Как си кръстихте първото детенце? Задължително ли на свекър или свекърва?

Не си длъжна да го кръщаваш точно на някого.Още повече,ако ти се налага насила.Аз лично кръстих първото на свекър си,а второто на моята майка.Но никой не е претендирал предварително нито е поставял условия..Просто решихме ,че много ще се радват и избрахме хубави имена с техните буквички.

Аз си кръстих детето на майка ми. По две причини, защото свекърва ми се опита да ми се меси в избирането на име и второ, майка ми като чу че ще го кръстя на нея даже първоначално не искаше защото не си харесвала името - може би просто не искаше да се меси в избора ми. И така моята дъщеря е Евгения.

Не , разбира се  Кръстих го на майка си , защото свекъра и свекървата не заслужават - това го казва съпруга ми 

    Ех,  цял живот съм искала да се казвам така.    Но не би.
     Синът кръстих на свекъра ,   то и името му , красиво.
       Момиченцето ми е   на майка ми.  Стнадартно и красиво.  и като име  и като традиция да го правим.

Имах съученичка Тодорка, много си мразеше името. Мъчно ми беше за нея, подиграваха й се, децата понякога са много лоши в пубертета. Тя едва дочака да стане на 16 години и си смени името на Дора. Няма нужда да причиняваш това на детето си. Кръсти я така, че един ден да не се притеснява от името си. Тя ще си го носи, не ти, не баща й, и не родителите ви.

Възможни приемливи комбинации на Тодорка и Ангелина са Дорина, Дориана.

Без да отчитам чисто емоционалния момент, на мен лично най-много ми харесва Теодора. Красиво и силно име е, а Теди е хубаво галено обръщение. Обаче много добре разбирам защо вече не ти харесва.

 Това е традиция, която честно казано, мразя. Кръстена съм на майката на баща ми, а дори не съм преспала и една нощ в нейния дом. Никога не се е държала като любеща баба към мен или към сестра ми. Излишно е да казвам,че ме е отгледала другата баба ( на която не съм кръстена)- държала е ръчичката ми, когато съм беряла душа в детското отделение, чела ми е приказки, отгледала ме е. За мен тя винаги е била и ще бъде втора майка. Та, какво значи тук една традиция? Нося име, което емоционално за мен не означава нищо, просто име. Не съм спомен за жената, която го е носила преди, но съм частица от другата, която е дала живота си и здравето си заради мен.
 По темата - против съм тази остаряла, глупава традиция, която не само не е обективна, но и в самото начало на брака, на прага на най-хубавото събитие от живота на една двойка ( раждане на дете ), създава предпоставка за дълбоки м/уличностни конфликти и всява раздор. На кого е нужно, по дяволите, това? И къде е логиката да кръстя най свидното си Грую (примерно   ), щото дядо му се казвал така? После дядото ли ще спасява внука си от подигравки в училище? Защо, аз , жената, която ще ражда детето и мъжа , който го е създал, трябва да мислим варианти на Грую , че да звучат по съвременно, а не  изберем ново име, подходящо за новият живот, който идва? Пък и защо родителите на мъжа да са по заслужили подобно уважение? И жената има майка и баща. Колкото едните имат право да предявяват претенции, толкова и другите.
 .... Ще кажете - традиция.... да , но тази традиция отнема правото ми на майка да се порадвам на всичко около моето дете, включително и на името му.Само на мен ли ми се вижда и малко унизителна тази, така наречена, традиция? Все едно нямам право  на глас  
 

Различно е във всяка държава. На Запад в някой държави кръщават на имената на кръстниците и слагат по 2-3 имена. В смисъл не е нещо страшно българско и толкова ужасно.

Но пък струва ли си да си навлече гнева на мъжа си и недай Боже за едно име да се изпотрепят?

А струва ли си мъжа да си навлича справедливия гняв на една хормонално подивяваща жена и да разрушава семейната си хармония за името и в името на тази традиция? Отдавна мъжът не е единственият и вездесъщ фактор в семейството. Пък и все си мисля, че през 21 век съпрузите са повече партньори и решават семейните задачки заедно, а не еднолично.
 Не би ме заболяло толкова от натиска на свекърите, а от това, че не усещам разбиране и подкрепа от съпруга си. Все пак , той мой приятел и мъж ли е или закостенял радетел на безсмислени и ненужни традиции?

Не...не е задължително да кръщаваш детето си на свекр или свекърва...Родителите само решаваш как да се казват децата им...и в днешно време много рядко вече се среща това...децата да се кръщават на свекър, свекърва и т.н....

Аз доколкото виждам и от тази тема не е толкова рядко кръщаването на батите и дядовците.  А и тук е въпросът, че и мъжът й смята, че трябва да е на свекъра, то ако той не смяташе така, щеше да е доста по-лесно.

Аделина е прекрасно име 
Стана ми интересно, вие не обсъжате ли евентуални имена за бъдещите деца, както и разните му там традиции, свързани с това, още преди бременноста да е факт? Така е много гадно, бременна жена да трябва да се ядосва за глупости 

Няма нищо задължително при избора на име.
Кръстих си детето на баща му по мое желание!
На никой не съм разрешавала да ми се меси в това.

На никой не я кръстихме. Мъжът ми каза аз да избера, нямаше никаква идея как ще се казва бебето, разбра го чак след като акушерката с тефтера беше записала имената


Аз лично въобще не мислех за име до самия край, една бременност/раждане не е като да идеш на почивка, краят никога не е ясен, не бих се настройвала предварително.
А и не всички деца са планирани