ЮЛИ - 2009 - тема 66 :)

 

ЧЕСТИТИ БЕБЧЕТА НА МАЦКО, СТЕФ,СОЛЕЙ И ЕВДИ!!!! МНОГО ДА ГИ РАДВАТ!!!

Какво ли се случва с Линет.....???

Аманитке страхотна темичка!!!
А4 радвам се, че се появи, че и аз те мислих
Емили голяма одисея с това кърмене, ти въобще имаш ли време за нещо друго !! Дано се нормализират по-скоро нещата!!
Сиси наистина си заобградена от изключителни личности и ти самата си такава
Мамбинке няма ли как да ти помогне някой да я сваляш и качваш количката докато дойде шкафа или да я сваляш разглобена - първо рамката, после коша. Аз така правя, когато ми е сложно да я нося
Гале

Утре ще се включа по-адекватно!!

Аманитка,как успяваш да мислиш и споменеш всеки?Стиснати палци и на теб,както и на всички останали за 15.07.Мен още не ме е спекло,но съм сигурна че няма да успея да поспя достатъчно,утре в 8:00 с торбичките и в болницата,а кошарата още е няма и не се знае дали ще я доставят до края на седмицата,но здраве да е!!Още немога да осъзная каква промяна настъпва в живота ми,всичко ми е като на сън!Успех,здраве и късмет на всички

Родих нормално(мъчих се цял ден)ама стана работата ,иначе аз лежах във вип-а (единствено заради по-голямото внимание към детето и банята)!Значи смяташ да я вадиш вече малката на вън?Аз също имах такива намерения,но като ми докараха количката от Несебър и като я разпънах видях че е напълно сасипъна и сега трябва първо да купим количка!

Да заради банята си заслужава да си във Випа- то и душове няма а миналата година като раждах ми казаха,че много скоро ще сложат  И по-рано щях да изведа Катето но чаках аз да се оправя от шевовете.Днес вече се чувствам по-добре и от утре сме навън 

Здравейте!
Първо да благодаря на всички за честитките и хубавите пожелания и да честитя на тези, които са станали майки в мое отсъствие. Желая много здраве на бебоците, да бъдат умни, красиви, успяващи и късметлии!

Нас ни изписаха вчера. И двамата сме добре, но по принцип в болницата, където раждах, секциото ги изписват на 7-мият ден. Кърма - нямам   /както и с каката/, максимумът, който изсуква Михаил е 5 гр. Така че караме на АМ. Иначе, Мишето е много спокоен засега - хапва и спи. Кака Лили се включва наистина като сериозна помощница и е много щастлива, че й позволявам да помага. За татко ни няма да говоря - той къпе, храни и гледа синът си когато е вкъщи. Имам да пиша още много неща, но сега ще вечеряме. Утре ще се включа по-подробно и активно.

Джил, ти още ли си 2 в 1, миличка?

Как как?  Лесно - с 2 отворени прозореца на форума.В единия пиша, в другия чета и така по ред на номерата.Разбира се, в някъв момент се изнервям и спирам да споменавам всички  Чакаме новини утре 
Евди, честито момиченце! Да е жива и здрава и много послушна!
Не те открих в списъка с термините  Кажи ми термин и размери на бебка да те въведа като хората 
Мама Диди, щях да те питам - болят ли те шевовете още? Или си по-добре?
Сафо, добре дошли вкъщи  А защо нямаш кърма?Нали навсякъде пише, че такова нещо не съществува.Някакъв проблем ли има или?
Момичета, няма аз да пускам следващата тема, защото ще съм на линия само до сряда сутринта към 7 и не вярвам да я изпишете до тогава.А все пак списъка трябва да се поддържа.Така че се разберете кой поема щафетата 

Аманитка , в момента от днес усещам вече само нещо като туптене но не и болка.Но все още немога да сядам на дупето си.Сядам но само на една страна - на една буза 
Незнам Евди дали си е имала уговорка с лекар но добре,че е избързало бебчето и е тръгнало на 01.07 а не на 02.07.Така не е случила на моя дежурен лекар 

