За нас, Земята и Вселената

Шуши, това опитваме (или поне някои от нас) - да опознаем себе си. Само опознавайки себе си, ще можем да опознаем другите. Ще забравим миналото, ще се отърсим от неща, които са ни тежали с годините. Защото опознавайки се, ще сме започнали да се обичаме, да се чувстваме добре в "своята кожа", както се казва.


Бог може да бъде обичан единствено чрез човека. Никога няма да срещнеш Бога, но винаги ще срещаш човека. Щом започнеш да обичаш Бога чрез човека, ще можеш да навлезеш и по-надълбоко - ще можеш да обичаш Бога чрез животните. И след това още по-надълбоко - ще можеш да обичаш Бог чрез дърветата. И още по-дълбоко - да обичаш Бога чрез планините и скалите.

Радвам се, че вече не мислиш така! 

Когато прочетох, за детето, се сетих за времето, когато аз бях малка.
Когато валеше, татко ми ме слагаше на врата си и излизахме на вън.
Аз разпервах ръцете и трябваше да хвана възможно най-много капки.
Прибирахме се изморени, ухилени и мокри до кости.
Всичко би било страхотно, ако след топлия душ, не трябваше да се пие чаша чай.
Все още мразя чай 

 tonimar , винаги много мисля върху твоите постове  
за съжаление ,много от нас са го изпитали на гърба си  
сега,по-важното е ,обаче ,да не позволим и децата ни да го почувстват ...но КАК?
все пак някои неща не са сред позволените ...
всеки път щом се скарам за нещо/ доста често ми се случва  / ,после мисля за последствията върху малките им светли души ...
дали не им причинявам прекаленио много травми с моето искане, макар и основателно понякога  
 опитвам се винаги да погледна нещата от техния ъгъл, през техния опит ...как се справяте вие със съмненията?
как възприемат съмненията ви близките ви?
при мен не винаги има разбиране-обвиняват ме ,че доста им позволявам,че ги глезя...

Вела,   същото си помислих и аз! Сигурно зависи и от детето.
Аз имах много щастливи моменти като малка. И бях обичано дете. Но ето, че това - защо ли - също ми се въртяло в мозъка...


Забрави за просветлението, иначе самата идея за просветление ще те направи по-нещастен. Ти вече си нещастен. Всичко е погрешно. Ти страдаш. Сега внасяш още едно нещастие - желанието за просветление.
Просветлението се случва само на човек, който живее с огромна радост от живота. Само той е достоен за него, защото просветлението е една по-голяма радост - най-голямата. Ти трябва да си трениран за него. Трябва да се тренираш, бидейки щастлив, радостен, като бъдеш в хармония с живота, като си човек, който празнува.
Забрави за просветлението. Няма защо да се тревожиш за него. Няма смисъл да мислиш за него. Просто се забавлявай! Потъни в забавленията. Това е най-лесният начин да загубиш своето его, най-краткият. Веднъж щом егото се загуби и ти наистина се радваш на живота, наслаждаваш му се, появява се от самосебе си една огромна благодарност. Ти изведнъж започваш да чувстваш, че си благодарен на Бога, на Вселената.


Ошо

Шуши, да, вече не мисля така.  И ми се иска никой да не мисли така, за да не повтаря моите грешки

А дъждовете в детството ти са били страхотни! Мисля, че са си заслужавали чая! Дали ако днес можеше това да се повтори, не би се съгласила да изпиеш чаша чай?


Mamagemelar, имам чувство, че се чувстваш виновна! А вината може само да навреди, тя никога, при никакви ситуации не е печеливша! Опитай вместо да се караш, да обясниш. Знам, че обясненията не винаги помагат. В предната тема цитирах нещо от Мадлен Алгафари - за добрия родител. Че един родител е добър не когато не оставя детето да се опари, а когато винаги е до него, за да го превърже.
Ще го цитирам пак, но късно довечера, след работа.
Само факта, че си мислиш за ефекта от отношението ти към децата, те прави добър родител!  Търсиш пътя за доброто на децата ти, а който търси - намира! Само без вини!
Не винаги можем да осъществим желанията на децата си. Може би въпросът е да им го поднесем по начин, по който най-малко да ги заболи!...


Хубав ден на всички!

Поздрав : http://vbox7.com/play:86541a91

Понякога не стигат думите, за да се опишат дадени чувства и емоции. А и мен определено не ме бива в описанията.
Да се чувстваш безгрижна, щастлива, обичана, защитена и т.н ... Всяко дете би трябвало да се чувства така.
Но все пак трябва и равновесие. И тук идва ролята на чашата чай 
Тони, много бих искала, пак да съм на раменете на татко, събираща капки от дъжд... 

п.п. снежинките ги ловяхме с език 

Не, вина не изпитвам ,нито угризения някакви!
По-скоро яд  ме е на мене си,че ми липсва търпение , за да се справя с някои ситуации 
Също така ми липсва такт , с който да обясня на всички,че  е правилно аз да се водя по децата ,а не те по мен !

