Паническо разтройство - част 3

  • 137 937
  • 737
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 135
Аз съм сигурна,че като започна работа ПА ще намалеят или въобще ще спрат,но сега с този ритъм на живот с две малки деца ,с малка разлика сивото ежедневие....,излизаме по разходки,но като се прибера в къщи и полудявам.Като съм навън нищо ми няма.Незнам може и да не е от това ,но пък нямам това време да ходя да спортувам защото няма на кого да оставя децата

# 616
  • Мнения: 194
и аз нямам на кого да оставя 10 месе4ния си син затова ходя преди да е станал,но вина ги можя да се намери на4ин Peace

# 617
  • Русе, у дома
  • Мнения: 774
Това за бягането го сподели с мен моя близка. И на нея и се отразило много добре. Но и аз няма как да оставя децата. Сутрин мъжа ми излиза много рано и се прибира много късно. Мислех да ходя и на народни танци понеже са вечер между 19.30 и 20.30, но той пак не успява да се прибере на време. Но децата ще порастнат и всичко ще си дойде на мястото. Или тогава ще имаме други проблеми...  newsm78
Сега отивам с мъжа ми в командировка, ще си почина два дни, ще се разхождам, пазарувам, децата при баба им. Peace
Ще посетя същите места, където преди ми ставаше лошо. Дано преборя себе си, твърдо съм решила...

# 618
  • Мнения: 941
Съгласна съм с  findo спортът ще ви помогне, аз не обичам да спортувам, но имаме вила и там физическият труд много добре ми се отразява  Laughing
Може би трябва да мине време за да осъзнаете, че това състояние може много лесно да се контролира.
Не се страхувам от ПА, много пъти съм го писала тук - от тях никой не е умрял и никой не е припаднал  bowuu
Следващия път когато усетите , че паниката ви обзема си го кажете на ум и вместо да изпадате в ужас просто я предизвикайте  Laughing когато,,тя'' разбере , че не се страхувате от нея ще изчезне гарантирам ви.
barfly на мен местата където ми ставаше лошо сега са ми любими, защото зная колко трудно ми беше да ходя до пазара , в билла, по улицата дори. Най-важното е да не се  предавате и да не спирате да опитвате  Hug

# 619
  • Мнения: 46
И аз съм твърдо за спорта, като студентка много ми помогна де си върна душувното спокойствие и нормалния ритъм на сърцето. В началото имах ускорен пулс почти постоянно и се страхувах да тичам, но не се отказах- реших че няма да умра от това. Често играех и аеробна гимнастика вкъщи и тичах на място, важно е да се изпотиш. В крайна сметка забравих за сърцебиенето.
...,но сега с този ритъм на живот с две малки деца ,с малка разлика сивото ежедневие....,излизаме по разходки,но като се прибера в къщи и полудявам.Като съм навън нищо ми няма.Незнам може и да не е от това ,но пък нямам това време да ходя да спортувам защото няма на кого да оставя децата
пробвай да включиш и децата в домашна гимнастика, моята голяма дъщеря обича да правим заедно гимнастика и да танцуваме вкъщи.

# 620
  • Мнения: 11
Супер,хора!Дано го избия това от главата си,че целият ми проблем идва и от многото ми мислене.Аз като знам,че през дадения ден ми се налага да излизам ставам поне 3ч преди часът за излизане(примерно,ако имам лекция в 9 и трябва да изляза в 8.30ч ставам още в 5.30,за да отида до тоалетна толкова пъти,колкото се наложи уж,не че после всичко минава,но съм си го набила в главата и ме е страх да приобвам да поспя и да стана в 7ч примерно и да изляза след 1ч....)
Findo,благодаря наистина за идеята за спорта и аз живея край морето ще го използвам Simple Smile
Barfly на тебе ти пожелавам искрено да си починеш на тази командировка и да нямаш никакви притеснения относно места и ситуации. thumbsup

# 621
  • Мнения: 25
Момичета а вие изпитвате ли страх от много хора на едно място, да пътувате в градския транспорт. Мен дори ме е страх да заведа детето до училище, защото ме е страх, че ще припадна /аз два пъти припадах пред детето/ дори и в такси ме е страх сама да се возя. Ако сте намерили някакво решение на тези проблеми ще се радвам да ги споделите с мен. А исках и да ви кажа, че за спорта това е добра идея, но имам чувството че като почна да тичам и сърцето ми ще изхвръкне и дори не мога да си поема добре въздух.

