Публикувана: 4 юли 2009, 06:16 ч.
Последно мнение: 27 март 2010, 15:08 ч.

За нас, Земята и Вселената

36 593
740
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е съдържанието на публикация, която започва с цитат?
Кои книги са споменати в публикацията, която съдържа списък с препоръчани книги?
Какво е мнението на автора за художествената литература?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е съдържанието на публикация, която започва с цитат?
  
  Публикацията започва с цитат, който призовава за откриване на пътешествие към себе си и живота. Той изразява идеята, че човешката еволюция позволява на хората да решават за себе си. След това се разглежда възможността за промяна в себе си, като се подчертава значението на желанието за промяна и изживяването на живота. Публикацията също така обръща внимание към необходимостта от промяна в човешкото съзнание и осъзнаване, като подчертава връзката между човека и вселената.
- Кои книги са споменати в публикацията, която съдържа списък с препоръчани книги?
  
  В публикацията се споменават няколко книги, които са накарали автора да размишлява, да задава въпроси и да изпитва удоволствие. Сред тях са "Полет над кукувиче гнездо", "Майстора и Маргарита", "На изток от рая", "Джон Ливингстън - Чайката", "Животинската ферма", четирилогията на Камю, „Престъпление и наказание“ и „Идиоти“.
- Какво е мнението на автора за художествената литература?
  
  Авторът вярва, че художествената литература може да бъде по-въздействаща и възприемчива от духовната. Те споделят, че някои книги са им дали размисъл, въпроси и удоволствие, подчертавайки важността на художествената литература в личното развитие и възприемането на света.
- Какво е мнението на автора за пътуването към себе си и живота?
- Какво е мнението на автора за връзката между човека и природата?

# 240 27 авг. 2009, 02:47 ч.

Мнения: 3 069

Passiflora , искрено се надявам да си на прав път , но понякога след зазоряване може да ни причернява години наред!
Дано поне ТИ бъдеш щастлива!
Лично аз предпочитам да съм щастлива а и другите около мен да са радостни - да няма наранени - това е да раздаваш любовта си, без да очакваш нищо в замяна - и най - важното - винаги съм благодарна на близките си!
Успех

# 241 31 авг. 2009, 13:57 ч.

Мнения: 957

Всеки път, когато медитирате, когато правите визуализация и изричате формули за вашето изцеление и за това на цялата планета, вие се свързвате с хора, които вършат същото. Свързвате се със съмишлениците си по цялата земя.

Мечтая да помагам за създаването на свят, където не е опасно да се обичаме взаимно, където можем да бъдем харесвани и приемани точно такива, каквито сме. Това е нещо, което всички сме искали като деца - да ни обичат и приемат точно каквито сме си, а не ако станем по-високи, по-умни или по-красиви, ако заприличаме повече на нашата братовчедка или на сестра си и т.н. Порастваме и пак искаме същото - да бъдем обичани и приемани каквито сме - точно тук и сега. Но няма да получим това от никого, ако не си го подарим първо сами. Ако можем да обичаме себе си, ще ни стане по-лесно да даваме любовта си и на другите. Ако я изпитваме към нас самите, няма да причиняваме болка нито на себе си, нито на други. Освобождаваме се от всички предразсъдъци и внушения, че една или друга група хора не са достатъчно добри. Когато осъзнаем, че всички сме невероятно красиви, ще имаме отговора на въпроса как светът да стане безопасно за нас място, където да се обичаме.

"Мисли от сърцето" - Луиз Хей

# 242 31 авг. 2009, 21:52 ч.

Мнения: 66

запис в темата Simple Smile

# 243 1 септ. 2009, 02:30 ч.

Мнения: 957

солетче,

Ето нещо интересно за произхода на живота на Земята:

http://science.actualno.com/news_257337.html

# 244 1 септ. 2009, 11:06 ч.

Мнения: 917

Тони

# 245 1 септ. 2009, 15:04 ч.

Мнения: 7

Темата е прекрасна като всички вас. Благодаря, че ви има ! bouquet

# 246 1 септ. 2009, 22:42 ч.

Мнения: 136

Записвам се , чета ви ! bouquet

# 247 4 септ. 2009, 01:45 ч.

Мнения: 1 394

Здравейта момичета! Hug

Открих един много интересен сайт,заповядайте http://nel-anel.blogspot.com/2009/02/blog-post_9481.html

