Мама със сектантките от форума говори,а малкото й ФЕВРУАРЧЕ хитро-хитро се кокор

Момичета,чета чета и ми става едно тъжно!
Съжалявам,че няма да мога да разведря обстановката,но току що научих нещо лошо и трябва да споделя с някого.
Историята и при мен е подобна на тази на Карбо,наистина алкохолизма в България е нещо често срещано.Баща ми цял живот е пиел,кога повече,кога по-малко.Като се напие все е дно е друг човек и майка ми е бягала с нас многократно,но после все са се сдобрявали и както Карбо каза всичко отначало.Слава Богу случвало се е само веднъж да ме удря,но психическия тормоз не е за подценяване,бягали сме посред нощ с таксита,спали сме у съседи,просто защото като се напие е луд и не може да сме сигурно като ни заплашва дали няма да изпълни заканите си,както и дае,това е минало и се радвам,че сега имам прекрасен съпруг и семейство,дано все така да продължава.Защо ви разказвам това,преди малко научих,че брат ми се е блъснал с колата в един стълб.Слава на Бога той е добре като по чудо,защото колата е смляна,но съм притеснена за това момче.Явно алкохолизма все пак е наследствен,защото от известно време насам и той е започнал доста да пие,сега,когато се е блъснал също е бил пил,все още не се знае колко.Притеснявам се за него,ами ако следващия път няма този късмет?А и не искам и той да си съсипва живота както баща ми      

И все пак в момента ми е най-тъжно за Янита.Мила много силно се моля всичко да е наред и да се оправят нещата при вас  

Благодаря ви,че ме изслушахте,споделена мъка е половин мъка.
Карбо сподели със съпруга си,едва ли ще реагира негативно,все пак той те обича,личи си много!!!
Моя знае за моите истории,даже веднъж баща ми като се беше напил наскоро, майка ми дойде да спи при нас и Митко нямаше нищо против.Все пак аз не съм виновна,че баща ми пие!

Привет момичета, не съм писала отдавна. Станаха почти 5 месеца откакто се гледаме с моят идеален мъж. Той расте и е супер на моменти ми е малко по нанагорно защото се гледаме съвсем сами. Майка не може да помага защото гледа баба така че се оправяме сами което не ми пречи. Имам едно питане че ме претеснява почна да се обръща и страшно се кефи да седи така, но вече го прави на сън и ме претеснявя. Дали да го оставя да спи така по корем, незнам дали ще си мръдне главата настрани- Моля дайте съвет какво да правя.

Здравейте момичета Не съм писала много отдавна,но ние имахме  проблеми с моето бебче и за това нямах време.Сега вече всичко е наред и ще се влючвам по често при вас.

m.mega Добре дошла отново при нас 
Много се радвам , че с бебчо вече всичко е наред 

Ох, Весе, добре че е здрав брат ти! Много лошо това с карането пил Вразуми го някак... Ти се опитай да не се притесняваш много, пази си кърмата. Важното е, че е бил малкия дявол!

Доре, с удоволствие за виждането! Ама трябва да видим как ще е времето, че тия дни само из квартала се въртя заради дъжда, а сега и с това хранене...не смея да се отдалечавам, че рундовете се провеждат вкъщи

И понеже днес оревах форума, за което много ви се извинявам, искам да ви разведря с една усмивка. Да видите малката маймуна как нехае за тревогите на майка си!



Пожелавам ви много лека нощ и по-хубаво и ведро утро!

Разплакахте ме с тези истории! Всички сте такива гериони в мойте очи.

В моето семейство не е имало драми, родителите ми са най-добрите хора на света - дали са ми всичко от каквото съм се нуждаела и знам,че винаги мога да разчитам на тях. Направо незнам как бих се чувствала на ваше място - сигурно щях да стана ужасен човек, защото не смятам себе си за толкова силна.

Но..винаги има едно НО..братчето ми (който тази година ще стане на 20г, но за мен винаги ще си е братче) в тийнерджъските си години се "събра" с много лоша компания и се пропи много...водиха ни го полицаи от дискотеките, направиха му досие, редовно му крадат телефониет, няколко пъти се връща без тениски или др.дрехи, не знае къде се намира абе въобще много зле...а иначе е много добро момче, но ако може да не пие...От една година си има гадже и започна само в петък и събота да излиза, но все се надявам да олегне малко, че дядо ми е бил алкохолик (не съм го виждала-починал е две седмици след като съм се родила) и много е тормозел бабаб ми...и може брат ми да се е метнал на него...абе гадна работа с този алкохол. Говоря му много аз на него,че има такива свестни родители, да не ги притеснява така с това пиене,че може и по полека да се весели, но той като излезе ...

