За нас, Земята и Вселената

tonimar. Многоооо хубав цитат- и нека погледнем в себе си, да намерим цветето и да му дадем воля да блесне, за да го изживеем в самата му цялост.
 

 Момичета, пожелавам ви сърца за светлите неща
очи за красотата
ръце за да прегръщате
уши за музика и комплименти
нокти за да защитите, всичко което обичате
КРИЛА за да сте навсякъде, където пожелаете.   

"Четирите споразумения" Дон Мигел Руис

Да си изтеглим по едно споразумение  :

http://toltecs-today.hit.bg/daily-agreement.htm


Моето днешно споразумение:

Не приемай нищо лично. Приемай другите такива, каквито са. Когато възприемаш другите хора такива, каквито са, без да го приемаш навътре, никога няма да бъдеш наранен от онова, което казват или правят. Дори ако другите те излъжат, няма проблем. Те лъжат, защото се страхуват, че ще откриеш, че не са съвършени.   

Марица,  Amber 

Пиша на чужд pc  и откриването на буквите от кирилица ми е смърт Но Дани ме провокира да се съсредоточа!

Дани, четирите споразумения са чудесни! Но се иска доста работа над себе си, за да станат част от нас.... При мен все още това не се е случило. Не само, че не се е случило, но и се оказа, 4е точно в това събиране на всякакви характери - форум, аз имам нужда от отстояване на себе си, за да не бъда стъпкана преди да заживея според споразуменията. А дали и кога ще стане това...

Вчера четох от Димков, че навика е голям проблем за човек. Навикът се поражда от първата ни реакция към нещо и тя става наш редовен отговор към следваща такава ситуация. А навикът може да се промени само с воля.

пп Да откриеш семето в себе си и да му дадеш растеж, е може би най-важната стъпка на зрелия човек, заедно с любовта, която може да се раздава и приема...  И която може да бъде катализатор за растежа на семето и разтварянето на цвета...

  И аз се мятам в момента в моя кошмар. Не ме боли толкова от обида от другите, а че аз не мога да стъпя на краката си и не се чувствам уверена. Губя подкрепа и започвам да се олюлявам. Толкова ли разчитам на одобрение,толкова ли съм зависима. Отговорността, оправдание за инерцията ли е 

A m b e r, ако ще те успокои - повечето сме на тоя хал!  (Ама знам, че не те успокоява.)
Просто се приеми, такава каквато си! Ако можеш, наблюдавай се определено време от страни и си наложи да не се пришпорваш (поне за в момента) чак толкова.
Както и преди Тони писа, свикнали сме все да се състезаваме и да се доказваме, за това и търсим подкрепата и одобрението на хората около нас.
За сега все още сме зависими...
Помисли си какво точно искаш от този живот!

  Да Passi , понякога губя тръпката и посоката. И тогава всички са ми криви 

  http://www.youtube.com/watch?v=Cle6zxNc4HM

Нормално е, A m b e r , човешко е. Важно е само да излизаме бързо от подобни състояния. При всеки се случва. Успех! 

За мен е важно да вървя напред. Правя грешки, променям избора си и продължавам напред. За мен е абсолютно безсмислено да се връщам назад или да стоя на едно място. Пътя, който ме очаква е винаги уникален - лично мой избор е как да приемам предизвикателството. Ако се застоя на едно място и тъпча на него - няма да се чувствам добре. Затова избора ми е в движението.

И аз имам този проблем. Доста е разпространен.

не можем да вървим напред, ди=окато не захвърлим обидчивостта , плод на егото ни. А както знаем- то е най-голямата пречка за нашето израстване. Самообвинението  или както го наричаш ти самооплюването- също нямат място в нашето израстване.

"Понякога ви се струва, че се сблъсквате с обикновени житейски трудности и неуредици. Но аз наблюдавам много внимателно как се справяте с трудното положение. И ако във вас присъства дори съвсем малка обида на някой човек и прехвърляте върху него отговорността за трудностите си, вие не преминавате моя тест. Защото главно условие за преминаването на теста, е да приемете със смирение всичко каквото ви се случва във външния свят.