# 248 9 септ. 2009, 14:14 ч.

Мнения: 957

Момичета,

закон за мисията в живота

„ Човек, който води нецеленасочен живот, с всеки ден умира по малко.” – Пиерар Пуле

Конвенционалната мъдрост гласи: „Ако имаш здраве, имаш всичко.” Това не е вярно. Не че здравето не е необходимо; само здраве не е достатъчно.
Законът за мисията в живота гласи : „Ако имаш цел в живота, имаш всичко.” Той изисква да осмислим причината, заради която сме дошли на този свят.
Всеки има своята уникална мисия. Да намерим своята реализация е задача, която никой друг не може да изпълни; това е нещо специфично за всеки от нас. Това е личната ни съдба.
Проблемът е, че повечето хора нямат ни най-малка представа каква е мисията им в живота. Милиони хора се лутат, без да стигнат до себереализация. Те не получават удовлетворение от живота, защото не познават себе си, своите възможности, своята мисия.
Законът за мисията в живота изисква всеки от нас да отприщи гения в себе си. Ако се задоволим с по-малко от гения в себе си, ще бъдем разочаровани от начина, по който сме преживели живота си.
Законът за мисията в живота притежава сила, която не осъзнаваме, и от която непрекъснато се отказваме : родителите ни определят по кой житейски път да тръгнем; консултираме се с приятели или психолога си какво решение да вземем; натиск и икономически съобръжения определят бъдещето ни…. Трудно е да се промени веднъж установен живот. Но нарушим ли законът за мисията, ще си отидем нереализирани от този свят. Законът за мисията е компас, който винаги ни показва вярната посока.
Законът за мисията обхваща всички области: здраве, богатство, любов и съвършена изява на потенциала на всяка отделна личност.
Много хора вярват, че нещастията, включително и животозастрашаващите болести съдържат някакво послание – призив да започнем да търсим и намираме смисъла на собствения си живот, своята мисия. Всяко заболяване може да се окаже призив за промяна, за завръщане към предназначението на собствения ни живот. Всъщност, това е посланието на нещастията и болестите, които ни сполетяват – да живеем живота си според предназначението си, изпълнявайки своята житейска мисия. Думата „мисия” не е синоним на „цел”. Мисията не се избира и не се постига- тя е заложена в нас. Тя се изпълнява непрекъснато, всеки момент. Не я ли изпълняваме, усещаме физически и душевен дискомфорт: каквото и да имаме, колкото и да имаме, все нещо не ни достига. Целите, които си поставяме и постигаме, са само спирки по пътя, който отразява мисията ни в живота.
Как да открием мисията в живота си?
Законът за мисията ни призовава да влезем в контакт с вътрешния си център, с вътрешното си аз, с вътрешната си мъдрост. Хората рядко се вглеждат навътре в себе си; най-често ние съграждаме живота си около други центрове – център на кариерата, на семейството, на хобитата, на целите, на здравето, на парите, на властта, на познанието, на приятелите, на враговете, на църквата, на личността … ако твоят център е кариерата, ще си принуден да работиш за сметка на здравето, личните връзки и други важни области в живота.
Всеки има своя център или своите центрове на живота. Може да е удоволствието; може да са забавленията; може да е страданието . .. Откъснете се за малко от превърналия се в навик живот и го огледайте, за да намерите истинския си център. Коя е силата, която ни движи? Кое е важното за вас ?
Искреният отговор на тези въпроси е най-важната част от работата, която трябва да свършите по пътя към съвършеното здраве.
Да се изживее пълноценно един човешки живот е най-голямата мисия, която можем да си изберем. Каква е твоята мисия - да отгледаш едно дете в атмосфера на любов; да служиш на другите чрез музикалния си талант; да коригираш потисническа обществена система …
За повечето от нас не е необходима коренна промяна. Мисията ни е там, където са нашите корени. Необходимо е само да схванем призванието си, да усетим, че правим това, за което сме предназначени. Призивът идва отвътре. Търсете мисията. Истината е, съвършеното здраве зависи от това, да даваме и да споделяме. Мисията не е нещо, което се връща обратно; тя е нещо, което излиза от нас. Обърнете внимание на това, което давате. То е разковничето за успешното прилагане на неоспоримия закон за мисията в живота.

