Публикувана: 4 юли 2009, 06:16 ч.
Последно мнение: 27 март 2010, 15:08 ч.

За нас, Земята и Вселената

36 585
740
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е съдържанието на публикация, която започва с цитат?
Кои книги са споменати в публикацията, която съдържа списък с препоръчани книги?
Какво е мнението на автора за художествената литература?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е съдържанието на публикация, която започва с цитат?
  
  Публикацията започва с цитат, който призовава за откриване на пътешествие към себе си и живота. Той изразява идеята, че човешката еволюция позволява на хората да решават за себе си. След това се разглежда възможността за промяна в себе си, като се подчертава значението на желанието за промяна и изживяването на живота. Публикацията също така обръща внимание към необходимостта от промяна в човешкото съзнание и осъзнаване, като подчертава връзката между човека и вселената.
- Кои книги са споменати в публикацията, която съдържа списък с препоръчани книги?
  
  В публикацията се споменават няколко книги, които са накарали автора да размишлява, да задава въпроси и да изпитва удоволствие. Сред тях са "Полет над кукувиче гнездо", "Майстора и Маргарита", "На изток от рая", "Джон Ливингстън - Чайката", "Животинската ферма", четирилогията на Камю, „Престъпление и наказание“ и „Идиоти“.
- Какво е мнението на автора за художествената литература?
  
  Авторът вярва, че художествената литература може да бъде по-въздействаща и възприемчива от духовната. Те споделят, че някои книги са им дали размисъл, въпроси и удоволствие, подчертавайки важността на художествената литература в личното развитие и възприемането на света.
- Какво е мнението на автора за пътуването към себе си и живота?
- Какво е мнението на автора за връзката между човека и природата?

# 675 12 март 2010, 11:34 ч.

Русе
Мнения: 12 205

Дани, цитата наистина е много хубав.

Един от постулатите на алхимиците, в превод на Нютон
That which is below is like that which is above, that which is above is like that which is below to do the miracles of one only thing.

Успях да променя посоката навътре и нещата като, че ли започнаха да се успокояват. И слънцето се показа. Забелязала съм връзка между състоянието ми и начина, по който се чувствам и времето навън. Laughing

Дали да не кандидатствам за синоптик

# 676 12 март 2010, 17:24 ч.

Мнения: 90

Цитат на: monda в пт, 12 мар 2010, 06:19

Всички обстоятелства в живота си вие създавате сами с изборите, които правите и с реакцията си на всичко, което ви заобикаля в живота.

Ето това е много вярно. И над това работя в последно време. Затова и в подписа си бях сложила, че "Всичко е въпрос на избор". И наистина е така. Всяка реакция е въпрос на избор. Мога да се засегна на нещо, но мога да отмина и да не го забележа.

# 677 13 март 2010, 10:16 ч.

Мнения: 730

Да, съгласна съм и аз, просто не приемаш лично. Хе можем да виним никого, че реагира по начин, който не одобряваме. Просто това е неговия мироглед, той вижда това и има право да го изяви по свой си начин. Важно е да останем неутрални и да му дадем свободата -да бъде себе си.

# 678 13 март 2010, 11:29 ч.

Мнения: 58

Границата е много, много тънка. Необходими са множество примери за да се изясня... Но ще опитам накратко... За мен е необходимост да заявявам ясно и точно позицията си. Необходимост ми е да заявя, че искам чиста природа, искам любов и светлина. Необходимост ми е да се подпиша в петицията против ГМО. Необходимост ми е да се грижа за децата си, защото те често не знаят какво вършат. Необходимост ми е да прощавам, необходимост ми е да имам мнение. Необходимост ми е да пиша сега. АЗ ИМАМ ПРАВО НА ИЗБОР. Всеки го има. Но когато един избор ограбва или ощетява или унищожава част от общото - от вселената - тогава аз не искам да бъда пасивен наблюдател...
Мир и Любов!!!

