Дългокърмещи майки - да пообщуваме - част 23

Вери, сигурно не съм наясно, но си мисля, че повечето вегетарианци не ядат месо поради морални причини, сещате се. Немалко има и такива, които минават към него, поради здравословни проблеми, които изключват консумация на месо (особено мазно). Въпросът ми е обусловена ли е целта на вегетарианството като по-здравословен начин на живот, има ли статистики някакви за това - примерно, че вегетарианците живеят по-дълго, по-рядко боледуват и т.н.
Иначе, мнението ми е подобно на това на Shesi и Звездичка. Таткото яде много нездравословно, супер солено. В тази връзка, да ви питам, как се справяте да ядете с такъв човек здравословно. Отделно готвите за себе си и за него ли? Моят успях да го науча да яде марули, не зная руснаците дали си имат в Русия, но за него тази трева в началото беше нещо недопустимо. Сега обаче и е голям фен, дори често и в пре-любимия си таратор я слага (прави си го сам с голям кеф). Но броколи още не съм успяла да го науча да яде. Майка ми веднъж го нагости със супа от тиква, а той помисли, че са моркови, иначе нямаше да кусне - тиква също не яде.    Аз не зная какво значи здравословно. Чела съм разни книжки навремето за гладуване, разделно хранене и т.н., но определено не съм експерт в това отношение. Имам колитни проблеми и по-скоро заради това почти не пържа (само запръжки в манджите, но са леки, често разредени с вода, не зная дали се смятат). Поне 1 път на ден се яде сурова салата - марули, домати (от село особено много ги мелим), краставици, червено цвекло. Ям сурови ядки. В мюслите ми преобладават сушените плодове и сурови ядки за сметка на овесените ядки. Преди години наблягах на овесените ядки и стомахът ми така натежаваше след това - все едно имах голяма тестена топка в него.    Добре, че ми писна от тази "здравословна" закуска и се отказах.   Ето, това имам предвид като казвам, че не са ми много точни знанията за тия неща. Сега сутрин закусвам основно гречка, просо и други подобни зърнени или мюсли с мед и кис. или прясно мляко. Не ям кетчуп, но ям сос Песто готов   с домати, а и майонеза. Маргаринът го спрях от известно време и консумирам краве масло. Таткото - не, освен това е фен на полуготови супи и подправки. Често си прави спагети с бекон, синьо сирене и сметана. Доста мазничко, калорично и нездравословно, предполагам експертите ще потвърдят. Аз, обаче, като не ми е останало време да приготвя друго, кандисвам и на неговите "манжди".
Детето го захраних традиционно, след годинката опитах ПЗ по неволя, понеже отказа да яде, не се получи, иначе я храня с ДК - има неща, които аз лично не ям и не готвя (бялото брашно за сгъстяване на манджите, примерно), но като цяло повечето неща са вкусни, яде ги и съм доволна. Чак по-късно, т.е. сега, вече се получава и ПЗ - държи да опита от абсолютно всичко, което ядем и ние.    Така, че се досещате, че е опитвала от всичко, включително и киселичко, соленичко, сладичко, че може би и люто. Но шоколад пък въобще не и давам дори да опита. Друг е въпроса, че когато не съм с нея - понякога Сб или Нд баща и я води при родата си и аз не съм с тях - дали това се спазва. Дори собствените ми родители и дадоха шоколад за първи път, въпреки че ги бях изрично предупредила. Сега от доста време са в чужбина, че поне с тях не ми са налага да се боря. За пример вчера с баба ми голяма борба беше - сакън как няма да си опита от шоколадовите и бонбони!   Аз не, че съм против шоколада по принцип. Сега, въпреки че пия едно хо л-во, пак макар и доста рядко се "записвам" с нещо шоколадово - за душата, така да се каже  . Просто за детето ме е страх, че още като няма изградени стабилни хранителни навици, така да се каже да е зависимо от храната като нас, възрастните, и като нищо може да стане така, като се научи и да говори особено, да иска само на шоколадови изделия да я кара.    Такива неща съм чувала и ме е страх, ако такава храна започне да преобладава количествено в един момент. Има такива майки, които явно я смятат за храна и оставят детето да "се храни" с това, вместо съвсем да глудава - вдигат рамене - ами, като не иска друго, какво да го правим!    Ще дойде време и това ще и давам.    А сладолед защо не ядете, бре хора? Нещо консерванстко ли му слагат на готовия, какво ви притеснява? Я ме светнете мен, като по-заблудена?
А въпросът с привързаното родителство, да си призная, в момента точно не се сещам абсолютно точно какво значи този термин.    Просто от нещата, които изброихте - гушкане, спане в едно легло, дълго кърмене - познатите около мен все някое от тях практикуват. А гушкането - не познавам родители, които да не го правят! Освен, ако този термин не означава, че задължително трябва да се правят всички тези неща, както и други, които аз в момента не се сещам. Ако е така, то аз тогава не съм в тази категория или стереотип. Защо въобще трябва да се следват такива рамки? Аз правя това, което от практическа гледна точка ми е удобно! За удобството на кърменето няма да говоря - всички знаем (но и силно вярвам в ползата му за детето - антителата!!! - здравето на моето дете го доказва, като се има предвид, че хигиената е под всякаква критика - не мога да я опазя да не лапа всичко, което види  ). Спим заедно по взаимна изгода.   В последно време иска да я носят на ръце като бебе. Е, ами правим го, че чак и баща и го прави, понеже звукът от рева и ни се набива доста болезнено в мозъците и просто нямаме избор.
Относно мнението на таткото - той няма право на такова. Такива са ни отношенията - както аз нямам право на мнение за разни негови неща, така и той няма такова за моите с детето. Всъщност него го устройва идеално - няма почти никакъв ангажимент по гледането на детето. Слава богу, тя не е толкова привързана към мен в мое отсъствие. Не плачи и не ме търси. Навън с мен също не се сеща много за мен. Просто е много любопитна, втурва се да изучава и приключенства в света и забравя за всичко, включително и кърменето навън е почти невъзможно. Вкъщи, обаче, е залепена за мен. Дори в момента ми се катери по гърба, дърпа ми косата, намества ми се отпред пред компа да ми пречи да пиша.   Оставям ви, че много вече и липсвам.