Нина Боева

# 249 9 септ. 2009, 14:22 ч.

Мнения: 957

законът “живей Тук и Сега”

12-годишната дъщеря на болният от рак на белите дробове Грег Андерсън му е дала повече уроци в живота, отколкото той самия на нея. Един от най-добрите и уроци е как да се използва времето. Тя има хиляди занимания и превключва от една дейност в друга с ентусиазъм. Никога не иска да си ляга, защото се страхува, че може да изпусне някоя възможност да изследва, да учи и да се забавлява. А когато си легне, заспива веднага. От сутринта е изпълнена с вълнение. У нея има хъс за живот, едно постоянно любопитство, радост от живота. Философията и за времето е подобна на „Животът е кратък. Най-напред си изяж десерта”. Това всъщност е философията да живееш за мига, защото има само едно време – Сега.
Повечето от нас, възрастните, сме склонни да приемем, че времето не може да тече само в момента - сега. Наблягаме ненужно на минали уроци и ги проектираме в бъдещето. Вършим нещата така, както сме ги вършили в миналото и сме решени по същия начин да ги правим и занапред.
Трудное е да отправим предизвикателство към собствените си отдавна наложили се стереотипни представи за минало, сегашно и бъдеще време. Склонни сме да вярваме, че миналото ще продължи да се повтаря в настоящето, а и в бъдещето независимо какво е, без промяна. Дъщерята на Грег Андерсън много рядко си прави труда да мисли за миналото. За нея то просто не съществува, защото живее Тук и Сега.
Бъдещето може да се окаже ограбено от настоящето, само защото сме свикнали да употребяваме условно наклонение :”Ами ако…”, „А какво ще стане…”. Тази безкрайна поредица от въпроси, отправени към бъдещето не носи щастие; тя блокира действията ни с преположения за евентуални лоши резултати, ако не спазим точно определени условия и ако не преодолеем естественото си чувство за страх пред пред всяко неизвестно, каквото е и бъдещето.
Лошото е, че докато обмисляме всички възможни варианти, които биха могли да ни се случат, ние забравяме да живеем – не ни остава време да живеем.
„Залепването”в миналото, което влачим и в настоящето; задръстването на настоящето с „Ако” и „Може би” по отношение на бъдещето, е най-сигурният път към отчаянието и безизходицата. Изходът е в Закона ”Живей Тук и Сега”.
Същността на този закон е: ако се занимаваме с мисли и действия, които НЕ подкрепят живота, а ни потискат и депресират, ние се впускаме в отрицателно мислене и пропускаме да живеем сега, в настоящето, в мига, в единственото време, с което наистина разполагаме.
Ако сме вглъбени в дейност, животопоощрителна, ако се наслаждаваме на това, което правим в момента, вместо да се самосъжаляваме, съдим, критикуваме или умуваме какво би било, „Ако” – тогава ние живеем в настоящето. Това е едно от измеренията на Съвършеното здраве, което никога не бихме познали, ако не култивираме у себе си душевната нагласа да живеем в настоящето. Ние всички сме склонни да се въздържаме да живеем истински, докато не решим някой проблем.
Започнете да живеете пълноценно сега.
Законът „Живей тук и сега” е пълна противоположност на отлагането. Отлагайки нещо, което не ни харесва, ние отлагаме и приятни неща, без дори и да подозираме, защото животът е комплекс от всичко – и хубаво, и лошо. Ние разпределяме на дажби удоволствията и радостите, като че наличието им е ограничено.
Истината е, че както болката, нещастието и страданието са неограничени, така е и с радостта, удоволствието и реализацията. Ние сме тези, които разпределяме всичко на дажби, за да си имаме „за после”.
Откажете се от начина, по който сте мислили до сега. Уловете мига. Защото той е всичко, което имаме. Изживейте го пълноценно.
В това се състои същността на неоспоримия закон „Живей Тук и Сега”.

