- Публикувана: 10 юли 2009, 12:27 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2009, 19:07 ч.
Заедно или поотделно?
Месечинка виторога, нищо, глусавай с последната опция. )))) То дали дете, или котка.....))))) 
О, да така си е.
Като дете имахме куче, което винаги спеше на спалнята на родителите ми. Не беше много голямо - пекинез, но успяваше да ги избута тях в двата края и заемаше най-много място. Дъщеря ми постъпва по същия начин - разперва ръце и крачетата, завърта се напречно и ние с баща и едва се крепим по краищата на спалнята. 
- аз го ритам 
Откакто сме заедно, винаги сме спали в едно легло. Дори като ходим на почивка, ако леглата в стаята не са едно до друго, ние си ги преместваме.
Ох,днес това ми е болна тема,вярвате ли ми? 
Цяла нощ "милото" така хъркаше,че съседите сигурно са решили,че някъде наоколо има див звяр 
То не беше хъркане,то не беше сумтене..... Ама и аз не си поплювам-ръчках го здраво-ами и на мен ми се спи пък в крайна сметка 
ПО едно време с цялото си нахалство ми вика:"Тук е невъзможно да се спи"!!!!! 
Ужас,идеше ми да го изнеса с матрака на терасата 
Цяла нощ "милото" така хъркаше,че съседите сигурно са решили,че някъде наоколо има див звяр То не беше хъркане,то не беше сумтене..... Ама и аз не си поплювам-ръчках го здраво-ами и на мен ми се спи пък в крайна сметка ПО едно време с цялото си нахалство ми вика:"Тук е невъзможно да се спи"!!!!! Ужас,идеше ми да го изнеса с матрака на терасата 
Винаги сме спали заедно, но с отделни завивки.
Невъзможно е инак - аз съм с 1-2 одеала повече.
От половин година насам спим заедно с добавка между нас.
Лошото е, че сме малко в положение "хем сърби, хем боли, хем драго ми е".
В смисъл, че и двамата искаме да сме си само двамата в спалнята, обаче пък нещо взехме, че свикнахме детето да е при нас и да се гушка...
Абе няма угодия.
Невъзможно е инак - аз съм с 1-2 одеала повече.
От половин година насам спим заедно с добавка между нас.
Лошото е, че сме малко в положение "хем сърби, хем боли, хем драго ми е".
В смисъл, че и двамата искаме да сме си само двамата в спалнята, обаче пък нещо взехме, че свикнахме детето да е при нас и да се гушка...
Абе няма угодия.
Напоследък е анархия, всеки спи където иска. Уж спим на спалнята, а малкия в детската, но по някое време на нощта се измъква и се премества и решава, че ще спи на спалнята, а някой от нас отива в детската. Понякога аз или баща му спим с него в детската, а другия остава сам в спалнята. Когато е пил сам в стаята за гости, малкия в детската, а аз в спалнята.
Принципно само едно нещо се запазва - всеки си има отделна завивка. Важното е, че сме в една къща , почти винаги.
Уж спим на спалнята, а малкия в детската, но по някое време на нощта се измъква и се премества и решава, че ще спи на спалнята, а някой от нас отива в детската. Понякога аз или баща му спим с него в детската, а другия остава сам в спалнята. Когато е пил сам в стаята за гости, малкия в детската, а аз в спалнята. Принципно само едно нещо се запазва - всеки си има отделна завивка. Важното е, че сме в една къща , почти винаги.
Заедно, винаги. Не мога да си представя да си е в къщи и да не легне до мен. Така съм свикнала да го усещам наоколо, че когато го няма не мога да спя. Ама съм късметлийка, защото е тихичък като котенце и няма обективни причини да го натирвам. Децата си имат легла и никога не са спяли при нас. Каката няколко пъти идваше да се сгушва след нощни кошмари, но после се заричаше, че само в нейното си легло ще спи. Мъчение бе и за нас, и за нея.