Love 26 разкажи нещо повече, как я откри, може да бъде полезно на търсещите.
- Публикувана: 2 юли 2009, 19:15 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2010, 19:38 ч.
как...
love 26 
напоследък рядко влизам тук.Майка ми е болна и нямам настроение за нищо.Искрено ти съчувствам и съжалявам за държанието на БМ.Била съм в същото положение и знам как се чувстваш.От това което си написала останах с впечатлението че си силна и знам че ще го преодолееш.Напълно съм съгласна с теб че трябва да поговориш с брата или сестрата.Връзката между мен,сестра ми и двамата братя е много силна.Единият брат все още не съм го виждала понеже живее далеч,но винаги пита сестра ми за мен.При нас не минава ден без да се чуем по тел понеже брат ми живее на повече от 400 км от мен.Сестра ми е по-близо и се виждаме поне веднъж на две седмици(с нея също не живеем в един град).При мен проблема е че аз не мога много да се отпусна и да ги приема като роднини.Винаги си имам едно наум.Незнам защо така се получава.Може времето или нагласата че съм единствено дете да си казват думата.Непременно ни пиши как се развиват нещата при теб.Стискам ти палци всичко да е наред
напоследък рядко влизам тук.Майка ми е болна и нямам настроение за нищо.Искрено ти съчувствам и съжалявам за държанието на БМ.Била съм в същото положение и знам как се чувстваш.От това което си написала останах с впечатлението че си силна и знам че ще го преодолееш.Напълно съм съгласна с теб че трябва да поговориш с брата или сестрата.Връзката между мен,сестра ми и двамата братя е много силна.Единият брат все още не съм го виждала понеже живее далеч,но винаги пита сестра ми за мен.При нас не минава ден без да се чуем по тел понеже брат ми живее на повече от 400 км от мен.Сестра ми е по-близо и се виждаме поне веднъж на две седмици(с нея също не живеем в един град).При мен проблема е че аз не мога много да се отпусна и да ги приема като роднини.Винаги си имам едно наум.Незнам защо така се получава.Може времето или нагласата че съм единствено дете да си казват думата.Непременно ни пиши как се развиват нещата при теб.Стискам ти палци всичко да е наред
Да кристи мисля че съм силна успях да надживея и тази болка защото ти знаеш колко е силна болката от поредното отхвърляне.Но все пак още не съм готова да говоря с сина и не ме е страх просто не съм готова за поредния удар трябва да се настроя негативно за да мога да приема лесно нещата.Защото като отидох при бм имах надежда че няма да ме отхвърли и после си събирах разбитото сърце.С брат ми живеем в един град може би сме се засичали случайно по улиците а не знаем един за друг.Сестра ми живее на 30000км от тук така че няма как да говоря с нея иначе може би било по лесно да говориш с жена и аз не знам.Но засега това е положението.Просто чакам удобен момент пък каквото ще да става.
и аз си мислех че е по-лесно да се говори с жена,но това беше преди да се срещна с брат ми.Към него определено имам особен вид привързаност,а явно и той към мен.Визуално изглежда така както винаги съм си мечтала.При нас връзката ни е по-силна,понеже и той също като мен е оставен от общата ни БМ и също като мен е осиновен.При вас не е така.Аз по природа съм нетърпелива и ако бях на твое място до сега щях да съм говорила с него.И аз като теб си събирах разбитото сърце само че на три пъти и все от страна на БМ.Проблем със братя и сестра никога не съм имала.Искрено ти пожелавам и при теб да е така.
Да кристи мисля че съм силна успях да надживея и тази болка защото ти знаеш колко е силна болката от поредното отхвърляне.Но все пак още не съм готова да говоря с сина и не ме е страх просто не съм готова за поредния удар трябва да се настроя негативно за да мога да приема лесно нещата.Защото като отидох при бм имах надежда че няма да ме отхвърли и после си събирах разбитото сърце.С брат ми живеем в един град може би сме се засичали случайно по улиците а не знаем един за друг.Сестра ми живее на 30000км от тук така че няма как да говоря с нея иначе може би било по лесно да говориш с жена и аз не знам.Но засега това е положението.Просто чакам удобен момент пък каквото ще да става.
Добре дошла в кофти отбора, тука тъжно се усмихвам.
И аз съм от вторично нежеланите. Самото ми съществуване разваля прекрасния образ на една прекрасна майка и общественичка от видна фамилия. Ако стане ясно, че е родила и изоставила бебче ...
Как не ме е срам да съм жива и да мисля.
Но пак не съжалявам, че е извървях пътя си.
Само прегръдка от мен за теб
За брат ми и не ми се пише. Сама ще видиш.
Здравейте момичета,тъй като още нямам смелост да отида до *брат ми* хем искам хем ме е страх.Не знам дали съм ви казвала но моята мила био майка дори нямаше смелоста да си признае че ми е такава,имам някакъв страх от това да отида при *брат ми* нейскам да преживявам всичко пак,а от друга страна чувствам че трябва да направя нещо и да разплета цялата история до край.Чувствам че това не може да бъде краят на моята история искам да стигна до края искам да си отговоря на въпросите който ме измъчват трябва да знам цялата истина.Ако има хора от вас който са минали през подобен разговор с брат или сестра моля да ме посъветват нещо да разкажат нещо за реакциите и т.н.т
Можеш да разгледаш темите под твоята:има още две три идентични.
Съветите не биха били по-различни.
Съветите не биха били по-различни.
Препоръчани теми