Нина Боева

# 250 9 септ. 2009, 14:27 ч.

Мнения: 957

закон за непрестанното развитие

„Ние трябва непрекъснато да се променяме, да се обновяваме, да се подмладяваме. В противен случай закостеняваме.” – Гьоте

Всеки от нас – млад, стар, богат, беден, здрав, болен – абсолютно всеки, притежава способности да се променя, учи, развива, израства.
За съжаление, ние се поддаваме на културни вярвания, които класифицират и ограничават хората в роли, които ни дават какво ли не, но не физическо и духовно благосъстояние. Всеки ден, всеки миг ние сме свидетели на нарушаване на Закона за непрекъснатото развитие. Един много популярен пример е отношението към т.нар.”трета възраст” – щом си стар, значи вече не си продуктивен, значи си заслужил почивката си - почивай си на спокойствие и чакай смъртта.
Законът за непрекъснатото развитие е тясно свързан с любознателността, която ни тласка да търсим, да изследваме непрекъснато, защото ни е интересно какво още ще ни сервира животът.
Непрекъснатото израстване не е нещо, което се учи в училище. Той е заложен във всеки и дали ще го приложим в собствения си живот или не, зависи единствено от нас. Развитието винаги е възможно, независимо от възрастта, способностите или здравословното състояние. То е заложено в нас. Ние не уважаваме потенциалът, с който разполагаме до самия край на живота си.
Конституцията забранява дискриминация по отношение на раси и религия. Време е да се въведе закон срещу възрастовата дискриминация. Време е никой да не бъде насилван да се пенсионира или да се откаже от активния си живот само защото е навършил определени от правителството години. Докато правителството променени отношението си към Закона за непрекъснатото развитие, единствено в наша власт е да се ангажираме със собственото си развитие, докато сме живи.
Томас Алва Едисон е ходил на училище само 3 месеца – бил категоризиран като бавно развиващ се. На 21 години той патентова първото си откритие; последното патентова на 81 години. Общият брой на неговите открития, върху които всъщност се основава 21 –ви век са 1033. Поуката : заложбите и способностите, човешкият потенциал, не зависят от научни степени или от одобрението на другите. Законът за непрекъснатото развитие гласи : през целия си живот следвайте и развивайте талантите, с които Бог ви е дарил. Преодолявайте загубите; откривайте нови възможности; никога не се извинявайте със здравето си, обстоятелствата или възрастта. Продължавайте да търсите дори след поражението. Най-важното предстои. Култивирайте идеи; откликвайте на въпроси, които интригуват и мотивират; ежедневно се занимавайте с всичко, което подкрепя живота; открийте своята страст и и се отдайте; работете; давайте своя принос; намерете по-висша кауза; раздавайте се; посветете живота си на другите; никога не се отказвайте – освен ако не искате да спрете всичките си изблици на таланти.
Не спирайте. Променете разбиранията си за живота. Израствайте. Учете се. Давайте своя принос; наслаждавайте се на живота; ангажирайте се. И ще постигнете истинската си себереализация.
Това е законът за непрестанното развитие на човека, докато е жив, независимо от обстоятелствата, състоянието на здравето или възрастта. Защото този Закон е заложен във всеки един от нас и само от нас зависи какъв живот ще изживеем.

Нина Боева

# 251 9 септ. 2009, 14:30 ч.

Русе
Мнения: 12 205

Точно в момента за преден път разчиствам душевните си шкафчета. Опитвам се да изчистя вичко излишно и да преценя кое мога да жертвам за да продължа напред без съмнение и без лоши чувства.
Напоследък пак изпаднах в критично състояния, от думата ТРЯБВА, но с помоща на Dess направих първата стъпка и реших да забравя тази дума, замених я с ИСКАМ, с ЩЕ, с действия.
Още не мога да изплувам, но тази първа стъпка беше наложителна.
Втората стъпка е да простя, което все още ми е много трудно, а това ме поставя автоматично в ролята на жертва и не мога да изляза.

# 252 9 септ. 2009, 14:46 ч.

Мнения: 957

Amber, в такъв случай ще ти е полезен следващия закон от същата авторка! Съчетай психическите емоции с физически и... Не си сама! Hug

