ОКТОМВРИ наближава, дечицата ни все по-умни и красиви стават!!!

Eй,Боги сви ми се душичката,като прочетох това...стискам силно палци да се наредят и ускорят нещата и да сте заедно поне за НГ

Светлушке,гледам,че си на "балкона"...я раздуй повече за влакчето "Томас",гледам и се чудя по сайтовете само
вие кое взехте и доволни ли сте?

Дилянче, благодаря ти, мила!
Такава ни е съдбата, аз съм я приела и гледам да не го мисля! Още повече, че  в техния бранш прословутата криза много се усети и аз го натискам да стои повечко, защото имаме доста бакии за оправяне... Тази година е работил 4 месеца, а като е тук нищо не получава и разходите си вървят.  Не се знае и като слезе колко време ще стои, т.е. трябва да се мисли и занапред.

Ще измисля нещо - имам готини приятели, чудесни родители и сестричка, така че сама няма да съм при всички положения 

Добро утро,днес кафе няма да сервирам,направо минавам към закуската



Ако някой иска допълнително, да свирка... Е, не в онзи смисъл...



А ако на някой не му е ясна рецептата - МНОГО ЛЮБОВ и царевица


Боги,какво да ти кажа,освен че ти изпращам силна  ...и нас ни е свила тая пуста криза до безобразие

Хубав вторник момичета!

Брей,сега като гледам аз сама си говоря май...през пост през два bella ,изчезвам че ще ви се доповръща от мен...

Добро утро, девойки....
Рано - рано съм станала и вече съм на работа, цъфнах тук доста рано та пия кафенце и ви се жалвам....много, ама много ми е криво....преди 2 вечери ми стана зле и имах чувството, че умирам, без никакъв майтап....просто ми спряха всякакви сили и се почувствах като дух, не можех да стана от леглото и цялата тази обстановка ме панира.... Дори нямах сили да се разрева...беше ужасно.  Сега съм доста по-добре, де. А и отношенията жена-мъж, мъж-жена нещо не ме кефят...все едно сме съквартиранти...писна ми....а сме щели бебе да си правим....много ми е криво и само ми се реве. Събудих се без настроение, сега също нямам и не желая да си чувам мъжа и каквото и да е свързано с него. Не ме пращайте на психолог или психиатър....проблема е в нас, в секса, който липсва, не като спорт, а като отношение....много е сложно и ужасно....май затъвам в дупка или ме гони критическа....баси, ще полудея.
Та, не исках да ви скапвам сутрешното настроение, затова се усмихнете и поемете въздух силно!

Дилянка, тоя Томас го ненавиждам аз...дадохме 60 лв. за някви тъпи релси, самия Томас и 2 вагона....купихме го от Джъмбото (трябва да дойдете най-после в София), а сега Прес иска само релси, допълнително. Говорих с няква мацка да ги поръчаме през нета от Англия, и незнам как ще стане, а времето напредва, обаждах се и в Играчките.ком, и там имат, ама май е по-скъпо. Незнам и аз....между другото, ние разполагаме с много останки от много комплекти влакове...засега Томаса е здрав, явно затова е скъп....бум, тряс, навсякъде го мандахерца, той не се чупи.....хм....

Много усмихнат ден и много целувки! И пишете хубави неща!

Светле,
горе главата! Всички сме така, след толкова години семеен живот, и не само семеен.
Рядко има двойки, в които страстта се запазва дълго време, особено като се появи детето/децата и ангажиментите покрай това са изтощаващи.
Ние например, като го няма детето сме ок, общо взето спокойствие, хубав секс. Като е с нас (което е в 90% от времето) вечер към 22 едва гледаме, какво остава и за други изпълнения.

При нас има и утежняващи обстоятелства, че Сами го правихме 2 години. През това време секс по график, няма не искам, следиш овулации, пиеш лекарства, идва ти, рев и отначало... Някакъв кошмар, в който част от очарованието на секса изчезна.
Вече втора година опитваме за друго бебче и пак е така.
Има и нещо друго, че когато сексът се прави целенасочено (за бебе) за мъжете е особено подтискащо. Така че по-спокойно! Не се пренапрягай и ти! Изчисли си дните, в които евентуално може да стане и хайде Преската в Плевен, за да сте спокойни.

Не знам дали и вие сте така, но съм станала изключително чувствителна на тема деца. Къса ми се сърцето като гледам и чета за изоставени, болни деца. Помагала съм в някои инициативи.