Тайничко си ви четях, а сега с огромно удоволствие и аз се присъединявам към дългокърмещите майки. Ние вече сме на 1г. и 21 дни. Когато родих нашият тати каза, че иска да кърмя бебчето до 3г. за да стане като Крали Марко   Тогава му отговорих, че е луд, и че ще е геройство ако успея да я докарам до годинката. Тогава така мислех.  
Сега съм горда майка на кърмаче, което ще оставя само да се отбие.
А относно анкетата:
Храним се здравословно, но не сме вманиачени. Този начин на хранене беше въведен от моята баба, още докато бяхме деца. За мен това е станал начин на живот. Така готвя и аз. Дали купуваме буклуци? Ми случва се няколко ръти в годината, но определено ги отбягваме. Имам възможност да готвя с домашни продукти и го правя.
На детето също готвя сама. За първи път опита пюре този месец. Бяхме на море и нямаше как да му готвя. Определено не му харесват. Опитахме всички видове на пазара.
Гошето спи от бебе в неговото си легълце. Още докато беше на 3м. изпадаше в паника, ако несе събуди там, а някъде другаде. Опитахме се да го приспиваме при нас, но безрезултатно. Иска си обиколниците и мечетата.
Тати е много ЗА това да се кърми детето, но е силно загрижен, че няма да мога да го отбия. Искаме и друго бебче. Годините ме притискат (вече съм на 39г.), а  тази година имам два спонтанни аборта  .  Иначе вчера ми се обади баща ми, чел някаква статия в 168 часа,  да ме подкрепи в кърменето и да ми каже, че е с мен, да не се отказвам.
Най-близките ми хора са с мен: мъжът ми, мама, тати, свекитата (и двамата), сестрите ми. Свекъра ми гордо казва, че внучето й е кърмаче  . Какво повече да искам!

 

Да се включа и аз с отговори
- откакто захраних Анна, всички започнахме да се храним здравословно, не купуваме боклуци вкъщи /е, таткото ако си вмъкне нещо сладко и си го изяде тайно от нас /, купувам био-храна, или пък неща, произведени на село, готвя аз, не консумираме колбаси, купени сладкиши, пие се само вода и чай - без сокове и газирани напитки, консумират се доста плодове, зеленчуци, зърнени...
- смес между класическото и ПЗ
- приемам, че е нормално за дете в тази възраст, другото би било странно, не, че понякога не ми идва в повече - не съм свръхчовек
- твърдо за
- нормално, в началото се чудеше докога ще кърмя, сега вече и не задава въпроси, отвреме навреме ми се смее,  особено ако ми писне и въведа рестрикции, когато Анна започне през половин час да се присламчва да суче.

По принцип си права - основно майката взима решенията, а бащата охотно/ или не толкова ги следва.

Мили мами и татковци, аз съм още нова в този форум и не са ми ясни някои съкращения, например ПЗ и ДК /второто, предполагам, е детска кухня  /. Моята дъщеря беше изцяло на кърма до 6-ия месец, захраних я със собственоръчно приготвени плодови и зеленчукови пюрета, които много й харесаха. Беше на 7 месеца, когато кърмата ми секна след преживян стрес и не се върна повече, но малката не е протестирала особено, бързо свикна. После започнах да вземам храна от детска кухня и прецених, че малко блудкавия вкус на храната е за предпочитане пред това по цял ден да съм пред печката за една шепа манджичка, вместо да изведа детето си на разходка и да си играем. Дъщеря ми е дете, което не е лишавано от нищо - имам предвид, че я оставям да яде каквото и колкото поиска, без да включвам в това число бонбони и чипсове. Нейният организъм по някакаъв начин знае от какво има нужда. Един ден може да изяде три яйца, друг ден е само на месо, после пък не иска месо цяла седмица. Понякога в едната ръка гризе банан, а в другата пилешка кълка, яде торта и замезва с кисели краставици, комбинира пържола със сладолед. Резултатът е извънредно здраво дете с неутолим апетит, който, слава богу, малко понамаля вече. Никога не ми се е случвало да я гоня с чинията или да я залъгвам, за да се храни. Ако не иска - да не яде. И тя, като другите деца, обича бонбони и снаксове, шоколади и всякакви сладкиши. Не мога да я лиша от това, но постъпвам по друг начин - ако иска шоколад, давам й цял и да яде колкото може. През следващите 5-6 месеца няма да ми поиска. По някакъв начин организмът й помни, че се е наситил на това нещо, и не я кара да иска постоянно. Всеки ден, след като я взема от детската градина, минаваме през пазара и тя си избира плод или зеленчук, който е за награда, че се е държала добре с децата. Може да е морков или банан, чушка, грозде, патладжан, каквото й хареса. Така не ми се налага да я тъпча с изкуствени витамини. Когато готвя, се присламчва и си открадва по някой зеленчук - цял стрък лук или чесън /бррр, как мирише после!!!!/, краставица, дори един път успя да глътне парче суров картоф, преди да се усетя. Имам собствена градина и по-голямата част от продуктите ми са с гарантиран произход. Яйца вземам от съседи, кото си гледат кокошките на воля, а не в клетки, мляко вземам от крава, която пасе край реката, а не е хранена с антибиотици, мъжът ми прави мед, а подправките и чаят ми растат където им падне из градината. Радвам се, че детето ми само предпочита суровоядството и не обича много месото, но и от него не я лишавам никога. Давам рибено масло от време на време, защото не обича риба и рядко се излъгва да опита. Сега, през лятото, всеки ден започваме с таратор и салата и никога не оставаме без плодове. От две седмици съм наложила забрана на желираните бонбони и другите боклучави залъгалки, защото бабата започна да прекалява, а и аз усетих, че се поддавам. За моя изненада Ева не се трогна много-много, след ден-два спря да пита ще купя ли близалка или чипс и сега даже гордо съобщава на леля си, че тези неща са й забранени, но едни солети може...

Деси, понеже попита, как се справям с таткото като горещ почитател на нездравословната храна, той приема да прави някой компромиси заради детето и се примирява, че аз готвя това, което аз реша и ако толкова му се прииска нещо, си го прави сам. Не ме удовлетворява особенно това положение, ако бяхме на едно мнение щяха да са доста по-хармонични нещата, но аз твърдо съм решила да изградя здравословни навица на детето си, защото съм убедена, че първите  години са определящи за оформянето на вкусовите качества на един човек( и аз имам за пример мъжа ми, на който от малък менюто му е било: пържени картофи, сандвичи, снаксове,безалкохолно...). Може и да има деца, които въпреки че хапват вафли, шоколади и солети после да си ядът нормална храна, но за мен това са по-скоро изключения, за това съдя от другите деца коло мен, майките им до една мрънкат, че не искат нищо от това, което готвят в къщи и в същото време по цял ден ги тъпчат с всеки боклук, който може да се купи от магазина.

Звездичка - абсолютно съм съгласна с теб.

Asya - ПЗ е педагогическо захранване - не с пюрета, а от масата на възрастните /но здравословна храна все пак/ по мъничко се захранва детето - виж в библиотеката на подфорум Кърмене - има статии.

здравейте и от нас

Вмъквам се и аз набързо ... за храненето нямам много за споделяне, започнах захранване на 7 мес., много трудно и бавно и до ден днешен е много злояда, яде само домашно приговени супи и ориз Всеки ден слушам как това е следствие от кърменето, защото знаела, че ще и дам да цока и затова не яде. Изобщо не е така ... понякога и цокане не търси и не яде пак. Нали има и цокащи ядящи Племенниците ми бяха същите като нея с яденето ... и кърмени и некърмени, и като се отбиха - пак.
Да ви кажа, много почнах да чувам и какъв герой съм, че още кърмя, сякаш това е голямо тегло, явно повечето майки и немайки така го възприемат. Аз напротив, хич не ми тежи и смятам, че ми е голямо улеснение. Предполагам, че наум или зад гърба ми пак се чува ...тая е луда и пр.... но ми е все тая, всеки си знае най-добре, аз се радвам, че имам едно здраво и щастливо дете и това е най-важното!
И не на последно място ... да попитам майките на кърмачета, ходещи на ясла или градина. На нас ни предстои тази грандиозна промяна от септември. Алина е много пристрастена ... 5-6 пъти на ден се кърми, през нощта към 1ч и сутринта рано, после доспива. Не е заспивала никога без цокане -  и дневен и нощен сън. Нямам представа как ще заспи в яслата, направо не ми се мисли, не се притеснявам толкова дали ще ме търси да цока през деня, но заспиването   Чудя се дали някак да се опитам да я подготвя или да не я стресирам и сега и там пак Ако я оставя в леглото сама, ще реве един час и пак няма да заспи. Моля се да не се отбие като тръгне в яслата Аз нещо да правя ли като няма да има дневни цокчета? Не ми се ще да цедя, че в работата ще е неудобно
Изобщо всякакви съвети са добре дошли

Много хубаво пишеш!    А този цитат го копнах, защото звучи много простичко и сигурно много хора живеят така, на за мен това е недостижимо и затова ми звучи като хубава приказка.
Аз понякога не обръщам внимание на набезите на Настя върху другата ми гърда, дори когато съм сънена ги понасям някак, но имам моменти, в които откачам направо, страшно ме дразни. Днес следобяд например. Може би, защото и ноктенцата и са порастнали в момента, но не е само това - не усещам дращене, просто ми дразни страшно нервите! Като и огранича достъпа, надува такъв рев, че ... Въобще много ми се иска да се отърва от следобедния сън с нея - около 2 часа спи, от които вторият трябва да лежа с нея, не мога да се измъкна. Всъщност ако я оставя и повече ще цока и ще спи, но не дълбоко, че да се измъкна. Няма да я давам на ясла засега, но това много ми тежи. Решила съм да и дам срок докато и поникнат и останалите 3 зъба и после да мисля начини как да я приспивам и без кърмене следобяд. Ако не успявам - ами просто май няма да спи и после вечер ще ни побърква. Не, че и сега не го прави, но ще стане още по-зле.
Къдричка, мисля, че не е нужно да се изцеждаш - организмът сам ще се нагоди към новия режим.  Много майки споделят, че децата им за компенсация сучат повече вечер за сметка на липсата на кърменето денем, така че няма да намалее кърмата, смятам.

Деси, ако ти е интересно кликни на сайта в подписа ми. Посветен е на суровоядството. Там има полезни статии, които сме превеждали и с които сме съгласни. И аз съм писала кое и как се е променяло с течение на времето относно храненето / размисли на една мама, дългичко е /. Да чукам на дърво, не сме сериозно болни, за да направим тази промяна. Но го правим заради здравето ни главно. Освен месо, не ядем нищо животинско и се чувстваме много добре.  Това мога да ти драсна накратко в отговор, не искам да разводнявам темата.   

Къдричка, моето хлапе не ходи на ясла, но няколко пъти ми се налага да го оставям при майка. Хапнал си човека повече от нея и хич не се сетил за мен до момента на заспиването. Тогава доста поплакал и накрая заспал. Обаче първия път, когато го оставих заспал без въобще да ме търси. Просто си разглеждал книжка и започнал да притваря очи,да се клатушка. Майка го гушнала в по-удобна за спане поза и той заспал. Тогава таткото е бил с тях. Може за това да е бил така спокоен.
 Баби са ми разказвали, че когато им се е налагало са оставяли своя дреха и така е заспивало детето с чуждите хора.
 Не става ли първоначално да не остава за обедния сън детето ти? Поне докато се сближи с лелките.

Сладоледи не купувам и не ям,защото ги правят с т.н. трансмазнини-изкуственовтърдени растителни мазнини,които са доста вредни.Освен това слагат сума ти изкуствени неща-аромати,подобрители,набухватели и куп други щуротии-загледай се някой път в съдържанието на някоя кутия "Делта"например.Единствения сладолед,за който знам,че се прави с маслое Хаген-Дас,но за съжаление го няма в Бг-аз съм си купувала от Франция като ходя при сестра ми.А, и домашния разбира се,ама малко ми е врътня да го правя!В никакъв случай не съм някаква маниачка на тема здравословност и полезност,просто има някои неща които ги избягвам.

Аз също не съм фен на тези мазнини, отдавна бях чела за маргарина, но чак отскоро все пак самият ми организъм не го иска вече, в смисъл, че се отказах, но по естествен начин, без да си насилвам вкусовите желанията. Това е важно, защото почти всеки ден си мажа филиите с масло, вместо само така да ги ям. (тук може би някой ще ме прекъсне, че маслото е не по-малко вредно ). Но сладоледа от дъжд на вятър - е, него не го броя - когато готовите храни не се консумират често, здравият организъм се справя с тях без проблем!  
И да не съм съвсем извън темата все пак, ще споделя, че тъкмо се бях похвалила, че Настя заспива за 5-10 мин. и няма никакви симптоми, че и растат големите кътници и то взе, че стана точно обратното. Заспива трудно, нощем като съм до нея, доста сучи, но най-големият проблем наистина си ми остава дневното спане, по-точно ангажиментът да лежа до нея докато спи. Приспивам я в началото с кърмене, оставям я и спи максимум 1 час. Събужда се ревяща и ме вика, защото иска да продължи да спи и аз лягам да я кърмя пак, но вече така и не заспива дълбоко и се налага да лежа с нея 40 мин., но това е максимума, а обикновено или не издържам и започвам да мърдам, при което тя постепенно се разсънва или заспивам и аз и доста спим двете. В първия случай е трудно, защото тя е много крива - не иска да се събужда, реве, след това продължава да е крива голяма част от вечерта, затова е по-добре да я изведа навън. В другия случай пък се събуждаме доста късно и така и се обърква вечерното заспиване. Видях, че и другите кътници са пробили и мисля като порастнат да не я приспивам с кърмене денем. Още нямам идея как ще го направя, не ми се иска детето да остане без дневен сън.  
Вери, големи вкусотии в твоя сайт - не е за вечни гладници като мен  

Да отговоря и аз:
Как определяте по здравословно и балансирано храненето на вашето семейство?
Не мога да кажа, че се е променило много. Винаги сме гледали да се храним добре и не сме променили кой знае колко навиците си заради девойките. Не спазваме някакъв специален режим на хранене, за съжаление тук нямаме баба и дядо на село за био зеленчуци   Понеже съпругът ми готви сме предимно на "средиземноморско" меню.  Зеленчуци сме яли винаги доста, сега заради малките има и плод на всяко ядене, ето това мога да кажа, че се е променило. Давала съм им и шоколад и сладолед (между другото растителните мазнини в него не винаги са втвърдени растителни мазнини  ), опитвали са и чипс и солети. Не ги тъпча с боклуци, но и не треперя да не би да хапнат нещо "непозволено".   Забраненият плод е най-сладък  

Коя схема на захранване приложихте?
Схемата храни се и дъвчи сам, писала съм вече за нея  

Как се отнасяте към желанието на детето да е в непрекъснат контакт с вас, когато проявява такова?
Няма много подобни моменти, но те са 2, а мама е една, т.е. много се забавляват и помежду си. Ако искат да бъдат гушкани, гушкам. Но не съм за постоянното дундуркане.


За привързаното родителство какво мислите?
С много неща съм съгласна, стига да не се става прекалено роб на детето и нуждите му. Всъщност си падам малко анархист по душа и не обичам норми и догми. Какво значи "привързано родителство"? За мен може да е едно, за друг - друго. Привързана см към децата си, но не съм вързана за тях. Трябва ли да се чувствам непривързан родител, защото не съм спала задължително с тях в едно легло? А и с две деца едновременно нещата са малко по-различни. Те имат най-вече нужда от една отпочинала и доволна майка и грижовен баща, който е и следствие от отпочиналата и доволна майка   Трябва да се намери равновесието.  


Как се отнася бащата към зависимостта на детето от гърдата?

Въпреки че се кърмим толкова дълго не мога да кажа, че имат зависимост към гърдата. В смисъл не искат постоянно да са залепени за мен и да сучат. Таткото е много доволен и се гордее, разбирам го най-вече като се хвали на приятелите си че кърмя и като ги агитира и техните жени също да кърмят


За хрониката, ние продължаваме с две кърмения на ден   Така или иначе сутрин винаги искат, а следобед поне едната винаги е навита и така се навива и другата   После носят кукли, мечета, котки, зайци и те да си сукнат   Мариза им казва "Пий мляко" и после добавя "М-м-м, вкусно"      

Abloy, добре дошла в отбора  Най-после една почти връстничка, че тук иначе са все млади майчета 

Здравейте и от мен.
И мен много ме вълнува въпросът, който е поставила Къдричка (ние с нея се знаем от темата на Мартенчета 2008  ).
Поли обича да суче - освен сутрешното кърмене, което си е "истинско" (т.е. продължава около 20-30 минути), тя си търси да суче и през деня (когато е уморена, сърдита или кисела), преди всяко заспиване (на обяд и вечер) и по няколко пъти през нощта. Вярно е, че нощното кърмене не е особено приятно за мен, но мога да го преглътна - братята й също се будеха нощем, макар че не сучеха - големия за вода, малкия за сок. Така че не е нещо ново за мен. Но те заспиваха сами в леглата си, гушнали любимата играчка. Поли няма такава играчка (ако не броим ... мен). Живот и здраве, напролет сме на ясла и не знам как ще се научи да заспива там. Иска ми се да я науча отсега, опитвам да й дам да гушне нещо и да се унесе така, но не се получава. Може да заспи и без мен, но трябва да е много уморена и задължително гушната. А в яслата няма кой да я гушка всеки път - там са 15-20 деца. Не знам как да постъпя, но и отбиването не е решение - в края на краищата защо да я отбивам, когато мога да си я кърмя сутрин и вечер, дори и когато ходи на ясла.
Какво ще ме посъветвате?

По въпросите от "лексикона"  :
1. Не бих казала, че сме си променили режима на хранене. В интерес на истината, не се храним особено здравословно. И ние нямаме от къде да се снабдяваме с "истински" био-зеленчуци, мляко и месо. Купуваме всичко от магазините. Не обичам да готвя, но го правя по необходимост. Готвя предимно това, което ядат големите деца - пиле, ориз, картофи, телешко, риба, но също така свински пържолки, пържени картофи и други неподходящи храни. Не обичам маргарин и никога не съм купувала такова нещо. Хапваме си масълце. Мъжът ми си пада по тлъстичките месца, но си ги яде сам. Големите ядат кроасани и чипс, бебата обича солети. Това не значи, че по цял ден това набиват, но пък и не ги спирам. В къщи винаги има по нещичко от забранения плод - я шоколад, я кроасани - но те не ги наобикалят непрекъснато, тъй като знаят, че по всяко време могат да си хапнат от тях. По-добре да ги ядат пред мен, за да знам кога и колко, отколкото да се крият и да ядат незнайно какви боклуци. Освен това разрешавам да се пият и газирани напитки. Аз ненавиждам чая, така че не мога да го налагам на децата си. Преди няколко месеца мъжът ми реши, че ще пием чай и накупи 5-6 различни вида. Децата пиха известно време (по-скоро, за да ги опитат, но с това се свърши и ентисуазмът им).

2. И аз комбинирам класическо с ПЗ. Последното Поли сама си го започна - просто след като я нахраня, тя тръгва да обикаля нашите чинии. Даваме й по нещо, подходящо за нея и така всички са доволни.

3. За привързаното родителство - трябва да призная, че не ми е много ясно какво обозначава този термин. При нас положението е следното:
- много обичам децата си, изпозлвам всеки удобен случай да ги нагушкам и намачкам (дори и големите!),
- всеки от тях винаги е спал в своето легло (по изключение, ако някой е сънувал кошмар, идва да се гушне за малко при мен; напоследък това прави само Коко),
- когато излизаме някъде, винаги водим и децата с нас, защото няма на кого да ги оставим (майка ми почина преди 10 години, а свекърва ми живее на 300 км.), напоследък нещата се промениха: ако искат, големите остават в къщи, а ние си водим само Поли,
Общо взето това е. Та как ще ме класифицирате? 

4. Мъжът ми се радва много, че кърмя дъщеричката ни. Имайки пред вид, че при момчетата кърмата ми спря много бързо (големият е кърмен 2 месеца, а малкият - само 1). Аз самата не вярвах, че този път ще е по-различно, но ето че продължавам да кърмя и до днес. Мъжът ми не се оплаква, че това му пречи - напротив, радва ни се много. А нощните ни приключения той дори не ги усеща. Толкова тихи и потайни сме.  И той се хвали пред приятелите ни и агитира за ползите от кърменето. Освен това навива приятелите си за поне по още едно дете (те са с по 1 или 2 деца)  Накратко казано: имам пълната подкрепа на мъжа ми да кърмя, докогато смятам, че това е полезно и приятно и за двете ни. 

Abloy и Fata Morgana, и аз съм във вашия "клуб" - на 41 г. съм. 

какво значи млади майчета? възраст или кърмачески стаж