закон за емоционалния избор

„Научи се да осъзнаваш чувствата си. Тове е умение, което ще ти трябва за цял живот.”
Емоциите са част от човешкото съществуване. Никой не може да предотврати всички отрицателни емоции. Никой не може да изпитва непрекъснато само положителни чувства. Нормално е да се гневим, когато някой се възползва от нас. Нормално е да скърбим, когато загубим любим човек. Такива реакции са естествени, те са здравословни.
Нездравословно е потискането на емоциите, превръщането на гнева, който винаги е краткотраен, в негодувание, което определено е с дълъг и доста нездравословен срок на годност.
Законът за емоционалният избор ни учи да признаваме чувствата си, но също так и да не се поддаваме на въздействието на отрицателните емоции. Законът за емоционалният избор изисква да изпитваме цялата гама от емоции, които съпровождат нашия живот. Но да не забравяме, че емоциите въздействат върху физическото ни здраве, т.е от правото на свободен избор следва, че ние избираме какви емоции да изживяваме; от това какви емоции изживяваме, зависи нашето здраве.
Законът за единното цяло учи, че тялото, умът (който поражда емоциите) и духът действат заедно, съвместно, като екип. Затова всяка мисъл, дума и реакция се отразяват върху общото ни здраве и благополучие. Т.е. всяка емоция въздейства не само на емоционално, но и на физическо, и на духовно ниво.
Фактът си е факт. Но какво ще бъде емоционалното ни отношение към него, зависи единствено от нас. Ако направим само една единствена промяна в начина, по който възприемаме дадена ситуация, ще се окаже, че сме сменили не само емоционалния си светоглед, но сме въздействали върху физиологичното и духовното си състояние.
Законът за емоционалния избор притежава огромна сила. Той открито се противопоставя на традиционните съвети и на психотерапията; той твърди, че не е необходимо да разберем произхода на негативните си мисловни модели или на тяхната обусловеност в най-ранното ни детство. Законът за емоционалният избор твърди, че можем да обърнем нещастния си живот в щастлив не само чрез ровене из минали събития. Защото законът за емоционалният избор е част от всички 22 неоспорими закона за Съвършеното здраве, а те действат като съвкупност; т.е. както мисълта определя емоциите и въздейства върху тялото и духа, така тялото и духът въздействат на емоциите. Различното поведение води до различни мисли, а те от своя страна водят до различни резултати. Тялото влияе на ума, а той – на духа. Всяка предлагана граница между тези елементи на цялото подлежи на оспорване. Те работят като единно цяло. Ние ги контролираме. И точно в това се състои Законът за емоционалния избор : ние можем да избрираме, за да проявим необходимата активност.
Законът за емоционалния избор не предполага, че никога не трябва да изпитваме гняв, връждебност или друга негативна емоция. Той не препоръчва винаги да сме спокойни и дори безпристрастни, или да приемаме всичко. Законът ни учи да не превръщаме негативни емоции в хронични състояния, които водят до т.нар. токсичен стрес (стресорни увреждания). Същността му е в поемането на лична отговорност за собствените ни настроения. Кратка разходка, хубава музика, смешен филм – това не е бягство от проблема; това означава да дадем почивка на самите себе си; да не се оставим да ни завладеят емоции, които не само няма да решат проблема, а ще ни осигурят язва, високо кръвно налягане или инфаркт.
Законът за емоционалния избор е предизвикателство към самите нас. Вместо да се отдаваме на негативна емоция, можем да излезем и да походим. Тялото ще се притече на помощ на емоциите и ще помогне натрупаната обида, гняв или напрежение да се излеят по здравословен начин. Вместо да се вторачваме върху собствените си проблеми, от задънената улица, в която сме се озовали, може би е по-добре да помогнем на някого да се справи със собствените си проблеми. Вместо да наливаме масло в огъня на ненавистта в отношенията, може би по-добре (и по-здравословно ) е да простим. С други думи: вместо да се предаваме и да се отпуснем в липсата на енергия; вместо да се откажем от действие или пък да търсим отмъщение, може би е време да направим нещо по-различно от досегашните си навици, по силата на които реагираме стереотипно, по навик.
Дори хроничният страх и осакатяващото безпокойство могат да бъдат повлияни от Закона за емоционалния избор. Страховете, които парализират, обикновено са силно преувеличени или се основават на фалшиви доказателства. Ние им придаваме сила, като приемаме, че изходът ще е най-ужасният. Ние отказваме да се противопоставим на собствените си страхове. Колкото повече бягаме от страха, толкова повече той ни завладява. Най-ефикасният изход е да се противопоставим, да се конфронтираме с опасенията и безпокойствата си.
Срещни се със страха. Погледни го в очите. Опознай го. Страшна е неизвестността и бягайки от страха, ние не си даваме възможност да опознаем това, от което се страхуваме. Познатото вече не е толкова страшно- то е познато.
Колкото повече избирате да се срещнете със страха, толкова повече победи ще печелите; толкова повече ще се увеличава доверието ви във самите себе си.
Последователното прилагане на Закона за емоционалния избор изгражда вътрешна сила, която е непоколебима. Това е себеуважение от най-добро и най-висше естество. Чрез него измерваме себе си и безграничния си потенциал.

