За нас, Земята и Вселената

  • 36 575
  • 740
  •   1
Отговори
# 690
  • Русе
  • Мнения: 12 205
 За мен егото е границата ни с околния свят. Колкото е по силно егото, толкова е по голяма тази граница и ни пречи да хармонизираме с това, което става около нас.
При мен май егото си е силничко. Вие как сте.

# 691
  • Мнения: 730
Аз споделям мнението  на  fastuche bouquet

# 692
  • Добрич
  • Мнения: 6 210
Аз споделям мнението  на  fastuche bouquet

И на мен много ми допадна.  Peace

# 693
  • Мнения: 3 069
И при мен е много силно проявено Mr. Green

Не можем да се отречем от Егото си. Ако го направим ще станем изтривалки (буквално) за останалите, които биха се възползвали от липсата ни на такова. Това е част от нас и съответно трябва да съществува. Всеки е такъв какъвто е и така трябва да бъде.

fastuche много добре го е формулирала - за маските - към всеки човек подхождам индивидуално Mr. Green

А пък който не ми харесва дрехите.....не ми пука (други думички ми идваха от вътре)Joy

# 694
  • Мнения: 90
Ние сме дуални, живеем в дуален свят. Ако в нашата душевна дуалност не сме балансирани - тогава или сме много Егоистични т.е. подвластни само на Егото или сме много духовни т.е. хвърчим из небесата на бързите вибрации, отричайки всичко материално.
Хармонията, душевният мир, балансът на една личност е там където Егото и Висшият ни Аз са добри приятели, ефективен екип и се вслушват един в друг, помагат си взаимно и си дават пространство за изява.  Peace

fastuche     bouquet Целия пост е много верен. Това е и моята философия, но понякога е трудно да се следва. Иначе в момента, в който изпаднеш в крайности наистина не е приятно. Най-интересното е че във всяка крайност и във всяко състояние се намира някой да ни критикува такива каквито сме избрали да бъдем. Затова и любовта към себе си е толкова важна.

# 695
  • Мнения: 58
Егото за мен понякога е като роля във филм, режисиран от мен. Допадна ми сравнението с дреха....
Друг път егото ми е като избор. Например всеки път, когато си вземем леден душ след къпане се питам - Можеш ли да го направиш? До сега отговора винаги е бил един и същ....

# 696
  • Мнения: 146
Аз свързвам егото (силното) с обратното на гъвкавостта, т.е. според мен егото ни пречи да сме гъвкави (нямам предвид физически, макар че вероятно и това би могло да има връзка) и балансирани. То е идеята която имаме за себе си според това какво сме в собствените си очи и обичаме да го виждаме отразено в очите на другите. Различни неща в живота ни обаче понякога ни карат да погледнем на себе си с други очи, тогава сме различни.. и егото се обърква, ако е много силно може да ни доведе и до депресия ако егото не харесва това което вижда. По принцип ми е доста трудно да предавам усещанията и идеите си в думи, но се надявам че в общи линии се разбира какво имам предвид.
Всъщност ние не сме егото си, а много повече от това. Егото ни дава ограничен поглед върху себе си. Фрагментира ни. Дори бих казала че ни пречи да се опознаем. Да се свързваме.
Всеки от нас има свое по-силно или по-слебо его и това е нормално (за нас), не трябва само да му позволяваме да ни пречи да се развиваме и да вреди на околните...
 Peace

P.S.: Някой по-горе беше казал, че без его бихме били изтривалка, аз мисля че бихме били изтривалка без самоуважение.

# 697
  • Мнения: 90
Някой по-горе беше казал, че без его бихме били изтривалка, аз мисля че бихме били изтривалка без самоуважение.

И аз съм съгласна с това.

# 698
  • Мнения: 3 069
Зависи по какъв начин го приемаме. Егото се свързва с много страни - включително и със себеуважението. Наистина е трудно да облечеш в думи усещанията си - поне при мен е така. В пряк контакт ми е силата.
Работата ми е такава, че съм виждала толкова много хора без Его - и по - точно смачкано Его от друго/и лица. Ужасно е...Съгласна съм, че крайностите не са добрия вариант, но и да си без Егото си, също не е добре. Егото може да бъде контролирано но и това е много трудно. В крайна сметка мисля си, че можем чудесно да съжителстваме с нашето си Его и ако е в разумни граници то ще ни помага а няма да ни вреди.

