Мама със сектантките от форума говори,а малкото й ФЕВРУАРЧЕ хитро-хитро се кокор

Карбо,и ти ли имаш такъв разказ... Нима е толкова разпространен този проблем с алкохола?! Как се получава така...Ти си голям стоик,признавам,щом не си споделила с милото ...Разбирам мотивите ти всъщност.Ти може и да простиш,но той-никога...Днес много си мислих след всички тези лични преживявания и ми се струва,че не бих могла да простя на баща ми,ако бях преживяла всичко това...

Е,не...Ламтурниче,и ти си преживяла значи този кошмар...

В моето семейство няма никакви драми.С брат ми можеше да сме в по-близки отношения,но той си е по-особен и дръпнат..Явно няма пълно щастие.

Честити месечинки на всички бебета! 
Едно голямо гуш от мен за всички!
Деси, сестра ти е за бой, ами нейсе
Алхимиче, хубави новини във вашето семейство
И аз не съм захранила още

Момичета, може би на фона на темите ни за разговор ще прозвуча тъпо, ама досега добре си поревах Венци за трети път вече днес не иска да суче от мен повече от 2 минути. Пробвах какво ли не, всичко, за което съм чела и сте ме съветвали, но не и не! Реве, реве, засинява се чак и не! А е гладен, плаче жално и определено от глад (той реве по един много особен начин, като е гладен) и не иска да засуче...Накрая като му дам шишето лакомо захапва и пие...Не му правя цяло количество, последния път преди малко му направих 120 мл, защото изобщо не поиска да суче от мен. Не го изпи цялото, поне да го беше изпил да знам, че се е нахранил...
Ама какво стана, това ли беше с моето кърмене!?!?!?! Така ми липсваааа!!!!!!!
Изцеждам се, ама почти нищо не пуска, никога не успях с помпата да се изцедя кой знае колко.

А малкия сега си цвърка доволно и явно му е добре. На обяд му дадох 2 лъжички картофено пюре. Е, няма такова мръщене, ама примляска нещо там...

Ох, много ми е тъпо и си седя тук сам-самичка и си рева и не знам какво да правя и как и гърдите да си опазя от проблеми, абе въобще......

Извинявайте за депресарския пост, но няма кой по-добре от вас да ме разбере...

Момичета, разказите ви ме натъжиха, но определено се уверих, че Февруарки са доста силни жени, с повече житейски опит от връстничките си!

За да разсея тъжната нотка искам да ви кажа, че от няколко дни, когато погледна моята мома (която за мен е най-красивото бебе на света) се смея. Причината - във вторник, когато падна от спалнята, и и се появи голям отток от лявата страна на главичката, обиколих доста лекари, които да я прегледат и потвърдят, че и няма нищо. Накрая исках да я види и неврохирург. Попаднахме на д-р Апостолов, лекар със 25-30год стаж. Момата, се беше явно отегчила от всички хора с бели престилки, които я преглеждаха и беше заспала в кошницата за кола. Доктора я погледна и се очуди а ние със съпружлето тънехме в недоумение какво толкова е видял. Естествено аз никога не съм мълчала и този беше поредния път да го попитам какво има. Той се изсмя с глас и каза, че много рядко можеш да видиш дете с толкова малко лице и толкова голяма глава. Влезнаха още 2ма лекари, които също се смяха.
 Тогава малко се понацупих, ама сега виждам, че наистина е с доста малко лице и големоглава, ма нали си е моя си е доста хубавка!

КОТЕ, с реване най-много да ти спре кърмата, а не да си помогнеш. Щом не ще, остави го! Ще огладнее, ще ете потърси! Другия вариант е -дай му млякото от бутилка...

Коте,Ралица от известно време се държи по същия начин!Като седна на дивана и я гушна да я кърмя,засуква два-три пъти и се извива и реве...Напоследък я кърмя само по 2 начина: или я нося на ръце,тя суче,а аз обикалям апартамента(не ми дава да седна...) или лягаме на спалнята и я кърмя легнала(странично).
Аз от време на време си мисля-край,да започва и от шише да пие,че иначе няма мърдане,а после като си представя как няма да суче и ми става носталгично още преди да се е случило!Не може това при вас да е окончателно положение..Няма логика! Сигурно има някаква причина,но ще отпадне за някакъв период от време.Едва ли е настъпил края на твоето кърмене.Стига си се разстройвала..много ти дойде вече...