# 253 9 септ. 2009, 14:52 ч.

Мнения: 957

закон за устойчивост на стреса

„Не е важно какво ти се случва; важно е ти какво правиш в този случай.” У. Митчел
Основен принцип на холистичното здраве е, че множество физически заболявания идват поне частично в резултат на емоционално, психологическо и духовно претоварване и безпокойство. Това претоварване е точното определение на токсичния стрес.
Законът за устойчивост на стреса гласи, че трябва да имаме положително отношение към стреса и да не допускаме до себе си дистреса. Липсата на стрес всъщност означава смърт, тъй като по дефиниция стрес е готовността на организма за действие. Дистрес е стрес, преминал границата на възможностите на организма, поради което настъпват т.нар. стресорни увреждания.
Стресът е неразделна част от живота. Проблемът не е в стреса, а в отношението ни към себе си и към живота. Проблемът е в дистрес-а(токсичен стрес). Той е двупосочна улица- стресорните увреждания могат да настъпят както при много силни негативни, така и при много силни позитивни изживявания. Човек трябва да знае границите на своите възможности.
Всеки има своите симптоми, с които организмът го предупреждава за настъпването му. Законът за устойчивост на стреса включва разпознаването на предупредителните сигнали. Да се научиш да слушаш организма си е може би едно от най-важните условия за постигане на Съвършено здраве. Второто най-важно нещо е промяната. Без осъзнаване на необходимостта от промяна и нейното реализиране няма изцеление. Не винаги можем да контролираме обстоятелствата, но винаги можем да контролираме реакцията си спрямо обстоятелствата. Съзнателно избиране на активна позиция е третото, най-важното нещо при прилагането на Закона за устойчивост на стреса:
Законът за устойчивост на стреса има две изисквания към всеки един от нас:
- да променим начина, по който възприемаме проблемите;
- да променим начина, по който приемаме самите себе си.
Ефектът от изпълнението на тези две изисквания се проявява на малки стъпки, без парадност.
Ако приемем проблема като предизвикателство, с което можем да се справим – ние сме осъществили промяната. Ако приемем проблема като заплаха, която ни парализира и с която мислим, че не можем да се справим, предстои ни да вземем важно решение: да останем жертва на обстоятелствата или да се превърнем в активна личност, умееща да се справя с обстоятелствата.
Законът за устойчивост на стреса предлага напълно естествен начин за извършване на промяната, като залага на вроденото ни любопитство. Каквато и да е ситуацията, ние проявяваме вроденото си любопитство. Това активно любопитство ни подтиква да вярваме, че можем да се справим със ситуацията, като й въздействаме. За да го направим, ние пускаме в ход силата на собствената си личност. И изведнъж се оказва, че обстоятелствата и ситуациите не са чак толкова голяма заплаха, а нещо, което може дори да бъде от полза за развитието на личността. В резултат се получава устойчивост към токсичния стрес. Единственото, което правим, е че приемаме ситуацията като предизвикателство и залагаме на силата в себе си. Характерните черти на човека, устойчивост на стреса са:
- контрол;
- предизвикателство;
- ангажираност.
А това означава, че развитието на тези качества участва в промяната ни към стресоустойчива личност. Променяйки личното си отношение към ситуацията, ние придобиваме контрол над нея. От заплаха стресът се превръща в предизвикателство. Когато се ангажираме с действие, стресиращата ни ситуация става подвластна на нашето въздействие. Най-точно го е казал Дон Хуан: „Основната разлика между обикновения човек и воина е, че воинът приема всичко като предизвикателство, докато за обикновения човек то е или благословия, или проклятие.”
Най-ценното качество на личността, устойчива на стрес, е способността й да упражнява контрол.
Типичната реакция спрямо стреса е страх. Особено силно се проявява при животозастрашаващите болести. Страхът завладява, страхът демобилизира; не контролираме повече живота си; не виждаме за какво да се хванем. Психологигическият портрет на болния от рак включва липсата на контрол върху собствения си живот – присъдата е изречена, болният може единствено да чака нейното изпълнение, без да е в състояние да направи каквото и да е. Но има оцеляващи раково болни, които се отличават по това, че запазват чувството за контрол върху собствения си живот.
Когато става дума за контрол, това не е контрол над ситуацията или обстоятелствата. Става дума за контрол над собствените ни реакции. Ние не винаги можем да контролираме обстоятелствата, но когато контролираме реакциите си, ние контролираме собствения си живот. В това се състои Законът за устойчивост на стреса.