# 699
  • Русе
  • Мнения: 12 205
  На мен егото ми създава по скоро проблеми. Кара ме често да виждам нещата изопачени. Мисля, че може да се уважаваш, без да имаш силно Его. Познавам такива хора. От тях струи спокойствие и светлина без да се знимават с духовни практики и идеи.

# 700
  • Мнения: 13 512
Az също смятам,че егото ни е необходимо сао за да можем да живеем въплътени като човеци, да имаме карма, която после да отработваме- за да получаваме уроците си. Аз в практиките си моля първо за освобождаване от егото. Уважавам и обичам себе си, за това его не ни е нужно

# 701
  • Мнения: 957
Уважавам и обичам себе си, за това его не ни е нужно

 Hug И аз така си мислех... преди. Докато една ситуация не ме убеди в обратното. А и както е писала emoli, при хора със стъпкано его - няма самоуважение и обич към себе си. Сигурно всеки поне веднъж е срещал такъв човек; буквално стъпкан.

fastuche   Heart Eyes  Peace не спирай!

miniemouse, "случайно" изгледах последните пет-десет минути от някакъв сериал. Казваше се, че ние хората сами се поставяме в рамка, от която си мислим, че не можем да се освободим; не можем да постигнем нещо повече. Постът ти ми припомни този откъс от филм...


AmberHug това за границата също ми хареса. Но и ме накара да си помисля, че това действа докато имаме нужда от поставяне на граница. А от такава, малко или много, наистина имаме нужда.

Мисля, че може да се уважаваш, без да имаш силно Его. Познавам такива хора. От тях струи спокойствие и светлина без да се знимават с духовни практики и идеи.

Няма нужда човек да се занимава задължително с духовни практики и идеи, за да постигне по-добра връзка със себе си. И в това се убедих  Mr. Green Работата над нас самите може да е много пълноценна  и извън духовността - това по съвсем практичен начин научих от emoli  Heart Eyes Имаше една мисъл от сорта: Първата крачка е половин пътуване. Това се иска - да се направи крачката към себе си. После пътят сам се разтваря.

sv_harmony , ЧОВЕК, Вела, Дани  Heart Eyes

# 702
  • Мнения: 957
Видях, че ЧОВЕК в една друга тема е постнал книга (няма значение коя, спрете се малко с четенето  Mr. Green) и си позволявам да копна нещо от нея, което ми хареса и според мен е полезно и приятно. Не го приемайте като практика, а като път към себе си или приятно хоби...

Какво препоръчва той на тези, които имат желанието да подобрят здравословното си състояние, да се справят с нежелания стрес и да намерят вътрешен покой, но са претрупани с работа, домашни задължения и плащане на кредити?

 „Най-простото нещо, което можете да направите, е да намерите тихо място, да седнете и да се вслушате в ударите на сърцето си - обяснява той. - Съсредоточете се върху биенето на сърцето си и ще почувствате пространство, интервал между всеки удар. Концентрирайте вниманието си върху този интервал и много скоро ще откриете, че сте по-близо до човешката си същност. Уча хората да могат да се отдръпват. Когато навлезеш в това пространство, пулсът ти се забавя. Това възстановява физическото здраве, умственото равновесие и радостта от живота. Зарежда батериите, ако щете“.
 


# 703
  • Мнения: 58
 Joy
Това, че съм постнал книга не означава, че я чета Simple Smile
Всъщност напоследък много малко чета и то само вечер, преди сън Sad
Цитата е много хубав, Тони. Благодаря ти.
  bouquet

# 704
  • Русе
  • Мнения: 12 205
  Поздрав
http://www.youtube.com/watch?v=ZwCt0YQPn7g&feature=related

   Създадохме цивилизация на общността, сега търсим себе си, опитваме се да се издигнем и пьк да се слеем на ново ниво  Hug

Общи условия

Активация на акаунт