Аз да се разпиша, че тя темата към свършване отива.....Първо да кажа на Янита: Стискам здраво палци всичко да е наред 
Коте, ние също минахме по тоя път, тя даже не искаше да захапе. аз бях писала преди, но пак ще кажа - намокрях си гърдата с вода и тя така се подлъгваше. Сега да чукна някъде се храни, макар че рядко е повече от 7-8 минути.  Но си е жизнена и явно ще е по-злояда. А и доста дребничка - преди 10 дни беше 5200гр. Аз също не съм захранила и смятам да почна другият месец, предполагам към края, с картоф. Че вече ми писна от намеци на роднини и познати, че едва ли не гладно го държа детето  Днес познайте в колко часа тръгнахме за плажа - в 7:30ч  Ами така и така Поли ни събуди в 6ч и нямаше заспиване повече, та решихме да уплътним времето. Имаше само пенсионери на плажа, но беше много спокойно. Естествено към 9:15ч си тръгнахме че стана топличко. Лека вечер мамита и давайте по-ведро и усмихнато 

толо, наистина е разпространен проблем за съжаление   Лошото е че обикновено насилието ражда насилие. В моя случай също - понякога /без да съм пила или нещо, а просто в пристъп на яд/ изпитвам перверзно удоволствие да крещя на майка си, баща си или на милото. Това е проблем, над който работя и се надявам, благодарение на малката да го преодолея. В следващия миг вече горчиво съжалявам, но от егоизъм ли от що до ден днешен не съм се извинила.

Коте, нека Яна пак да каже, но и според мен пробвай да кърмиш легнала.
А нямаше ли криза на растежа някъде по това време?

Аз пак съм много горда от себе си - втори ден без биба /с изключение на 5 минути следобед докато се унесе и заспи/  

А за захранването - на нас 3я Пентаксим ни се очертава началото на Август, т.е. баш на 6я месец. Смятам да изчакам седмица до 10 дни и я почвам с разнообразието Картоф, морков, тиквичка.. и така...
Но ще попитам и гастрото на контролния преглед за съвети, които задължително ще споделя
Може ли, Яна, да обясниш как точно най-правилно би се комбинирало педагогическото захранване с обикновеното  

Момичета,сега нямам време да пиша,нали имам гости,набързо ви прочетох.Трогнахте и мен с вашите истории,някои от които са познати и на мен донякъде/.Гушвам ви сега ,ще пиша по натам 

Ех, момичета, едва успях да изчета 5те странички, не знам какво да кажа, а и няма нужда, искам само да ви   всички, Диде, Карбо, Вержи, Ламтурниче, а и Деси и на теб не ти е лесно с толкова лабилна сестра, всъщност тя винаги ли се държала така или откакто е омъжена, или пък откакто роди, или пък откакто е в Испания, ако е от скоро, може би си има причина и ако посети специалист, ще се почувства по-добре, а и вас ще спре да тормози, ако пък е характер - лошо, там оправия няма и аз съм съгласна с Дорето, че в такъв случай е по-добре да ограничите контактите в името на двамата ти любими Ивчовци...
Янита, стискам силно палци да се окаже нещо безобидно  
И аз като толо се чудя, наистина ли е толкова разпространен този проблем, жално за многото нещастни и объркани деца, които порастват в такава среда, но виждам, че поне израстват чудесни и стойностни хора, които умеят да ценят това, което имат, поклон.
Наде, да ти кажа, аз не съм имала чак толкова сериозни семейни проблеми, но като бях малка майка ми и баща ми много се караха, ама ужасно много, те са заедно от 9ти клас, в момента са на 60, не знам какво е да прекараш цял живот с един човек, но те са направили точно това, предполагам, че за всичките тези години е нормално да си омръзнат и то до болка и да стават скандали, но аз бях много малка и ми се отразиха доста зле, те се караха в хола, а аз стоях в спалнята и ги слушах и плачех и това доста често, един ден просто спряха да се карат, т.е. баща ми си дуднеше както обикновено, а майка ми се правеше, че не го чува, малко по малко се нормализираха нещата и след години мама ми каза, че съм я помолила да не се карат заради мен, аз не помня, била съм малка и тя е решила да се прави, че не чува баща ми какво й говори когато я дразни, сега разбирам, че не й е било никак лесно, но пък малко по малко се оправиха нещата, мисълта ми беше, че като попораснах започнах и аз да се дразня на баща ми не защото е лош, напротив, той е страхотен баща, но е доста досаден, винаги е прав, винаги държи всичко да се случи точно както той е решил и това ме изнерваше, започнах аз да се карам с него, явно заради пубертета, а после се ожених за човек, който много прилича на баща ми в това отношение и понеже вече съм свикнала да се оправям с викане и повишаване на тон с това отношение прилагам същото и в семейството си, напоследък е така, преди не беше, не знам какво се случи, но не искам да е така, не искам някой ден детето ми да плаче както аз съм плакала зад вратата...разбирам те напълно за крещенето и съжалявам, че родителите ми подсъзнателно са ме възпитали точно по този начин и се надявам, аз да успея да преодолея това докато е време и да не дам този пример на собствените си деца...и понеже сме на вълна откровения да ви кажа и какво най-много ме е заболяло в живота ми причинено от семейството ми, като бях на 12 брат ми тръгна със снаха ми, като бях на 14 се ожениха, те заживяха вкъщи и както знаете при тази взривоопасна комбинация напрежението ескалира, после се преместиха на квартира пак в Стара Загора, аз им ходех на гости а те и нашите си разменяха информация чрез мен, кой на кого какво извинение дължал и такива неща, това ми тежеше, все пак бях на 15, но какво можех да направя, после станах студентка и с брат ми не поддържахме много връзка, точно защото се страхувах от това да бъда отново лошия вестител на всички, а пък и той не ме търсеше много, много, като се събрах с Митко се поуспокоих, видях колко страхотно семейство има и исках и моето да е такова, започнах често да звъня на брат ми, но той не ми вдигаше телефона, накрая се свързах със снаха ми, разбрах, че той се сърди на мен и на нашите много и не иска да ни вижда, мама плачеше всеки ден, но...поканиха ни на гости, ние ги поканихме на нашата сватба, те на техния църковен брак и ние отидохме, а те дойдоха само в ритуалната зала, тръгнаха си след това, защото още не си говореха с нашите и не искаха да стоят с тях на една маса, после след няколко месеца се сдобриха, даже миналото лято ходихме на море с майка ми и баща ми и брат ми и снаха ми и племеницата и ние с Митко, най-накрая имам семейството, за което съм мечтала, но ми остана горчивия спомен, че брат ми не дойде на сватбата ми, той също съжалява, но нещата не могат да се върнат назад, така че внимавайте и какво правите, защото понякога постъпките не могат да бъдат забравени, простени - да, но не и забравени...