Това е моята история на раждането. Може на някой да му е интересно.
Дано не звучи объркано
2 дена бях с болки като менструални и на вторият ден в 20.30  не издържах на напрежението и отидох до окръжна  болница да ме видят дали ще раждам или не. Там ме прегледа доктора и каза, че засега не е раждане а само подготвителни контракции и така мога да ходя още доста време, Бях с разкритие 1 см. Доктора каза, че все пак ако искам може да ме приеме, но нищо няма да ми прави и ще трябва да се разхождам само и да чакам. Реших да се прибера.
В къщи вечеряхме и си легнах 22 часа. Събудих се в 00 часа със много силни бокли. След засичане се установи че  имам контракции през 5 мин продължаващи по 1 мин. Веднага дигнах мъжа ми и тръгнахме към болницата. Същият доктор ме посрещна с думи, че няма места и че трябва да ходя в АГ болница, както и 4 момичета преди мене. Много се притесних и почнах да го моля да ме остави , че никак не искам да раждам в АГто. Тогава той ме прегледа и каза че имам разкритие 1 см и мога в къщи (ако издържа) да почакам до към 8 сутринта, а тогава щели да се освободят места и да ме приемат. Ако ли не все пак мога да дойда когато усетя напъни и щял да ме приеме. Тръгнах си.
В къщи не можело и дума да става за сън или почивка, зъщото контракциите бяха много чести и силни. Сложих си свещичка за изхождане и зачаках напъни. Така из къщи обикалях до 4 сутринта, като при всяка контракция карах мъжа ми да ходим до болницата и при всяка почивка се чудих дали да не почакам още малко. След 4 часа сякащ усетих че вече наистина ще раждам и тръгнахме.
Този път веднага ме приеха с разкритие 8 см!!! И ме оставиха да си обикалям из болницата да чакам другите 2 см. Като ме предупредиха да не ходя много далече , че да не родя по пътя.  
През това време имаше едно спешно секцио и се наложи акушерката  да е там. Така заобикалях сама без надзор. По едно време взех да усещам истински напъни и  помолих една не знам каква  беше  която попълваше документите в родилна зала да ми обърне внимание, а тя ми каза че ми е рано, но ако все пак много ми се иска да се качвам на магарето и да напъвам. Аз се ядосах, как мога да напъвам, когато пред мене няма никой, а тя каза че ме наблюдава и продължи да си  попълва документите.
Много се ядосах, но нямах избор и продължих да обикалям клякайки и се сдържайки да не се напъвам преждевременно.  Така обикалях до 5.30. В това време ме видя началник отделение и попита кое дете по ред раждам и като разбра че ми е второ каза: ДА БЯХТЕ СЛОЖИЛИ СИСТЕМА ОТДАВНА ДА Е РОДИЛА С 2 НАПЪНА. Много се ядосах , зъщото знам че можеше да мине много по безболезненно , леко и бързо. Тогава  Писателката стана и започна да ми приготвя системата а аз се качиих на магарето. В това време се освободи акушерката която беше на смяна и ме пое мене. След слагането на  системата родих точно за 2 мин с 2 напъна, без шевове.
Акушерката беше много добра, оказа се че тя ме изражда и с дъщеря ми преди 7 години.

Люлия, на мен определено ми беше интересен разказа ти. Звучиш много смело. Радвам се че нямаш шевове. А коя беше акушерката?

Люлия, хубав беше разказа, само да кажя, че аз имах система и родих бързо със шефове:) Не съжалявай

Здравейте, аз съм добре ...долу горе. Операцията мина добре - на втория ден станах. В АГ-то не беше чак такава мизерия, не видях хлебарки  /много ме е страх/ Гадно ми, е че бебето отказва да суче. Дадоха ми го на 3-я ден т- в болницата го храниха с АМ с огромен бибеерон и когато се опитвах да кърмя се дърпаше извиваше и ревеше. Накрая ревяхме заедно и му давах АМ за да спре да се дере - просто не можех да го гледам така. В къщи е почти същото - рядко успявам да го накарам да суче. Каквото мога да изцедя му давам, но то е много малко и пак не му стига. Явно няма да съм от кърмещите майки. Имаме и колики. От 17,00 часа досега е все неспокоен и плаче. С таткото се редуваме да го дондуркаме. Педито ни вика чак на 05/08 което ми се струва доста късно...

И аз ще ти кажа същото - не съжалявай,че не са ти сложили система.Даже мисля,че късмет си извадила  Ама много несериозно отношение от страна на акушерки и сестри там.

Фионита, Буболече - леко и бързо да мине утре за вас момичета и чакаме новини.
Добре завърнали се на Safo, vanyaes и evdi  

Баткото го изведох за пръв път на 10-тия ден \ тогава за пръв път успях да си седна на д....то\, а малкия на 20-тия ден - но той е роден на 30.11.

Люлия, аз така се вживях, че чак контракции получих. Възхищавам ти се че си можела да ходиш. С баткото така ме болеше, че краката ми се подгъваха при всяка контракция и едва долазвах до тоалетната за разходки не можеше и дума да става. Наистина акушерките толкова са претръпнали, че понякога се държат чудовищно.

Сиси, това за наемането на жена и аз си го мисля вече. Пък и свекито ми го предложи преди време.  Да съм наемела жена по програма за заетост, само дето доколкото знам е за работещи майки.... но по-големия проблем е че живеем в 45 кв.м и леко ще си пречим ако е на работен ден у нас, пък и финансово не можем да си го позволим.... ще мисля все пак де, вариант е. То ми трябва помощ за 10-тина дни, после баткото ще ходи на градина, надявам се и да не боледува чак толкова. 

Да ви се похваля - падна ми и останалата част от тапата. Ама.....както док каза, ми то вече е нормално.... едва ли не "ами какво от това"... продължаваме си в старото очакване. Така че към всички очакващи падащи тапи - изглежда не са важни и решаващи.