Напр. снощи четох на Сами една книжка с Коледни приказки, но такива, в които има по-дълбок смисъл за  добро и лошо, бедност и богатство. И в едната приказка - съвсем накратко - един дядо имал магазин за играчки, направил играчка палячо за бедно и болно дете. Веднъж, когато дядото го нямало в магазина влязло едно богато момченце и изкупило де що види, накрая взело и палячото. Дядото толкова се поболял от мъка, че се залежал месеци, докато един пролетен ден, както си стоял пред магазинчето отгоре паднал същия този палячо. Погледнал нагоре и видял от таванското прозорче детето, което оздравяло и то му казало как това момченце е изкупило всички подаръци, за да ги подари на бедни и болни дечица.
Затрепера ми гласа, насълзиха ми се очите. Сами ме гледа питащо.
После четох за приемните родители тук в бг мама и се изненадах колко много такива родители има и колко големи са техните сърца!!! 
Не знам дали съм способна на такава обич!
Не стана никак весело, но това е живота - радост и тъга...
Светле, 

Боги, дай насам поне името на книжката, моля! И на мен ми подейства, ех че сме типични жени... 
Гея, нямаше да те пращам точно на психолог, а на нещо доста по-ефективно. Само кажи...  Може да имате реални проблеми и търкания, но до голяма степен може да се промени начина, по който се чувстваш.

Гледам, че не черпите кафе и закуски, ма да кажа, че и аз съм наоколо.
Светле, при всички ни е така, не си сама. Не сме за лекари. За това лекарство няма. Просто тръпката с годините се успокоява. Всичко,  е много хубаво, само като го питам моя кво не ми харесва, отговорът е, че няма нищо чуждо в мен.
Ние сме в лудницата. Обзавеждаме, в сесия съм, в работата почнаха кампании за застраховки имущество и ГО. И ми е едно весело.....гледам, че Боги до 22 откарва, а аз след 20 часа съм труп.
искате ли да ви покажа апартамента? Може и да не искате, ама ето малко снимки...
http://tpetkova.snimka.bg/daily/apartament.427712.15971703

Абе, Боги, нещата не са толкова сложни вероятно, колкото сами си ги правим.
Снощи, аз естествено лигавейки се....попитах" да се подготвя ли за животински съблазън?", отговора беше: " Оооо, Фофо, айде утре вечер, много ми се спи" . Няма да ви обяснявам за какъв ужасен поглед стана дума, почувствах се ужасно - дебела, грозна, гнусна и прочие..верно не съм първа красавица, за да го съблазнявам както искам, ама бях толкова наранена.....
Легнах си, веднага се замислих как не желая да говоря повече с него, как съм някаква смотла и така. Направо душата ме заболя. Понеже и аз не съм стока и съм злопаметно, днес ще се държа ужасно и ще отговарям с "Да" и "Не", ясно ми е, въпреки, че той ще се мазни...ама не става тая...ама докога, до следващия път....Омръзна ми, аз да съм човека, който е инициатор, аз да се правя на маймуна и т.н. Много ми е болно и много отмъстително...ще се изям........


Ауууу, Танчеее, жестоко, поне това, което видях, я кажи колко е голям тоя апартамент? Мноооо ми харесва, дай снимки на детска? Една или 2 детски....ууу, подвигна малко настоението на кака си светла, да знаеш

Светле, няма да ти стане по-леко, ако ти кажа, че и аз съм инициатора на повечето срещи в брачното ложе  (и не само) (изключвам няколкото дни земетръс след като се върне от рейс) 
Както и че, иначе много деликатния ми и внимателен съпруг в пристъп на яд, че го бях ядосала за нещо, ми каза, че не харесва у мен това, че съм "дебела" Казах му, че това никога няма да му го простя! И че съм жена със самочувствие и ако той не ме харесва, ще си намеря някой, който да ме възприема и обича такава, каквато съм.
Стана ми кофти, и още не съм го забравила... И отвреме навреме му го напомням...  Това че след раждането не мога да отслабна и да си върна формата отпреди това, отделно ме депресира.
Казах му и още нещо, де, няма да се оставя, я?! Да се погледне първо себе си и тогава да има претенции. И да не ме сравнява с разни ".........."  от мъжките списания.