Чувате ли ме? Абсолютно всичко. С вас не може да случи нищо, което сами не сте сътворили. Всички обстоятелства в живота си вие създавате сами с изборите, които правите и с реакцията си на всичко, което ви заобикаля в живота.

И ето за усвояване на тази много проста Истина за мнозина минават стотици и хиляди въплъщения.

По някакъв непостижим начин, когато се сблъсквате с някаква трудност в живота си, първото, което започвате да правите, е да търсите виновните за възникналата ситуация извън вас.

Повярвайте ми, в 99 процента от случаите вие се сблъсквате с обстоятелства в живота си, причините за които сте сътворили сами в миналото. И в един процент от случаите житейските трудности са тест, който мога да дам аз или някой от Владиците, който ръководи вашето духовно напредване.

Вие продължавате да се учите в нашите школи и продължавате да сдавате изпити докато не усвоите тази първа и най-трудно възприемана от вас Истина.

Щом започнете правилно да реагирате на всичко, което става с вас във външния свят, вие сте готови да станете наши ученици, и с външното си съзнание започвате да осъзнавате нашата вътрешна връзка на финия план. " Това е от  диктовката "Моето наставление към учениците

Възлюбеният Серапис Бей, 26 декември 2007 год.

 Присъствието на доминиране от страна на егото може да бъде разпознато по нуждата да контролирате нещата. Например да изисквате от определени хора да се държат по определен начин. За да постигнете това, вие демонстрирате определени модели на поведение. Като: „Тъй като искам да ме обичаш, аз няма да ти противореча”. Тази линия на мислене е основана на страх. Това е страхът да не останете сами, страхът да не бъдете отхвърлени и изоставени. Онова, което изглежда като мило и хубаво поведение, всъщност е форма на отричане на самия себе си. Това е егото в действие.

 

Докато егото управлява душата ви, ще ви е необходимо да се храните от енергията на другите, за да се чувствате добре. Трябва да направите нещо, за да заслужите приемането от страна на другите хора, от някакъв авторитет извън вас самите. Но светът около вас не е фиксиран или неизменен. Не можете да разчитате да останете постоянно прикрепени към онова, на което се уповавате, каквото и да е то, било съпруг, началник или родители. Ето защо трябва през цялото време да „се трудите”, да сте в постоянно търсене на „малки дози одобрение”, задаващи се по пътя ви. Това обяснява непрекъснатото състояние на напрегнатост и нервност на ума при всеки един, зациклил на етапа на егото.

 

Егото не може да ви донесе истинска любов и самооценка. Решението на проблема с травмата и чувството за изоставеност, което предлага, е всъщност един бездънен кладенец. Истинската мисия пред съзнанието на младата душа е самото то да стане родителя, който е загубило.

 

......както Ницше е казал: „Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче, наречено 'Его'

Мен ме докосна този цитат, който открих/ Философия на ежедневието/ :

Егото (или личността) е сбор от всички наши недостатъци, които ни карат да се чувстваме като нещо отделно от Цялото. Тези недостатъци, както споменах, са нашите поляризирани отношения към действителността, които наричаме илюзии, защото са производни на нашето съзнание и нямат нищо общо с реалността. Визуално, нашите илюзии приличат на една черупка около съзнанието ни, която препятства възприемането на реалността. Т.е. всяко съзнание си има собствената черупка и може да бъде разрушена и премахната само от съзнанието, което я е изградило. Това става като престанем да поляризираме нашето отношение и престанем да се вкопчваме, да абсолютизираме създадените от нас илюзии.
    Всички хора, подчертавам, ВСИЧКИ ХОРА, имат някакви проблясъци – от време на време в илюзиите им се отварят малки дупчици, през които успяват (чрез така наречените психологически феномени) да разгледат някаква частица от реалността