А аз съм съгласна с Бабилия в общи линии. В едно четиричленно семейство двете деца да са студенти, като едното в чужбина... Не са много семействата, които могат да си го позволят. Един студент в БГ трудно се издържа, да не говорим и един в чужбина! не виждам кой и как би могъл да издържи на такъв финансов натиск. Очевидно, че родителите са се надценили като възможности, пък дори и преди кризата.
- Публикувана: 28 юни 2009, 19:40 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2009, 09:17 ч.
Кризата дойде и в нашия дом-закъсахме я здраво:(
Бабилия явно не разбираш и дано не ти се случва да разбереш. Става дума за възрастни и болни хора, не за търтеи. Как виждаш 90 годишната ми баба да работи, за да не виси на врата на майка ми? Аз и сестра ми се опитваме да получим добро образование за да можем после да се грижим за тези наши родители. Даже и да почна работа, какво мога да правя с моето образование? Някаква почасова работа или камериерка в хотел? Дали е по-добре да си зарейа образованието за което кандидатствах две години и е мечтата на живота ми? Добре нека съм егоист, но знаеш ли кой ще гледа тези мои роднини, един ден, когато остареят и се разболеят? По-добре лекар с труд и пот,отколкото прекъснал студент продавач Ако беше толкова просто надали щях да се оплаквам тука. Благодаря на тези които са проявили разбиране към проблема. Ще се борим и дано има изход.
Имаше наскоро подобна темата, пусната от студентка по стоматология. Положението ви е сходно, само дето майка ти издържа 7 човека,а не 3ма.
По твоя въпрос...какво можем да ти кажем. Всички малко или много усещат кризата и всеки гледа да пести от нещо. Аз самата съм студентка, уча сходна материя до твоята и знам как е. За сега се оправяме, но разликата е, че майка издържа само мен. Едва ли има от къде да пестите т.к. просто както някой е казал по-нагоре, сте нарамили много дини под една мишница. Наистина- майка ти и супермен да е, няма как да ви изгледа всички. Ако положението ви не се размърда към добро и да речем баща ти не си намери работа, ми се струва, че следващият човек, който трябва да направи жертва сте ти или сестра ти. Не знам кога ще стажуваш и кога ще взимаш въпросните 300лв, но мога да ти кажа, че в това затегнато положение и те са ви добре дошли. Няма ли начин сестра ти да работи почасово в чужбина? Изкарават се добри джобни.
По твоя въпрос...какво можем да ти кажем. Всички малко или много усещат кризата и всеки гледа да пести от нещо. Аз самата съм студентка, уча сходна материя до твоята и знам как е. За сега се оправяме, но разликата е, че майка издържа само мен. Едва ли има от къде да пестите т.к. просто както някой е казал по-нагоре, сте нарамили много дини под една мишница. Наистина- майка ти и супермен да е, няма как да ви изгледа всички. Ако положението ви не се размърда към добро и да речем баща ти не си намери работа, ми се струва, че следващият човек, който трябва да направи жертва сте ти или сестра ти. Не знам кога ще стажуваш и кога ще взимаш въпросните 300лв, но мога да ти кажа, че в това затегнато положение и те са ви добре дошли. Няма ли начин сестра ти да работи почасово в чужбина? Изкарават се добри джобни.
AddictedToLove ,
Не пиши като гост. Ако искаш да кажеш нещо смислено, кажи го от свое име.
За моето сърце, селска трътка като теб само може да мечтае.
Не се грижи за съдбата ми, аз сама съм си я подредила и докторите също.
И от къде знаеш с какво точно съм запозната и какво съм учила?
Аман от амбициозни кошници и нравоучителни анонимки!
Вместо да пишеш лозунги за "родителска гордост" напрегни си билярдната топка и помисли какво и е на онази жена дето работи на две места, за да издържа освен възрастните си роднини, депресирания си мъж и две "студенки", дето се жалват, вместо да си стегнат гъза и да направят нещо, за да не съсипват майка си от грижи, бъхтане и тревоги.
Остани си със здраве и се изживявай като милосърдна и разбираща тиква!
Не пиши като гост. Ако искаш да кажеш нещо смислено, кажи го от свое име.
За моето сърце, селска трътка като теб само може да мечтае.
Не се грижи за съдбата ми, аз сама съм си я подредила и докторите също.
И от къде знаеш с какво точно съм запозната и какво съм учила?
Аман от амбициозни кошници и нравоучителни анонимки!
Вместо да пишеш лозунги за "родителска гордост" напрегни си билярдната топка и помисли какво и е на онази жена дето работи на две места, за да издържа освен възрастните си роднини, депресирания си мъж и две "студенки", дето се жалват, вместо да си стегнат гъза и да направят нещо, за да не съсипват майка си от грижи, бъхтане и тревоги.
Остани си със здраве и се изживявай като милосърдна и разбираща тиква!
А няма ли начин да поработваш нещо, свързано със специалността ти? Поставяне на инжекции по домовете, на системи, смяна на превръзки... Такива неща.
Вярно, че и медицинските сестри трябва да изкарват някой лев, ама щом сте стигнали дотам - ето ти възможност да практикуваш нещо, което хем ще ти е от полза, хем ще ти докарва някой лев.
Вярно, че и медицинските сестри трябва да изкарват някой лев, ама щом сте стигнали дотам - ето ти възможност да практикуваш нещо, което хем ще ти е от полза, хем ще ти докарва някой лев.
А и досега не съм чула студент по медицита да падне толкова ниско, че да върши сестринска работа.
Май си права.
Но пък имам познат, който прекъсна следването си по медицина и една година работи като санитар. Не му попречи да стане лекар, обаче, даже напротив - доста е добър.
Бабилия, не искам да превръщам тази тема в хиляди офтопици.
Никога не съм била анонимна, нямам регистрация в този форум, защото не съм майка.Аз съм тийнейджър на 19 години, учащ също.Добре разбирам проблемите на студентите и на моето поколение.
За да не съм анонимна, аз съм Анелия Младенова, от София.Ще те помоля, да не ми лепиш прибързано етикети на база географски манталитет.А що се касае за моето милосърдие - въпреки малкото си години, успях да си извадя поуки по доста екзистенциални въпроси.Един от тези въпроси е и за призванията.Убедена съм, че медицината е призвание на авторката на тази тема.Убедена съм, че всички имамте тежки моменти, които ни правят по-силни.
Съжалявам, че има хора като теб, Бабилия.Съжалявам за Джон Ленън, за Майкъл Джексън и всички радетели за добрината и хуманността.Такива като теб, бабилия, са намазани с репелент срещу добротата и състрадателността.
При наличието на такива субекти по форумите, предпочитам да нямам регистрация.Дори и като гост не бих искала да пиша повече.Беше първото ми и последно писане.
Успех на всички мили хора в този форум!
Никога не съм била анонимна, нямам регистрация в този форум, защото не съм майка.Аз съм тийнейджър на 19 години, учащ също.Добре разбирам проблемите на студентите и на моето поколение.
За да не съм анонимна, аз съм Анелия Младенова, от София.Ще те помоля, да не ми лепиш прибързано етикети на база географски манталитет.А що се касае за моето милосърдие - въпреки малкото си години, успях да си извадя поуки по доста екзистенциални въпроси.Един от тези въпроси е и за призванията.Убедена съм, че медицината е призвание на авторката на тази тема.Убедена съм, че всички имамте тежки моменти, които ни правят по-силни.
Съжалявам, че има хора като теб, Бабилия.Съжалявам за Джон Ленън, за Майкъл Джексън и всички радетели за добрината и хуманността.Такива като теб, бабилия, са намазани с репелент срещу добротата и състрадателността.
При наличието на такива субекти по форумите, предпочитам да нямам регистрация.Дори и като гост не бих искала да пиша повече.Беше първото ми и последно писане.
Успех на всички мили хора в този форум!
AddictedToLove и косвено към авторката,
Чисто любопитство - какво общо имат Майкъл Джексът и Джон Ленън с настоящата тема? Сигурно само това, че си си накачила техни плакати по станата, изтеглила си сума тяхна музика, на 19 години си и си студентка?