# 679 13 март 2010, 11:56 ч.

Мнения: 1 568

Искам да споделя нещо,което ме учуди и над което разсъждавам тези дни.
Аз съм много емоционален човек,когато съм тъжна съм крайно тъжна,изживявам всичко глобално ,черно и зле...
Щастлива ли съм обаче съм в еуфория абсолютна,вулкан от положителна енергия,усмивки,пулсирам,крящя от радост,смея се като луда и заразявам всички.
Това го обясних,за да да ви стане по ясно над какво разсъждавам.
Та тези дни имах среща с човек,който е много на ти с човешката психика,с всички учения,медитации,изобщо начетен и духовен.
Той ми каза,че това не е правилно и че си вредя.
Да,знам че отрицателните силни емоции са пагубни,но защо и положителните...
Бе ми обяснено,че всичко било като махало и аз се клатя в двата му края(полюса),което не било добре,балансът бил по средата...

Хм,но на мен в хубавият му край ми е ужасно щастливо,защо там да няма баланс,да,ако е махало,логично ще се върне обратно,но няма ли друго обяснение...
Макар че съм забелязала дори старите хора да казват: този смях не е на добре...

Вие какво мислите.
Трябва ли да сме уравновесени и в положителните си емоции,за да не се върне махалото обратно...

# 680 13 март 2010, 13:12 ч.

Мнения: 730

Да, "дошли сме" на този свят, за да се радваме. Това е най-хармоничната емоция, която е двигател за движение напред. Всяка отрицателна емоция е стопиране, но и много нужна, за да видим другата крайност. Ако не знаем какво е тъга, ще познаем ли радостта. Това е като ин и ян, двет противоположностите сбрано в едно цяло. Много често сме като махалото и всички се стремим да сме в центъра си- защото тогава усещаме най-пълно себе си и своята сила- неутрално положение в центъра.

# 681 13 март 2010, 13:14 ч.

Мнения: 620

Маргало, сега чета една книга и мисля, че този цитат ще ти даде насока и отговор

"Така и
човешката енергия, която е складирана в човешката
душа, в известни моменти може да се излее изведнъж,
което става при голяма радост или голяма скръб. Затова
66
човек трябва да знае как да се радва и как да скърби. И
това е изкуство. В това отношение не трябва да се правят
погрешки, защото човек може да пострада.
Ще ви дам един пример, от който ясно се вижда
как се отразява силната радост: в Цариград заложили на
лотария един английски параход, който струвал четири-
пет милиона лева. Паднал се на един хамалин, когото
поканили да отиде и да види своето притежание. По
пътя, обаче, от радост той полудял. Хората от голяма
радост и от голяма скръб полудяват. Що е полудяване?
То е изгубване на душевната енергия или неразбиране
на душевния език. Няма защо да се радваме много, но
не трябва и да скърбим много, защото голямата радост
подразбира голяма скръб, и обратно. Това е верен закон."
от книгата "Великата майка"

# 682 14 март 2010, 02:05 ч.

Мнения: 957

Цитат на: ЧОВЕК в сб, 13 мар 2010, 11:29

АЗ ИМАМ ПРАВО НА ИЗБОР. Всеки го има. Но когато един избор ограбва или ощетява или унищожава част от общото - от вселената - тогава аз не искам да бъда пасивен наблюдател...
Мир и Любов!!!

Много ми хареса, ЧОВЕК! Доста хора не правят тази разлика!
Не можем да живеем без лична отговорност, само като пасивни наблюдатели. Още по-лошо - това, което наблюдавам при доста хора: Да, знаем, четем, че е добре да не сме под влияние на егото. Така е на теория. Но каква е практиката, реалността? Аз не съм готова да отхвърля егото си, аз имам нужда от него. В противен случай или ще съм някаква машина, буквално пасивен наблюдател на всичко наоколо, а и има възможност да бъда психически унищожена от егота-та на други. (Защо ли тибетските монаси водят отшелнически живот из планините, далеч от обществото - запитвали ли сте се? Mr. Green

)

Това, което ми се понабива в очи е, че доста хора започнаха да отричат егото, да критикуват проявеното его; да го сочат ей така hahaha

В същото време всеки от тях продължава да го има! Става малко като присмял се хърбел на щърбел... А точно отричайки го, те го подтискат, зазиждат го зад сто бетонни стени в себе си и декларират Аз го нямам; аз го превъзмогнах....