# 254 9 септ. 2009, 14:55 ч.

Мнения: 957

закон за даването

Вселената функционира посредством динамичен обмен. Отдаването и получаването са различните аспекти на енергийния поток във Вселената. Със своята готовност да дадем онова, към което се стремим, ние поддържаме непрекъснатата циркулация на вселенското изобилие в живота си.
Този закон би могъл да бъде наречен и закон за даването и получаването, защото Вселената функционира посредством динамичен взаимообмен. Нищо не е статично. Вашето тяло е в динамичен и постоянен взаимообмен с тялото на Вселената; вашият дух взаимодейства динамично с духа на Космоса; вашата енергия е израз на космическата енергия.
Потокът на живота не е нищо друго освен хармонично взаимодействие на всички елементи и сили, изграждащи полето на битието. Това хармонично взаимодействие на елементи и сили във вашия живот се изразява чрез закона за даването, защото вашето тяло, вашият дух и Вселената са в постоянен и динамичен взаимообмен. Спирането на енергийната циркулация е като спиране на кръвообращението. Когато кръвта спре да тече, тя започва да се съсирва, да се разлага. Ето защо трябва да давате и получавате, за да поддържате в живота си циркулацията на богатството, изобилието и всичко, което желаете.
Английската дума за изобилие „affluence” идва от френското „affluere”, което значи „тече към”. Думата „affluence” означава „тече в големи количества”. Парите действително са символ на жизнената енергия, която обменяме, и жизнената енергия, която потребяваме в резултат на услугата, която правим на Вселената. Друга дума за парите е валута, на английски тя е „currency” и също отразява флуидното естество на енергията. Думата „сиггепсу” идва от латинското „currere”, което означава „тича” или „тече”.
Ето защо, ако спрем циркулацията на парите, ако единственото ни намерение е да се вкопчим в тях и да ги кътаме, ще спрем и обратната циркулация към своя живот, тъй като те са жизнена енергия. За да запазим притока на тази енергия към себе си, трябва да поддържаме нейната циркулация. Също както реката и парите трябва непрекъснато да текат, в противен случай започват да застояват, да се спарват, да задушават присъщата си жизнена сила. Циркулацията ги държи живи и действени.
Всички взаимоотношения се изграждат от даване и получаване. Даването поражда получаване, а получаването поражда даване. Онова, което се издига, задължително пада; онова, което излиза, задължително се връща. Всъщност получаването и даването са едно и също нещо, защото и получаването, и даването са различни аспекти на енергийния поток във Вселената. И ако прекъснем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.
Във всяко семенце е скрито обещание за хиляди гори. Но то не бива да бъде скътвано; то трябва да предаде своята информация на плодородната почва. Чрез даването неговата невидима енергия се излива в материално проявление.
Колкото повече даваш, толкова повече ще получиш, защото по този начин позволяващ изобилието на Вселената да циркулира в живота ти. Всъщност, когато се дава, всяко нещо, което има някаква стойност в живота, само се мултиплицира. Онова, което не се мултиплицира чрез даване, не заслужава да бъде давано нито получавано. Ако чувствате, че чрез акта на даване сте загубили нещо, то това не е истински дар и няма да предизвика мултипликация. Ако давате с неохота, това даване не е подплатено с енергия.
Най-важно е намерението, с което е подплатено даването или получаването. Намерението винаги трябва да е създаване на щастие за даващия и получаващия, защото щастието стимулира и поддържа живота и следователно генерира мултипликация. Когато даването е безусловно и от сърце, връщането е пряко пропорционално на даването. Ето защо актът на даване трябва да носи радост - разположението на духа трябва да е такова, че да изпитвате радост от самия акт на даване. Тогава енергията, с която е подплатено даването, се увеличава многократно.
Да се прилага законът за даването, всъщност е много просто: ако искаш радост, дай радост на другите; ако искаш любов, научи се да даваш любов; ако искаш внимание и признателност, научи се да даваш внимание и признателност; ако искаш материално благополучие, помагай на другите да забогатяват. Всъщност най-лесният начин да получиш онова, което искаш, е да помагаш на другите да получават онова, което искат. Този принцип действа еднакво добре при индивиди, корпорации, общества и народи. Ако желаете да се радвате на всички добри неща в живота, научете се мълчаливо да дарявате всички с добрите неща в живота.
