаваме как отглеждаме нашите слънчица, за да нямат такива спомени от детството си! А това дали първите си години са изкарали на общежитие или облечени от магазини за втора употреба няма да има значение за тях - никоя от вас не споменава дрехи или мебели - важни са отношенията вкъщи, подкрепата и обичта. Дано успеем да дадем наистина най-доброто за бебчовците ни и да не допускаме грешките, които нашите родители (или част от тях - моите включително) са правили! А примерите показват, че прекаленото съобразяване с мъжете не е за доброто на семейството, а точно обратното - убедила съм се лично и се надявам да не правя грешки в тази посока!

Ей момичета какво правите две теми съм изпуснала докато се добера до компа. Нямам време да ви чета, но утре се прибирам към София и ще си наваксам. Само мернах, че Десика е в Пазарджик и много щях да се радвам да се видим тук, че никой не познавам но утре си тръгваме предиобяда, а едва сега прочитам.
 Ха това за запис пък от понеделник повече
Янита сега прочетох, дано да не е вярно. Смразих се направо като разбрах какво се е случило. То и Ачо имаше на 2 пъти такова треперене, но не помня как беше в заспало или будно състояние, но определено го кърмех когато се случи. Беше съвсем леко за няколко секунди, и доколкото си спомням май само на крачетата. Но аз тогава само се зачудих какво е , но като не се повтори не съм се и замисляла. Бше преди месец и повече. Сега се хвърлих в чуденка.  Стискам палци с малкия Дани всичко да е наред и ще чакаме с нетърпение да кажете добрата новина.

Човек е в състояние да преживее всичко. Аз също имам баща алкохолик. Тормозеше цялото ни семейство. Не ни е бил, но трябваше едва ли не да му се молим за всяко левче за учебници, дрехи и т.н. Удрял е майка ми, тя ни вземаше посред нощ, отивахме на хотел или в някоя нейна приятелка, изваждаше медицинско, подаваше молба за развод, после се сдобряваха, известно време всичко беше наред, а после всичко започваше отначало. Преди 10 години майка ми вече окончателно подаде молба за развод. Аз бях 2 курс в университета, сестра ми имаше няколко години да завърши училище и майка ми виждаше как не ни е добре да се прибираме вкъщи. Каза, че се е уплашила, че и двете ще изхвръкнем, а тя ще остане сама с него. Баща ми по това време отиде да живее на лозе, имаше бизнес, печелеше добре. Един ден отишъл и почерпил всички в местната кръчма, вдигал наздравици да го помнят с добро, след което се прибрал и си сложил въжето. Идея си нямате как гледат хората, когато разберат, че имаш самоубиец в семейството! Все едно се питат какво сте направили, та да докарате човека дотам. Дълго време, когато ставаше дума от какво е починал баща ми казвах, че е получил инфаркт, инсулт, загинал е в катастрофа и какво ли още не. Беше ми неудобно да кажа даже на мъжо. Сега знам, че вината не е на никого от нас. Мъчно ми е да го кажа, но животът ни тръгна много по-добре след смъртта му- и материално се пооправихме, и познатите ни спряха да странят от нас, все си мисля и, че ако беше още жив едва ли щях да имам такова хубаво семейство. Не знам, а и избягвам да го мисля, за щастие това вече е зад нас. А и много ни сплоти всичко станало- имаше време, когато с майка ми и сестра ми бяхме като тримата мускетари, докато оцелеем психически, физически и материално.
Сега да си призная, аз шляпам. Преди да се роди Калина, бях сигурна, че никога не бих ударила детето си. Срам ме е да призная, но се оказа, че нямам толкова здрави нерви. Шляпам я по дупето и през ръцете, не за щяло-нещяло, но понякога, когато думите са безсилни... Преди време в градината бяха във фаза да се плюят. Карам и се за нещо и тя ми се изплюва в краката.Говорих, обяснявах, че не е хубаво- уж разбира, а пак го прави. Веднъж ми се изплю в лицето като ме погледна нагло за реакция и аз не издържах и я пляснах през устата. А познайте дали е повторила. А иначе(като изключим горния случай) никога не удряме шамари и не дърпаме уши, колкото и да сме ядосани.  
За захранването- Калина започнах да я захранвам след 2 месец със сок, давах 2-3 дена, тя направи алергична реакция от едно бебешко олио и спряхме соковете. Подновихме захранването на 6 месеца с оризова каша.
Ралица отскоро ни бърка по чиниите и настоява да седи на масата с нас. Преди 2 дни и дадох малко кайсия, гребнах от средата с лъжичка, а вчера и дадох да си чеше венците с парче студена краставица. Засега не го правя с цел захранване (кайсията я опита и я изплю, а краставицата само я ближе), а по-скоро опитване, но не смятам да съм толкова строга със захранването, както първия път, когато следвах схемата едно към едно. Още повече, че забелязвам, че за 3-4 години много неща са се променили- някои от плодовете, които преди ги препоръчваха след годинката сега може да ги даваш едва ли не като първа храна. месото може да се въведе и преди годинката, няколко капки олио или зехтин вече даже се препоръчват.