По повод егото, аз лично поддържам "теорията", че то не трябва да се отрича, не трябва да се бори човек срещу него, да си налага да го няма, да го хвърля на кладата - от това нищо не се получава като ефект. Трябва просто да се наблюдава. Някой ме е похвалил? Лелей, я виж как егото ми се издува като балон! Някой ме е обидил? Ох, егото ми се превърна в таралеж! При такова дълго самонаблюдение отстрани, егото ще поизчезне, ще се постопи, ще се види по друг начин. Вече няма да е толкова водещо, нито пък дразнещо. И сигурно пак ще имаме малко или много нужда от него.

Харесаха ми втория цитат от Монда и този на Дани!

# 683 14 март 2010, 02:30 ч.

Мнения: 957

Маргало, в една от първите теми писахме за този принцип на махалото.
Накратко - нито една крайност не е за предпочитане, независимо дали става въпрос за емоции или за нещо друго. Специално затова да си щастлива...

Цитат

Щастлива ли съм обаче съм в еуфория абсолютна,вулкан от положителна енергия,усмивки,пулсирам,крящя от радост,смея се като луда и заразявам всички.
Това го обясних,за да да ви стане по ясно над какво разсъждавам.
Та тези дни имах среща с човек,който е много на ти с човешката психика,с всички учения,медитации,изобщо начетен и духовен.
Той ми каза,че това не е правилно и че си вредя.

За мен не е прав човекът, с който си разговаряла. В езотеричната литература може и да го пише. Или поне в някои от книгите. Но да подтискаш смеха и щастието си - за мен това е най-големият грях!!! Точно в смеха и щастието си, ти се изпълваш с енергия, а по този начин заразяваш и другите, както ти си се изразила! Разликата е, че по-просветените, осъзнати или както искате ги наречете хора, примерно не крещят в моменти на радост. Grinning

Но да си отнемаш сам радостта, за да спазваш принципа на махалото... Sick

Друго е важно: Когато си толкова еуфорична, щастлива, сияйна... знай, че и от това ще се измориш. Няма как 24 часа да си в това състояние. Ако силно си се привързала към тия еуфорични моменти, при поява на умората може да се чувстваш по-зле отколкото преди еуфорията. Затова се говори за поддържане на енергийни вибрации. След като премине еуфорията, щастието, - следва почивката. А след това трябва да си имаш начини за покачване на вибрациите си.

Оттук идва "този смях не е на добре". Най-красноречивият пример са децата - в повечето случаи след много смях и положителни емоции, когато се изморят, започват да плачат или поне стават кисели. Нормално според принципа на махалото. Но означава ли, че заради ефекта от радостта трябва да спрем едно дете да се смее и да е щастливо?

# 684 14 март 2010, 02:40 ч.

Мнения: 90

Цитат на: Маргало в сб, 13 мар 2010, 11:56

Искам да споделя нещо,което ме учуди и над което разсъждавам тези дни.
Да,знам че отрицателните силни емоции са пагубни,но защо и положителните...
Бе ми обяснено,че всичко било като махало и аз се клатя в двата му края(полюса),което не било добре,балансът бил по средата...

Хм,но на мен в хубавият му край ми е ужасно щастливо,защо там да няма баланс,да,ако е махало,логично ще се върне обратно,но няма ли друго обяснение...
Макар че съм забелязала дори старите хора да казват: този смях не е на добре...

Вие какво мислите.
Трябва ли да сме уравновесени и в положителните си емоции,за да не се върне махалото обратно...

Все едно чувам какво ми казваше една моя йога учителка. Това и тя ми разправяше - важен е баланса, така се пази духовната енергия и може да се влага в практики за усъвършенстване.

# 685 14 март 2010, 02:42 ч.

Мнения: 957

Цитат на: A m b e r в ср, 10 мар 2010, 09:30

И аз се мятам в момента в моя кошмар. Не ме боли толкова от обида от другите, а че аз не мога да стъпя на краката си и не се чувствам уверена. Губя подкрепа и започвам да се олюлявам. Толкова ли разчитам на одобрение,толкова ли съм зависима. Отговорността, оправдание за инерцията ли е newsm78

Amber, мисля, че не става въпрос за одобрение, а за липса на достатъчно вяра в себе си. Simple Smile

На всички

# 686 14 март 2010, 09:12 ч.

Мнения: 58

За ЕГО-то.
Понеже ми харесва да си сверявам часовника, реших да проверя какво пише за егото.
Погледнах http://bg.wikipedia.org/wiki/Его_психология и ме озадачи разглеждането на егото само от един ъгъл (според мен).
В определенията не намерих връзка между егото и духовността??? Дефинират егото като свойство на разума...