# 622
  • Мнения: 11
Ами за "тъплите" хора...и мен ме притесняват,предпочитам да съм сама и по възможност да е вечер,ако ще излизам някак си по-спокойно ми е просто,че няма кой да ме забележи.Но това за хората си го обеснявам с факта,че не искам да се изложа пред тях,затова присъствието им ми е неприятно.Също така предпочитам да съм с близък човек до мен,ако се разхождаме някъде или сме в заведение,или автобус...За таксито специално при мен е обратното,защото започвам да си мисля,че така винаги мога да кажа да спре,където аз пожелая(докато в автобуса нямам тази възможност трябва да чакам спирка нали)...а от таксито можеш да се измъкнеш по всяко време(принципно де,нпо когато бързаш за някъде всичко отпада,защото имаш ангажимент,то при това положение всичко отпада,но както и дае)Имах предвид,че не се страхувай от возенето в такси...мисли си,че можеш да отвориш прозорец,да слезеш,да се отпуснеш на седалката или да затвориш очи...Трудно е,но...

# 623
  • Мнения: 941
Момичета недейте така   ooooh! опитайте с малки разходки в тълпата, после с по-дълги , преодолява се .
Не му позволявайте на това ПР да ви ограничава, ще съжалявате след време за пропуснатото.
Знам , че е трудно , преживяла съм го , но има изход , борете се  bouquet  bouquet  bouquet

# 624
  • Мнения: 25
Child много благодаря за разбирането и подкрепата. Може би сам в такава дупка сега, но излизането навън ме притеснява, а така не мога да се понасям, защото не мога да съм пълноценна майка. След като ме напусна бившия получих тази депресия, но сам решила да започна лекарствата които ми изписа психиатър и да си потърся психо терапевт.Става ми много мъчно, че не съм истинска майка и от това ме най боли. Дано имам късмет да преодолея това ужасно състояние.

# 625
  • Мнения: 11
Да,дано наистина късмета споходи всички ни Simple Smile Наистина емоционалното напрежение пък,че не сме полезни за хората,които обичаме и даже че ги натоварваме е още по-потискащо.Особено,че преди всички се знаем какви сме били(много по-жизнени,весели,отворени към хората и живота,не сме си мислили как да изкараме деня камо ли пък да сме се бояли да излизаме).Може би приемаме доста неща за даденост в този живот и до едно такова състояние (или физически проблем) не се замисляме...но пък има хиляди хора,които и сега не го правят и живеят добре...с една дума искам си дадеността отново box Вчера започнах първата крачка(надявам се Simple Smile ) ...споделих някой неща от форума с майка си(макар,че тя неудобравя много идеята за това,защото не трябвало да се взимат хапчета ей така казани по интернет,можело това да има обратния евфект и т.н - но и обясних,за да бъде спокойна,че никой тук не мисли лошото на другия и никой трезво мислеш човек няма да тръгне да пие нещо,защото някой така бил казал)...след като се изяснихме,тя реши,че ще ми направи списък с неща,които трябва да изпълня за деня като ме накара и да изляза естествено и така малко по-малко да започна пак активно да навлизам в ежедневието...така,че от тук нататук почвам със списъците и ще почна отново да си вземам деанксита...след това продължавам с бягането....и ако нещата самички не се подредят ще потърся и психиатър отново Simple Smile Така че благодаря за изчетеното тук,оптимизъм ми трябва и то в колеми количества и борба момичета,и борба... smile3525

# 626
  • Мнения: 25
Здравейте! Искам да попитам някой пил ли е Иксел. Това е АД. И ако сте пили как се чувствате и дали има странични ефекти. Страх ме е да го започна, защото не знам дали ще се чувствам добре, а и не искам да съм парцал, не искам така да ме вижда детето. Снощи ходих до терапевтката но нещо не ми допадна, а и обстановката ме стресна, миришеше на свещи, направо зловещо ми се стори.А и тя боравеше само с термини и говори през цялото време.

# 627
  • Мнения: 941
ylen   ако подходиш към този АД като твоето ,,вълшебно хапче''  ще ти подейства, ако подхождаш със страх и недоверия няма да иам ефект.
Аз съм се чувствала добре преди години и от една таблетка деанксит на ден, защото вярвах че ми помага, но ефектът би бил същия и ако бях пила витамин Ц Joy Joy Joy

# 628
  • Мнения: 135
ylen   ако подходиш към този АД като твоето ,,вълшебно хапче''  ще ти подейства, ако подхождаш със страх и недоверия няма да иам ефект.
Аз съм се чувствала добре преди години и от една таблетка деанксит на ден, защото вярвах че ми помага, но ефектът би бил същия и ако бях пила витамин Ц Joy Joy Joy


Това ме подсети,че първият път когато спрях АД-та иусещах,че нещо не ми е наред слагах в устата си по едно лукче(бонбона) и се оправях Laughing Laughing Laughing 
Е кажете ми ,че всичко е от главите ни  Whistling

# 629
  • Мнения: 941
mamast   така е всичко е в главите ни, аз затова вече с нищо не се тровя безсмислено е . Laughing
Мисля, че вариянта с хапчето е по-лесния, търсим изхода в него защото ни ,,мързи'' да потърсим изхода от това състояние в себе си и да се справим сами.
 Peace

Общи условия

Активация на акаунт