Паническо разтройство - част 3

  • 140 551
  • 734
  •   1
Отговори
# 525
  • Мнения: 26
Деанксит е много, много слаб медикамент, наистина е за проблеми които не са сериозни!

# 526
  • все тук
  • Мнения: 1 730
Ами те, моите проблеми, май не са от най-сериозните, като чета вие с какви ужасии се справяте. дано ми помогне, че не ми се тъпче с по-силни лекарства. При мен няма изразени ПА, а просто депресивна липса на желание за някои ежедневни задължения.

# 527
  • Мнения: 46
Ами те, моите проблеми, май не са от най-сериозните, като чета вие с какви ужасии се справяте. дано ми помогне, че не ми се тъпче с по-силни лекарства. При мен няма изразени ПА, а просто депресивна липса на желание за някои ежедневни задължения.

Може да пробваш с хомеопатия, при мен подейства добре приема на хомеопатични лекарства,след втори рецидив на депресия имах и панчески атаки.Преди 2 години пиех Серопрам в продължение на 11 месеца. Оправих се, но след година и половина- 3 месеца след раждането на малката си дъщеря усетих ,че нещата се връщат и реших този път да опитам с хомеопатия. Определено съм доволна и най-важното продължих да кърмя детето си.

# 528
  • Мнения: 4
здравейте,  приятели !
заповядайте във новия специализиран форум който ще бъде не само за пр но и за депресия ,фобии и ОКР .Като към него ще има и специализирана професионална помощ!В момента форума се разработва но можете да пишете  и в началната тема .


http://milen.westrong.net/forum/viewforum.php?f=2  bouquet

Последна редакция: пн, 26 окт 2009, 16:58 от spartakus

# 529
  • все тук
  • Мнения: 1 730
Ами те, моите проблеми, май не са от най-сериозните, като чета вие с какви ужасии се справяте. дано ми помогне, че не ми се тъпче с по-силни лекарства. При мен няма изразени ПА, а просто депресивна липса на желание за някои ежедневни задължения.

Може да пробваш с хомеопатия, при мен подейства добре приема на хомеопатични лекарства,след втори рецидив на депресия имах и панчески атаки.Преди 2 години пиех Серопрам в продължение на 11 месеца. Оправих се, но след година и половина- 3 месеца след раждането на малката си дъщеря усетих ,че нещата се връщат и реших този път да опитам с хомеопатия. Определено съм доволна и най-важното продължих да кърмя детето си.
Ами аз пробвах вече хомеопатията, но доникъде не ме доведе. Или не попаднах на подходящия хомеопат, или лекарствата не бяха подходящите. Не знам вече кое да опитвам. ще карам с Деанксита, пък да видим.

# 530
  • Мнения: 305
До колкото ми е известно, в Деанксита се съдържа и блокера/успокоителното, което при новото поколение АД го няма и затова пием отделно.  Това не било хубаво и мисля, че малко по-малко това лекарство спира да се предписва. Все пак е на повече от 20 години. Също мисля, че не е толкова слабо, просто успокоителното вътре го прави лесно поносимо. Мога и да греша, не претендирам, че съм права, не съм се интересувала подробно от него.

# 531
  • Мнения: 4
съжаляваме за неудобството което създадохме на потребителите на форума , но се налагаше да бъде обновен .
http://milen.westrong.net/viewforum.php?f=2  bouquet

# 532
  • Мнения: 194
здравеите паники!аз да се опла4а...бяхме някоплко дни на село и нещо пак запо4на да ме стяга главата там ,отзад я 4увствам все едно някои ми е завил два винта и здраво ги затяга...мн гадно 4увство..а отдавна не ми се бе6е слу4вало..освен това от дясната страна на главата,по4ти зад ухото имам не6то като малко топ4е,което като го пипам леко ме наболява и още пове4е се панирам какво е това да не е от него и зпадам в ужас #Crazy гадна работа..дано сега като се прибрахме да се пооправя  bouquet

# 533
  • Мнения: 97
Нищо не ми става ясно, отдавна отсъствам и... май ще има нов форум newsm78, не можах да изчета всичко... Просто исках да споделя, но сега не знам дали тук му е мястото. Ами за 20 дни погребах и съпруга си, и свекърва си Cry И след като дадох всичко от себе си за да спася съпруга си - тумор, всички техни роднини ме обвиниха, че аз съм уморила свекърва си, помествайки некролог на съпруга си в няколко ежедневника. Да, но съпругът ми беше доктор на науките, човек с много контакти в научните среди и в разцвета на силите си, а свекърва ми - на 85 г. и лежащо болна и както казаха сестрите в старческия дом, никой няма как да я е информирал за това. Обаче мен ме сринаха с години назад. Не очаквам помощ тук, просто исках да споделя Embarassed Колкото и срамно да е, но не се раздавайте на псевдороднини и приятели, и не се водете от разни чувства на отговорност, защото от това губим само ние, лекуващите се.

