Като се замисля в подобни ситуации май проблемът идва от това, че ние си познаваме децата, а бабите ги познават отчасти.
Аз оставям голяма свобода на 8-годишния си син, но това е привидно за него и бабите. Просто искам той да се чувства самостоятелен, но му гласувам доверие само за нещата, за които знам, че ще се справи. Той е наясно с тази ситуация и е мотивиран да полага усилия. Например в първи клас не му поглеждах домашните по математика, защото винаги са изрядни. По български стоях до него, до момента, в който видя, че се справя. Всъщност по всяко време знам къде е как би реагирал в определена ситуация, по шума в другата стая знам какво прави, когато го оставя за 20 минути сам пред блока, той всъщност не е сам, а с тумба деца и няколко възрастни, които пазнават децата от бебета. Важното е, че той има чувството, че е сам и независим. Знам и, че като му кажа, че излизам за половин час и да не мърда от фотьойла или компа, той ще направи точно така. Заключвам, оставям му ключ, за да може да си отвори, ако нещо се случи, недай си боже, повтарям му за хиляден път, ако има проблеми при коя съседка да отиде и излизам.
Наскоро майка ми ми обясняваше, че се престаравам с бебето и не съм правела така с баткото. Обясних и в кратце, че просто не е внимавала, защото моята цел е дацата да се чувстват независими, но това не значи, че са без наблюдение
Та при този разговор усетих, че тя е гледала как гледам децата, но всъщност не е виждала 
Здраве да е, оправяме се и сами.
Аз оставям голяма свобода на 8-годишния си син, но това е привидно за него и бабите. Просто искам той да се чувства самостоятелен, но му гласувам доверие само за нещата, за които знам, че ще се справи. Той е наясно с тази ситуация и е мотивиран да полага усилия. Например в първи клас не му поглеждах домашните по математика, защото винаги са изрядни. По български стоях до него, до момента, в който видя, че се справя. Всъщност по всяко време знам къде е как би реагирал в определена ситуация, по шума в другата стая знам какво прави, когато го оставя за 20 минути сам пред блока, той всъщност не е сам, а с тумба деца и няколко възрастни, които пазнават децата от бебета. Важното е, че той има чувството, че е сам и независим. Знам и, че като му кажа, че излизам за половин час и да не мърда от фотьойла или компа, той ще направи точно така. Заключвам, оставям му ключ, за да може да си отвори, ако нещо се случи, недай си боже, повтарям му за хиляден път, ако има проблеми при коя съседка да отиде и излизам.
Наскоро майка ми ми обясняваше, че се престаравам с бебето и не съм правела така с баткото. Обясних и в кратце, че просто не е внимавала, защото моята цел е дацата да се чувстват независими, но това не значи, че са без наблюдение
Та при този разговор усетих, че тя е гледала как гледам децата, но всъщност не е виждала Здраве да е, оправяме се и сами. 
Интересно е също как тя ми каза: "ами аз ги оставих, както и ти ги оставяш с брат й" - тя искрено си е мислела, че аз си оставям децата сами!!! Защо - един господ знае.