Светле, усещаш ли как сама си намилаш на главата? Първо приемаш тежко нещо, което е нормална част от ежедневието на човек, а после си го повтаряш, премисляш, не го оставяш да излети...  Ако ще го премисляш изобщо, може да се опиташ да го направиш от негова гледна точка. "Ооо, моята страхотна жена иска секс. Ама съм толкова скапан и изнервен, че ще се издъня по всички параграфи. Баси, при такава жена да мисля за това, как шефа ми каза, че съм най-лошия им работник или откъде да намеря пари за коледни подаръци. Ама че съм смотаняк! По-добре да се откажа, отколкото да стана за смях или да си помисли, че тя не се е справила добре..."
Аз лично редовно отказвам секс. И на мен са ми отказвали. Ми има и такива моменти... Въпроса е как ще го приемеш и дали ще позволиш това да развали нещо. А като те чета, това с отмъщението и самоизяждането - много скорпионско бре!
Между другото - в алтернативните обяснения алергиите се свързват с нетърпимостта, неприемането на себе си или на конкретни черти в себе си или другите.

Боги, когато моя мъж ми каза, че ако не отслабна сега, когато съм отбила детето и нямам повече оправдания, след няколко години ще изглеждам като майка си, леко се стресирах, но си направих програмата за промяна и грам не му се разсърдих. Всичко зависи от начина, по който е казано, и чувството в него. Да не говорим, че в моя случай си е чистата истина

Ехе , темата напоследък върви с бързи темпове:)

Момичета радвайте се на живота и не допускаите мрачни мисли, не си ги слагаите на сърце. Приемайте се такива каквито сте, ми и аз имам 10 кг. отгоре и вече нищо не е същото, но ........ ..

Танче и аз исках да се разширяваме и да сменим жилището , но уви живота ни поднася изненади кога хубави , кога лоши, Надявам се при мен да дойде и хубавото.........

Лек ден

Малък е, 76 кв, ма нали моя мъж е майстор, та изглежда като 150 м2.  Детската е една и понеже е само боядисана, засега няма пари за юношеска стая на диванетата, затова не съм я снимала. Снимките правих при прясно лакиран паркет и не ходих много из стаите. Към края на седмицата ще е готово. Аз щото знам, че обичаш къщи, затова ти го пуснах.  Сега чакам да ми дадат оферта за антрето и за гардеробите.

Аз пък все повтарям на мъж ми, че е взел най-добрата, най-умната жена /нали умря циганката дето ме хвали  /. Ама така се и чувствам де  хахаха, Малко съм се занемарила напоследък, ма времето за нищо не стига. Пък като ми е криво нещо - изхарча малко пари във франция, англия или щатите и пак съм доволна 

Гери, радвам се, че те мяркам. Отдавна не си писала. Явно и при теб има неща, непланирани. Надявам се всички сте добре - пиши когато искаш. А и знаеш, че имам време и за кафе.   


Ади, по-добре ли си днес?

Грейпфрут, чакам те да ядем торти, обещала си ми за тая седмица.

Светле, отдели един ден само за теб - първо изключваш GSM, после малко масаж, глезотийки, нова прическа,  шопинг терапия и малко шоколад  . Светът ще е по-различен, гарантирам  .
Аз, да ти кажа, съм тази, която често отказва  . Понеже в събота имаме сериозна годишнина, съм се заредила с убийствен червен корсет със жартиери, ще си вържа една панделка и ще съм подарък  .

Танче, много хубав апартамент се получава! Позната тръпка от обзавеждане до преместване. Приятни емоции  !

Ади, как е мъника?

Боги, мъжете някак не умеят да намекват деликатно, съдя по моя съпруг. Когато сестричката ми беше дошла на гости тази година, той на всяка вечеря и подмяташе за отслабне и фитнес, а тя си е абсолютно добре, но с хубав апетит.  Тя се засегна, наскоро ми каза че се записала на пилатес и сауна, да му предам  . А на него му се карах всяка вечер. Той се оправдаваше,че понеже сме роднини и се чувстваше длъжен да и каже, ей така, от добри чувства  .

Ми такава съм си, Облачка, винаги съм била такава....това, дето мъж ми да си го е помислил.....абсурд....познавам си стоката.....
Не ми се говори, просто ми е много болно, идеята е, довечера да не се подавам на разни празни приказки и нещата да тръгнат по канален ред, все едно нищо не е станало....Аз много се впрягам, бе хора, това за мен е все едно вече не ме обича, не ме харесва, камо ли да си легне с мен....Аз съм особен човек може би, и много раним....и взискателен...като обичам някой - друг не съществува - това, че плямпам врели некипели е отделно...но този човек го обичам с цялото си сърце от вече 14 години....и подобни неща ме раняват мноого и дълбоко.
Ще ида да си купя нещо...ама няма да ми олекне, гаранция, познавам се!
Но ви обичам, щото сте приятелки!