Коте много за теб! Не вярвам това да е края на кърменето при теб, но дори и да е така,не се терзай - ти си направила най-доброто за двоете дете и ще продължаваш каквото и да е то!

Момичета...много сълзи пролях днес плаках докато ви четях..тези истории са ми до болка познати,за жалост и нашето семейство е жертва  на алкохола.Моят истински баща беше алкохолик...биеше майка ми където се сещаше и за каквото се сетеше,разведоха се когато бях на 6г.Няколко години по късно сестра ми започна да обвинява майка ми...как е могла да се разведе..как това как онова...дойдоха първите гаджета..пак проблеми,във всяка връзка само екшан.Ще ви разкажа последните шест години накратко...
Срещна един мъж,отиде с него във Франция и там ужас..само кавги в деня в който трябваше да се женят станаха кавги и тя му наряза всички дрехи,изпотроши всичко в къщи..и след шест часа я посрещнахме с мъжа ми на летището в Страсбург.След още 3 часа ни побърка с мъжа ми,излезе на улицата с багажа си и иска да си тръгва..посред нощ.
След няколко месеца,пак във Франция със същият мъж,пак кавги ..посред нощ ми звънят от полицията в Париж,искат да я екстрадират ..били се,кара ли се ..с мъжа ми в 03.00 тръгваме за Париж да я спасявам,,,след туй 2 години в България я подържахме финансово..да открие себе си
Срещна сегашният си приятел..след 1 месец бременна,и ми казва..искам да махна детето..казах и ако решиш да го махнеш трябва да си готова за тази крачка,остави бебето..и започна да тормози всички ни..ох нямаме пари,ох много сме зле..бебето ми няма това няма онова.Помагали сме много с мъжа ми,но майка ми още повече,тегли заеми и праща пари в Испания..пак други заеми и сега има над 12 000 заеми и сестра ми казва ..не съм те карала.
Убедих я да почне работа,да даде детето на градина....детето било малко..ок баба да дойде баба тръгва....и натам знаете историята.
Извинявайте че ви занимавам..ама ще се пукна
Коте,аз моят Ивко го лъжа така....слагам в едно шише вода и биберон..когато започна да го кърмя той се обръща на другата страна аз слагам биберона който само дъвче и леко го завъртам към гърдата....и той като смуче биберона...дърпам..и той се оказва срещу ци....и така...е кофти го описах...ама дано си ме разбрала
Янита,мила ..стискам ти палци за теб и бебко ..всичко ще е наред
Момичета благодаря ви че ви има

Деси, колко и на теб ти се е струпало на главата... 

Този номер с бибката и аз го прилагам, ама не минава вече  Захапва зърното и като се усети, пуска и реве...

Дорабела,брат ти е едва на 20...Досега му е било времето да се келеши и да се прави на отворко...Според мен и този период ще отмине и ще се осъзнае..И не се притеснявай-алкохолизма не се предава по наследство Иначе и аз щях да бъда алкохолното петно на махалата...
Един личен пример ще ти дам за това,че човек се променя.....Аз,точно на 19,за период от половин-една година бях станала такова лайно /без извинение за мен и с извинение към вас/... Пропуших тогава,събрах се с една BAD COMPANY и стана каквато стана...Партита-колкото щеш и по всяко време,не се прибирах с дни вкъщи,пушех трева и използвах на партитата всякакви други неща,псувах като дърт хамалин,бях вечно в джаза,ходех като абсолютно надрусано цингане,което току що е дишало лепило..Е,аз нито лепило съм дишала,нито съм се боцкала, и то благодарение на същата тази лоша компания,която въпреки всичко поне не ми позволяваше да правя това..Но много други лайна съм употребявала и направо си бях за убиване..Даже майка ми ме е  усещала ама я е било страх да ми каже нещо,за да не й направя нещо,докато съм неадекватна.. Келеш в абсолютния  смисъл на думата..Смъкнати панталони,подскачаща походка /благодарение на кака Мери Джейн/,цветна къса рошава коса..абе дете-идиотче...Всичко правех на инат.Бунтувах ли се...незнам...Имах нужда да се правя на лоша,може би заради това,че преди това бях доброто,вечно оплювано момиченце..От цялата история единственото хубаво нещо бяха партитата.. Другото е гадория..
Та цялата ми мисъл е,че на тия години човек прави всякакви глупости,но по-нататък в повечето случаи нещата се успокояват.С мен оправията стана когато един ден,зарязана от тогавашното ми гадже-наркоман заради съмнение за бременност,се позамислих какво всъщност правя с тия хора и с живота си..Звучи невероятно,но се позамислих и оттогава избягвах да излизам с тях и с времето съвсем спрях.Учудващо не се бях пристрастила към марихуаната и другите неща..Отвреме-навреме ми се пушеше,но и с това приключих...Тази една година ми беше най-шантавата и луда година и едва ли ще я забравя някога...