Виж сега, за добро или лошо децата поемат последствията от решенията на родителите си, също и от благоприятните или неблагоприятни стечения на обстоятелствата. И тъй като ти си на 19 мога да ти кажа, че бях точно на твоята възраст като избухна демокрацията и всичките видове кризи. Независимо какво ставаше аз не очаквах и не изисквах от родителите си да ме издържат като студентка. Стараех се да стана самостоятелна, в чужд град и сред чужди хора. Благодарна съм им за помощта, но никога не бих изпаднала в дилема дали да напусна училище, ако имаше опасност родителите ми да изгубят жилището си, което са ипотекирали заради мен. И в моето положение бяха стотици млади хора, цяло поколение е това. Но все пак оцеляхме и не останахме без образование. Та, затова искам да ти кажа, че вашето поколение не е първото, което изживява криза. ще я преживеете. Поне сега не ви се налага да се редите в 4 часа за кисело мляко или да свивате от захарчетата в кафенетата, защото няма откъде да си намерите захар за кафето, нито са ви сменили начина на живот от днес за утре, както се смениха правилата на играта през .89-90 година.
Чисто любопитство - какво общо имат Майкъл Джексът и Джон Ленън с настоящата тема? Сигурно само това, че си си накачила техни плакати по станата, изтеглила си сума тяхна музика, на 19 години си и си студентка?
Виж сега, за добро или лошо децата поемат последствията от решенията на родителите си, също и от благоприятните или неблагоприятни стечения на обстоятелствата. И тъй като ти си на 19 мога да ти кажа, че бях точно на твоята възраст като избухна демокрацията и всичките видове кризи. Независимо какво ставаше аз не очаквах и не изисквах от родителите си да ме издържат като студентка. Стараех се да стана самостоятелна, в чужд град и сред чужди хора. Благодарна съм им за помощта, но никога не бих изпаднала в дилема дали да напусна училище, ако имаше опасност родителите ми да изгубят жилището си, което са ипотекирали заради мен. И в моето положение бяха стотици млади хора, цяло поколение е това. Но все пак оцеляхме и не останахме без образование. Та, затова искам да ти кажа, че вашето поколение не е първото, което изживява криза. ще я преживеете. Поне сега не ви се налага да се редите в 4 часа за кисело мляко или да свивате от захарчетата в кафенетата, защото няма откъде да си намерите захар за кафето, нито са ви сменили начина на живот от днес за утре, както се смениха правилата на играта през .89-90 година.
Добър ден. Влизам само да споделя какво ме мъчи от месец насам... то не че някой може да помогне. И все пак... Родителите ми да са живи и здрави винаги са опитвали да осигурят на мен и сестра ми всичко необходимо. ......... Аз да работя не става-уча медицина, по цял ден съм в болницата.
Когато преди повече от 15 години лежах в четвърта кардиология на МА имаше един санитар - Васко /сигурно вече е проспериращ лекар/. Та момчето през деня беше по лекции и упражнения и през ден - нощна смяна като сантитар. Учеше за държавни изпити и по цяла нощ го изпитвах, щото с 6 хъркащи баби в стаята на 14 години не можех да спя - избирах въпрос от конспекта, той ми подаваше от шкафчето нужния учебник , отваряше на съответната страница и той, разказва, аз чета и съпоставям. На мен ми беше доста интересно, защото като го питах за някой медицински термин, той ми го обясняваше...
Аз самата съм работила какво ли не през следването си /специалност право - платено/, стажувала съм без заплата по кантори в комбинация, за да се науча на занаят. Няма да го забравя доц. Баламезов, когато не искаше да ми завери семестъра, щато съм остъствала без оправдание на повече от три негови упражнения - голяма молба настана. Следвах по Виденовата криза и след това. Майка ми "прясно разведена" с баща ми - пияница, моите дядо и баба - родители на баща ми , въпреки обещанието си да ми плащат обучението дезертираха след първия семестър на Іви курс при такса 19000 лв. и средна работна заплата 2-3000лв.
Имам приятелка и колежка, тя също работеше като санитарка за да си купи учебниците, сега е добър адвокат.
Така че, нищо ново на белия свят...