# 534
  • Мнения: 930
vessit моите съболезнования, съжалявам за загубата ти
Не обръщай внимание на роднините   ooooh!  има неща които не можем да променим, можем само да продължим да вървим по пътя си   Hug Hug Hug

# 535
  • Мнения: 134
vessit гледай напред,не обръщай толкова винимание,знам,че е трудно,но така се случва понякога.Не вярвам една публикация във вестника да е виновна за смърта на свекърва ти.Тя не знаеше ли?Гледай си децата и горе главата,всъщност как е дъщеря ти?Иска се време да свикнеш с мисълта,че повече няма да видиш баща си.Казвам го от опит и аз изгубих моя когато бях на 21 с течение на времето се примирих с мисълта,че няма да го видя повече,но никога няма да го забравя.Когато отида на гроба му някак си усещам удовлетворение защото там си изливам всичко което ми тежи(колкото и смешно да звучи отстрани).Имай на предвид,че животът продължава...наслаждавайте му се Hug

# 536
Хайде и аз в кюпа. Да му се не види и паниките и чудото. Имам въпрос и се надявам някой да може да ми отговори. От доста време имам едно неприятно мравучкане отдолу на стъпалата и то постоянно. Ето, сега чета в интернет, че това се случва на диабетици и аз пак си поставям сама диагнози. Случвало ли се е на някой?Може ли да е от ПР?

# 537
  • Мнения: 305
Vessit,моите искрени съболезнования!

# 538
  • Мнения: 1 517
Lilito_84   , не си поставяй диагнози сама . Аз по едно време пък усещах сърбеж по цялото тяло , което пак е признак на диабет, но не обърнах внимание и отмина . Оказа се , че е от сапуна , имам чувствителна кожа , като на  майка ми , започнах да се къпя само с неоцветен бебешки сапун и спря всичко . То аз почти бях сигурна , че от това ме сърби де . Хора , много е неприятно това с поставянето на какви ли не страшни диагнози . Просто не трябва да обръщаме внимание на всяко дребно нещо . Аз да чукна на дърво се пооправих , имах някаква лека или тежка (и аз не знам ) депресия , не  можех да спя и от там всичко ми се преобърна . Сега да чукна някъде си поспивам добре , май от както сменихме часа и се оправиха нещата,  знам ли , но сега се чувствам супер , прави ми се всичко , имам настроение и т.н. Горе главата на всички  Hug.

# 539
  • Мнения: 16
леле никога не съм предполагала че съществува такова нещо докато не го изпитах.... изчетах цялата тема и хем се успокоих хем се притесних.  Thinking При някои явно нещата са по сериозни и малко ме стреснахте с тия години депресии, атаки и лекарства. Аз от 6 месеца не се чуствам добре отпаднала и от време на време като съм в автобуса или в заведение с приятели и ми става лошо сякаш някой ми е стъпил на гърдите и  ми тежи , но това продължава за кратко 4-5 минути да кажем дори  и по-малко. Не се задушавам нямам чуството че ще умра или че ще получа инфаркт , но си е гадно нонстоп да ми е отпаднало и да не знам кога ще ми стане така отново. Отметнах всички възможни изследвания - кръв, урина, хормони и щетовидна жлеза, гинеколог , кардиолог, невролог даже и ЕЕГ ми правиха. Сега ходя при един лекар в Стара Загора д-р Панов определено ми допада подхода му а и е забавен. От три дни пия оропрам по една четвъртинка. Доверявам се на лекаря, но наистина не съм супер зле и се чудя дали да не пия нищо и да се мъча сама да се справя с положително мислене. Аз съм супер усмихнат и положителен човек, амбициозна съм имам  хубава работа доволна съм от живота и съм щастлива с приятеля си просто не знам от къде се появи цялата тази психо история.  Сега съм по скоро уплашена от лекарството което пия отколкото от моменти в които ми става зле.

Общи условия

Активация на акаунт