Пак наговорих куп глупости и дано не ме укорявате,но мисля,че всеки трябва да има някакъв преломен момент в живота си,за да се осъзнае...Аз не съм толкова лошо момиче...

Oх, много ми дойде вече! Много се натоварих психически с всичките ви неволи   . Дано всичко лошо остане в миналото и от тук нататък - само добро   .
Иве, много ми стана мъчно като четох какво си писала, радвам се, че сега семейните отношения са по-добри и като мислих, стигнах до извода, че благодарение на теб сега семейството ти не е изпокарано. Браво!  
Ламтурниче, много страшна история. Имам само бегла представа как си се чувствала. Когато се запознахме с моя приятел преди 9 години дядо му се обеси. вярно беше възрастен, но..... Баба му беше с много тежка форма на Алцхаймер, а те живееха на село сами и въпреки, че майката и бащата на мъжа ми ходеха всяка събота и неделя до там през седмицата явно му е дотежавало и накрая....Като разбрах плаках, макар, че не го бях виждала даже дядото.
Това с пиянството е много гадно. Чичо ми пие много, той си е направо алкохолик, но от по-кротките. Той се е развел когато съм била бебе и дошъл да живее при нас с нашите и баба (т.е. върнал се в родната си къща), а те тъкмо направили ремонт и са се надявали някак да се устроят по-удобно, но....Та така, благодарение на чичо ми аз и сестра ми израстнахме с нашите в 2 стаи. Но нищо. Сърце да е широко. Това не ми е пречело да съм щастливо дете, нищо не съм чувствала да ми липсва, макар че никога не съм живяла в лукс. А баба (вечна и памет, тя почина на 100 години) все казваше "И лудият бяга от пияният! " И като се замисля, права е била!
Аз не исках да звуча сякаш и аз се оплаквам, не. Както казах, имала съм прекрасно детство, родителите ми са ме възпитали наистина добре, те самите са страхотни хора. Благодарна съм им за това. Сега аз малко им създавам проблеми с моите семейни драми, за което се чувствам доста зле, но доколкото мога се старая да овладея ситуацията.
Карбо, защо наистина не седнете един ден двамата с мъжа ти и да му споделиш това. Ти си знаеш де, но ми се струва, че ще се почувстваш по-добре, когато му кажеш, а и той ще те подкрепи.
Хетера, дано брат ти си вземе поука от тази случка и да се промени.
Прави сте като казвате, че трябва да се старам да сме добри с децата си и да им създаваме само щастливи моменти, за да имат щастливи спомени! Ще си го повтарям по-често.
Хайде лека нощ и целувки на всички мами и беби!

Добро утро, момичета! За мен обаче хич не е добро Имам си запушена лява гърда и то жестоко. Целия гръб ме боли, не мога да си вдигам ръката, тресе ме, повръща ми се, абе... Толкова се цедих, ама не ме подмина.
Имам въпрос - на какъв лекар се ходи? Имам чувството, че няма да ми се размине антибиотика  Сега извиках мама да дойде да ми помага за бебо и влизам в банята пак да се топля, да се цедя, т.н. И със зеле ще опитам, но ако ми се наложи да отида на лекар, къде да ходя в неделя!?!

Извинявайте, че така ви започвам деня, обаче ми е много притеснено...

Пих лецитин през нощта, бебо даже сука в просъница след бурен възмутен рев....

 Вай, вай, вай... Момичета, предлагам да спрем да се човъркаме в миналото... Страхотни сте всички и сте преминали през невероятни изпитания, но това е, защото сте можели да ги понесете. Виви, историята ти доста прилича на моята    Вярвам искрено, че след всеки такъв удар на съдбата следва нещо прекрасно. Моят живот го доказва напълно! А доколкото разбирам и при повечето от вас е същото (за справка погледнете слънчицата сгушени до вас). 

 Котенце, съвет за кърменето не мога да ти дам, ама смятам, че имаш много сериозна нужда от почивка поне за половин ден. Неделя е - няма ли мама или някоя отзивчива приятелка да ти удари едно рамо да ида поразходи Венценцето за половин ден  Просто дай за едно хранене шишенце и ги прати на разходка, а ти не се втурвай да чистиш и миеш, а си вземи душ/вана, пийни си едно малко, пусни си малко отпускаща музика и полежи на дивана... Съжалявам, че съм далече иначе с удоволствие бих ти "откраднала" детенце 

 Еми, ха дано стане това с Истанбул и пътуването на Емичка! Ще е страхотна изненада за таткото, а и за вас двечките ще е приключение. Но моето мнение е да си вземеш някой с теб задължително. Просто с дете на път е голяма отговорност за сама жена (ей,сега се сетих, че имаше един стих на Блага Димитрова "Сама жена на път" - много истински, както и повечето й неща ). Стискам палци да се разрешат всичките формалности!

 Тумпи, и моето чадо обича да спи по коремче. Редовно я намирам така сутрин, независимо как съм я подпряла вечерта. Но не мисля, че има нещо опасно или тревожно. Може би е добре само да не е много пухеста и обемна възглавничката и да не е с олекотена завивка 

 И за финал да се похвалим коооолко сме големи - вече на цели 5 месеца!!! 
 

И, разбира се, да не заправим да почерпим малчовците (с ябълково пюре):

 http://lh3.ggpht.com/kemieniine/R4-0sTrq_wI/AAAAAAAAA8U/A2O4XLzL … s512/P1170017.JPG

Добро утро,

Червеношийка, благодаря за милите думи, то като гледам на никого живота не е бил много лесен и не е минал без сътресения, но явно така се става човек...

Инче, мила, аз си мислех, че всичко е поредното недоволство на кърмено бебче, надявах се да премине този период и ти да се успоиш, ама днес вече е станало по-сериозно, Венци гладен няма да остане, ако не иска да суче, не е свършил света, виж колко майки си храним децата са АМ, не се притеснявай и за захранването, то вече му е време, той си е голям и силен мъж, а за наддаването, едно време аз като съм била малка майка ми искала много да ме кърми, първия месец съм качила 650 гр и тя щастлива, че брат ми е бил на кисело мляко от раждането кажи речи, ама втория месец само 50 гр и докторката е казала: "Оооо, ама не се притеснявай, нали не е -50", така че няма проблем, той ще си навакса следващите месеци, избяхвах да ти давам и съвети, защото не съм запозната, аз като си пишете за кърмене, не пиша, защото не разбирам, ама за гърдата, ако ти се наложи да ходиш на лекар и е много сериозно, трябва да отидеш на мамолог, той знае как да оправи нещата, но...с медикаменти, така че ти си прецени дали ще ползваш народните рецепти вкъщи или ще търсиш лекар и ще пиеш разни хапчета, иначе при мамолог, аз ходих да ми спрат и няколкото капки кърма след първия месец и да ми се затворят добре каналите, ходих в нашата любима ТК, там точно след входа вляво има мамологичен център, може и с направление, ама се чака в определени дни, на огромни опашки за час, а може и на свободен прием, отиваш и чакаш, аз два пъти ходих и съм чакала най-много час, обаче работят от понеделник до петък мисля, за повече инфо потърси в нет-а, не помня св. Ана май се казваше центъра, може и да се бъркам, стискам палци да се оправиш скоро и като стане това, връчвай Венци, ако не на тати, на баба, аз и двете ги познавам и мисля, че много добре ще се оправят с него и си почини половин ден, заслужаваш го )))

Инче,аз изобщо не мога да ти помогна със съвет,но сериозно се притесних за тебе Потърсих в нета къде можеш да отидеш в неделя и открих това: http://www.panaceabg.com/

Да, аз съм била там! Имат добър мамолог, дано да работи днес.

Коте, аз мога да се обадя на моята мамоложка, да я питам за съвет! Пиши дали да й звънна.