малко пресилено  ми се вижда
но така е по-убедителна идеята 

 

никак не е пресилено ,според мен 
от моите детски спомени съдя,че точно толкова категорични чувства имах!
знаех , не , Убедена бях, че аз съм причината  за някои болежки на майка ми....че и се страхувах за нея...
Сега ,вече простила невежеството й, внимавам много с насаждането на вина/ било то и несъзнателно / на децата си .

Mamagemelar  И на мен не ми се вижда пресилено,мисля също че най-важното е че сме го разбрали и се опитваме или ще се опитаме да променим и да не повтаряме модела.

Шуши Здравей и от мен много мило ми стана четейки историята ти за татко ти и дъжда.Трябва да е било прекрасно
tonimar Благодаря ти и аз наистина ни караш да се замисляме,страхотна си,ама ти сигурно си го знаеш това де[smilie=smile3525.gif]

Хубава вечер ви желая.
 Мир,Любов и Светлина

Шуши, думите не достигат, но това, което си описала и с малко думи е силно и истинско! И незабравимо!  Сега май като видя чай, за теб и дъждовете в детството ти ще се се сещам! 
Благодаря ти за поздрава! Хореографията е много красива, но текстът на песента е страхотен!
(Преди години си говорихме с приятелка, че думата "страхотен" е с доста неприятно звучене, но тя е единствената дума, която най-силно описва нещо положително, върховно, силно...)


Mamagemelar, права си, че е важно да направим така, че децата ни да не почувстват същото като нас или някои от нас на тяхната възраст! Но е важно и ние, ако все още не сме се отърсили от тия мисли и чувства - да го сторим. Отрицателната част от миналото ни много ни вреди. Прекалено тежи. Тежи по такъв начин, че е трудно с тия тежести да продължим така, както ни се иска - леки, свободни, щастливи... А част от свободата ни е да можем да оставим тежестите, които носим като ненужен багаж. Ненужен, но сякаш неотделим от нас.
След малко ще дам цитата от книгата на Алгафари. Мисля, че има ценни съвети за отношението към децата и възпитанието им. Може би ще ти помогне и за съмненията. Аз нямам опит с деца и няма да съм ти от помощ, ако стрелям на посоки. Но виж, близките... Те са имали своя шанс и своята отговорност да възпитават! Сега, спрямо твоите деца, отговорността е твоя и е най-добре да слушаш себе си. А когато не си сигурна, поговори с хора, които те разбират. В противен случай само удвояваш, подсилваш конфликта. Първо конфликтът е в те. Ти не се чувстваш сигурна в решението - това е вътрешен конфликт. Питаш близки, които са живели по друг начин, мислят по друг начин, четат друга литература, имат други интереси... Те те обвиняват, те те корят, че грешиш, че прекаляваш в свободата, която даваш. Така конфликтът ти се усилва. Досега е бил само вътре в теб, а сега той идва и отвън - чрез обвиненията на другите.

Когато се ядосваш на себе си, ти черпиш от своята енергия. Ядът към себе си е вид самоизяждане. Не сме безгрешни и поне на този етап на развитие не можем. Ако ми хрумне нещо, което да ти върши работа спрямо яда, ще го напиша! 


А аз се чувствах най-зле, когато двамата ми родители се караха заради мен. Майка ми е по-строгата вкъщи. А баща ми е за "Остави детето на мира".




 

Как да научим децата си да мислят позитивно?

"мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно и ще те стига черно" - сигурно знаеш тази поговорка, В. Векове след раждането на тази народна мъдрост квантовата физика успя да докаже, че мислите ни се материализират, че мисълта, словото и материята са трите агрегатни състояния на енергията. На каквато честота мислим - на същата честота ще ни се случва мисленото. Как точно да научим децата си на това? Не е толкова сложно, колкото си мислиш:
1. Ключът на трайното усвояване на каквото и да било в детството е забавлението. Запомня се по-лесно всичко, което е под формата на игра.
2.Вместо да казваш на детето си какво да не прави, казвай му какво да прави - точно това, което пишеш в писмото си, че на теб самата е нужно. Избягвай формулировките "не пипай", "не казвай", "не прави". Нека изреченията ти са положителни. Подсъзнанието ни има свойството да не чува не-то и се фиксира върху самото действие, независимо дали е забранявано, или поощрявано.
3. Споделяй успехите си с детето. Показвай му колко е хубаво да се чувстваш доволна. Не послушанието, а подражанието е по-доброто средство за формиране на индивидуалността му. Ако ти самата мислиш позитивно и му показваш чудесния резултат от това, почти не е нужно да правиш друго
4. Подскажи на детето си да си повтаря многократно серия от самоутвърждавания: аз съм умен, добър, хубав и т.н. /Забележи: не "аз не съм глупав" - подсъзнанието пак няма да чуе не-то и ще остане само думата глупав./ Не е нужно детето ти да е убедено в твърденията. Количествените натрупвания водят до качествени изменение. Самото то няма да усети как е дошъл моментът, в който вярва на тези утвърждения.
5. Подсещай детето си по-често да мечтае. Мечтите са витамините за нашия мозък. Нека си представя с най-малките детайли реализираната мечта. Все едно тя вече е факт. Нека усети с всичките си сетива /очи, уши, нос, уста, кожа/ сбъднатата фантазия и да изрази изпитаната от това емоция. Последната е най-добрият мотив за действия, водещи до постигането и.
6. Дай шанс на детето си да твори. Каквото и да е - нека създава свой продукт. Това формира усещане за значимост и вяра в собствените умения и резултатност.
7. Участието и положените усилия са също толкова важни, колкото и постигнатите резултати, а понякога - дори повече. Поощрявай детската активност. Дори най-дребната.
8. Назовавай положителните му качества - децата не се раждат с готова самооценка. Мислят се за такива, каквито им кажем, че са. Изтъквай всички положителни прояви, дори ги повтаряй, нищо че някои са в миналото. Доброто самочувствие е най-сигурното средство за изкореняване на негативните мисли. Човекът с висока самооценка е добронамерен към другите и възприема и тях като такива. Този - с лоша самооценка - е враждебен към света и чувства и света такъв.Самоувереният човек по-често поема инициатива, рискува, действа, а това са главните фактори на успеха. А грешното действие винаги е било по-добро от греховното бездействие. Който повече опитва, повече и успява.
9.Не очаквай детето ти да е непрекъснато щастливо. Това не е равностойно на позитивно мислене. Добрият родител не предпазва от падане, а пръв превързва рани. Трудностите и болките са хапчето за неговото порастване, а позитивното мислене позволява скъсяването на моментите на болката и мъдрото им използване като поука. Чърчил е казал: "Песимистът вижда трудността при всяка възможност, докато оптимистът вижда възможността във всяка трудност!"
10. Оставяй детето си само да намира решения. Това вдъхва увереността - рецепта за удовлетворително живеене. Научи го, че няма проблеми, а има само решения на проблемите. При това решения, които в повечето случаи зависят от него. Хвали умението му да се справя само. Колкото повече хвалим едно умение, толкова повече то се развива.
11. Не драматизирай прекалено много болестите му. Поведение, което получава като награда повишено внимание, се повтаря. Тогава болестта може да стане средство за несъзнателна или дори съзнателна манипулация, която позитивното мислене изключва.
12. Стимулирай детската гъвкавост. Нека детето ти знае, че в различни ситуации печелившите реакции са различни. Понякога дори да отстъпиш, може да бъде печалба.
13. Насърчавай го да създава приятелства. В този свят трудно се оцелява без близки, без подкрепата на съмишлениците. Колкото по-добри са уменията му да общува, толкова по-успешен ще е животът. Човекът е устроен така, че всичките му потребности зависят от другите. Нека знае как да контактува с тях.
14. Научи го да уважава и приема тялото си. Все пак то е седалище на нашите чувства, емоции и сексуалност. Не бива да ги пренебрегваме, защото те са наш съюзник в търсенето на щастието.
15. Обичай детето си! Вярвай в него! По-големи уроци по позитивизъм от любовта и вярата няма. Обичаният човек вярва в качествата си, в щастливото си бъдеще.

Права си, В., че е много по-лесно да отгледаш едно здраво дете, отколкото да лекуваш вече нездравите навици и разрушителни мисловни схеми на един възрастен. Често се тревожим какво ще стане с детето ни утре, а забравяме, че това утре зависи от днес. Ако ги научим да мислят позитивно, им даваме най-голямото наследство - по-ценно от всяко преходно и несигурно материално имане.
Има само две абсолютно трайни неща, които можем да завещаем на децата си, според Ходинг. Едното са корени, а другото - криле.

Мадлен Алгафари

esme_bolger  


Не става въпрос, че са щастливи, защото са го накарали да страда, а защото не е излязло под дъжда; не са допуснали да направи това, което на него му се иска. Не са допуснали в желанието си детето им да не се разболее. Те знаят и виждат, че то страда, но според тяхното мислене е по-добре да страда, отколкото да настине под дъжда.

Всъщност някои родители го правят в желанието детето им да е здраво. А други...
Зависи от децата - как приемат тези откази на желанията им. Явно при теб не е имало такива проблеми! 



Bergkristall,  Вярно е - най-важното е, че сме го разбрали! "Често първата крачка е половината пътуване". В случая първата крачка е разбирането. Оттам е по-лесно.

А замисляли ли сте се наистина колко трудна понякога е първата крачка? И как след нея, пътят е по-лесен? Например ни е трудно да вземем решение. С дни, със седмици мислим, водим вътрешни спорове, съветваме се с приятели, близки... Трудно ни е да направим първата крачка - да вземем решение. Но когато това стане - после всичко е по-лесно, безболезнено, може би приятно

Всички вие сте страхотни!  


Обичайте се!

  и при мен малко четенето папоследък "посекна"    почивка

........


Книгите трябва да са като приятелите : малко, но отбрани.





  Именно


Нито един човек не е по-напреднал или по-развит от някой друг. Хората могат да бъдат единствено по-осъзнати.


знам че и преди съм поствала тая мисъл 

Прекрасно  е !!!