Определение за его намерих следното в друг сайт: "Личността (Азът), с която се идентифицира субектът, различна от трансцеденталното Себе (или цялостната личност по К. Г. Юнг)."

Прочетох още 2-3 публикации в различни сайтове и реших да питам тук.

Какво е вашето мнение? Все пак в един такъв форум се разбираме с думи и понятия. Няма как да се разберем, ако всеки влага различен смисъл. Аз вече си патих Grinning

# 687 14 март 2010, 17:29 ч.

Мнения: 146

Къде съм спала до сега, че не съм чела тази тема newsm78

Връщам се да ви дочета Hug

# 688 15 март 2010, 01:27 ч.

Мнения: 957

Цитат на: ЧОВЕК в нд, 14 мар 2010, 09:12

Какво е вашето мнение? Все пак в един такъв форум се разбираме с думи и понятия. Няма как да се разберем, ако всеки влага различен смисъл. Аз вече си патих Grinning

За мен егото е това, което те кара да действаш и говориш по един или друг начин, защитавайки нещо, което за теб самия е ценно. Това може да бъде собствен интерес или мнение; може да е твоят Аз, твоето дете, мисленето ти, схващанията ти... Може да е на материална основа, а може и на духовна.
Егото е това, което често кара разума да отстъпи назад; то си е много хитро всъщност и често е трудно за проследяване.
Егото е това, което те кара да се чувстваш доволен, щастлив, горд в определени ситуации или да нападаш в отговор на нападение примерно...
Много лица има егото. Понякога е силно прикрито, друг път - явно.

В БТР определението е следното: Собственото Аз, индивидуалното възприемане на самия себе си, главно в отношението към останалите и към външния свят.

Често във форума се бърка его с егоизъм. Определението за егоизъм в БТР е:Предпочитане на личните интереси пред интересите на другите и обществото; себелюбие.

А още по-често съфорумци/ки бъркат егото с егоцентризъм, което е крайна форма на егоизъм...

# 689 15 март 2010, 11:38 ч.

у дома
Мнения: 708

ммм.. пак за Егото Mr. Green

За мен Егото е проява на идентифицирането ни като отделни от другите, воин за отстояването ни като индивидуалности, способ за удовлетворяване на нашите нужди, било то материални, емоционални или интелектуални.

Егото е като дреха, която носим. Навличаме различна доста често. То е сборът от маските ни - за всяка ситуация си имаме по една и си я навличаме (ако нямаме готова, майсторим нова на място, с подръчни материални Mr. Green

). И дотолкова се отъждествяваме с него, че си мислим, че То сме ние самите всъщност.

Но под тази дреха е нашият истински позабравен Аз, който ни говори чрез интуицията, сънищата и т.н. Ако Егото ни е прекалено силно и крещи непрекъснато - няма да чуваме вътрешния си глас.

Е, хората съдят за нас винаги първо според дрехите. Mr. Green

Според мен Егото не бива да се отрича, зазижда и бетонира, а да се обича. Heart Eyes

Всичко което Егото прави е за да получи обич - но защо отвън, от други, които имат същия проблем. Ако можем да си го захраним самите ние т.е. с обич отвътре идваща от нас самите, а това става само ако го погледнем отстрани (както е обяснила tonimar Hug

) и го разпознаем, то тогава Егото става кротичко. Усмирява се, притихва, с него вече може да се говори, и се получава връзка, диалог между висшия ни Аз и Егото.

Ние сме дуални, живеем в дуален свят. Ако в нашата душевна дуалност не сме балансирани - тогава или сме много Егоистични т.е. подвластни само на Егото или сме много духовни т.е. хвърчим из небесата на бързите вибрации, отричайки всичко материално.
Хармонията, душевният мир, балансът на една личност е там където Егото и Висшият ни Аз са добри приятели, ефективен екип и се вслушват един в друг, помагат си взаимно и си дават пространство за изява. Peace

Последна редакция: пн, 15 мар 2010, 12:00 от fastuche

Препоръчани теми

Санторини

ВАКСИНИ - дискусия САМО за вредата от тях - тема 18

Къде в Пловдив? - 55 тема

752
На пазар

Раждане в къщи 13-съдбовна тема

Причина:

Причина: