Франчи, все по-малко храни ограничавам - определено шоколада, боб, леща, грах и царевица ядох, газирано, но и не обичам, кафе не пия, колбаси не ми се и ядат, мъхести - сега налитам на череши и ябълки
Прясно мляко не пия от лош опит с първото, но кисело ям. А с първото бях като на пост и молитва - прочетях ли, че нещо не бива, и хоп спирах го. То и детето даде реакция към разни млечни...Още не съм хвърлила пъпа на първото......

Не мажа главичката с нищо.
Днес ми стана много умилително как голямото цунка ръчичката на братчето си........
И моите деца се родиха синеоки. Стоянчо стана с очи на сърне на 3-4 месеца. Родът на баща ми и мъж ми са синеоки, та някои таят надежди за синьо око
/аз не/Ох, много ми е тъпо, че пиша все в телеграфен стил
но ще ида да поспя. Спокойна нощ!
За аптамила само хубави неща мога да кажа- не го мисли толкова,аз на моите от втората седмица това им давам и си растат и нищо им няма, само
Ди, сигурно е нормално да ви "висят" дрешките и ние сме така
А пък Боян на Гъди много ме кефи как си изпълва дрешките 

,надделявахме над плача на ръчички,в шезлонга,на спалнята при нас
.Постепенно малкото ни човече разбира,че си има креватче и трябва да спи в него 
от разнопосочни команди - " давай"/"не давай". За мой късмет имам три приятелки,които в момента имат бебчета с два-три месеца по-големи от нас.Познайте?На луда ме направиха тези "специалистки".Много са ми близки и си ги обичам,но в началото ме побъркаха с компетентните си съвети от едната крайност в другата.На моменти почти ми се караха по телефона като ги попитам дали нещо си го правя както трябва
.Колкото бях стресирана и притеснена,сещате се как ми се отрази атаката от съвети - 
.Всяка седмица ни идва на домашно посещение и при нужда и за най-малката глупост мога да и се обадя.

,