Силве, Наде, пробвах и легнала и права и седнала и на главата си... Само номера с намокрянето не съм го пробвала, благодаря Ричи! Той захапва, дръпва 2-3 пъти и веднага пуска.... След малко е 4-ти рунд, стискайте палци!
А и както не беше акал 2 дни, днес 3 пъти се отчете....

 Леле момичета, какви са тези истории .  Замислям се дали всичко това не се дължи на т.нар. балкански манталитет  , колко мъка има ...

 И сега да ви разкажа какво направи малчо днес  , срещам една съседка на улицата и се заприказваме, а жената яде сладолед и малчо като взе да я гледа в устата и да примлясква, накрая протегна ръчички към и нея и взе да издава един звук като целувка.В крайна сметка жената и стана неудобно и спря да хапва даже скри сладоледа зад гърба си.Знам че това е знак , че е готов за захранване и се чудя много ли ще съм гадна ако все пак изчакам още 2-3 седмици да навърши поне 5месеца  ?
 И другото което исках да попитам е как да разбера дали има разтройство  ?Ака по 3-4 пъти на ден доста обилно , консистенцията е като нектар, но с много от белите "ядки" .

Ооо, Коте, мила, не плачи! И аз плаках много като ми казаха да давам добавка. Но според мен 5 месеца кърмене е един много добър старт, децата на 6 месеца имат изградена имунна система вече. Води се по детето, не се притеснявай и не го приемай толкова тежко. Трябва да свикваме с промените, че след половин година ще се видим в чудо!

 

Искаш ли утре да се видим???

Коте и моята бубка ми правеше такива номера ... знам колко е кофти и колко тъпо се чувстваш. Аз лично при всяко хранене си казвах "край спирам- нама сили да се занимавам" но после се мобилизирах и на инат се преборих. И аз като Толо ползвам тези приоми права и обикалям като куку или легнала ... зора е да го излъжеш някак. Аз даже се друскам на спалнята и пея за жълтоклюното патенце 
Ужас голяма пародия ... Явно е поредния бебешки период.. само стискай зъби и не се отказвай 

О, това с тръшкането и рева преди кърмене позната до болка история 
И аз като riccie измивам гърдите и давам. Като ревне на едната ги сменям. Търпение е му е майката при нас. Ако многооо се тръшка опитвам се да я разсмея, гушкам я и продължаваме на другата гърда.
Един път да захапе няма пускане мин. 35/ 40 мин и повече
Недейте да плачете и да се ядосвате, няма да оставяме децата гладни...

Ох, ама какво стана, толкова болка в една малка темичка Момичета мили, Диде, Вержи, Наде, Ламтурниче, вие сте невероятни слънчица, обичам ви и ви прегръщам Всичко се връща на тоя свят, който  е сторил зло и е наранил другия, същото ще го сполети. А вие сте героини, мили момичета  И аз си мисля, че имам проблеми, на фона на това, което сте преживели се чувствам като някаква лигла
Деси, аз съм само дете  и не знам какво  е да имаш брат или сестра, но ако имах като  твоята, грях ми на душата досега да съм я отсвирила, не може да ви прави на маймуни
Янитка, стискам палци да  е фалшива тревога, цункай Дани
Коте, май ти идват в повече нервите, на мен кърмата имам чувството, че ми спря от стрес, успокой се, доколкото можеш, цункам те
За захранването ние почнахме преди три дни, досега сме опитали само картоф+карфиол, не е във възторг, ама яде Утре ще дам тиква, да видим дали няма повече да му хареса, иначе днес му дадох едно малко парченце банан, ми хапна си го като пич.  То пред него вече не може човек нищо да яде, гледа  и му текат лиги, аз затова какво ям му давам да близне, досега не е отказал