Дори мисълта за даването, мисълта за благополучието на другите или простата молитва имат силата да въздействат. Така е, защото нашето тяло, сведено до своето основно състояние, е лока¬лизирано натрупване от енергия и информация в един свят на енергия и информация. Ние сме локализирани натрупвания от съзнание в един съзнателен свят. Думата „съзнание” означава нещо повече от енергия и информация, тя означава енергия и информация, които живеят като мисъл. Ето защо ние сме натрупвания от мисъл в един мислещ свят. А мисълта има силата да преобразява.
Животът е вечен танц на съзнанието, изразяващ се в динамичен обмен на информационни импулси между микро- и макрокосмоса, между човешкото тяло и Вселенското тяло, между човешкия разум и Космическия разум.
Когато се научите да давате онова, към което се стремите, вие задействате и хореографирате танца в съзвучие с прекрасното, мощно и жизнено движение, представляващо вечния пулс на живота.
Най-добрият начин да пуснете в действие закона за даването е, като вземете решение всеки път, когато влезете в контакт с някого, да му давате нещо. Не е необходимо да е във формата на материални неща; може да бъде цвете, комплимент или молитва. Всъщност най-мощните форми на даване са нематериални. Дарове като загриженост, внимание, привързаност, признателност и любов са между най-ценните, които можете да предложите, а няма да ви струват нищо. Когато срещнете някого, бихте могли безмълвно да го благословите, като му пожелаете щастие, радост и веселие. Този вид мълчаливо даване крие голяма сила.
Никога не се отива в нечий дом, без да се занесе нещо - никога не отивайте на гости без подарък. Вероятно ще кажете: „Как да давам на другите, когато в момента и аз самият нямам достатъчно?” Можете да занесете цвете. Едно цвете. Можете да занесете бележка или картичка, на която е написано нещо за вашите чувства към човека, когото посещавате. Можете да занесете комплимент. Можете да занесете молитва.
Вземете решение да давате, където и да отидете, когото и да видите. Докато давате, ще получавате. Колкото повече давате, толкова по-голямо ще става доверието ви в чудодейното действие на този закон. И тъй като ще получавате повече, възможностите ви да давате също ще се увеличат.
Истинската ни природа се отличава с богатство и изобилие; ние сме богати по природа, защото природата подкрепя всяка необходимост и всяко желание. Нищо не ни липсва, защото нашата природа в основата си е природа на чистата потенциалност и безкрайните възможности. Ето защо трябва да знаете, че богатството ви е присъщо, без значение дали имате много или малко пари, защото източник на всяко благосъстояние е полето на чистата потенциалност, то е съзнанието, което знае как да осъществи всяка потребност, включително и потребността ви от радост, любов, веселие, мир, хармония и знание. Ако се стремите преди всичко към тези неща, не само за себе си, но и за другите, всичко останало ще дойде спонтанно при вас.
Приложение на закона за даването
Ще се възползвам от закона за даването, като обещая пред себе си следното:
1. Където и да отида, когото и да срещна, ще нося подарък. Подаръкът може да е комплимент, цвете или молитва. Днес ще давам по нещо на всекиго, с когото вляза в контакт, и така ще стартирам циркулационния процес на радостта, богатството и изобилието в своя живот и живота на другите.
2. Днес ще приема с благодарност всички дарове, които животът има да ми предложи. Ще приема даровете на природата: слънчевите лъчи и песента на птиците, пролетния дъжд или първия зимен сняг. Ще приема с открито сърце и даровете от другите хора, независимо дали ще бъдат под формата на нещо материално, пари, комплимент или молитва.
3. Ще поема задължението да поддържам циркулацията на благосъстоянието в своя живот, като давам и получавам най-ценните дарове на живота: даровете на загрижеността, привързаността и любовта. Всеки път, когато срещна някого, мълчаливо ще му пожелавам щастие, радост и веселие.

Препоръчани теми

евтините неща от които сме доволни - 2

СЕДМИ клас 2019/2020 - Втора изпитна седмична тема - (22.06 - 28.06)

2 581
Набори

🐑Фермата сезон 6 Тема 11 /15.11-22.11/

Имате ли задръжки от половинките си?

Причина:

Причина: