Уф, аз си мислех, че само ние имаме проблем с яденето навън, а се оказва, че е обща болка.
Яна яде само у дома, аз съм седнала на спалнята, краката ми са свити в коленете и тя е легнала в скута ми. Пак се разсейва, но много по-малко. Навън е едно въртене, сумтене, кокорене, не иска да яде и това е. С АМ никога не съм я пробвала, кърма от шише яде. АМ е яла един-единствен път, в Майчин дом още, съвсем в началото, когато не се беше научила да суче, дърпаше се и й дадоха да хапне.
Иначе изцедена кърма от шише пие, пък и макар понякога да е като в онзи виц"пию с отвращением".
Направо не знам и аз какво да правя, хем ми се иска да не я захранвам още, хем става все по-трудно с кърменето навън.
Иначе и при мен едната гърда пуска по-малко мляко, сериозна видима разлика няма. Опитвах се да й вдигна лактацията, ама не става съвсем. Лошото е , че храня Яна и от двете гърди и все се притеснявам дали й стига млякото.
Яна яде само у дома, аз съм седнала на спалнята, краката ми са свити в коленете и тя е легнала в скута ми. Пак се разсейва, но много по-малко. Навън е едно въртене, сумтене, кокорене, не иска да яде и това е. С АМ никога не съм я пробвала, кърма от шише яде. АМ е яла един-единствен път, в Майчин дом още, съвсем в началото, когато не се беше научила да суче, дърпаше се и й дадоха да хапне.
Иначе изцедена кърма от шише пие, пък и макар понякога да е като в онзи виц"пию с отвращением".
Направо не знам и аз какво да правя, хем ми се иска да не я захранвам още, хем става все по-трудно с кърменето навън.
Иначе и при мен едната гърда пуска по-малко мляко, сериозна видима разлика няма. Опитвах се да й вдигна лактацията, ама не става съвсем. Лошото е , че храня Яна и от двете гърди и все се притеснявам дали й стига млякото.
и се върнах до магазина да си купя тест.Като се прибрах мъжо си беше вече в къщи,но аз нищо не казах.Затворих се в банята да си направя теста който беше 
Толкова бях щастлива!Помислих си да да не му казвам и да изчакам до сутринта да си направя още един тест за по сигурно,а и на другия ден тук беше деня на бащата,но не издържах.Изтичах долу му викам "Честит деня на бащата" Той силно ме прегърна,беше много развълнуван и каза "отиваме да празнуваме"На другия ден обаче съмнението го заглождало и вика"а може ли този тест да не е верен.Нека да изчакаме до прегледа за по сигурно"Аз обаче бях сигурна,въпреки че нямах още никакви симптоми ,бях в самото начало.След прегледа доктора излиза и му вика"Честито" а мъжо "Ама има ли бебе?" 
И така не беше кой знае колко романтично,но тези моменти винаги ще имат специално място в сърцето ми. 
.
. 
пробвах да и дам сокче от ябълка така ми се расърди че скоро няма пак да и давам 
а и си близна от бананчето на съседчето,но и на него се намръщи.кога ще я почвам незнам,а тя вече много зяпа по масата и се облизва когато ям сладолед.
Лека нооощ!